Депресия

Убедена съм, че авторката няма никакъв недостиг на витамини. Просто се е пуснала по течението без цел и посока, явно детето не й е достатъчно да й осмисли в момента ежедневието, а семейството не се е оказало това, което си е представяла. Има някакъв проблем, но няма как да разберем какъв е.

Ако обича мъжа си, има помагащи роднини и здраво дете, кое да я вкара в депресия??

Наистина да тръгва на работа и да бори някакви ежедневни там дейности, иначе не знам.

Разочарована си от реалността - очаквала си с бебе да е по-забавно, но се оказва, че не е. На мен най-тежката ми работа е била да гледам бебета. Но аз нямах и помощ, отделно не ме оставяха да мигна, та реално си бях уморена от недоспиване и затова нямах нито сили нито желание за нищо освен да лежа и спя. При теб явно не това е проблемът, но гледането на деца си скука за някои хора и ти явно си от тях. Иначе и на мен всички са ми скучни, но като съм сама не ми е скучно - намирам си все нещо за правене, гледане или четене. Трябва да си измислиш хоби, което можеш да практикуваш с дете. Нещо, което те пали.
От друга страна хем майките с бебета и приказки за пюрета те дразнят, хем искаш семейство с дете с което да си приказвате. Какво искаш последно? За мен си късметлийка, че има на кой да оставиш детето и да си излизаш с бездетни приятелки, които да не ти дрънкат за бебета.
Абе намери си занимание, което те пали. Но тук едва ли някой може да ти каже какво да е. А до тогава - чети книги - това помага винаги.

Аз си признавам, че за мен едни от най- хубавите моменти в живота ми беше времето, когато се върнах на работа след едногодишно майчинство. Направо летях.

Не бъди толкова сигурна. Когато мен ме повали депресията, първата работа на личната беше да ме прати на изследвания, за да изключи евентуална физическа причина. При мен проблемът бяха постоянните ангини на малката щерка в продължение на 9 месеца, които обаче никой лекар не разпознаваше въпреки изследванията и изписваха антибиотик след антибиотик, за да се появи следващият месец отново.
Авторката да направи изследвания и да върви на психолог, докато не е потънала още. И да не слуша мили приказки, че това било от лиготия, скука и прочие. Нищо подобно. Както към момента не изпитва радостни емоции за нищо, така в бъдеще може и да я събори съвсем - това е подмолно.

Ако всеки уморен и отгечен от живота човек, на който му липсват социални контакти беше в депресия ехееее...
Авторката няма симптоми на депресия. "Скучно ми е, мъжа ми ми е омръзнал, не ми се говори за пюрета, нямаме приятели с деца и ходим у свекърите защото не можем да измислим къде другаде" не е депресия. И може да я мислят за такава само хора, които никога не са имали досег с истинска депресия когато не виждаш смисъл да живееш и нямаш сили да станеш от леглото.

И аз редовно изпадах в такива състояния като на авторката по време на майчинството. Спасяваше ме само работата.

Авторката щом е решила да ходи при специалист и смята, че той ще ѝ помогне, защо не ходи?
Здравословен проблем няма, но пък като толкова иска да посети психолог, защо не?

Говоря точно от опита на преживяла такова нещо. Подлото на депресията е, че не започва веднага с нежеланието за живот и изобщо да станеш, а с ей такива невинни неща като липса на радост от каквото и да е, умора, нежелание да правиш едно или друго, не виждаш смисъл в нещата, които правиш. Което повечето хора мислят за умора от живота, лиготия и скука. Това, че няма видими и осезаеми за други или за самия човек причини за депресия, не значи, че и самата депресия я няма. И ако не обърнеш внимание, както направих аз, защото не знаех какво е това и откъде се появи - никога преди не се бях чувствала това, пък и разни "специалисти" ми говореха, че се лигавя, нещата се усложняват. Така че при всички положения е добре да се изследва и да се консултира със специалист, вместо да си казва под влияние на други, че нищо й няма и ще й мине.

На мястото на авторката първо бих си пуснала изследвания на споменатите витамини - В12, D и евентуално желязо. Ако са в норма, бих се обърнала към психолог, но да е добър, не някакъв измислен. Преди време имах постоянна тревожност, която направо ме отчайваше на моменти. След 5-6 посещения при една много добра терапевтка бях като преродена. Даже самата тя накрая ми каза да се махам от нея, защото нямам нужда от повече сеанси и съм си екстра. От тогава нямам и следа от тревожност, да чукна на дърво. Преди година обаче ме сполетя тази постоянна умора и се оказа тежък дефицит на В12. Просто не трябва да се оставяме на течението и да се чувстваме зле. Важно е да се търсят причините за неразположенията и да се действа.

Сигурна съм, че много жени и момичета са минавали през такъв период, поради една или друга причина.
"Преди съм мечтала за мъж , семейство , дете , а сега просто нищо не искам и това ме трови." Понякога точно защото са ни се сбъднали мечтите може да се депресираме ,колкото и глупаво да е, представите и очакванията ни са причината за това.Те винаги са много големи и различни от реалността, сигурно си си представяла брака и майчинството за по забавни.Не се фокусирай върху това си състояние,  всичко се променя, след 1 година ще се чувстваш по различен начин.Нещо което съм разбрала от опит е, че никой не може да те извади от депресията, сам трябва.Майки,съпрузи,приятели те могат да помогнат, но не и да те забавляват и отменят постоянно и да допринасят за твоят  вътрешен мир. Не го мисли и ще видиш с времето потъваш в ежедневието и си живееш без да мислиш ама сега какъв е смисъла.

