Измъчвам се,че държанието на хората...След като се разделих с приятелят ми започнах да излизам повече и да създавам запознанства.Е,окей....само че това не ми доведе положителни емоции,а разочарования,които ме карат към депресията.Запознах се с две момчета.Първото показа силен интерес от мен като човек.Зарадвах се!Казах си УРА,най-накрая човек,който не гледа външният вид,а се интересува как съм,как е минал денят ми...Излезнахме веднъж на кафе.Беше приятно.Започнахме да пишем,но искам да кажа само,че не съм имала очаквания за връзка.Търсех просто приятели.Пишехме си всеки ден как е минал денят ни...В един момент момчето спря да пише.Минаха се 3 дни реших да пиша-отговор не получих.Притесних се за него.Звъннах му-не вдигна и не отхвърли.Минаха се още няколко дни-писах му.Отговори ми все едно нищо не се беше случило.Повече не писа.Попитах го дали има някакъв проблем ако мога да помогна с нещо-каза,че всичко е наред.Повече не писа.И аз не писах.
Второто момче-запознахме се съвсем случайно в болницата.В същият ден се засякохме в хранителен магазин и разменихме фб.Беше ми супер приятно да разговарям с него,той е с около 7 години по-голям от мен.Имаше дни,в който през 4 часа ми пишеше...Как съм и какво правя.Даваше ми съвети винаги.В един момент той просто каза,че ме харесва и иска нещо повече...Иска да се обвържем.Казах му,че не съм готова за връзка още,не сме се опознали добре,но ми е приятен и с времето ще видим как ще бъдат нещата.Може би това го хъсна.Не ми писа...Опитах се да започна тема,но той ме одразя с “лягам си” и...стана ми тъпо.
От приятелки момичета се напатих!
И то...Накрая си сам.
Защо никой не е постоянен в мнението си?
Ако наистина второто момче ме е харесвал нямаше да се отдръпне.Поне е така според мен.Отказвам да тичам след тях.Жалко обаче,защотото наистина ми беше много приятен...И имам симпатии,но не съм готова за връзка,все пак от скоро се познаваме....