Случи ми се нещо странно XXI

Ехааа, интересна тема сте заформили! Да се включа и аз. Когато бях в 10 клас мисля, бях в компания с още 2 момичета. Трите към онзи момент бяхме много, ама много близки. Един следобед седяхме в кафене и аз, след като си изпих кафето (еспресо, от кафемашина - почти без утайка),а в чашата беше останала капка кафе, на майтап, я обърнах върху чинийката. След нз колко минути взех отново чашата и заразглеждах вътрешността. Веднага забелязах 3 женски силуета (оприличих ги на нас трите), които стояха една до друга на нещо като път. По-нататък по стената на чашата този път се разделяше на 3, силуетите (имаше ги, същите!) също вече бяха разделени - всяка фигура беше поела собствен път. Така се случи с нас трите и в живота.
Не знам пророчество ли беше, или моята интерпретация се породи от фактът, че често пътищата на близки приятели се разделят и отношенията между тях вече не са същите ...
След това отново съм се опитвала няколко пъти да видя нещо по чашите, но без резултат.

И аз имах клаустрофобия, но я изживях. Случи ми се да се затворя в асансьор в Панорамата, а там насреща ти е стена, ни врата, ни нищо. Дълго време после не можех да се возя в градския транспорт, ако са препълнени колите. Спирала съм тролейбус за да сляза с извинение, че имам болно сърце и ми е лошо, това измислих пред шофьора като оправдание. Катерех стълби до 12 етаж на блок, когато ходехме при роднини, не исках да чуя за асансьор. И реших да действам на принципа клин клин избива. Качвах се в асансьор сама, подтисках страха си, дори си представях как спира и аз съм затворена, малко мазохистично е, но премина това. Не че сега ми е приятно в навалиците, като мога ги избягвам, но го няма онова задушаващо чувство и желание да сляза на секундата.

Всъщност исках друго да напиша. Имам позната от съседен блок, която вече доста пъти, като ме види, че разхождам кучето, спира да ни изчака или идва при нас. Твърди, че всеки път, когато ни види двамата, на нея ѝ върви, всичко, което е тръгнала да върши, се случва. Така покрай четириногия приятел се посближихме с нея. Тая сутрин пак така ни видя отдалече, дойде при нас, пак ми каза съвсем сериозно това за вървенето, че искала да ни поздрави с Рекс, за да ѝ върви и отиде на спирката. Възрастна жена е, трудно ходи, чак взех да си мисля дано наистина си свърши работата, да не вземе нещо пък да не стане. Но тя е твърдо убедена, че ѝ върви, когато ни види. Ама това май е за другата тема - съзнанието може всичко или нещо подобно беше.

И аз като ученичка имах такава късметлийска тройка от познати,които като ги виждах или чувах,винаги още същия или на следващия ден виждах едно гадже,което живееше далече,а тогава нямаше телефони,за да ме информира кога ще идва...

Не ме е страх от водата,напротив обожавам морето,но никога не влизам,ако около мен няма хора.Страх ме е да не настъпя труп.
Преди много години със мои съученици посред нощ през зимата се разхождахме по плажа и намерихме труп на възрастна жена изхвърлен от вълните на брега. От тогава се паникьосвам ако около мен във водата няма хора

Здравейте. Ще си присъединя към темата с голямо удоволствие.
При мен страните неща, не са страни, защото просто свикнах с тех.
Понякога дори не ми е приятно, но сънищата ми се сбъдват. Знам кога децата ще се разболеят, знам кога ще стане конфликт с някого. Ако съм притеснена нещо, понякога сънувам как някой не успокоява и наистина се е оказало, че няма нищо притеснителен.
Свикнах и винаги имам едно на ум.
Ще ви разкажа за последния път. Петък с ММ и децата заминахме на почивка. Вечерта сънувам, че децата имат обрив и пъпки. Цял ден ги оглеждам, но нищо не се случи. В понеделник, като карах голямия на училище, разбрах от класната че има две деца с варицела.

