ОКТОМВРИйски мами 2019 - тема 8

  • 28 740
  • 796
# 180
Аз процедирам така- избирам си специалист, на когото да имам доверие. Запознат е със случая ми, с цялата ми бременност. За него на първо място е аз и бебето да, сме  здрави, разбира си от работата, има опит. От там нататък оставам всичко по негова преценка. Аз не съм лекар, че да казвам как е по-добре или по-зле. Лично бих предпочела упойка и е изговорено с него. Запозната съм добре и с процедурата. От там вече слушам и изпълнявам, приемам го като  работа, наистина важна работа, която трябва да свърша съвместно с лекаря и акушерката. Ако почна да се чудя това е идеална почва за предразсъдъци и страхове. А всички знаем колко е важна психиката и настройката.
Виж целия пост
# 181
Paulana , ти раждала ли си досега ?
Виж целия пост
# 182
Не съм. Очаквах подобен въпрос Simple Smile
Виж целия пост
# 183
Всяко неизвестно нещо би ни плашило,но пък да не изживеем ролята на майка това би било ужасно,сигурна съм че всяка-една жена тук която вече е раждала е чувствала несигурност и страх първия път...
Виж целия пост
# 184
Аз също се страхувам, ново е. Но чак такъв ужас и чак такъв страх липсва. Споделих и защо. Може гледната точка да е полезна за някой.
Виж целия пост
# 185
сигурна съм че всяка-една жена тук която вече е раждала е чувствала несигурност и страх първия път...

Не. Напротив. Първият път млада и зелена, грам не ми пукаше. Правих си всичко- почивки, морета, джогинг, нерви, шофиране.... Припадах и ставах от улицата без линейки и без да се обадя на доктор. Отидох да си раждам естествено, направиха ми спешно секцио. Изписаха ме ухилена. Не съм имала съмнения за детето, че ще е повредено, недоносено и прочие.
Сега втория път съм вманиачена във всяка болка, страх ме е , че ще умра и ще оставя първото дете само, страх ме е от операция и от кръв, мисля за увреждания...замислям се мнооого повече. Направо тих ужас. Интернет е виновен!
Виж целия пост
# 186
Мен много повече ме е страх от времето след раждането в болницата, отколкото от самото раждане, било естествено или секцио. Вече като се приберем вкъщи все ще се оправим, макар че мъжът ми пък за там има някакви притеснения.
Виж целия пост
# 187
Аз лично изпитах и двата вида раждане. За себе си знам, че не искам нормално. Най ме е страх от разкъсвания и шевове, колкото и лигаво да звучи. Сестра ми си пълнеше леген със смрадлика и се киснеше в него. Не, че и секциота не ме боля някалко дена, но в никакъв случаю при мен не беше болка за умиране. На мен след раждането ми падна прага на болка.

И на мен след всяка следваща продецура и операция ми пада прага.
Преди години на зъболекар не давах да ми сложат упойка, сега още от вратата се пазаря да ми слагат. Grinning
И затова сега драма ми е свалянето на серклажа, готвя се за голяма болка, пък дано Христов е мн бърз и не разбера почти нищо....
Виж целия пост
# 188
Всеки луд с номера си! Laughing
Изобщо не ме е страх от естествено раждане, без упойка. Малко ме е страх при мисълта да ми забиват игли по тялото и да не си чувствам някои части (така че, не мерси). Доста ме е страх при мисълта за евентуална операция. Изпитвам ужас като си помисля, че има шанс вкъщи да е кочина, мен да ме няма а тук да се развихрят майка ми и свекърва ми да чистят. Та най-големите ми притеснения са дали ще съм изчистила фурната и ще съм подредила, преди да отида към болницата, защото после тук всичко ще се гледа под лупа и ще има коментари от "помощниците ми". За съжаление не мога да разчитам на ММ за тези неща, миналия път като така бяха дошли да му помагат да чисти, толкова го бяха ядосали, че си излезнал.. Бих им казала да не идват, обаче пък и на мен ми се иска да е чистичко като се прибера с бебка, а дори и да съм оправила преди да раждам за 4 дни таткото и баткото ще превърнат апартамента в бункер... Сигурно ще ми се смеете, но на мен това ми е проблемът. От 3 дни се опитвам да изчистя загорялото по ютията, (която ми е подарък от свеки) Grin
Виж целия пост
# 189
ARmaCH, аз не успях и си купих калъф за ютия накрая. 🙈 Иначе какви ли не пасти и трикове не ползвах, но безрезултатно.

Изобщо не се притеснявах за раждането първия път. Отидох напълно спокойна - няма как да се предвиди какво ще стане. Единствено и тогава, и сега имам притеснения да не се стигне до операция. Най-големият приблем ми е, че ако се наложи секцио, ще ми е забранено шофирането и няма как да водя баткото на училище точно зимния период.
Раждането е песен, проблемите след това си заслужават внимание.
Виж целия пост
# 190
Дано да ти се види песен. Успех!
Виж целия пост
# 191
И аз не виждам нищо нередно да ме е страх от нещо непознато - колкото и да чета, да гледам филмчета, да слушам истории, всяко едно првживяване и винаги персонално, точно тази неизвестност ме плаши. ( а фактът, че имам фобия от игли не означава, че не трябва да бъда майка) По никакъв начин не омаловажавам периода след раждането, когато се приберем вкъщи например. Но пък знам, че тогава къщата ще е пълна - майка ми ще е тук да помага, свекървата ще е през ден тук, ММ е много надъхан (поне засега). А самото раждане ще е солитерно и никой не може да гарантира дали и как ще премине, как ще го чувствам..
Виж целия пост
# 192
И на мен ще ми е първо раждане,да ви кажа повече ме е страх от операция.Отскоро се замислям за тази упоика,обаче като слушам разни познати как им засягат по някои нерв и после имат проблеми с краката най-вече,много се замислям дали си струва.Ако не ни се предлагаше този избор,какво щяхме да правим.Не знам дано за всяка раждането протече,както иска и остане приятен спомен а не кошмар.
Виж целия пост
# 193
(От ноемврийките съм аз,но може да стана и октомврийка)
Аз за упойката си мисля да преценявам на момента,ако има време.Ако твърде много започне да ме боли,да си я поискам,иначе да чакам.
И мен ме е страх от раждането иначе,дали всичко ще мине наред...
Виж целия пост
# 194
За евентуални рискове от упойки слушам само специалисти, никакви познати. Просто е страшно колко много измислени приказки и легенди има, благодарение на нескопосаната работа на някой от преди години.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия