Допълнителните помагала

Аз имам дъщеря на 21 и син на 12. Каквито са били нещата с нея, такива са и с него. Да не кажа че в горните класове се купуват и учебници освен помагалата. Излишно е да предъвкаме  тази темата всяка година тук в бг-мама, защото в повечето случаи се роптае в теми с по100 страници, но нещата са до там. Който не иска да купува помагала, да не купува. Да отиде в училище и  да каже на учителките  своето мнение. Аз лично съм купувала , купувам и пак ще купувам. Знам че на година горе долу отиват по 100 лева. Както и съм следяла, следя и ще следя какво и колко се попълва. И трябва да ви кажа че се попълва здраво когато има И ( специално пиша това И с главна  буква за подчертаване )  родителски контрол.

Да, само че не става като не искаш помагала просто да откажеш. Аз не искам нито да купувам, нито децата да ги носят, нито да ги пишем. Но няма как половината деца в класа да имат помагала, другата половина да нямат. Трябва целият клас вкупом да откаже.
И точно това се чудя - защо след като почти всички родители не одобряват помагалата, никой не смее да ги откаже? Това е, което не разбирам.

В нашия клас никой няма да откаже. Аз и да не искам, полза никаква. Сама птичка съм. Съгласна съм да имат домашни, да учат, но ако може с по-леки раници. Ето, утре има 3 предмета, но пак тежи. Даже по единия помагалото още не е дошло.

И после защо децата имат гръбначни изкривавания-от тежките раници се получават.Вместо да нямат една камара учебници и помагала,отделно по физическо гуменки или маратонки,тениски.Моята дъщеря е в ново училище и по физическо има правила да не влизат с външни обувки в салона,да се преобличат с резервна тениска.В предишното никой не им е правел забележка.Снощи ми каза -"Мамо ако предишното ми училище беше до 12 ти клас щях да продължа да уча в него,но не е,а е от 1 до 4 клас."

Системата е направена така, че официалният учебник и учебни тетрадки не покриват материала, който е необходим за трайни знания. В най-добрия случай покрива за тройка, а това на прост език означава фрагментарни знания, огромни пропуски, неавтоматизирано и незатвърдено знание. И това незнание и пропуски се трупат като снежна топка и изгрява с цялата си прелест първо в пети клас, а после в седми. Без сборниците по математика и български учителите не могат да си покрият материала, а децата не могат да научат каквото е нужно дори да покрият за четворка. Не го измислят учителите, защото са много амбициозни и искат да ви направят гадно и да ви вземат парите и да тормозят децата. Налага се да го правят. Ако не го правят децата ще са на ниво неграмотност и... сещате се.

Изобщо не съм убедена в това. Задачите в помагалата са същите като в учебника. Разликата е само в количеството, не в качеството. В учебника много хубаво си е обяснено и показано всичко. Помагалото просто дава още количества от същите задачи. Едно време другарката по математика сама си измисляше и ни даваше допълнителни задачи. Сега това върши помагалото. И никак не съм убедена, че решаването на 100 еднотипни задачи, вместо 10 е по-добро. 4 години спорих с нашата госпожа, че това е зубращина, тя ме убеждаваше, че малките деца учели с повтаряне, не с разбиране. Това да не са папагали или кучета? 

Не при всяко дете и не по всеки предмет знанията се закрепват веднага . Имено затова след ваканцията част от нещата са им изтрити като с Гумичка. Особено при тези до седми осми клас. Имено затова всяка година вземат стария материал с допълнения. Ако нещата се учеха с един прочит нямаше да има толкова неграмотни наоколо. Ние разбира се виждаме ясно масово грешки в писането, но несъмнено същото е и по другите предмети, просто тези знания са ни невидими. Педагогиката е наука както всяка друга има си принципи мислени, измислени...
Що се касае до задачите в помагалата, не са същите като в учебника, явно зависи от помагалото. Често са разделени на групи по сложност, има и доста подготвителни тестове, в последно време има обяснена и материята. В някои помагала има и пояснява на отговорите  и т. Н.

Заставам зад всяка дума на  Andariel   и убедено твърдя ,че единствените печеливши са децата, които успеят да се възползват.
Образования ,човек притежава и възможността да избира, и свободата да го направи. Той много трудно може да бъде притискан  и ограничаван в днешния свят.
По собствено желание  купувам абсолютно всички помагала по всички предмети за съответния клас, после изчитам всичко и отделям тези които не заслужават внимание ,а останалите подреждам по трудност и подбирам от тях само това , по което ще работим . Работи се само у дома.Не повече от 2ч дневно през ваканциите ,но всеки ден. Добива се рутина, скорост и увереност. Нов разказвателен урок за 6 кл се усвоява за 15 мин., а 10 задачи средна и висока трудност за 30 мин. самостоятелна работа .
 Не гоним оценки ,а трайни  знания и градим умения за овладяване на голям по обем  и сложен материал един ден в университета. Това не се случва за година или две. За това са малките класове. Бавно и полека, стъпка след стъпка. Няма стрес ,няма претоварване ,няма нещо неразбрано и неовладяно и то при съвсем обикновени деца ( вече не само моето). Като видяха резултатите и други по собствено желание поискаха да се присъединят.
Опитаха , хареса им и продължиха с желание. Излиза ,че децата не се плашат от труда по затвърждаване ,а се чувстват некомфортно когато не са доразбрали материала. Чувстват се глупави и се притесняват. Ако родителя застане и им обясни неразбраното , трудното става лесно и даже  им е приятно да се доказват колко са напреднали.
 
Ядосвам се само на одобрени учебници и помагала с грешки. Не са толкова много.

А мат'рялА по трудово покрива ли се от учебника по трудово, че и там са купили помагало

По темата помагала купуваме само по БЕЛ, мат. и по английски някакви граматики и учебници.
Учебници и помагала по трудово, музика, рисуване, физическо, компютри или както е там новото му име и подобни дивотии не съм виждала вкъщи. Раздават им ги там за часа, ако има някаква нужда изобщо.

В математиката, както и при усвояването на езика и сума други неща, включително като това да си обуе обувките и да ги завърже, е нужно повторение, точно правене на еднотипни задачи, докато се автоматизира. Не по сто еднакви задачи, но трябва количество. После се започва усложняване. Не всички деца усвояват от раз идеята на задачата, не всички са родени отличници. С пет задачи от учебника доникъде няма да го автоматизират. Едно време в нашите учебници и тетрадки имаше повече задачи, отделно учителките диктуваха задачите. Майка ми още пази мои сборници по математика и български от началните и основните класове, а от гимназията също са оцеляли - синият сборник по алгебра и зеленият по геометрия с три типа трудност - а, б и в. Другарката по математика едно време не ги е измисляла, а и тя е имала учителски сборник (баба ми беше учителка в началните класове и си ги спомням нейните сборници, защото от тях ми даваше вкъщи допълнително по математика и български, дори още ги пазя).
За децата, които много бързо автоматизират не са нужни един тон задачи, но на повечето им трябва време и повече повторения. Това, което ти казваш папагалстване на научен език му се казва автоматизиране, знаеш го. Ако смяташ, че точно на твоето дете задачите са му излишни, можеш да говориш с учителката, а и то си показва на контролните кой знае и кой има нужда от повече работа. Дали е разбрало задачите се вижда след третия пример, решава ги "с поглед".
Теб всъщност какво те дразни - че трябва да купуваш помагала или че според теб учителката си спестява усилията?
Тези неща ги пиша както от гледна точка на родител, който вече е преминал през училищното образование с две деца и съм гледала и сравнявала колко материал е за тройка (без сборниците) и колко за шестица (голяма част от сборниците са изрешавани според подбора на дадените задачи от учителката, но като цяло са изрешавани), така и професионално, защото децата, с които работя щат-нещат, трябва да се справят в училище и дори при тях това, което е в учебника е едно нищо, трябват повече обяснения и автоматизиране.
Който иска детето му да се доближава към отличния успех, а не да знае за "стабилна четворка", просто трябва да преглътне хапа със сборниците. Дори гениалните трябва да си пишат домашното, колкото и да им е скучно. Само родителите на отличниците могат да си позволят да роптаят срещу големите еднотипни домашни, но болшинството ученици не са отличници.

Дъждец, както виждаш пиша за българския и математиката, защото те са критично важни не само за знания, а и в контекста на кандидатстване в гимназия. Останалите помагала по другите предмети са от чисто печалбарство.

Дразни ме носенето на 10 кг чанта и количествата домашни, които отнемат средно по минимум 2ч на ден. Аз имам две деца. С всяко като уча по 2ч, за мен това са 4 часа учене всеки ден. Освен 8ч работа и всички домашни задължения. Аз изнемогвам, децата изнемогват. Крайният резултат от това количествено натоварване е, че всички са безкрайно уморени и отегчени и няма сила на света, която да ги убеди че четенето например може да е удоволствие. Или че математиката може да е забавна. За това най-много ме е яд. Цялата система някак е сбъркана.
Аз едно време никога не съм учила в къщи повече от 1ч и то сама. Не се е налагало майка ми да учи с мен до 7 клас. Пък бях отличничка, завърших две висши образования и нямам някакви особено сериозни пропуски в общата култура. Защо сега не се получава въпреки количествата? Или точно заради тях не се получава? 

нещата са много лесни за оправяне, но не искат да ги оправят - учебниците да са на вестникарска хартия и с черно-бели илюстрации - това автоматично сваля килограмите. Другото е вместо шарении в учебника да има още по няколко упражнения и нивото да е за четворка, а не за измъчена тройка.
Стига вече с тези забавности! От забавности децата не могат да се концентрират да свършат нещо "незабавно", а започват да мрънкат "не ми е интересно". Ученето не винаги е забавно, а дори на моменти е досадно. На теб също едва ли всичко в училище ти е било забавно, има хора, които мразят математиката, защото имат затруднения, коренящи се още в предучилищна възраст, но оправданието "мразя я, не е забавна" е чиста рационализация.
Децата, които мразят да четат също обикновено имат затруднения още на ниво формиране на езиковата система и боравене с лингвистичните единици, може да е и по-трудно задържане в оперативната памет и т.н. Но при всички случаи докато дойде моментът четенето да е удоволствие, има един процес на труд по автоматизиране, също като при шофирането при възрастните - първо е мъка, после с кормуването се постига автоматизиране и удоволствие. Просто повечето неща, които са "дремели" през ранното детство изведнъж стават видими в начална степен. Системата може да е тромава, но нека отделяме зърното от плявата - ученето до голяма степен е повторение.
честно, все повече започвам да се чудя защо възрастни хора са толкова късопаметни или се повеждат по новите моди как децата учат само чрез игра, как се щрака с пръст и хоп, детето научило, пък ние колко умни бяхме и без усилие учехме. А истината е, че идеализираме миналото и искаме всичко да е лесно.

Според мен в пети клас е ок да учат два часа на ден, ако са по половин ден на училище и за тези два часа успяват да свършат всичко. Аз не знам дали проблемът сега е в трудния материал или в мързела и безхаберието на децата. Ще дам пример с моето дете. Тя е на целодневно училище и през седмицата нямат домашни. Събота и неделя обаче организацията й е под кривата круша. Затруднения с материала не е имала досега (6клас е). Тоест не е от материала, а от това, че  чака аз да се развикам, за да седне да си напише домашните.

Андариел, напълно съм съгласна за БЕЛ и мат., както и за черно-белите помагала.
Обаче истината е, че на много места искат  99 други неща по другите предмети.  Ами, на родителите им идва бактън. Чантите и без това са тежки, ама помагалото по трудово ще ограмоти децата нали.
Крайно време е в училищата да разберат, че очевадно проблемите с грамотността са много големи и е нужна концентрация там, а всички тези пълнежни предмети да се преподават за обща култура и разтоварване, а не допълнително да натоварват и физически, и психически деца и родители с глупостите си.
Сигурна съм, че ако нямат учебник или помагало по трудово, пак ще се научат да правят в сандвичи в един момент от живота си.  Даже може да се случи и в началното училище.
Една приятелка ми се оплаква, че 90% от часа по рисуване преминавал в преподаване на суха теория, но всеки път децата трябвало да носят материали и то не просто едни моливи и лист, а разнообразни като глина, различни видове бои и пр.

По мое скромно мнение загубата на тренинг през дългата лятна ваканция е ключа от бараката.
Децата не успяват да се пренастроят поне за месец ,а тогава вече са пропуснали и преговора и началото на новия материал. Не се надгражда над дупка. Започва едно скатаване, едно нервничене.
Като са две времето не стига да се види къде е проблема и не се наваксва.
С годините дупките се трупат и става все по-трудно да се оправят.
Не одобявам и начина по който е поднесен материала в много от учебниците.Има и хубави ,но има и   . И там са едни драми...
Разпокъсването на часовете ,също е лошо. Работата в блок е далеч по-продуктивна, но …
Натрупаната преумора и недоспиването пречат най-много. Нито едно спящо дете не може нито да учи ,нито да решава задачи.

Проблемът е първо в това, че до четвърти клас ги дундуркат и класната е като квачка, която гледа да изкара випуска (освен ако не е амбициозна, което вече е мръсна дума, и ги товари с учене и държи родителите вкъщи също да помагат, ако детето има да наваксва). Не може в четвърти клас да четат късички текстчета, а в пети изведнъж да ги пуснат на огромни текстове по история и география. И всеки се оправя сам - няма дундуркане, всеки учител влиза и си казва изискванията.
Второ, на все повече деца, иначе от обичайни семейства на родители поне със средно образование, липсва общата култура - те просто нямат знания за света, което съвсем затруднява ученето, защото нямат "речник".

За останалите помагала и какво ли не там, родителите заедно трябва да вдигнат пушилката, обаче на никого не му се занимава или рядко му се занимава, за да не си създава проблеми за детето. Има и отмъстителни учители както във всяка професия и всякакви хора.