Февруарски мами 2020

Здравейте, момичета! Имам нужда да споделя какво ми се случи през изминалите няколко дни. Понеже в тази тема си споделяме от самото начало през какво минава всяка една от нас. Искам само да предупредя, която от вас е по-чувствителна да не чете, за да не се натоварва.


В събота вечерта усетих контракции, които бяха по-чести и интензивни от обичайно. Понеже бяхме на гости, реших, че просто съм се претоварила и след като си почина, ще минат. Това се случи обаче и в неделя следобяд, и в понеделник сутринта. Тогава реших да отида при следящата ме АГ, за да види дали всички е наред. За инфо - живея в Германия и съм в 23 г.с. Лекарката очевидно бързаше, очевидно бях нарушила графика ѝ и очевидно нямаше излишно време. Бях прегледана за точно 5 минути, в които тя измери бебето и дължина на шийката 22 мм. Нищо не ми обясни, колкото и въпроси да ѝ задавах. Каза само “Отивай в болницата веднага! Заплашващо преждевременно раждане.” Момичета, никога не съм изживявала такъв ужас досега. Първа бременност ми е, не знам какви усещания са нормални, ама тогава си помислих, че раждането е започнало и ще изгубя бебенцето си. Не знам как стигнахме с приятеля ми до болницата. Аз от силния шок бях непрекъснато с контракции. Приеха ни там за преглед, запис на тоновете на бебенцето и запис на контракции. Аз като ѝ чух сърчицето как бие и се разплаках... След 30 мин дойде една докторка да ме прегледа. Направи някакъв тест с един тампон, но не разбрах точно какъв. Теста обаче беше негативен и това било добре. Означавало, че до 10 дни вероятността да настъпи раждане била малка. Направи и вагинален преглед, да види дали шиийката е омекнала и след това с УЗ - 29!!!! мм. Каза, че всичко е в норма и най-вероятно другата лекарка е измерила грешно... имах и снимка от първия преглед, та това с грешното измерване се потвърди. В болницата казаха, че няма нужда да ме приемат, изписаха ми Утрогестан 200 мг по веднъж на ден и контрола след два. На контролата отново туширане за опипване на шийка и дължина този път 34 мм. Казаха, че няма повод за притеснение.
Знам, че всичко е добре, когато завършва добре, но от понеделник не мога място да си намеря. Непрекъснато ме е страх да не се случи нещо с бебето. Наблюдавам се напрекъснато, броя движенията на бебка. Два дни дори само лежах, защото ме беше страх, ако стана да не предизвикам контракции... Приятелят ми и майка ми ми казват да се успокоя и да забравя за лошите преживявания и аз също това искам, обаче имам чувството, че рухнах психически.
Благодаря ви, мили момичета, на тези които са прочели поста. Имах нужда просто да споделя. Надявам се от тук нататък да вървят гладко нещата при всички нас и февруари живот и здраве да гушкаме бебенцата.