Депресията не е състояние, в което си рационален. Не става въпрос за това нещо лошо да ти се случва и да се чувстваш зле. Да си претоварен и да се чувстваш зле. Напротив, може всичко да върви добре, а ти да си като парцал, без да разбираш защо. Естествено е да започнеш да търсиш причина, и ако не я откриваш, се генерира едно постепенно нарастващо чувство за вина, което влошава нещата и се завърта омагьосан кръг.
Не е нужно да не можеш да станеш от леглото и да не си се къпал с дни, и въжето да ти е на бърз достъп за да влезеш в критериите за клинична депресия. Това са крайни стадии и те не се получават от днес за утре. Също така могат да се избегнат, ако човек се погрижи за себе си навреме вместо да се подвежда по приказките на хора, които си нямат хал хабер от психични заболявания.
Не е нужно да си говориш сам в автобуса и да си загубил връзка с реалността, за да имаш нужда от психиатрична и психологична помощ. Ако ти е по - комфортно първо се обърни към психолог, а той ако прецени ще те насочи към психиатър.
Не слушай и не се обвинявай заради никой, който ти казва просто да се стегнеш. Аз имах късмета да имам до себе си поне двама приятели, които виждаха по далече от носа си и ме окуражиха да търся помощ. Не знам какво щеше да се случи иначе.
И гледай да отидеш при препоръчан човек. Ако почваш лекарства, изключи физиологичните причини, които можеш да провериш, в случай че проблема не е психиатричен. Имай предвид, че всеки адекватен психиатър ще разбира, че лекарствата са помощно средство и се комбинират с терапия. Желая ти успех.

От депресия се излиза бързо като ти се случи нещо, което е много важно, опасно или просто много интересно. Др вариант е психолог да ти каже Не мога да ти помогна, хапчета няма, трябва сам да се оправиш. И тогава щеш не щеш се хващаш и се издърпваш за косата защото няма на кой друг да разчиташ

Милата... И аз бих те посъветвала да посетиш специалист.
Майчинството може да бъде много тежко, еднообразно до полуда и да ти отнеме цялата енергия. Моето беше един кошмар, който не искам да си спомням. Всъщност и спомени нямам. Когато се преместихме в Париж, просто усетих как пропадам. Това, което ми помогна беше железен режим със спорт и търсене на работа, но при теб нещата май са отишли твърде далеч. Когато тръгнах на работа, слънцето отново изгря.
Имаш ли добър ЛЛ да те посъветва? И внимавай с кого споделяш, в Бг хората не познават добре и дори взимат с присмешка депресивните състояния.

[/i]

Ако жената е в депресия, това не работи. В депресивно състояние не те интересува абсолютно нищо, дори третата световна война да започне, все ти е тая, просто нямаш желание за нищо.
Говоря от личен опит. Била съм в тежка депресия, преди да стигна дъното, исках помощ от близките си - е, не ме разбраха, говореха ми думи от сорта - стегни се, какво ти липсва, виж какви прекрасни деца имаш, не те ли е срам да се оплакваш... и т.н. Виждах как бавно потъвам, ужасявах се, но не можех да го променя.

Моят съвет също е за медицински изследвания и за консултация с психолог/психиатър.

И моят съвет е да се обърнете към психиатър. Щом близките ви са реагирали така, не очаквайте подкрепа от тях, направо потърсете добър психиатър - напр. чрез ЛЛ.

В интерес на истината близките и дори да я разбират не виждам как могат да и помогнат. Аз също съм била в тежка депресия и дадох пример аз как се оправих 1 път след посещение и при психолог и при психиатър, които директно ми казаха, че не могат да направят нищо за мен и ме пуснаха да си ходя с рецепта за валериан. Втория път не успях дълги години сама и никакви психолози не можаха нито да разберат защо съм в депресия, нито да ми помогнат. Оказа се физиологичен проблем - предписаха ми лекарство и се подобрих. Не на 100%, но достатъчно за да си продължа живота криво лево.

Абсолютно е недопустимо да отидеш при специалист, бил той и психолог, той да ти каже "Оправяй се сама, аз нищо не мога да направя" и ти да си тръгнеш и да не потърсиш второ мнение. Това е като да отидеш на кардиолог, да ти каже "Нищо не мога да направя" и ти да си кажеш "А, няма нищо, ще си ходя с разхлопано сърце...".
Психолог не може да ти предпише нищо, дори и валериан/ пасифлора/ алора и тем подобни.
Проблемът е възможно да е физиологичен, но описаното по-горе е лекарска некадърност в най-чист вид, която не е трябвало да бъде толерирана. В България има страхотни специалисти психолози и психоаналитици, особено в големите градове, и ми се струва безотговорно да се оставяте в ръцете на самозванци.