Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 20

Това с гена и аз съм го ползвала години 
После като ми опря ножа до кокала се ограмотих.
И чак след ограмотяването разбрах, че си е до ген, но не гена пречи, а яденето.
Дори и Бари Сиърс пише, че 20 % от населението си е предразположено към напълняване и има проблем с обработката на В.

Познавам такива, да.

И затова адски ме дразни рекламата на кока-кола - ау, няма да е така сплотено семейството, ако не излочи поне литър и половина кола на ядене.

Всеки сам си носи кръста.

Мда....щастието, топлината и уютът влизат вкъщи с кока кола, всичко е "по-вкусно" с кока кола и подобни (дразнещи и мен) лозунги продават кока колата. Дори малките дечица научават това от рекламите- че, за да е храната по-вкусна, то трябва да я "поливаме" с нещо сладко, пресладко даже....
Рися, и коледната магия няма да е същата без кока кола... Това е посланието.
Елора, лошото е, че на някои  хора и до кокала да им опре ножа, пак си търсят оправдания и не се стряскат. Разбирам, в някои случаи просто нямат нужното инфо, за да си помогнат. Но в други просто си е яко затваряне на очите...

Е, и аз преди не можех да си представя Коледа или Нова година без да изям тенджера сърмички и да изпия литър кола /това беше част от яденето/
Ама ето на - ставали чудеса 
Тази година само веднъж ядох сладолед. И изпих една чаша кола. На морето.

Като гледам хората по улиците, май вече няма значение мъж /жена... нацията ни масово затлъстява. Да видиш жена над 25-30 години с нормална фигура вече е направо изключение. А в моя възрастов диапазон поне 80%от жените са си затлъстели. Ама акъл аз вече не давам, всеки си носи кръста. И в къщи не агитирам, не обяснявам ако не ме питат. Просто тихомълком ги присъединявам към моето хранене... готвя месо/риба със зеленчуци, не правя десерти и купувам рядко-ако има повод за почерпка. Ориз /картофи им правя, само ако някой се сети, че отдавна не е ял и поиска. Ако се случи да поискат по - начесто, излизам с "Сега има купени тиквички /патладжани /карфиол... да ги изядем, че по бързо се скапват, после ще направя нещо с ориз!". Съгласяват се, къде ще ходят... Сина ми работи от три месеца, почна да си носи обяд, имали оборудвана кухня, писнало му от буламачите навън... Сега лятото пък всеки уикенд правим барбекю на вилата. Печем повече, и мръвки, и зеленчуци, обикновено ги ядем до вторник. Свиква се, вече почти не търсят зърнени, картофи, боб...

Какво да ви кажа... Синът ми като проговори, първата му дума беше... Кока-кола. Пиехме в къщи, да. Вечно трябваше да има безалкохолно на масата с обяда или вечерята. Отделно децата ми, особено той, растяха пред телевизора. Споменах, че тогава работех през нощта, а през деня го гледах в просъница. Стаята обезопасена, по тв вървят някакви детски, един кашон с играчки и така. Та и рекламата, средата си оказват роля, ама и ние сме си виновни. Ето сега как можело и да не пием, че и да се храним по-добре и да се чувстваме по-здрави. Замислям се обаче за моето детство и помня, че също много безалкохолно се пиеше. Най-различни видове в стъклени бутилки имаше. Та ето ти и модела. Преди пубертета и аз бях дебела. Майка ми и тя така казваше - ген било това. На баща ми на първа братовчедка съм била приличала, хаха. Иначе родителите ми, бабите, дядовците, не бяха дебели. И ей от такива дивотии и невежество добре се подредих. За съжаление и двете ми деца имат склонност към ИР. От където и да се е взело при мен - начина на живот или първата братовчедка - предало се е и на тях. Дъщеря ми най-после започна да ме чува. Между последните две женски консултации е свалила 3 кг, вместо да наддава. Но се храни по-пълноценно, само боклуците махна, така че не се притеснявам. Хапва въглехидрати, но бавни. За сина ми скоро писах, разумен е в храненето и бързо се овладява, ако усети че отиват на зле нещата. Аз от година си задържам теглото след отслабването. Та толкова за гена. Има го този фактор, но не е присъда за цял живот.

Ана Мария наскоро публикува във ФБ  снимка от 70-те години на миналия век,от морето и много хора. Нито един закръглен или дебел нямаше. Хранителната индустрия се много грижи за хората.
В гимназията нямах дебели съученици, а в университета имах една дебела колежка (бяхме 150 , към средата на 70-те години на миналия век).
 Но и тогава си имаше диети на мода, тичане за здраве, лечебно гладуване, аеробика и т.н.

А аз пък имах - няколко в клас ми до 7 клас, като единият беше 80 кг в 4 клас (и майка му работеше в сладкарски цех) и само една пълничка съученичка след 7ми в езиковата гимназия. Тогава се ядеше много хляб и всичко с хляб, по магазините нямаше никакъв избор на меса (в Пловдив имаше само пилешко, а свинско само по празници): храненето на бедния човек.

Рекламни снимки от 70-те не ми хвалете, режисирани и ретуширани са на макс.

Аз съм имала по 1-2 дебели деца в класовете в училище (сменила съм доста училища) и горе-долу толкова колеги в университета. Общо взето дебелите бяха рядкост и правеха впечатление.

На сладкарница като дете съм ходила,когато съм при баба лятото и веднъж когато ме ухапа едно куче. Нямам спомен да съм посещавала редовно или да съм яла редовно сладкиши.
Хляб се ядеше, но освен на филия с нещо или пресен току що-опечен, хич не му бях фен. Т'ва хляба разваля пържолите егати, винаги съм го знаела 

Не си играя да давам/да ретуширам снимки от младите ми години, нито правя реклама с тях. Не виждам защо. Нали не мислите, че сме се снимали за това ? И не, нямам намерение да доказвам правотата си , публикувайки снимки от личния ми архив. А имам мнооого. Може банските да са странни за някои ( от мини-мини бикини до тип панталонки) , но и в едните и в другите си бяхме добре.

Таня Дими, при вашето поколение, както и предишното е така, дебели почти нямаше. Но не е така с родените след 1970 - аз съм от това поколение и дебелотата вече не беше чак толкова рядко срещана. Това от снимки също се вижда - гледала съм и на бабите ми, и на родителите ми, а при мен и без снимки мога да кажа, че винаги си имаше поне 2-3 дебели деца в класа в различните ми училища, като до 5ти клас и аз бях едно от тях. Така че тенденцията вероятно започва 70-80те години.

Навремето децата много играехме навън, а сега са пред компютрите. Освен това никога не съм се прибирала да ям по цели дни, а при днешните деца между компютъра и хладилника са един , два метра. Да ядяхме много филии, но бяхме слаби. Спомням си имаше един вид сухи пасти и едни морени, от които много рядко купувахме  по една, а не с кутии както е сега. Бонбони не си спомням да съм яла, а торта майка правеше за РД. Събота готвеше кекс докато влезем в пуберитета, след това спря , защото почнахме да качваме. В днешно време изкушенията са много, а движението малко. Сега се сещам , че даже и в града, всеки имаше градинка с зарзават до блока където след работа , хората ходеха да копат

Проблемът е и в копането и в рупането, най-вече в рупането на неподходящи неща.

Бих добавила и в преяждането .....

То преяждането е в следствие от консумирането на храни, които дават само енергия, но не и хранителни вещества за оптимално функциониране на организма.