С какво ви дразнят свекървите? – 114

А, второто изречение е пряко следствие от първото. Но не всеки има дупе за това.

Не винаги може да се следва определена последователност. Имам приятелка, която забременя много рано и като се събраха и се роди детето, живееха при свекървата. И двамата студенти,  възможност за по-високи доходи след време. Обаче детето трябваше да е това. Оказа се, че тя има проблем и изобщо е цяло чудо, че е бременна и ако не задържи това дете ѝ бяха казали, че може и да няма. И техните планове бяха завършване и тогава да имат дете, защото се считаха за семейство и още като бяха гаджета, ама ей на, бяха принудени да променят последователността. 14 години вече, второ дете нямат, а няма и да имат. Трябваше стриктно да спазват тази последователност или трябваше да си прекъснат ученето, кое беше по-доброто решение?
И други примери съм давала за жилищен проблем, особено около последната криза. Всеки знае кое е решението, но на всеки причината да живее заедно с друго домакинство е различна. Обичайно си е по принуда. И не всеки има възможност да промени бързо положението, щеше да е най-лесното.
Тук обаче само се чака някоя да каже, че живее със свекърва или не дай Боже в жилище на свекъри.
Младите могат да са самостоятелни, дори когато живеят в чужд дом, стига да не се навира свекървата където не ѝ е работа. И в темата дори, си поемат разходите и не е съвсем коректно да се твърди, че свекървата ги дондурка, само защото живеят в неин имот. Преувеличено е доста

Ами трябва да им се казва, няма как, че колко години минаха и още го правят.

Тези които са в това положение не го правят, защото го смятат за редно, а защото е по принуда. Според мен има голяма разлика. И според мен продължава да не е гаранция, че като не живееш при свекървата, няма да се меси. Темата е показателна поне за това

Каквито и да са свекърите, ако не си им в къщата и не си зависим от тях нямат физически какво да направят, за да ти се намесят. Най-много да мърморят по телефона, голям прас, МП си оставя телефона на бюрото и по интонацията, разнасяща се от слушалката преценява кога е свършило каканиженето.

Ако живеехме с тях, обаче, щеше да е ад под небето, в това съм сигурна.

Реално, вие имате опцията да ремонтирате къщата й и да заживеете сами в апартамента.
Аз, обаче, в конкретния случай при толкова изчаткала свекърва, не го препоръчвам, защото тя ще продължи да си го има за свое и ще трябва да живееш под постоянно напрежение кога ще ти цъфне в стаята, да не говорим, че няма да можеш 1 шкаф да изхвърлиш и да вземеш нов.
Намерете начин СЕГА, когато не плащате наем, а вероятно тя си покрива и част от режийните, т.е всичко ви излиза много евтино, да съберете пари за самоучастие или за 5-6 наема напред.

Споменах, че ние бяхме с ниски доходи, когато взехме ипотеката. 1 година живяхме с майка ми по други причини. Аз изкарах всички възможни стипендии, които можеше да се намерят + скромен доход от фрийлансърска работа като това беше около 1/2 от самоучастието за заем. Другата 1/2 + нотариалните такси дойде от него. Все пак и при него липсата на "наем" + улеснените сметки за живот на 3ма човека спомогнаха да съберем по-бързо пари. После живяхме малко и под наем, но тези спестявания си ги пазехме. Взехме жилище в лошо състояние и 3 години го ремонтирахме, живяхме си в него докато ремонтираме - да, беше тежко и все още е (остава ни 1 стая за ремонт + втора тоалетна, а и от другите стаи има остатъчни дейности), но спокойствието няма цена.

Сигурно свекървата е имала трески за дялане,но израза"миткат по почивки"изразява упрек.
Явно и тази снаха иска с нищо да не се месят,ако може и да не говорят,но не би отказала помощ.

Не искам помощ. А изразът - ми израз, показва, че те се скъсаха от почивки, докато ние си брояхме стотинките. Обяснява липсата на шанс за намеса.Къде пък видя желание за помощ? Не ща. Така си ми е ок. Освобождаващо е

А вие поискахте ли им заем?

Ние ли? И защо да искаме? Оправихме се сами

След като не сте искали, каква връзка имат техните почивки и вашите финанси?

Елементарна. Нищо не сме искали и никой не може да ни се бърка.
Не се оплаквам, обяснявам. Така сме решили, всичко сами

А нещо лошо има родител да помогне на порасналото си дете и после пак да не се бърка ли? Т.е. задължително едното е обвързано с другото и само и единствено с него

Истината е, че някои млади са по-оправни, а други- трудно се справят сами в началото, трети пък-трудно се справят сами цял живот. Последните не ги коментирам изобщо, но вторите- защо да не им се помогне, ако е възможно при нужда? Ако се наложи, бих помогнала на детето си, на кого друг, ако не на него? За протокола- никога свекърва и свекър не са ми давали/ помагали нищо. Всичко е въпрос на комуникация, всичко може да се каже, въпросът е как... Времената се въртят и идват такива, когато същите тези млади ще трябва да удрят по едно рамо на родителите си(без значение свекъри или тъстове)
П.П. ма ко, писали сме заедно, а сме казали горе-долу едно и също, извинявам се!

У нас аз вече имах купено жилище и доста добри доходи. ММ е споменавал, че и да поиска помощ от родителите си, заем, примерно, няма да получи. Той си ги знае по-добре от мен. Щом той така е преценил, подкрепяме се и кога по-трудно, кога по-лесно, пооправяме се сами. Мойте, докато бяха живи, зимнина ни правеха.

Ма ко ,специално за теб ,до 30 години давах каквото имам, дори заеми вземах да дам.Заем за себе си не съм вземала през целия си живот,  простирах се  по чергата си. 30 години е едно прилична възраст  да се отделиш и огледаш какво си сам.Моите учиха редовно,  взеха максималното  от шансовете си.Ако си нещо е добре,  нататък не коментирам.То няма време да се поправяш вече, да се справяш. Та и  аз съм за помагане и го правих. Не го натяквам , но   да ме питат ти какво си ми дала  не ми е  ок. И то този дето не съм му длъжна.Няма доволни ако ще човек да си излезе от кожата да се старае , да  се  постави за килимче,заради това няма смисъл да го прави. А вече казах, че сме сами от люлката до гроба. Другото , който го вярва ,  е илюзия.Защото и  аз  знам какво съм направила за родители от двете страни и какво е трябвало да се направи. Има да се желае, но децата ми бяха с предимство.Другите доколкото мога.
Не си само ти да смяташ така. Просто нещата имат продължение, то се осъзнава като дойдеш на мяра.