Най-черният ден в живота ми! Изгубих моето куче, моето детенце!

  • 5 916
  • 63
# 45
Невъзможно е да я забравя!
Аз всеки ден мисля за нея по не знам колко пъти.. много! Говоря за нея всекидневно, идва ми отвътре. И днес за пореден път се замислих, че тя за мен е жива!
Просто аз живея с мисълта, че тя не е мъртва... точно заради това, че всеки ден я мисля, спомням си неща, добри и тежки.. тежките принципно ме смазват! Много ме смазват!
Но Джина за мен е жива.. така живея и винаги ще е така, докато не отида под земята при нея.. каквото и да е, аз ще отида там, това е ясно.

Дишам, продължавам да дишам, защото съм жив!
Това е положението, гадно, тежко, скапано, но това... не мога да го променя. Да искаш да дадеш всичко за нея, а да не можеш.. да не казвам всичко, защото всичко е като никога, завинаги, безкрайност и т.н. Но определено възможно най-крайните неща бих дал! Себе си!
Времето минава и живота продължава, макра да не искам... наистина, няма какво да направя.. какво? Какво мога да сторя? Ако има някой, който може да ми каже какво сторя, ще го сторя, но няма.. просто няма! Ще живея с мисълта за нея всекидневно и с надеждата, че има някаква вероятност да я видя отново.. дори за миг, да я видя щастлива...!
Виж целия пост
# 46
Мите, пишещите в темата те разбират много добре, но ти нас не ни разбираш. Живота е за живите, а нашите духчета са около нас и ни гледат. Ти мислиш ли, че Джина като те гледа от небето е щастлива като те вижда така?
http://e-zdravey.com/bg/mosta-na-dagata-za-vsichki-koito-sa-imal … ni-zhivotincheta/

Ако имаш свое бебе, ако от нивите и имотите имаш много пари след време? Не мислиш ли, че Джина ще се радва за теб и когато един ден минеш под дъгата, ще имаш много да й разкажеш? Защото ако не е била тя да ти покаже какво е любов, грижа, човечност, съпричастност, ти е нямало да постигнеш много.
Виж целия пост
# 47
Плюс 1000 за последния пост. Към автора, прочети и вникни много внимателно в това, което ти пише Зуки. Аз да споделя - загубих кучето си в началото на август на почти 10 годишна възраст беше. Всяка нощ си поплаквах и си мислех за него с любов. Докато не си осиновихме един сладур-хулиган, който така ме замая с белите си, че нямам време да спя, камо ли да тъжа и ....ме извади от депресията. Не, не е същото куче, не съм се и надявала, той е нова любов, различна, но запълва така живота ти, че нямаш време да тъгуваш.
Виж целия пост
# 48
Изминаха 2 месееца без моето момченце...Беше на 12 и все пак, за мен бебе..Тежко е. Да виждам другите кучкари с технити любимци навън, да не чувам щракането на ноктите му по пода, да не виждам преданите му очи...Марто никога няма да си отиде от сърцето ми...
Обмислям вземането на ново куче. Все още. Не съм готова...От малка около мен има дакели. Този е вторият, който аз отглеждам и изпращам. Иска ми се да променя нещо. Може би ще вземем друго куче. Някое без порода, което ще е отново най-прекрасното за нас.
Виж целия пост
# 49
Минаха четири месеца без моя 19 годишен старец. Много ми липсва!

Два месеца след като той си отиде дадохме шанс на петмесечно момиченце. Нямат много общи черти - нрав, възпитание, окраска. Дядото беше умен като куче. Малката е фурия която тепърва привиква на правила.

Аз се пазя да не я обикна. Сменям храна и тоалетна, ще я закарам на доктор ако се наложи, храна не купувам, гушкам я рядко. Тя не е Бегинс!

Опитвам се да продължа напред и не става.
Искам си Бегинс!
Виж целия пост
# 50
Ще стане твоето куче, не се притеснявай! Още помниш животинката, която те е разбирала от половин поглед, имали сте общи навици, познавали сте се....Това тук е едно бебе, което си има други потребности, тепърва ще свиквате един с друг. Дайте си шанс, а дотогава се радвай на смешните бели и енергията на мъничето, което пък липсва при улегналите кучета.
Виж целия пост
# 51
Зуки, тя определено не е Бегинс. И ти няма да я обичаш като Бегинс. Ще я обичаш като нея си. Пак неповторимо и силно, но различно. Така както човек обича по различен начин децата си (различно и еднакво силно). Аз моите двама котараци така си ги обичам - по съвсем различен начин, но и двамта са ми "моето сърчице". Те са и различни, имат различни потребности и нужди. Големият не ми дава много да го пипам и аз се съобразявам с това. Галя много повече малкият, който пък много обича. Големият ревнува. Затова на него му показвам, колко много го обичам като му угаждам повече на желанията и минаги му давам пръв на него всичко (храна, играчки). Не мога да живея и без двамата. Бегинс никой няма да го замени. Новото котенце ще си има ново място в сърцето ти. Бегинс само би се радвал да си щастлива.
Виж целия пост
# 52

Аз се пазя да не я обикна. Сменям храна и тоалетна, ще я закарам на доктор ако се наложи, храна не купувам, гушкам я рядко. Тя не е Бегинс!

Опитвам се да продължа напред и не става.
Искам си Бегинс!
Тези два момента в поста ти ме смутиха. Защо задържаш любовта си към новото животинче и чакаш да се върне старото ти куче - нали осъзнаваш, че не е възможно. Аз съм губила кучета два пъти, непоносимо и ужасно е, но сега вече съм уверена, че идва нова любов с новия домашен любимец, която, макар и по-различна е не по-малко прекрасна.
Виж целия пост
# 53
Милитана, за котки говоря. То е почти същото - все е любов.

Моя старец почина на 19 години. Беше с чернодробна и бъбречна недостатъчност. Половин година се борехме със смъртта. Умирах всеки ден дали ще ме дочака. И пари, и време, нерви - дадох всичко от себе си. Знам, че съм сторила всичко, което зависи от мен и не съжалявам за нищо.

Малката - не искам да го преживявам отново. Искам да се презастраховам.
Не съм аз шефа, господаря.
С Бегинс обиколихме доста лекари. Последния беше от старата школа, не търговец като повечето.
Чета из нета и не знам кое е истина. Пише, че некастрираните момиченце може да развият тумори на матката. Искам да я кастрират за да не умирам всеки ден. Последния доктор смята, че инжекция с хормони е решение на проблема. Господарката на котката му вярва.
Затова не искам да я обичам.

Иначе си много права - поведението на бебе е съвсем различно от това на старец. А и тя не е виновна за нищо.
Виж целия пост
# 54

Затова не искам да я обичам.


Само с това не съм съгласна. Не си го причинявай, не е трябвало да взимаш животинка, ако си с такава нагласа. Но съм сигурна, че ще я обикнеш, и при котки и при кучета е едно и също. Даже тук четох ужасен пост на собственичка на малко коте, която сравнява спокойното и улегнало животно с лудото бебе, което се мята по мебели и завеси, вре се навсякъде и прави бели. Ще се кротне и то, ще свикнете един с друг. И аз го изпитвам същото в момента, напасваме се, на моменти ми идва в повечко, вече не сме и толкова млади, имаме повече ангажименти, та една лудетина понякога дотежава, но като се сетя, че иначе щеше това животно да е бездомно се радвам, че съм взела решение да го приютя. За причиняването и болката при болест на домашния любимец нямам рецепта, страдам си всеки път и си плащам цената със сълзи и мъка за отдадената любов през годините.
Виж целия пост
# 55
Зуки, честито ново котенце. Да ви е жива и здрава! Heart Eyes
Радвам се, че си се решила на тази стъпка. И ще видиш как и да се дърпаш, и без да искаш, ще я заобичаш.
Само те моля да я кастрирате, за да не се мъчи и тя и вие, за да нямате проблеми (чела си в другата тема доста по въпроса, доста момичета са писали и доста литература има). Моля те обясни на майка ти, че е вредно да се разгонва котката по един, или няколко пъти в месеца и че тези инжекции са още по-вредни. Дай й и литература да прочете, ако трябва.
И още веднъж те поздравявам, че си я взела  Hug (кажи как се казва, колко е голяма).
Виж целия пост
# 56
Не искам да обсебвам темата на автора. Писах за да покажа че хората все пак продължават напред и си взимат друго животинче. Приемането не става веднага. Сравненията също ги има.

Трябва да се върна в котешката тема, но не съм готова още. Пиша ли там означава, че съм я приела.
Говорих, давах за четене, не и не. Тя вярва сляпо на лекаря.

Сега е на 6 месеца. Казва се Феликс защото е с окраската на котето от рекламата.
Виж целия пост
# 57
Хора, благодаря за отговорите, но аз не мога да си взема друго куче у нас! Не мога! Нито това ще спре тъгата ми, нито ще го обикна така, както обичах Джина! Нито ще спре мислите ми към нея, които са на всеки час, откакто тя си отиде! Буквално!
Както казах имам кучета на двора, пуснати, бягат, щуреят, усмихвам се, радвам им се, умерено разбира се, защото бързо се сещам отново за моята Джина.
В момента се налага да вярвам в неща, в които никога не съм вярвал. Имам нужда от тях, но то така е с всички хора, просто не го осъзнават.
Казвам си, че всяка минута летя към нея, защото не се знае кога и как ще си отида и аз. Дали ще мога да я видя или просто ще легна в пръстта при нея, аз пак в някаква степен ще бъда с нея.
Не знам как се възтановяват хората, загубили децата си, но има такива и то има всякаква бруталности в тоя живот. Живота е брутален и всеки ден стават крайни изродщини, по вина на човека и други по вина на самата природа, както беше случаят с моето детенце, ракът!
Не е истина, какво съм готов да дам за нея, но никой не пита. Някак заради това всекидневно мислене за нея, говорене за нея и т.н. аз не съм я пуснал да си отиде, още е тук в мен и така мисля, ще е винаги, поне докато дишам!
Виж целия пост
# 58
Здравейте , сега прочетох поста Ви .Аз загубих две кученца .През Септември едното след операция на тумори на млечните жлези .Единият тумор даже се беше спукал .Моя беше грешката , че си помислих , че една операция ще я спаси .Също като Вас тичах при кученцето на всеки десет минути ,след като чуех , че плаче .Болките и бяха много силни .Сутринта нямаше отворена Ветеринарна клиника , но ние с баща ми тръгнахме с колата да я водим някъде .Почина в колата .В големи болки , беше си скъстила лапичките от болка .Второто ми кученце е нейната дъщеря .Беше най - красивото кученце , което съм виждала .Баща ми каза , че не иска да се храни 3 или 4 дни .Завел е на ветеринарен лекар , но той не и взел кръв за изследване , а направо започнал да и слага инжекции на сляпо .Температурата и е била 39, 6 .И така , 12 дни .Когато все пак се сетил да и вземе кръв от лапичката е разбрал , че има пиометра .На следващият ден кученцето е починало докато е вървяло на повод от колата към Клиниката .Изведнъж е паднало и е починало .Баща ми каза , че му е излязла пяна от муцунката .Било е много студен ден .14 Февруари .Не мога да спра да плача за нея .Беше изключително кученце .Разбирахме се  дори  на кучешки език .Бях научила някои звуци от нея .Незнам как въобще ще си простя , че не успях да направя нищо за да я спася .Може би баща ми не е трябвало да я оставя да ходи , след като не е била яла нищо толкова много дни .Дори незнам по каква причина това малко кученце е развило тази инфекция на матката .Баща ми е погребал и двете кученца и смятам когато се прибера в България да им сложа надгробни плочи .Много ми е тежко само като си представя колко невинни са били и как човешкото незнание и безотговорност ги накараха да страдат толкова много и да починат в тежки мъки без да бъдат лекувани адекватно .Искам да Ви попитам , кой беше лекуващият лекар на Вашето кученце ? Аз искам да сменя досегашният ни вет .Благодаря Ви за споделената болка ! Всички я преживяване .Много е тежко !
Виж целия пост
# 59
Здравейте!

Имам куче, бигъл на 14 години, казва се Линда. Преди 10 дни я диагностицираха с рак на далака с метастази в черния дроб и бъбреците. Този вид тумор е много агресивен и се развива адски бързо. В неделя има час за онколог, но на тази възраст не искам да преминава през ужаса и стреса на операцията. Влоши се буквално от днес за утре. А на мен ми е много тежко. Знам, че е възрастна и че е имала много хубав живот с мен, никога не съм я лишавала от нищо и винаги съм си я глезила и съм й угаждала. Погледа й все още е нейния си, но само той, тя вече не е лакомото и постоянно лаещото за храна и галене кученце. Постоянно я проверявам още ли диша. Хапне ли и се радвам, повърне ли - виждам края.

Не искам да се мъчи, не искам да я боли, но не искам и да се разделяме. Всичко се случва много бързо и нямам време да го приема. Имам бебе на 3 месеца и трябва да съм силна, а вътрешно се разпадам. Знам, че няма да се подобрява, но просто не мога да го приема, че вече няма да ми досажда, докато ям и няма да се разхождаме заедно, няма да й казвам "Лека нощ" и "Добро утро"..
Близките ми ме подкрепят и те също тъжат за нея. Но ничия прегръдка не може да ми върне кученцето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия