Болен роднина

Съболезнования.
Поне взаимно сте се спасили от мъките.

Подкрепяй баба си, заслужила е малко почивка жената. Дано поживее още годинки.

От какво умря?

Сърдечна недостатъчност пише в смъртният акт.Той последните дни спря да се храни и спря да говори.Не сме му правили аутопсия...

Кофти, съболезнования, макар да знам, че чувстваш и облекчение, което е нормално.
Дръж се мило с баба си, не е лесно да погребеш и двете си деца. Ти си й "детето" сега

Така е за нея е най-тежко...Мисля някъде да я заведа на разходка и да и разнообразявам дните...

Значи наистина е бил много болен вуйчото ти. Не знам как се чувстваш като си четеш старата тема, аз бих се чувствала не съвсем комфортно.

След като почина майка ми той се залежа   преди това беше по-добре.Чувствам се не на място заради старата тема да.Но тогава бях притеснена и уплашена,защото не виждах изход.Не дочакахме социалната за мнение.Тя ми се обади преди няколко дни да ме пита,кога да дойде.Аз и вдигнах скандал хубаво ги наредих за чакането и всичко.Може и да не съм била права,но ми олекна.

Защо тя трябва да се чувства неудобно? Не го е алкохолизирала тя. Нито е пропиляла жилището му тя. Нито е удряла майка му. Нито е тормозила сестра му.

  Гадно звучи,но Господ си знае работата...

То беше ясно, че предната тема е писана в момент, когато й е било много накипяло. Не виждам с какво неудобството и разкайването сега ще й помогнат. Станалото станало. Продължаваш напред и това е.

Съболезнования. Вуйчото се е отървал от мъките, а и на теб ти падна тежък товар от раменете.

Подкрепяй бабата, на нея и е много трудно сега. И наистина само ти си и останала. Отведи я някъде на разходка, бъди покрай нея повече време. Нека ти се радва милата жена.

Лиа, съболезнования, макар че сигурно чувстваш най-вече облекчение.
Оставаш с баба си.Дано да са спокойни последните години на жената колкото й е останало. Изпраща едно след друго две деца, за няколко месеца.
Дръж се добре с нея, да й остане и нещо положително накрая. Не знам дали има сили за разходки, може би просто да си почива у дома. Попитай я как ще се чувства най-добре.
сили и кураж на двете!
Твоят живот тепърва предстои. Успех!

Тя, и тая тема започва да звучи като миналата.
Според мен не си я знае, но това е друга тема.

Съжалявам,че ще го споделя,но когато се обадих на приятелките на майка ми да им кажа,че е починал те едва ли не се зарадваха, чак на мен ми стана гадно!Аз не исках такъв изход,бях притеснена,защото няма държава и чакането беше прекалено много за дом,а нямахме никаква възможност за частен дом.Повечето хора сигурно биха изпаднали в паника на мое място..

Радвам се, че всичко се нареди добре засега - дано баба ти да е добре със здравето и да не се налага да я гледаш на легло. За какво да се притеснява момичето за предишната тема - и там си беше права.

Всяко зло за добро. Отървал се е човекът от безсмислено съществуване, отървал е и вас от бремето да се грижите за него.

Съболезнования и кураж за бабчето, най-страшното нещо ѝ се е наложило да преживее

Е как да се чувства,като говорим за алохолик,не за раково болен?
В тоя живот всичко е "кой,каквото сам си направи,цяло село не може да му го стори"..

Авторке,стой близо до баба си и ѝ бъди подкрепа и опора. Сега,наистина,ти си всичко което има тази жена.
Кураж!

  Така е.Да чукам на дърво баба се държи.Рови по апартамента не я свърта на едно масто.Нека си рови жената.Аз ще я заведа някъде.Да ви кажа първите дни и беше по-трудно сега си чувства по-добре.Дали защото се измъчи покрай вуйчо не знам.

Сравнението с приятелките на майка ти трябва да докаже колко ти си по-състрадателна от тях ли? Ами на мен не ми звучи така както от тази тема, така и от предишната. Ти беше готова да се махнеш, само и само да не ти се налага да предприемаш действия. А и оправданията - алкохолик и т.н. не тежат достатъчно. Щом майката е прибрала сина си, ти помагаш на майка му, не на него.
А и странни са ми тези водения на екскурзии на 91 годишна баба. Бабата сигурно иска спокойствие, а не разходки. Може би на теб ти се искат разходки? Малко като във вица дето един се пенсионирал и другарите му подарили екскурция в чужбина, а той рекъл, че иска да играе табла пред блока, а не екскурзия.

   Тя има нужда и от разнообразие.Аз съм до нея.Важното е,че се намери решение макар и толкова жестоко да е.Господ е реши така...

Първо - каквото беше състоянието на вуйчо ти, забрави, че щяха да го вземат в държавен старчески дом. И да имахте възможност за частен, трудно щяхте да намерите свестен. Плащаш, но не може да изискваш. Пълни са и спокойно може да ти кажат:"като не ви устройва, взимайте си го и си търсете друго място". Вече си стигнала до верния извод - държавата отдавна е абдикирала от грижа за болни, възрасни, които не могат да се самообслужват. Може да е силно казано, но у нас има геноцид към възрастните и недъгавите.
И следва Второ - за баба ти в момента: Забелязала съм, че много майки изпадат в депресия след смърт на дете, колкото и силни да са били преди това. Ако е и на възраст, а баба ти е на 91, може да стартира бързо деменция или Алцхаймер. Правилно си решила да я разведриш. Бих ти препоръчала и консултация с добър психиатър. Отивате заедно, първо разказваш ти ситуацията. После той говори и с баба ти. Може и да е добре да взема известно време антидепресанти. И!!! Намери й някакво занимание, за което да се чувства отговорна. Това често помага да излезнат от създалата се тягостна атмосфера и изхвърляне на мислите от главата й, който вероятно денонощно върти като счупена грамофонна плоча в главата си.
Успех! Каквото и да стане, ти си направила усилия, но не си Бог. Съвестта ти е чиста.
П.П. Все още в България звучи гадно да влезне възрастен човек в старчески дом. И поради гореописаното, ще е добре баба ти да се настани в такъв, за което се подават документи и в БГ докато й дойде място и тя е наред, да влезне. Защото, ако и тя зазлее ментално, няма как да се грижиш за нея, няма право на държавен дом и пак опираш до частен, което е адски болезнено, а може и непосилно за теб. В държавен дом ги взимат, ако са добре и се самообслужват. И държавата влага пари в поддръжката им. Разболее ли се там, вече е заварено положение, и вече ги гледат в такова състояние. Ако не променят правилата - естествено не в полза на зазлелите.

  Интересно.Аз и намирам занимания тя се чувства по-добре,защото няма кои да я тормози.Прие неговата загуба по-лесно отколкото на мама.Може би защото той накрая беше много болен,не знам.Тя иска да направим ремонт на стаята му и ще направим.Всичко което ще я зарадва ще го направа стига да мога!

Не обръщай внимание на простотията тук и на злободневните заяждания.
Със здраве!

 
Държавни:
1. Дом за пълнолетни лица с физически увреждания (чичото)
https://www.google.com/search?biw=1024&bih=677&ei=iu5wXa … dUDCAs&uact=5
2. Дом за възрастни с деменция (бабата)
София http://nadejdabg.org/homes.php?id=125
ПП Влизала нееднократно в сектора, където са само лежащи, към държавния дом "Гергана"(гр.Варна), а също съм съдействала за настаняване.
totaldemage, не подвеждайте с информация!

Извинявай, но й разказвам, през какво съм минала и в каква ситуация съм. Системата е въздух под налягане. Ще видим, кога ще изгърми. Че знам и работещи в нея , които от сега си запазват място в тези домове.
Ами тогава за успокоение на съвестта й предлагам да мисли, че са щели да го вземат, ама Господ го прибрал, като разбрал, къде ще го отведат. И вече остава да мисли баба си. Радвам се, че както описва, изглежда е добре жената за възрастта си. И да не се тревожи толкова, защото на нея й предстои да изживее тези години, до които е достигнала баба й, която вярвам, че това желае за внучката си.
П.П. На младото момиче й пиша именно заради това - информацията е едно, а на място(реалността) е друго.  Да спи спокойно.

Ситуацията се е разрешила от само себе си.

Айде стига с тоя Господ. Звучи кофти това "Господ реши, господ си знае работата".
По тая логика си я е знаел и за майката. Чак пък такава коравосърдечност.. 

Айде стига вече пък със злобата - сякаш ви е яд, че проблемът на момичето се разреши! Искаше ви се тя да се гърчи, ама не стана - Господ си знае работата....

Тъпо е за смърт, независимо чия, да се говори с "господ си знае работата".

Не ме е яд, аз знаех, че ще се разреши. Тя беше твърдо решена.

  Аз не знаех,че така ще се разреши.Наистина мислих,че няма изход.

И сега не можеш да скриеш щастието си, че си се отървала.

  Не е щастие,по-скоро облекчение.Не мога да повярвам,че ще мисля само за мойте неща и ще продължа нормален живот.Разбира се и за баба ще се грижа и мисля.Тя цял ден чисти и си търси занимания. И двете особено тя имаме нужда от положителни емоции.

Лиа, наистина няма смисъл да се обясняваш на заяжданията. Гледай си бабата – жената е страдала достатъчно, гледай си живота.

Така е.Но не мога да разбера защо толкова злоба има?Какъв човек трябва да си и да се радваш на това нещастие.Още не мога да повярвам, какво се случи.Още сънувам кошмари.Стресът не беше малък,но всяко нещо има край.

Не мога да разбера злобата към момичето. Защо, та защо не продала апартамента и да прати вуйчото в частен хоспис. Направо умопомрачително....
Трябвало непременно да се погрижи. Не искат да кажат направо, че е длъжна да бърши л@ната му само защото се е озовал в апартамента й, и затова настояваха да го продаде в негова полза. Пък тя къде да иде? На квартира с баба си ...
Въобще не се мисли рационално в тази тема,сякаш злобата буквално размътва мозъка на някои хора.
Изобщо продажбата на апартамента беше невъзможна. Кой би купил жилище, в което лежи неподвижно болен?
Продажбата отгоре на това не е ден за ден, та да го пратят за 1 седмица в болница и в това време да вземат парите от жилището и айде към луксозния хоспис....
Нямаха изход изобщо, освен бабата да го гледа, докато издъхне.
Предполагам след това всички са мислели, че авторката е трябвало да я замести до леглото на болния. Наистина безценно.

Да, господ си знае работата.Направо го е спасил.И бабата също.

Авторке, не се обяснявай. Всичко свърши, гледай напред.

Винаги съм против забележки за правописни грешки , тук  и наред по форуми  е разговорна реч, аз греша много от недоскиф , и други причини ,но сега се издразних на " емоций", авторката   има самочувствие на  умно момиче , учи в престижен според нея  университет ,не е втори клас,  и това не  е  грешка не езика или пръстите.Та разбрахме проблема и решението,  май стига толкова.
Между другото сина си отвиквах от й дето не трябва, не е кой знае какво ,но тя  се смята   за кой знае какво и може би заради това не срещна чак толкова съчувствие.Има нещо "й" в нея, не е буквата.Та има време безпроблемно вече да си обърне внимание,да израства.

Боряна- както пишеш в последно време, ти ли ги пишеш тия постове, или някой пише от твое име. И не само в тази тема. Излагаш се.

Авторката- гледай си живота, момиче.
Само хубави неща оттук насетне!

   Благодаря!Надявам се,че хубавото те първа предстои.

Възможно е да се излагам, във вашите очи на млади хора е така,но се срещнах очи в очи с  други  вероятности и не се бях срещала с такива. Винаги има нещо ново да научи човек.Ще го преживея и да се излагам, стига да ми олеква и на мен, че не стискам зъби.То ако кажа на някои всичко, дето мисля  за тях ще се самоубият.Нямам предвид тази теам и авторка.Далеч не всички са разумни, мислещи хора.Още повече  да вървят за ръка с доброто.

Лия, помоли за ключ. Мисля, че няма какво толкова да се дискутира вече.

Оставете човека поне да "легне" в пръстта и тогава продължавайте с лозунгите. Много грозно е така да се говори за когото и да било и да се злорадства.
Ще ви питам в оплакваческата, като зазяете, че някой ваш роднина е умрял, дали господ си знае работата.

П.П. Много правилно си е отбелязала Боряна. 

Ще помоля.Може би не трябваше да правя продължение на тази тема.Развалих настроението на определени хора,съжалявам за което!

Също продължавам да оставам с лошо впечатление , " Господ си знае работата", " ремонт". Другото интересно нещо е като че ли проектирането на собствени желания на Лиа към другите. Господ решил, бабата иска ексурзии и ремонт.40 поне минаха ли? Ами и година от майката. ..странна работа, никаква емоция към нищо.
А тоя последен пост .. хич не е на място.

Ключ по молба на автора.