Паническо разстройство - 38

  • 35 926
  • 738
# 510
Е, стига с  тоя страх и чудене. Пробвай- ако си жива на сутринта значи ти понася. Няма нужда от толкова дилема за една ракия.
Виж целия пост
# 511
Salii, привет. Уж ще спирам АД след като се прибера. Не знам от къде се получи това замаяване, надявам се да е от смяната. Усеща се все едно ниско кръвно. Причернява ми при клякане, изправяне и рязко завъртане. А не съм писал отдавна защото тук беше се превърнало на спамилня.
Утре съм на доктор тук, в Ук и да видим какво ще каже.
Относно алкохола- това е въпрос на личен избор. Сам по себе си той е депресант. Хубаво е докато го пиеш, но после не е приятно.
Виж целия пост
# 512
Здравейте след много четене във форума реших и аз да напиша нещо. Виждайки,че не само аз съм в тази дупка някак си ми става по леко колкото и егоистично да звучи. Ще се опитам да бъда сравнително кратка за да мога да получа адекватен съвет без особено да натоварвам аудиторията. Всичко започна преди няколко години когато заминах от малкото село в големия град за да уча медицина. Не знам дали някой знае какво е чувството да отидеш някъде където не познаваш никого. Беше ми много тежко тогава за първи път изпаднах в депресия. Имах периоди в които излизах от това състояние но след време нещата се влошиха още повече и дойде ред и на паническите атаки. Всеки път намирам силата в себе си и успявам да се контролирам до днешна дата. Вече завърших.. ура! Дойде момента в който да взема нещата в свои ръце. Да ама не! Изведнъж всичко се срина тъкмо намерих човека за себе си и изгубих работата и дома си и няма как да остана в големия град. Него го командироват в чужбина за около година и самотния живот хич не ми се нрави. Реших да се върна вкъщи. В момента ме подлудява мисълта, че се връщам в началото, че вместо да прогресирам, деградирам. А същевременно страхът от самота не ми позволява да остана сама в големия град. Като допълня това че ме е и страх да не загубя този човек и клиничната картина се влошава още повече тъй като той забелязва,че нещо не е наред. А не искам в очите на любимия да изглеждам като някаква жалка лигла която не може да подреди живота си точно когато е постигнала нещо! Помагайте хора дайте някакви съвети как да постъпя и как да се справя с тая гад.
Виж целия пост
# 513
Ще съм кратка- бъди с човек, който те подкрепя в това състояние. Моят мъж е много емпатичен, вслушва се и така ми е леко. Борим моите дяволи заедно. Никога не ме е приемал за лигла и луда...
Виж целия пост
# 514
Ох, аз много обичам да пия, но от няколко години ми става нещо и аз не знам какво - и преди Тревожното разстройство, даже и преди раждането.... като пийна - не много до към 300 мг концентрат, на другия ден ставам - сутринта имам но го лек махнурлук, но следобяд, след като ям нещо, половин час след това правя някаква тежка криза - много прилича на паник атака - започва със сърцебиене, след това разстройство ... и така половин час ... ужасно е Sad Не знам на какво се дължи, аз си мислех, че е свързано с тревожността, но сега като ви чет, явно е само при мен и май идва от друго нещо, което не мога да установя Sad А така си мечтая да се оправя в един момент и пак да мога да изляза някъде на барче и да си пийна, като някога .... Sad

Същата съм и аз с разлика, че не пия концентрат. Не си позволявам да пия след 22.30. Сутрин нямам махмурлук, направо съм си добре. И като се наобядвам - стой та гледай. И кризата не е половин час, а повече от 2. Страшно неприятно.
Виж целия пост
# 515
Да уточня - не съм пила повече от 50 гр или един път изпих 2 бири ( ама за 6 часа) от както пия лекарства и от както отключих тревожното разстройство Simple Smile Тези 300 гр ги цитирах преди - тогава нямах никакви оплаквания, освен това, което съм описала по - горе след алкохол. Тогава не знаех какво е и още не знам, дали е паник атака или хипоглекимия .... но, е някаква непоносимост към алкохола така или иначе ..

[/b]
като пийна - не много до към 300 мг концентрат...

😂😂😂😂

300 мл концентрат не било много. Честно ще падна от смях

В тази тема големи пиянки сте се събрали.
E 300 грама ако са 1 път седмично не е кой знае какво. Ако е всяка вечер си е вече изтощаващо... И финансово също. Аз гледам да пийвам до 100-150 грама максимум и то не всеки ден вечер, действат ми отлично за сън. Ама и с хубаво мезе, иначе няма смисъл. Алкохола помага, но за кратко, при него е лошото след като му мине ефекта, особено ако е над 200 грама концентрат.
Виж целия пост
# 516
Salii, привет. Уж ще спирам АД след като се прибера.
Аз днес се обадих пак на моя психиатър за да уточним някаква по дълга схема на спиране на АД защото се страхувам от връщане на симптомите. Той каза че е грешка да спирам сега, рано било. Да пия още два месеца на тази доза, а след това цялата зима на 1/2. И като се имало предвид , че пролетта е проблемен сезон за наще състояния, не препоръчва да бързам дори тогава. Във всеки случай каза , че ще говорим за спиране най-рано напролет. Тогава ще стане една година от започването. Преди седмица каза друго. Останах разочарована и много ядосана на себе си. Аз в момента се чувствам напълно стабилна и спокойна. Работата смених, нямам стрес за сега. Само мисълта че сегашното ми състояние може да се дължи на ципралекс, а не на мен самата, ме влудява. Смятах че съм преодоляла всичко и нямам нужда от АД.  Уж нямало зависимост, но пък има опастност от връщане на симптомите. Дрън-дрън. Сега още повече се ядосах на себе си, че нямах сили да се справя сама, а прибягнах до тези хапчета. Не искам да ги пия дълго време. Оооох. Днес не ми е ден. Това че не ми разреши да ги спра ме срина. Айде, утре нов ден, няма да го мисля сега.
Виж целия пост
# 517
Сали, по-добре послушай психиатъра. И аз ги започнах пролетта - април месец. Искам и аз да ги спирам, но май наистина бързаме, а това може да ни изиграе лоша шега. Аз вече съм в София и за да се добера до пси, трябва първо джи пи да си намеря. Ама явно няма да стане както я мислех - зимата да ги спирам. Иначе и аз се чувствам добре сега, като се има в предвид, че смених града, в процес на търсене на работа съм, то май само това ме притеснява в момента, друго няма. И все пак не е маловажно, защото и наеми трябва да се плащат, абе стрес си е. Аз като си свикнах с топлия Пловдив, тая пуста София не знам как ще ми се отрази. Grin
Иначе да питам, ако някой е пил Седатиф, да сподели дали действа? Гледам, че е хомеопатично, моя си взе да го пие, като го треснат нервите, та се зачудих дали наистина има ефект.
Виж целия пост
# 518
Нищо не става от тоя седатиф,една опаковка за 5 дена и грам не ми повлия.
Виж целия пост
# 519
И аз съм ползвала, но за смучене. 3 пъти по 2. Нищо не усещах като успокоение. Е може би защото беше в началото и си пиех ксанакс. Трябва да пробвам сега.
Виж целия пост
# 520
Аз го пиех, но все там беше. На нормален човек може и да помогне 😀
Виж целия пост
# 521
Аз днес се обадих пак на моя психиатър за да уточним някаква по дълга схема на спиране на АД защото се страхувам от връщане на симптомите. Той каза че е грешка да спирам сега, рано било. Да пия още два месеца на тази доза, а след това цялата зима на 1/2. И като се имало предвид , че пролетта е проблемен сезон за наще състояния, не препоръчва да бързам дори тогава. Във всеки случай каза , че ще говорим за спиране най-рано напролет. Тогава ще стане една година от започването. Преди седмица каза друго. Останах разочарована и много ядосана на себе си. Аз в момента се чувствам напълно стабилна и спокойна. Работата смених, нямам стрес за сега. Само мисълта че сегашното ми състояние може да се дължи на ципралекс, а не на мен самата, ме влудява. Смятах че съм преодоляла всичко и нямам нужда от АД.  Уж нямало зависимост, но пък има опастност от връщане на симптомите. Дрън-дрън. Сега още повече се ядосах на себе си, че нямах сили да се справя сама, а прибягнах до тези хапчета. Не искам да ги пия дълго време. Оооох. Днес не ми е ден. Това че не ми разреши да ги спра ме срина. Айде, утре нов ден, няма да го мисля сега.
[/quote]
Щом доктора е преценил да изчака ,послушайте го и не бързайте да ги спирате. Аз ги пих първия път 4 години и аз реших че съм добре и постепенно ги спрях,за което съжалих 100 пъти,защото след 8 месеца пак се сдобих с депресията и ПА.Пак започнах да ги пия ,но този път не подействаха както си мислех и минаха 4 месеца преди да започнат да действат.В тия 4 месеца минах през всякакви състояния и съжалих многократно че ги спрях.Сега ще си ги пия доживот и не смятам да ги спирам отново.И аз не съм любител на лекарствата,но живота не пита кой какво иска.
Виж целия пост
# 522
Някакси не мога да приема че 4 години прием са били недостатъчни, та трябва и още. По-скоро си мисля че колкото по-дълго се пият толкова по-лошо и си има ефект на пристрастяване каквото и да ми говорят лекарите. Това като оная реклама за содата "от 30 години пиете сода и твърдите помага". 
А какво ще кажете за интимния си живот. Не е същия. Аз не искам да се примирявам с толкова дълго пиене, но ще видим напролет като ги спра. Да не взема да ви рева пак тука колко ми е зле и да се окажете прави, че не е трябвало да ги спирам.Grinning
Виж целия пост
# 523
Така е ,всеки сам решава дали да ги започне и дали да ги спре.Що се отнася до интимния живот,ако имах такъв нямаше да ми се налага да ги пия тия хапчета.Човек може да ги спре,но по важно е да промени начина си на живот,който го е довел до това състояние,в противен случай ПА ще се завърнат
Виж целия пост
# 524
Според мнение на няколко UK психиатри, ако GAD (тревожност) и/или PD (Паническо разстройство) се излекува, успешно, то не рецидивира. Независимо колко добре се чувства човек, трябва да погледне много дълбоко в себе си дали все още няма останала паника или тревожност . АД се пият до тогава, докато човека е заличил напълно проблема САМ, а АД са му били патерицата. И само тогава можело да се захвърлят въпросните АД. В моя случай с Коаксила, депресия нямало, но трябвало все пак сам да се справя с всички фобии, което и правя вече успешно. Но напълно ще изчезне всичко след поне 18 месеца и не си правя илюзии за по малко време! Не си налагам мнението, но може да се замислите над това, което казах.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия