СЕПТЕМВРИйски мами 2019 - Тема 7

Не омаловажавам отделеното време за споделена история на нито една от вас по която и да е тема- помогнали сте ми много с разказите си, но е всеизвестно, че
страхът пречи много на процесът раждане, заради което предложих да изчакаме края на месеца и тогава да си споделим с подробности
Моят термин е на 9.9.19 и много си ми харесва като дата, и от началото на бременността се надявам да си се роди тогава а сега забелязах, че 13ти е петък 😁

 

Честити да са бебчетата и да се възстановят бързо майките им!
Моето момиченце от вторник ме рита много силно, смятах че просто е по-активна, но вече започвам да си мисля, че просто е пораснала и ѝ е тясно, защото определено са ѝ по-болезнени движенията.

Леле, искрено ти пожелавам да се роди точно на датата на термина в такъв случай. Интересувам се от нумерология и според мен такава интересна дата би донесла късмет и готин заряд.

И моята беба я усещам много заякнала и наддала вече, сигурно й е доста тясно, защото като се разшава, имам чувството, че ще ми излезе през пъпа като Powerpuff girl - с ръка изпъната напред и свита в юмрук и крак свит в коляното

Моят термин е на 11.09, но с ММ и двамата сме родени на 9-то число и си говорим през цялата бременност, че и бебка няма да остане по-назад. Та на 9-ти си я чакаме вече . Аз също не бях забелязала, че идният петък е 13-ти

А що се отнася за негативните разкази - аз живея с убеждението, че някои хора са по неиздръжливи психически и физически от други. Обикновено по-слаби са тези, на които никога нищо кой знае колко лошо не им се е случвало и съответно не са калени. И има тенденцията да преекспонират преживяванията си. По-нагледалите се на лошо и изтърпели някакви гадости в живота си, по-лесно според мен преминават през всякакви “страшни” неща. Аз съм от вторите. Ще ви кажа теорията ми вярна ли е като родя и аз

Много ми хареса как го каза! Определено всеки приема по различен начин трудностите. Аз просто се дразня на предупредителните “ще видиш”, “крещях и пищях по време на раждането”, “беше ужасно” и всякакви подобни плашешти изказвания, които вкарват ужасна представа за предстоящото на всяка нераждала мама.
Да, ще боли и ще става все по силна болката с напредването на разкритието, по време на транзицията може да има много повръщане, прилошаване, паник атака, треперене на цялото тяло, внезапно чувство че няма да се справим, по време на напъните често се случва да се наака родилката въпреки клизмата, защото главата на бебето избутва всичко по пътя си за да премине. И по повод шевовете, най-често те са 1 или 2 степен, ако не е имало епизотомия. Ако се направи епизотомия, може да се разкъсат тъканите чак при ануса и тогава говорим за 3,4 степен на разкъсване. Затова нито една здравна организания не препоръчва рутинната епизотомия. Има само 5% от раждания, в които просто се налага да се приложи заради конкретни обстоятелства.
Дискомфорта след зашиване трае различно време и зависи колко е разкъсването, как е зашито, лепено ли е, какво използвате за възстановяване върху зоната и т.н.

Ето изброих някои от кофти моментите, но не целях да стряскам излишно никоя от Вас. Има разлика между споделяне на информация и вкарване на напрежение с тежки разкази.

Ами някои хора представят като сцена от Армагедон дори взимането на кръв. И не само го предствят така, ами така го и изживяват. Почва се треперене отпред, световъртежи, припадане, а последно една щеше да си глътне езика пред мен, след като й взеха пробата... А пък вчера приятелката на братовчед ми 10 пъти повърнала от страх в очния кабинет, щото й влязло нещо в окото и тръгнали да го вадят. Е тя сама го изкарала с налягането, създадено от повръщането.... Та така, не се впечатлявам от чужди разкази. И психиките ни са различни, и телата, а и бебетата . Ще си го преживеем всички и ще го забравим много скоро. Иначе никой не обвинявам, че разказва. Дори ми е любопитно. А и смятам, че по този начин се подготвяме по-добре какво може да се случи. Ако пък при нас е по-леко, добре дошло ще бъде

Чета и гледам да не асимилирам. Мисля си положително и това е. Страхът определено ще увеличи болката и няма да ми помогне с нищо. Всички казват, че си заслужава, че се забравя, тъй че продължаваме да си чакаме първескините. Спокойствие,мами!

Всеки има право да сподели и понякога няма как да се избегне негативната информация. Но да, би било добре хората да се съобразяват в този момент точно.
Аз лично изчетох всякакви истории, позитивни, негативни, истерични, информативни. Просто исках да събера възможно най-много и най-подробна информация, както от медицинска гледна точка, така и от лични преживявания, защото така се чувствам по-подготвена.
Но има хора, които не искат да се информират, не искат да мислят за това, какво предстои и така се чувстват по-добре. Това е ок също. Всеки си се подготвя, както намери за добре. Като наближи момента и даже и да не четеш тук, всеки се чувства длъжен около теб да сподели и неговите преживявания, така че и да искаш е много трудно нищо лошо да не чуеш. А пък има хора, които се кефят да те плащат за съжаление, за да си придадат важност. Визирам не хората тук, просто ми се е случвало с познати.

