Замира ли институцията брак?

Със завещание можеш да се разпореждат както си искаш с имуществото си, но наследниците по закон могат да го оспорват.

Биха могли. В нашия случай не могат, защото имаме кой да се погрижи желанията ни да бъдат уважени когато вече ни няма.

Змия, същото казвам. При това се прави много лесно.


Това е non sense. Никой не може да попречи на наследник с накърнена запазена част да поиска от съда тя да бъде възстановена. След завещанията ако трябва се отменят и даренията по реда на съставянето им.

Я дайте да си говорим по-ведри неща, че от 2-3 дена тука ще се подтисна. Няма ли някоя да пусне снимка на някой засукан да го обсъдим.

Малко трудничко- нали знаеш, че няма как да наследиш някого, който ти е никакъв в правния мир?
Нито да получиш вдовишка пенсия.
Това са писани и изяснявани неща, а защо упорито се твърди обратното, нямам идея.

Ох, добре, че сме бедни като църковни мишки, та разполагаме с лукса да се съберем по любов.

По първоночалната тема, не смятам, че бракът прави двойката "семейство". Аз лично влагам в тази дума много по-дълбок смисъл от двама души с подписи и обща фамилия. Дали хората имат намерение и са истинско семейство си зависи изцяло от тях, от отношението им един към друг, от отговорностите, които поемат, от компромисите, които правят в името на общото благо, от грижата за децата и т.н. и т.н.

Ние с мъжа ми сме от 5 години заедно, имаме 2 деца и нямаме брак. Станахме истинско семейство, когато се роди първото ни дете и поехме обща отговорност към него. Оттогава насам с всеки изминал ден, с трудностите и проблемите, с хубавите моменти, с битовизмите и т.н. ставаме все по-здраво семейство. Затова лично за себе си се убедих, че бракът няма абсолютно никакво значение, когато срещу себе си имаш отговорен и свестен човек, готов да създава семейство. Това от моралната страна. От юридическата, смятам че всяка двойка трябва да реши за себе си кой вариант, с или без брак, я устройва. Има различни житейски ситуации и различни казуси, които могат да изникнат. Ние досега не сме сключили брак най-вече от юридическа гледна точка, тъй като за нашата ситуация до този момент беше по-добрият вариант. Решили сме, че ще сключим брак, може би тази или другата година. Едва ли след това нещо в отношенията ни ще се промени. Аз се радвам за това заради чиста суета, признавам си. Малко съм старомодна и бих се чувствала много добре, ако вече съм с гражданско състояние "омъжена" и нося фамилията на мъжа ми. Това, разбира се, от повърхностна гледна точка, при положение, че сме създали вече семейство в истинския смисъл на думата.

Ох, как не разбрахте, че никой закон не урежда любовта, а живота след като тя- любовта или човекът си отидат?
Защото за закона животът не свършва с края на любовта.

Сетих се за една интересна история,в която аз търся логика и причина,но не намирам.Освен човешката психика до някъде.
Позната ми разказа как нейни приятели живели над 15 години заедно, нямали деца все още.Накрая се оженили,притиснати от родители и след няма и половин година се развели и разделили,нали.
Какво е променило брака,не знам.А може да е съвпадение просто,много лошо съвпадение...

Ами по подобен начин Анджелина Джоли и Брад Пит, те си живееха без сватба от ... 2004-2005 някъде, 2014 се ожениха и БАМ! 2016 се разделиха.

Познати с две деца и съжителство години се разделиха след сватбата. Не е изключение.

Е можеха и без сватба да се разделят, нали?

Можеха ама не го направиха, а бая годинки бяха заедно, критичния период с малки деца го бяха изкарали успешно.

Нали разбираш, че няма как сватбата да им е развалила отношенията

Аз нямам обяснение.

Сега да ви разкажа - има едно суеверие, че като си загубиш халката вещаело развод. Та навремето тъкмо съм забременяла с първото дете и халката ми изчезна. Оставих я на раклата над спалнята и изчезна, котката ли я събори (или изяде, много проклет кот беше), но изчезна. Аз бременна, рев, рев, рев, и без това ми се клатят хормоните. Кошмар. И Благоверния се чуди какво да ме прави, на него хич не му дреме ни за халки, ни за суеверия. И вика " дай сега ще правим нови, ще дам моята, от нея ще вземат злато, ще добавим ново и пак халката ще е от същото злато", ама аз луда бременна рева. А на мъжа ми хем му притеснено за мен, хем ядосан, че рева и вика " е, по-добре ли беше да загубя моята, я виж кой размер е, три пъти повече злато". Луда работа И така, 12 години по-късно, четейки тази тема за брака се присещам за халката. А мъжа ми наистина е с много голям размер за пръстен,  3-4 номера по-голям от най-голямата стандартна мярка (онези, които са нанизани).