Случи ми се нещо странно XXI

Тоест, имало и нещо хубаво в паник атаката ? Аз след подобна съм изтощена.

Аз никога не съм изпадала в такава и не знам какво е чувството.

Има тема за паник-атаките, както и такава за позитивното мислене.

Да започнеш да приемаш паник атаките като нещо полезно и хубаво и дори да ги желаеш, за да разпуснеш, си изисква дълъг път и трансформация, защото повечето хора се ужасяват. А реално ПА наистина Е полезна за организма. Първо, защото освобождава адреналина и предотвратява сериозни заболявания и второ - тялото дава сигнал, че нещо не е ок и трябва да бъде променено.

Нито някога съм пушила нито съм потребявала алкохол - значи съм една крачка напред ; ) Сега остава да престана да се впрягам на разни вопиющи несправедливости които ми сервира живота...

И аз да се намеся относно паник атаките - да този стрес и андреналин трябва да излязат от някъде и именно чрез паник атаката организма се изчиства временно от тях, за да не се трупат и да доведат до по-сериозни проблеми. Ходя на психотерапия и доста неща научих за тези състояния. За съжаление или не толкова - паник атаките се появяват, за да ни подскажат, че нещо не е наред в живота ни и трябва да го променим. Категорично не е нормално човек да живее с тях, те са симптом, както хремата, гърлобола, а ние се опитваме да ги излекуваме. Същото е и с паник атаката. Тя трябва да бъде излекувана, иначе хронифицира също , както при мен. После нещата стават съвсем трудни за оправяне.

Ако всички вече споделиха мнението и опита си за паник-атаките, позитивните нагласи, личните си житейски обрати и други подобни въпроси, дали ще е удобно да се върнем към темата?

Може и да е било обсъждано вече, но - имали ли сте периоди, в които сте се събуждали всяка нощ например между 2 и 3ч.? Аз имах такъв и определено ме накара да се замисля сериозно. Събуждах се винаги в 2ч. и няколко минути. Повече от месец.
Рационалното обяснение може да е, че някой или нещо е издавал/о звук или създавал/о шум, но нямам такъв спомен...

Да. Както и много други хора. Така съм чула

Аз лично цял месец не, но имаше такъв период от няколко дни. Не знам какво може да е това

Много хора имат такива периоди - не е нещо свръхестествено и е свързано със фазите на съня... не ми се търси в нета, но мисля че първа фаза приключваше около 2-2:30, а след това някъде към 4-5 ч. е втора фаза и т.н. Особено прис трес, застоял живот, работа с компютър сънят е нарушен. Иначе има бая хоръри свързани със събуждането в един и същи час и дяволският час 3 ч. Скоро гледах "Ужасът в Амитвил", където главният герой се будеше в едно и също време..

Тия дни ми се случи да задремя следобяд и тъкмо се унасям и в главата ми женски глас ме извика по име. Сетих се, че и преди ми се е случвало. То е хем вик, хем е приглушено, хем някак ми е ясно, че не идва от вън. Достатъчно беше да ме разсъни напълно. Някой чел ли е нещо по подобен въпрос?

На мен ми се случваше редовно като малка. Някак шептящ глас. Онзи ден ме извика мъжки глас и след това стартира адски период в семейството ми.
Аз си мисля, че може би са ангели-пазители, които ни предупреждават,че предстои нещо и трябва да сме силни, защото сме там. Другият вариант е, ако вече си в труден период, просто ти показват,че те са там и те пазят.
Това е моето обяснение,но сигурно има и нещо научно

Аз, като бях на около 8, както си седя и една спирала започва да се навива в мен. Навива се, навива се, докато не изпадна в абсолютна лудост на страх и отчаяние, и не започна да крещя. Мисля, че продължи около година. Може би това е вид паник-атака, нямам идея.

Не знам дали съм по темата, но ми е странно. Ако не е подходящо тук да питам, препратете ме в подходящата тема.

Преди около два месеца парче стъкло от счупена чиния ми се заби в дясното ходило. Беше цветно и хирург го извади.
Пак в този период чувах едно тракане на колата, особено при висока скорост. В сервиза я качиха на диагностика и не откриха нищо. Тракането остана. Един ден случайно видях в задна лява гума забито габърче. Приличаше на монета от 1 лв, лъскаво и блестящо.
Преди няколко дни видях, че пак имам стъкло, отново цветно, в дясното си ходило. Вече ходя с чорапи и чехли, че ми е гадно да ме режат. Трябва да ида да го махнат.
Оня ден незнайно защо си погледнах подметката на маратонките. Нося почти две години тези маратонки без зимите защото са много удобни. С тях съм по улиците, с тях работя. На дясната подметка отново има габърче, още не съм го извадила.
Вчера в десния си чехъл намерих парче салфетка. Имам малка котка и го е скрила там.


От два месеца все нещо ме удря в основата за движение напред - крака, гуми. Винаги е лъскаво и минава време преди да го видя. Винаги е временен дискомфорт които минава след известна болка, тревожност, пари, време и нерви.
От много години съм навлязла в едно обичайно русло което ме дърпа надолу.
Дали тези неща не са някакъв знак за нещо?



Преди време имах и аз паник атаки. Четох доста из нета. Не съм пила хапчета. Просто им се отдавах. Представях си, че това е вълна и след малко ще изплувам. Седях с глава между коленете и затворени очи. Минаваше.
Накрая се разредиха и спряха.

Ох аз сега настръхнах, понеже прочетох за тия гласове, които сте чували та се сетих да разкажа. И до ден днешен не си го обяснявам какво точно се случи. Беше преди 5г, моят син беше малко бебе и беше адски болен от онези вируси с много висока температура и повръщане. Цял ден и цяла нощ сме се борили с гадната температура и сменяне на памперси. Едната нощ тъкмо съм се унесла изтощена от грижи и се събуждам от някакви мъжки гласове, чуваха се в далечината сякаш припяваха като в хор. Не знам тогава сънувах ли или реално ги чувах, защото бях адски сънена плюс адски изтощена. Съпругът ми спеше, той има дълбок сън, но аз се ококорвам от най-малкото, особено пък в онзи период. Та, стреснах се много, беше 1ч през нощта. На сутринта ставам да си пия кафето преди всички да са станали, аз съм си ранобудна. Влизам във фейсбука и гледам, че на профила на приятел на съпругът ми някой беше написал, че въпросният човек е починал. Откачих, чудех се какво да правя, събудих мъжът ми, стреснах го и него, той скочи вика глупости. Тръгна да звъни по телефона и се потвърди лошата новина. После разбрах, че въпросното момче, Бог да го прости е починало при много тежка катасррофа предната вечер в 1ч през нощта. Тръпки ме побиват, но аз винаги съм усещала неприятностите, било чрез сън или нещо друго. После 1 година не можех да дойда на себе си.