Честито бебче Aneliq!
Тази сутрин се събудих толкова изнервена, че ми се иска да изчезна за малко и да забравя, че ми предстои раждане и всички близки и познати да коментират..
Относно разказите за раждането, според мен при всеки ще е различно и затова аз лично ги прпускам

Честито на всички мами, пожелавам им здрави и спокойни бебета!

bettssey,
Аз повдигнах матрака, като сложих голяма сгъната хавлиена кърпа отдолу. Ъгълът трябва да е около 30°. Но Мартин се върти като часовникарска стрелка, така че не мога да кажа ли много помага. Рефлукс няма, но колики да.

rosinka_k,
аз също кърмя от 4тия ден. В началото даже се цедях, защото можех да изхраня 5 бебета. 2 седмици по късно, гърдите ми са меки, но кърма има. Някъде бщх чела (мисля), че гърдите на кърмачката трябва да са като уши на кокер шпанол, т.е. меки. И това изобщо не означава, че нямаш кърма. Ако бебето наддава, и най-вече пълни памперсите, няма от какво да се притесняваш. Просто кърмата се е регулирала според храненето на бебето!

Zazameg
оправили ли се вече? Аз малко късно отговарям, но рядко успявам да седна пред компютъра.
Трябва да правиш студени компреси през целия ден, може да сложиш и зелеви листа на гърдата, а преди кърмене / цедене горещ компрес. Горещия компрес най-добре ми се отрази на мен, като излях горещата вода в един памперс и така си го сложиш директно на гърдата. Не пари, и не тече, памперса пое всичко.

Здравейте!
Минавам да споделя - Кристина е с колики от тази седмица, имахме с ММ няколко безсънни нощи, взехме Биоамика и смея да кажа, че помагат.
Свекървата е тук да помага, утре си тръгва, а мама идва и нямам търпение да дойде утрешният ден. 🤣🤣🤣 Голямо сравнение с нейната бременност, с нейните деца ( с ММ), то това дете (моето) явно няма майка, а само баща и баба. Всичко от тях наследило.... направо се побърквам.

Имам кърма за 2 бебета, но моето не иска да суче от мен. Изчетох какво ли не, клипчета гледам и не иска, и не иска. Суче по 1-2 пъти и то избирателно.
През останалото време се цедя и й давам от шише. Добре, че моя приятелка ми даде нейната помпа на Медела, електрическа, едновременно цедя и двете гърди. Все още са ми твърди и напрегнати, но все пак родих преди 11 дни и очаквам да се нормализират нещата.
Пъпчето й падна на 7-ми ден, доволна съм, че бързо се развиха нещата.
На разходка почнах да я извеждам от 6 -ти ден, реших да се възползвам от хубавото време.

Относно раждането, знаете, че изпитах и двата вида по стечение на обстоятелствата.
Да, боли, не крия, но не бих казала, че пък е някаква драма.
Много зависи от нагласата, с която отивате да раждате.
Това не съм ви го споделяла, дори ММ не го знае. Преди да тръгна към болницата, погледнах се в огледалото, разревах се от щастие, защото знаех, че много скоро ще прегърна най-чакания подарък в моя живот. Пожелах си късмет и казах: Криси, идвам да си те взема, мамо.
В болницата до последно запазих чувството си за хумор, след като на операционната маса ги питах кога ще ме изписват... 🤣🤣🤣
Кураж, момичета. Не е толкова страшно. Вярвайте повече в себе си, стегнете се и както написах преди време - ДИШАЙТЕ! Упражнявайте дишането, това е нещото, което ще ви помогне ужасно много.
Извинете за дългия пост.
Приятен ден на всички. ❤❤❤

Кога минаха 11 дни... Живи и здрави да сте

Diin, ще се наместите с кърменето, важното е малката да наддава. На мен също ми е много вълнуващо и колкото по-малко дни остават до датата ми, толкова по-често и на мен ми се случва да се просълзя от щастие, че скоро ще я гушна. Блъскат ме хормоните яко
Относно датите, ние сме си избрали, да видим дали ще я дочакаме. 9.09.2019 ми звучи супер, но  мой близък е на този ден и не ми се иска бебка да е на същия. "Фаталните" дати изобщо не ми пречат, аз съм родена на 13-ти и мисля, че ми носи късмет

Както има леки раждания, така има и трудни и тежки! В живота е същото, има хубави моменти има и лоши, и никой не може да избяга от това. Жената е споделила нейната и е достойна за уважение, също както и тези, които са родили леко. Аз пък съм обратно - мразя историите, в които майки разказват как родили за две минути и гък не издали, видиш ли другите какви са лигли, раждат по 15 часа и крещят. Момичета, тук се дава живот на човешко същество, това не е, като да отидеш на спа център, а трябва да си готов на всичко. Така, че на мен лично такива истории ме мотивират и ме карат да видя и друга страна на раждането, а не само розови разкази..

Добро утро, момичета! Аь също съм си харесала 09.09.19г., но мисля, че може и да не дочакам, тъй като все пак термина ми беше на 05.09. Вече май всеки ден се надявам да родя, защото много ми е тежко и физически, и психически. Имам от два дни някакви болки много ниско долу и в кръста, но са постоянни и не толкова силни. Все се страхувам да не тръгна късно. От вчера пък имам някакво като слузесто жълтеникаво течение, но леко и не знам дали не е тази прословута тапа. Общо взето само си търся симптоми и да се изтрелям към болницата.