Случи ми се нещо странно XXI

Публикувана: 8 септ. 2019, 19:07 ч.
Последно мнение: 18 ян. 2020, 17:11 ч.

68 627
737

Аглея - Потребител

А

Анонимен

# 300 26 окт. 2019, 08:41 ч.

KPP, съжалявам за загубата ти. Нека почива в мир дядо ти. Ще те пази там отгоре.
Колкото до въпроса "Ами ако се окаже, че не съществувам", аз от много малка си го задавам. И мислейки за това някак съзнанието ми се издигаше над тялото ми, все едно будна заспивам. Много странно усещане.

Виж целия пост

zoningoutshmat

# 301 26 окт. 2019, 10:46 ч.

Може би поради тежкото детство. Родителите ми бяха разведени, майка живееше с друг. Ние при тях, постоянно се местим, квартири. Запои, скандали. Усещането, че това не е моят свят, и че по погрешка съм тук, растеше в мен. И аз постоянно бях в нещо като транс. Гледах си ръката и си повтарях: събуди се, това не е твоят свят, събуди се. И един ден, така пътувайки в автобуса към училище така се бях концентрирала, че за миг сякаш пространството се разтвори,и аха..да се събудя. И всичко пак беше същото.

Виж целия пост

Потребител

# 302 26 окт. 2019, 11:21 ч.

КРР, моите съболезнования! Disappointed

Disappointed

Виж целия пост

Потребител

# 303 26 окт. 2019, 22:31 ч.

Благодаря на всички!

Виж целия пост

# 304 27 окт. 2019, 11:48 ч.

Момичета, чета тук за паралелни светове, живот след смъртта, виденията по време на смъртта. Много убедено пишете, сякаш сте го видяли, преживяли. А за това няма кой-знае какви доказателства. Когато умира човек, първо спира сърцето. Органите поетапно спират също, последен умира мозъкът. През тези минути той работи, все едно компютър, който изгаря поетапно. Това означава, че практически човек не може да мръдне, да реагира, а усеща всичко. Това звучи направо ужасно. Усеща ли болка, страх, смут, иска ли да реагира, да спре процеса? Побърквам се от няколко месеца от такива мисли.

Виж целия пост

zoningoutshmat

# 305 27 окт. 2019, 12:22 ч.

Цитат на: Teya75 в нд, 27 окт 2019, 11:48

Момичета, чета тук за паралелни светове, живот след смъртта, виденията по време на смъртта. Много убедено пишете, сякаш сте го видяли, преживяли. А за това няма кой-знае какви доказателства. Когато умира човек, първо спира сърцето. Органите поетапно спират също, последен умира мозъкът. През тези минути той работи, все едно компютър, който изгаря поетапно. Това означава, че практически човек не може да мръдне, да реагира, а усеща всичко. Това звучи направо ужасно. Усеща ли болка, страх, смут, иска ли да реагира, да спре процеса? Побърквам се от няколко месеца от такива мисли.

Така е, мозъкът умира последен, човек не е мъртъв, докато вървят някакви мозъчни вълни. Но предвид, че тялото вече в мъртво, то честотата на тези вълни е различна. Някои върнали се от клинична смърт, казват, че са били в Рая. Други в Ада. Предполагам, че се изпитва и болка и радост, че нещата не са по-различни като, когато си жив. Това е като един сън, в който духът ни е просто много, много далече. Но ти знаеш, че на сън също може да се изпитва болка, мъка, топлина, усещане за мокро. Поне аз съм ги изпитвала по време на сън.
Някои може и да осъзнават, че това е краят и да искат да направят нещо, но за съжаление не могат да направят нищо. Освен ако Бог(ако си религиозен) не реши. Или Силата, или просто не ти е било писано да умреш, и в крайна сметка се събуждаш. Или просто имаш толкова силна воля, че успяваш да промениш съдбата си и да победиш дори и смъртта.

Виж целия пост

# 306 27 окт. 2019, 12:32 ч.

Хъмбъл Дъмбъл, не знам какво ми стана от септември насам, но ще се побъркам с такива мисли. Някаква идея как да се оправя? Лошо ми е, не мога да спя, откачам. На психолог да ходя няма смисъл, какво положително ще ми каже. И това всичко, след като се замислих за физическата страна на нещата.

Виж целия пост

zoningoutshmat

# 307 27 окт. 2019, 12:43 ч.

Цитат на: Teya75 в нд, 27 окт 2019, 12:32

Хъмбъл Дъмбъл, не знам какво ми стана от септември насам, но ще се побъркам с такива мисли. Някаква идея как да се оправя? Лошо ми е, не мога да спя, откачам. На психолог да ходя няма смисъл, какво положително ще ми каже. И това всичко, след като се замислих за физическата страна на нещата.