И аз не понасям водата ..ужасявам се ,не мога  да плувам ,но го удавам на  това ,че като бях 7-8г  една лодка  в която съм аз  се обърна  и аз бях  не  срига под  водата  ,а и под  лодката и бая се наплаших .Сега ме е шубе и на плажа съм ,като спасител  оглеждам всеки за индикации на проблем .
П.п впрочем при зор май мога да плувам защото плувах да спася най-добрата си приятелка (можеща  да плува) от удавяне  (малко  глупаво  от моя  страна Вместо  да  викам  спасителите)  ) тъй ,като мин 5мин се борих с  нея  да не  ме  затисква  под  водата  ,а  да  се отпусне  ,инак  ще  се удавим  двете

Аз за моята фобия съм разказвала в предишната тема - кучета и аз имам съмнения, че в предишен живот съм имала лошо преживяване с куче. Даже си го спомням (спомням силно казано, може и да е било сън ) , но сега не ми се разказва.
Аз обожавам морето, но не и басейните. Или по-точно закритите. Като видя голям плувен басейн, на който му се вижда дъното се сконфузвам синьото е един от любимите ми цветове, но сините плочки и синята светлина винаги са ми били много неприятни. Даже сега ни смениха уличното осветление в квартала с точно такива лапми...толкова са ярки, чувствам се като в космически кораб 😃
Mimoza111, брр...

Имам някакъв вид клаустрофобия. Казвам така, защото не ме е страх от асаньор примерно. Засядала съм нееднократно. Но веднъж заседнахме в метрото. От двете страни само стени... Почна да ме обзема паника, добре че бързо тръгна. Винаги сядам до прозорец - в самолет, автобус и в стая спя от страната на вратата. Въпреки това ако съм седнала в дъното на автобуса и е тъмно, също ме обзема паника. Ако е светло, не е проблем. В самолет с двама души отстрани и прозорец от другата страна, също ми е мн некомфортно, но стискам зъби. Имам и друга фобия - избягвам да пресичам непознати булеварди. Като малка ме е блъскала кола. Явно е от това.

Мине, не мине и като започнат да се споделят едни фобии, едни паник-атаки, кой какво обича, пък какво мрази и така до безкрай.

Абе, хора, пишейки по дадена тема, прочитате ли й заглавието поне или толкова силно ви напира отвътре да си разкажете от какво страдате, че не е важно къде точно го правите?

Ако искате, да си обменяме рецепти за торти днес, какво ще кажете?

Фигурата ми има фобия от торти. Тъй, че не може. Но пък лакомията ми не страда от такива страхове и сега не знам как да постъпим. Да обменяме или не.

Луна и грош, точно ти спамиш теми. И на мен ми е безинтересно да чета коментарите ти в другата тема, които въобще не са по нея, ама... Колкото до рецептата за торта, изчакайте до неделя, че съм на диета.

За някои са странност едни неща, за други хора- други.
Не всеки ден имаме среща с НЛО, че да сме баш по темата.

Тъй като аз повдигнах темата за фобиите да кажа. Не съм питала за да разбера кой каква фобия има, а се чудя как се 'появяват' определени такива, с които човек е нямал допир. Или не може да ми е странно това нещо? Айде дайте тълкование на това "странно" в името, че да знаем какво можем да пишем и какво не!!! Таа луна и грош, твоя коментар е повече спам ✌

Според мен фобиите се отключват следствие стрес. Аз имах фобия към надути найлонови торбички, които изпускат въздух. Един ден бяхме с баща ми и той държи една торбичка, и янаду, за да я спука с ръка. И аз се разпищях като луда. Като ми шибна един шамар-завъртя ми сопола😆 изби ми фобията от раз.

интересно и светкавично лечение на фобията

Аз изпитвам страх да надувам балони,ужасът ми е от спукването им ,ушите ми заглъхват и получавам сърцебиене...

Иначе моята фобия се появи преди 2год като бях на зъболекар и се наложи няколко пъти да ми вземат отпечатък на зъбите...усещах как се задушавам и ми спира въздуха...само при мисъл за тесни и тъмни пространства ми призлява...

Да питам нещо тук...за едно счупено огледало в баня,голямо,залепено фабрично на вратичката на шкафче над мивка,пада през нощта,в мивката няма нищо,цялото е на пода пред мивката,ест.счупено,но с огледалната част нагоре...как е паднало за да е така,а не надолу