Любители на кучета - 97

Аз ако съм, давам половин тава за този тъй прекрасен поглед. ❤

Нали, и аз така! Тъкмо щях да питам що са го докарали момчето до туй просешко дередже?

Рексинката с оплезен език в днешната жега.

Ахахаха Дес у Джина ги докарва такива жалейни. Много са готини.

Лабрекс, голям е красавец Рекс

Ние днес ще се обучаваме сами. ММ ще тича на Витоша, а аз взех на заем дългия повод 20 метра и ще тренираме

Има ли нова задача при Еми? Последни нали осморка беше? При нас няма шанс за това действие, но ще опитам.

Лабрекс, много хубав, лъскав тоз Рекс!

DespicableMe, много сладка таз муцуна, само за цунки! Добре, че не си дала тавата, че после да не чистиш след него

Дух, хубав ми е, той, хубав, и на очите, ама на сърцето и душата ми е най-хубав!
 
Реа, те черните лабчовци май са с най-лъскава козина, не че много съм виждала на живо, де, но на светлите по не личи. И все пак позагуби му се лъскавината на козинката, тя и самата козина се промени, понякога е и някак по-мътна такава, но на слънце си блеЩи!

Лабрекс, Норчето нали е малко лабрадорче , и при нас козината понякога е лъскава, мекичка, понякога не, възрастта си оказва значение. Аз й давам храна за лъскава и гладка козина на Роял Канин. Много съм доволна, има ефект.

Норчето за мен е дама аристократка, не знам защо, като я гледам на снимките, така я възприемам. А Рекс отдавна не ще да опита гранули, готвя му на него. Поръчах кг от някаква храна за възрастни кучета, нещо беше пак за кожа, срещу алергии, той нали някакви летни изкарва всяка година, хич не щя и да я опита. Давах я на уличните ни приятелчета, ни ме питаха какво е това, ни се назлъндисваха, изхрупкаха я. Та така, ще си караме на натурално лъскаво докато го има, а, ако изчезне заради годинките - здраве да е, аз всякак си го харесвам. Само жив и здрав да ми е! Всичките да са ни живи и здрави!

Аз ше си позволя да се самоцитирам от страничката на Мама Еми, ама някак си толкова подкрепа получих от вас, тук, че ми се иска и на вас да кажа:
Ще си позволя и аз като една горда "мама квачка" да се похваля (защото съм много въодушевена и щастлива).

Кучето име мен и аз имам него от две години. Изобщо не бях готова за куче и не знаех нищо за кучетата. Нещо повече, винаги ме е било страх от тях. Имах само огромната си любов, която се породи в мига, в който я видях. Периодът да се осъзная, като собственик на куче продължи може би по-дълго, от колкото беше редно. От месец чета файловете в групата и изпълняваме задачите за новаците. Промяната е огромна:

1) Джина е много, много по-спокойна при запознанство с друго куче. Няма я първоначалната агресия, плахостта от по-големи кучета също е осезаемо по-малка. Вече знаем и двете как да се запознаем с ново куче.

2) Имаме огромен напредък във возенето с кола. При първите пъти тя винаги се возеше права, лигавеше всичко, а после поне седмица като видеше колата и отбягваше. Днес след разходка в планината ТЯ СЕ КАЧИ САМА В КОЛАТА! Не само се качи, но и на отиване и на връщане си легна и нямаше реки от лиги и поглед, сякаш целият свят се е стоварил отгоре й.

3) За две седмици вече изпълнява "седни" и "виж ме" почти всеки път, в който я накарам.

4) Имаме нови приятели в квартала, в които играе и тича.

5) И най-великата победа, която днес буквално ме изуми беше следната - взехме си на заем повод за обучение от 20 метра и отпрашихме рано в планината, докато няма хора. Изпълни всяко седни, всяко ела и всяко погледни ме, което й казах. Вървеше след и до мен, понякога и пред мен, но винаги когато я повиках се връщаше. Накрая моят приятел я пусна изцяло от повода (нещо, за което аз преживях мини инфаркт, но понеже той е доста добър състезател по планинско бягане му се доверих, че ще я настигне, ако има нужда). Ами нямаше! Разминавахме се с хора и с други кучета, но беше абсолютно послушна и се връщаше и не се отдалечаваше.

Имаме много работа, имаме и много пропуски. Ако нещо й привлече вниманието забравя и виж ме и ела и всичко. Осморката е абсолютно не постижима. Тя просто сяда и ме гледа покорно, но не иска да върви след наградката в ръката ми през краката ми. Но имам и стратегия, вече имаме "кучешки шкаф" на двора с конуси, топка и други атрибути. Когато приятелчетата дойдат, понеже са много възпитани и с тях изпълняваме команди и тя вижда, че това е нещо хубаво и понякога успява да повтори някои тяхни номера.

Здравейте, не знам дали тук е правилната тема, но ни мъчи един въпрос. Имаме среден шпиц на 2 години и напоследък на спира да клеца. Постоянно е качен на крака на някой и досажда, а като му се скараш лае. Правеше го и като малък, беше се отучил, но напоследък пак го прави. Някой може ли да ми обясни какво означава това клецане? Дали е признак на доминация или е надушил разгонени женски и това го е разбудило някакси? Понякога като му се скараш дори тръгва да хапе. Беше три дни при родителите на приятеля ми и не е оставил майка му на мира. Като е с нас не е чак толкова често, но напоследък и на мен се катери. Благодарна съм за всякаква информация.

Точно това е - признак на доминация! Опитва да ви покаже кой е шефът. По-строго трябва, както му забранявате други неща, така и това, за да разбере, че не бива да го прави.  Предишният ни Рекс, кОлито, както беше грамаден, като захванеше за кръста един от гостите ни и всички се хилеха, докато друг, дето беше наясно, че това не е мерак, ни светна, та го отучихме. Както един колега казваше на грубо отнесъл се към него катаджия при пресичане на улица:" По-спокойно, аз съм научен работник, разбрах!", а оня му отвърна: " Ти си нАучен работник, ма аз штъ Отуча!", та дълго си го цитирахме това нещо при всякакви случаи. Ще го Отучите и шпица, няма къде да ходи!

Ние днес бяхме за първи път в кучешко заграждение. Не ми хареса. Големи кучета, много грубо играят, хапят, едно през цялото време я обръщаше по гръб на земята и захапваше за врата. Друго пък хич не на игра я гонеше и хапеше по гърба.
Тя иска да играе, но се страхува. Явно я приемат за чужда, не се отнасят към нея като към бебе.
Постояхме малко и си тръгнахме. Посъветвайте какво да правя, тя много иска да се запознава с кучета, много е игрива. Дали да не ходим в заграждението като няма никого, или има само 1-2 кучета? Или с по-малки породи да я пускам? Или да ходим по малко всеки ден докато свикне? Много искам да общува със себеподобни.
Със старото ми куче нямах такива тревоги. То тогава и заграждения нямаше, просто си имаше 1-2 приятелчета и играеше с тях.

Нещото, което аз разбрах е, че трябва да оставя кучетата сами да се оправят в играта си. Гледам синглите, ако тя маха с опашка и се впуска в игра всичко е наред. Според мен е хубаво още от малка да види как себеподобните й играят. Ако й дойде прекалено, сама ще си покаже и на тях и на теб.

И когато загрубее играта,прекратяваш. Защото сега кучето ти е малко и ако търпи агресия ,като порасне ще е в ролята на агресора. Защото така е научено и няма корекция. Аз не съм позволявала издевателство над моето куче,както и обратното. Внимателно с клетките,не всички вътре са дружелюбни.Размерът на животното не е мерило за лошо поведение.
Постепенно ще се опознаете и ще усетиш с кои може да другарува. Както при хората

Моята вече затвърди темерутския си характер - не ще да общува с никакви кучета. Мноооого рядко ще си хареса някой младеж за малко - почва да му върти осморки, търчи като обезумяла около него за 5 минути и после й доскучава и си тръгва. А като се сетя как играеше с кучета преди! Сега сама най-добре си се забавлява, да гони мишки, катерици, да търчи по някакви нейни си работи.