просто трябва да приемеш, да се примириш, че ще боли. Аз това си повтарям непрекъснато. Защото и мен ме страх от краят. Там, където всичко свършва, и няма връщане.
Просто го приеми поне се опитай, за да ти поолекне малко. Аз, за да не се депресирам съвсем, гледам да не мисля за това. И се моля, когато ми дойде часът поне да не боли. С моята приятелка си споделяме за тези неща и тя се моли да си отиде в съня си. Каквото и да си говорим, колкото и да гледаме философски на нещата- страшно си е.

Виж целия пост

# 308 27 окт. 2019, 12:56 ч.

Сигурно оспамвам, но няма с кого да споделям. Защо не знаем как в реално? защо толкова неща са скрити от нас? Има хора, които искам да видя там, дали ще, не се знае. Преди няколко теми бях споделяла случили се с мен странни неща. Две от нещата бяха, когато се чудех какво ми има физически. Първият път беше преди да ми поставят диагнозата МС. Тогава беше няколко години ходене по лекари, разни диагнози, страх от незнанието какво се случва. Тогава, една нощ, сънувах три фигури в зелени хирургични костюми, с такива шапки и маски, лица не видях. Аз бях на операционна маса, нищо не ми правеха, само казаха "Да, МС е". Втория път имах проблеми с бъбреците и пак по същия начин, същата обстановка, но казаха "Да, проблем с бъбреците". После ги сънувах още веднъж, след време. Казаха "Сърцето е". Събудих се, почти се бях задушила, едва си поех въздух, устата ми беше пълна със слюнка, ако не бях се събудила, сигурно щях да умра от удавяне със слюнка. И един път ги сънувах много години преди тези случки. Тогава за първи и последн път ги видях. Три много светли фигури, без конкретен пол. Бях в микробус, те седяха в задната част, а аз има казах, че вече могат да ме пуснат, защото си имам сериозен приятел. Бяха много светли, ярки. А аз бях малко изплашена, събудих се с яко сърцебиене и треперене, горях цялата. Нищо не казаха, но много време ги нямаше, до диагнозата МС, която ми потвърдиха преди поставянето ѝ.

Виж целия пост

Джаста Праста

Потребител

# 309 27 окт. 2019, 13:39 ч.

В часа на смъртта, когато всичко свършва или по точно в момента на прехода болка няма. Всичко се успокоява, става тихо, много тихо, чак чуваш тишината в която някой си отива. Него не го боли, отиващия си не го боли, там има само спокойствие, боли ни нас живите. Болката е за нас, защото нищо не знаем, защото оставаме тук да извървим пътя си, отиващия си обаче знае, вече е усетил онова, което за нас остава скрито и там няма болка, само спокойствие и знание за това, че смъртта е само преход и няма страдание, може би съжаление и съчувствие към живите и болката им от раздялата, но умиращия вече знае, че е настъпил прехода и края на този му живот, но, че това не е края, оня вселенски и всеобхватен край, вярвал или не вярвал преди смъртта си в това. Ако има достатъчно време за да се прости с близките си казва неща от които разбираш, че той вече знае. Тъгата му е по отношение на нас, защото ние не знаем и ни боли и имаме още път да извървим докато узнаем.
После идва последното издихание и всичко свършва, но само тук и в този живот. Няма болки и няма страдания, те са приживе.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 310 27 окт. 2019, 14:04 ч.

Случайно попаднах на темата и се зачетох-стана ми интересно.И, аз да споделя нещо:
Преди две години, бях на гости на приятелка в чужбина за 20-тина дни. Преди да тръгна за натам,майка ми поиска да и купя едно шише ракия.(беше трудно подвижна и не и разрешавах да излиза) Питам я за какво и ? Тя- трябва ми и цигари да купиш!Реших, че не е толкова важно и заминах. Почти към края на престоя ми, три вечери подред сънувам как ми се кара, че не съм купила каквото ми е поръчала.Последното и изречение беше:
-Как сега да отида при баща ти и вуйчо ти с прази ръце?
Събудих се настръхнала, и страшно напрегната. Към обяд се обади сестра ми.Само като видях кой ме търси, избухнах в рев-просто знаех какво се е случило.

Виж целия пост

Джаста Праста

Потребител

# 311 27 окт. 2019, 14:19 ч.

С горния си пост исках да кажа - Тея, не се страхувай! Смъртта не е капан, тя е просто преход. Докато дишаме, докато сме живи и имаме надежди, мечти и планове, ни е страх да преминем отвъд, защото искаме да сме с близките си, децата си, родителите, съпрузите, тук и сега, не искаме да се разделяме, искаме да ги обичаме и да им помагаме, но дойде ли момента, ще разберем, че ние пак ще бъдем и раздялата е имагинерна, временна, тленна. Че всеки има своя път и трябва да го извърви. Че отвъд пак може да се помага. Че оставащите ще се справят със собствени сили. И няма болка, има само път напред.

Виж целия пост

# 312 27 окт. 2019, 14:22 ч.

Скрит текст:

В часа на смъртта, когато всичко свършва или по точно в момента на прехода болка няма. Всичко се успокоява, става тихо, много тихо, чак чуваш тишината в която някой си отива. Него не го боли, отиващия си не го боли, там има само спокойствие, боли ни нас живите. Болката е за нас, защото нищо не знаем, защото оставаме тук да извървим пътя си, отиващия си обаче знае, вече е усетил онова, което за нас остава скрито и там няма болка, само спокойствие и знание за това, че смъртта е само преход и няма страдание, може би съжаление и съчувствие към живите и болката им от раздялата, но умиращия вече знае, че е настъпил прехода и края на този му живот, но, че това не е края, оня вселенски и всеобхватен край, вярвал или не вярвал преди смъртта си в това. Ако има достатъчно време за да се прости с близките си казва неща от които разбираш, че той вече знае. Тъгата му е по отношение на нас, защото ние не знаем и ни боли и имаме още път да извървим докато узнаем.
После идва последното издихание и всичко свършва, но само тук и в този живот. Няма болки и няма страдания, те са приживе.

Джаста Праста, това звучи много успокоително, благодаря. Мамито ми беше тежко болна. Около две седмици преди да почине, ни събра всички роднини, разговаря с всеки един от нас самостоятелно. Вечерта преди да почине, само казала на майка "Утре сутринта". Тя беше упоена от морфина и болестта, само това е могла да каже, не приех сериозно думите ѝ. На сутринта почина в 6 часа. А няколко месеца преди това беше видяла Богородица на прозореца си, тогава още не знаехме, тя също, че е болна. Брат ѝ, почина четири години преди нея. Получи инсулт, няколко дни беше в кома. Синът му беше много далеч, сложиха върху вуйчо негова дреха и той си отиде малко след това. Само веднъж съм го сънувала, беше целия в бяло, усмихнат, а мамито няколко пъти, тъжна, единия път ми каза "Едни чорапи няма ли да ми донесете", раздадох чорапи.

Джаста Праста, видях, че си писала пак. Точно това е причината. Може би, ако съм достатъчно стара, видяла детето си голямо, щастливо, нямащо вече толкова нужда от мен, ще е друго. Благодаря ти отново, думите ти действат успокояващо.

Виж целия пост

zoningoutshmat

# 313 27 окт. 2019, 15:24 ч.

Каква релаксираща медитацийка си направих преди да заспя, ако знаете:
Представих си, че съм на един широк, необятен път и се засилих да тичам напред със страшна скорост. После на едни скали се видях, прескачах от една на друга с големи подскоци. И изведнъж в съзнанието ми два валяка тъмна енергия. Въртят се един в друг. Смилат всичко, което мине през тях. И аз само едно енергийно тяло, си казвам,,: не се страхувай, опитай се да се смелиш във валяка. Трябваше известно усилие на волята да се придвижа напред. Движа се напред, а същевременно се отдалечям, но се концентрирах още повече и се "смлях". Чувството е неописуемо. И се виждам падам надолу.
Неземно, необяснимо. Виждам фигури, сякаш съм в микросвета. Реят се бавно, падайки надолу в пространството. И последното, преди да заспя окончателно, бяга лъскави орнаменти по цялото протежение на мисълта ми, ако мога така да го обясня. Проблясваха със силна платинена светлина, която ме заслепяваше. Аз им се наслаждавах, защото бяха много красиви. И в момента, в който си казах, опитай се разгледаш орнаментите,въпреки заслепяващите отблясъци, съм заспала. И сънувам, че съм пред един асансьор и чакам с една баба, облегнала се немощна на стената. И тъкмо ще се отваря асансьора, и се струпа народ. И аз изблъсках всички, направих място на бабата да влезе първа. Тя беше за шестият етаж, аз петият. Казах й: аз съм един етаж по-надолу, ако нещо ти трябва, винаги съм насреща. 🙋

Виж целия пост

M

# 314 27 окт. 2019, 15:25 ч.

Ще прозвуча доста философски, но в живота и в природата всичко е кръговрат.Пролет,лято,есен,зима както и раждане,младост,старост,смърт.Дори и чувствата са нетрайни .От болка,скръб,мъка и тъга до радост,щастие и любов. И в този ред на мисли защо идва смъртта?Заради прераждането,което носи чистота и невинност.Всеки сезон има своята красота,както е всеки етап от живота ни.Нищо не е вечно ...

Виж целия пост

Препоръчани теми

Рисуване за начинаещи и не само - 13

15 550
619

Рисуване и приложни изкуства

Пазаруване от Aliexpress.com - 67

25 936
546

Пазаруване от чуждестранни сайтове

Гинекология, женска консултация, раждане – попитайте акушер-гинеколозите

9 504
146

Онлайн консултации

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.