СЕПТЕМВРИйски мами 2019 - Тема 7

  • 37 249
  • 765
# 210
Хахах аз снощи чак си поревах в банята. После продължих да си рева в хола и ММ ме видя. Тогава осъзна, че психически не се чувствам много ок и взе да ме успокоява. Но наистина при мен е смесица от страх, щастие, облекчение и вълнение. Защото, както съм казвала, забременях инвитро след само 1 година. Само който е минал през това, знае какъв късмет е да се оттървеш от това бреме толкова лесно. Сега обаче чакам всичко да свърши благополучно, за да си отдъхна. В същото време съм ужасно емоционална и просто си представям как ще рева с глас като си видя бебето и си го гушна.... абе смес от много силни емоции. Интересното беше, че онзи ден имах бая неболезнени контракции и отидох до спешния в Щерев да ме видят. Доктора като видя, че са през 5 мин и супер силни ме засили да се готвя едва ли не, че “днес, утре ще стане”. В крайна сметка се размина явно, но пък в тоя момент надделя вълнението. Страха го нямаше сякаш. Та се надявам като дойде истинския момент пак да се вълнувам, а не толкова да се боя Simple Smile. Всичко ще е наред с всички ни, знам го. Но си е страх и само една жена в 9тия месец може да го разбере Simple Smile
Виж целия пост
# 211
Ние също минахме през репродуктивния ад, но благодарение на д-р Калчев забременяването се получи естествено. Първите месеци аз не вярвах, че е истина. Просто беше твърде хубаво, за да е истина. Успокоих се и започнах да де радвам едва към 5тия месец. Наистина, само който е бил по този път, знае какво е чувството. Получава се един омагьосан кръг и едва ли не си носиш един етикет за “стерилитет”.
Сега пак ми е нереално, че най-накрая ще сме трима 💚 мисля си позитивни неща, въпреки че психиката ми стана доста нестабилна напоследък. Хормоните ме смачкват и какво ли не ми минава през ума. Сега съм весела, после нервна, после ми е скучно... няма угодия!
Виж целия пост
# 212
И мен много ме е страх, а не ми е за първи път ...
А в момента ме е страх и от това да не се роди бебето по-рано. Нали ви бях споделила, че ММ се разболя от варицела. Изкара я доста тежко, с ужасно много пъпки, които се появяваха дълго време на вълни. Минаха две седмици и чак днес е на работа, а аз съм вкъщи с децата, защото те още една седмица са под карантина. Постоянно ги оглеждам за пъпки и снощи забелязах на едното пъпка с малко мехурче. Тъкмо мислех, че може да не са се заразили и сега само ги оглеждам, а през нощта ставах няколко пъти да проверявам за температура. Ако едното се е заразило, а другото не, това означава още 21 дни карантина за другото. А ако и то се разболее в края на периода и се води заразно 9-10 дни, бебето ще се е родило. Това е най-лошият сценарий, но го премислям и него. А в началото мислех как прекратихме с ремонтите заради тази карантина и се тревожех, че бяма да довършим всичко преди да се роди, а ми се искаше да сме оправили, подредили и почистили навсякъде дотогава. Сега това ми е най-малкият проблем.
От преумора започнах и да се самосъжалявам, как си представях до края на август всичко оправено, след дчтова 2-3 седмици децата на градина (до раждането), а аз спокойно през деня да си подреждам, пера и гладя в подготовка за бебето ... това явно няма да се случи
Виж целия пост
# 213
Добро утро и от мен, момичета. Аз един ден съм добре настроена и мисля, че всичко ще мине лесно, а на следващия съм най-уплашения човек на света и не мога да спра да плача. Мисля, че ако тези настроения продължат и след раждането ще се побъркам. Вчера с ММ щяхме да ходим да пазаруваме и аз установих, че няма с какво да се облека, защото нищо не ми става. Чувствам се страшно дебела и подпухнала. Накрая едва влязох в дънките и с една негова тениска. Обаче се оказа ,че и нито обувки, нито сандали ми стават и пак ревнах. Имам седмица до термин и не знам ако не се случи скоро какво ще правя. Майка ми постоянно мрънка, че скоро тръгвала на работа, свекървата сутрин звъни и обяснява как вече се е разбрала да не гледа другия внук, за да е свободна и да стои при мен. Ще откача наистина съвсем скоро. Вчера гледам една лекция за раждането в и водещата акушерка каза "Като тръгнете да раждате, погледнете се в огледалото и си кажете каква късметлийка сте. Щастието ви чака, просто трябва да отидете да си го вземете".
Виж целия пост
# 214
Момичета, малко е странно, защото и на мен ще ми е първо раждане, но ме е налегнало едно спокойствие. Все едно разполагам с още 9 месеца.
За разлика от мен, ММ е неспокойният, паникьосаният и т.н.
Надявам се да запазя това хладнокръвие и в деня на раждането, че иначе не знам...
Ние вчера отново изчистихме и подредихме всичко, сега вече съм много по-спокойна, че сме пооправили.
Багажът все още не съм си оправила за болницата, днес или утре мисля вече да го направя.
Утре съм на преглед при моята АГ и нямам търпение общо взето. Да я видя, да си поговорим, да ме прегледа доверен човек.
Виж целия пост
# 215
Ние също минахме през репродуктивния ад, но благодарение на д-р Калчев забременяването се получи естествено. Първите месеци аз не вярвах, че е истина. Просто беше твърде хубаво, за да е истина. Успокоих се и започнах да де радвам едва към 5тия месец. Наистина, само който е бил по този път, знае какво е чувството. Получава се един омагьосан кръг и едва ли не си носиш един етикет за “стерилитет”.
Сега пак ми е нереално, че най-накрая ще сме трима 💚 мисля си позитивни неща, въпреки че психиката ми стана доста нестабилна напоследък. Хормоните ме смачкват и какво ли не ми минава през ума. Сега съм весела, после нервна, после ми е скучно... няма угодия!

Добре си щом в 5тия м. си се успокоила. Моите филми са ежеседмични и до момента... лошото е, че докторите нямат по-високо ниво на сензотивност към забременелите инвитро или претърпели аборти. Като се притесняваш започват да те гледат като, че ли си луда, а идея си нямат колко тежко емоционално е да стигнеш до толкова желана бременност след наистина преминаване през ада. Не е същото като да е станало ей така някой  ден след купон с приятели без никакво напрежение причерно....
Виж целия пост
# 216
Аз съм в 34 седмица и бебко е 2 400 термина ми е началото на октомври но всички смятат че едва ли ще го дочакам,но до тогава с това качване ще мине 4 кила,познавам няколко мами родили нормално по 4200 бебенца и все още ме учудва това нещо..доста чакано дете ни е,и въпреки всичките препоръки да потърсим репродуктивна помощ моят мъж се заинати и каза че каквото е писано ще стане и то си стана неочаквано.Искам да благодаря на дамата от този форум която ми препоръча книгата "раждане с любов",чета си ,отделно си гледам клипчета в ютуб и искам да съм максимално полезна за себе си в този момент...надявам се да попадна на екип които да ме подкрепя в този момент и най вече да ме инструктира адекватно какво да правя..
Виж целия пост
# 217
И мен много ме е страх от раждането и от това какво ме очаква след това. Но пък още отлагам приготвянето на багажа за болницата, защото ще се паниран още повече, че моментът наближава и не ми се започва ..

За бебето повечето неща са готови - остава ми само да изпера още малко дрешки, да ги изгладя и съм готова.
Виж целия пост
# 218
Sunshine и аз я гледах тази акушерка и много ми хареса,чувствам се късметлийка защото освен еднацжена минала по този път никой друг не може да ме разбере,мъжете общо взето обират овацийте но героите сме ние !!!
Виж целия пост
# 219
Според мен трябва да си от камък да не те е страх, за който и път да ти е. Обаче съм сигурна, че щом настъпи моментът, ще се мобилизираме. Аз засега съм спокойна, но и дъщеря ми си е вкъщи с мен и не мога да си позволя пред нея да показвам неувереност или колебания. Настройвам се, че всичко ще е наред и така.
Има доста сценарии, които ме плашат - с тромбофилия съм и ежедневно си разреждам кръвта, трябва да спра инжекциите 5 дни преди датата за секцио. Ако тръгне по-рано обаче, ще трябва да рисувам естествено, тъй като поне 12 часа след инжекция ме могат да ме режат.
Освен това бременността ми е чакана 8 години и все още се филмирам. Обаче гледам да мисля позитивно. Не остана Simple Smile
Виж целия пост
# 220
Според мен трябва да си от камък да не те е страх, за който и път да ти е. Обаче съм сигурна, че щом настъпи моментът, ще се мобилизираме. Аз засега съм спокойна, но и дъщеря ми си е вкъщи с мен и не мога да си позволя пред нея да показвам неувереност или колебания. Настройвам се, че всичко ще е наред и така.
Има доста сценарии, които ме плашат - с тромбофилия съм и ежедневно си разреждам кръвта, трябва да спра инжекциите 5 дни преди датата за секцио. Ако тръгне по-рано обаче, ще трябва да рисувам естествено, тъй като поне 12 часа след инжекция ме могат да ме режат.
Освен това бременността ми е чакана 8 години и все още се филмирам. Обаче гледам да мисля позитивно и да се настройвам, че всичко ще е наред. Не остана Simple Smile
Защо 5 дни преди секцио трябва да спреш инжекциите? Мен всички ми казаха 24 часа, така и стана и нямаше проблем, а постоянно ми течеше кръв от носа и мислех, че ще получа кръвоизлив.
Момичета, не се страхувайте толкова! Всичко ще бъде наред и ще гушкате скоро най-сладките бебчета! Пожелавам ви всичко да мине чудесно! Стискам палци! 😚
Виж целия пост
# 221
Sunshine, сподели видеото с тази акушерка моля те.
Виж целия пост
# 222
Sunshine, сподели видеото с тази акушерка моля те.
https://youtu.be/87EWxN5n6ZU Заповядай  Simple Smile
Виж целия пост
# 223
Кенди, не знам защо точно 5 дни преди секцио. Първо моето АГ ми каза два дни, но като ходих на тест за алергии на анестезиологът му се сториха малко, говориха и ги направиха 5. В четвъртък съм на преглед и ще питам финално.
Виж целия пост
# 224
Здравейте,
Включвам се и аз, не  по—малко страхуваща се и емоционална. По принцип съм много ревлива, чувствителна, а сега след месеци „затвор” вече едва търпя. Дааа и аз не зная какво да облека, карам с един клин, тениски две и една рокля.
Относно безпокойството, на мен ще ми е второ раждане, отноов секцио, но след 11 години все едно ще ми е първо. Все пак страх, не страх нямам търпения да мине, да се събудя и да си видя рожбата.
Днес за първи път изпратих баткото на лагер, за 7 дни.... хем ми е спокойно, че ще.му е гот, хем страшно ми липсва от сега и ще го мисля.
Ние с бонбончо сме довечера на преглед, та да видим.
Относно въпроси, моля споделете/и по—напред питах/ някой от сега пие ли латогенен чай? Освен това, ако ползвате студена стерилизация, моля за препоръки иии последно, някоя от вас взела ли си е специални затоплящи подложки/торбички за лесно слизане на кърмата?
Предварително благодаря 🌞
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия