НОЕМВРИйки 2019 - тема 7

Дарк,Поли,не сте само.И нашето бебе беше изненада и ми трябваше време да се настроя.Сега ММ постоянно подчертая на корема ми “няма ли да излизаш вече”,а мен ме е страх.Как ще се оправям,няма да имаме никаква помощ и кой да го погледа дори за 10 минути.Ще сме си залепени и вече никакви ресторанти и вечерни излизания.Много ми е трудно да го приема,иначе съм стара вече за дискотеки ами кикога не съм обичала кой знае колко.Ресторант обаче и хубава храна и приказки докато затворят - дай ми на мен.
Успокоявам се,че като ни се смихне,ще забравям всичко.Достатъчно им прощавам на животните у нас ,дори и като ме ядосат.

Това с денонощното гледане не е всеки ден години наред(освен ако не нацелиш бебе като на Памперс).
Има четвърти триместър, като се родят бебетата искат малко повече грижи, защото са съвсем мънички (и недоносени спрямо другите животни).
Отделно според мен се е насложил скок в растежа. https://www.puls.bg/bebe-krmene-c-37/skok-v-rastezha-na-bebeto-k … stavliava-n-33803 https://www.puls.bg/bebe-krmene-c-37/krmeneto-skokove-v-rastezha … -demireva-n-28898
Случват се такива дни, стискаш зъби и търпиш. Но към 3ти месец вече сте свикнали един с друг и е по-лесно
Bolibon, този лекар поне хормони не изследва ли, преди да говори така Имам чувството, че доста гинеколози хич не разбират от забременяване. Аз забременях по-трудно и намирам рязка разлика между гинекологът ми преди да забременея първия път и сегашната ми лекарка. Тя откри 2 различни проблема буквално като ме погледна и и казах "не мога да забременея".

Нищо не са ми изследва ли. При първия лекар отидох на профилактичен преглед. Изобщо не е ставало и дума за възможна бременност. Той просто реши да ме информира. При втория, който ходих вече си беше с тази идея и той нищо не ми е изследвал. Явно не му хареса, че го отрязах, че няма да се подлагам на инвитро и едно дете ми стига ако стане втори път, стане. Моята генеколожка тогава беше в отпуск и аз реших, че няма да я чакам за преглед. А после евентуално по късно ще ида и при нея. Като стигнах до нея вече бях бременна. Като и казах какво ми е казал другия лекар беше меко казано учудена как може само след един ехограф, без никакви изследвания и без реално да сме правили опити за бебе да е категоричен че няма да стане и веднага да ми предлага инвитро. Имам чувството, че част от лекарите се опитват психически да настроят пациентите си, че единствения им шанс да имат деца е инвитро. И така си играят буквално с тях.

Аз те храля за това чувство което имаш! Не е нужно да си обсебваща майка за да си добра майка детето, ще промени много живота ти, но това не значи да спреш да живееш. Най-добре, ще си усетиш как да си гледаш детето и най-хубавото предстои.
Аз така и не можах да се науча да се пренебрегва заради дъщеря ми. Обожавам я, но когато бях гладна ядях, когато ми се купеше се къпех и тн. В началото ревеше, но за мен е нормално бебе да реве. После стана едно самостоятелно дете и в момента съм адски благодарна на себе си, че не и се отдадох на 100% и това се оказа в полза на двете ни. Още е малка (2г1м) и ще видим дали, ще продължава да е такава оправна. След 2 дни ми е секциото и честно да ти кажа съм притеснена защото този път съм по-плаха и се замислям за разни бебешки неща за които знам, че не трябва да се хващам. Ооооо дано не се пречупя 🙏😁
Успех момиче! Няма страшно!
П. С. Не си длъжна да кърмиш! Аз също не мога да си представя да стоя денонощно с бебе на гърда... Кой както иска да ме съди все ми е едно. С каката имах 2 седмици мляко и слава Богу само си спря. Айде адаптираното, айде цял ден навън.. На 5 месеца вече си ядеше пюрета и ми беше рай. Сега, ще кърмя ако имам, но ще се цедя и давам от шише. Немога да си представя да пристрастя бебето към гърдата си и да живеем по тоя начин. Имам плоски зърна и ако детето успее да смуче, ще давам колкото за лактация. 😁

Bolibon, това е толкова несериозно. Оставяме настрана, че инвитро не е лека процедура, нито евтина. Но така да казва присъди "няма да имаш деца" почти без преглед е жестоко. Помня на мен какво ми беше преди. Просто този гинеколог трябва да се подложи на бойкот. Кой знае и от другите неща колко разбира.

Напълно съм съгласна. Това ми беше единствено посещение при него. Най интересно ми беше как така не видя, че вече съм имала една бременност, най-малкото имам белег от секцио. Според моята лекарка се разбирало при преглед дали е има друга бременност преди това. Както казах се канех да ида по късно и при нея като се върне, но покрай проблемите с жлъчката докато стигна до нея вече бях бременна. Иначе наистина съм с полокистозни яйчници и всички казват, че забременяването с тях е трудно. Имам приятелка, която се лекува от поликистоза и когато се отказа от мисълта да има собствени деца и спря всякакви лечения и лекарства взе че забременя. Каза, че в един момент с мъжа и са решили да спрат да ходят по доктори и просто да си живеят живота. А за деца да помислят отново по късно. Е няколко месеца по-късно беше бременна. Сега има 2 деца. Тя твърди, че това че е спряла да слуша лекарите и е помогнало повече отколкото лечението.

Бюти, като си споменала животинките, понякога на шега казвам "Какво ми трябваше да се хващам на това хоро, да си бях взела 3 котки" и щях да си живея живота като cat-lady Мъжът ми ме успокоява, че всичко ще е наред, че това ще си е нашето бонбонче, че това е като да си имаш котка - хапе и драска, дере ти мебелите, създава ти грижи и притеснения като се разболее, буди те нощем, но пак си го обичаш и обожаваш, обаче мен пак си ме е страх и съм ужасена Най-вече от това, че ще сме като слепени в началото. Единственото, което ми помага е просто да не мисля още отсега за тези моменти. Гледам да се разсейвам с други неща, пък като му дойде времето, ще се настройваме. Като за начало, дай боже раждането да мине добре и безпроблемно, бебчетата да са живи и здрави, пък останалото все ще го "преборим"

Иначе аз съм човек, който трудно прави и не обича промени, та донякъде са разбираеми тези ми настроения. Моля се само като го видя, да го заобичам. Засега мога само да кажа, че изпитвам нужда да го закрилям и да го пазя, но дали го обичам...май все още не

Здравейте и от мен, аз повече чета, отколкото пиша, но това, което Dark_Chocolate написа, ме провокира да се включа.

Мен ме успокоява да знам, че има и други жени, които изпитват тези съмнения и терзания, защото и аз ги чувствам в някаква степен и това ме кара да се срамувам от себе си. Мисля си, че защото съм на 30 и преди да срещна мъжа си преди 3 години мисълта за бебе ми беше далечна теория и я бях избутала в графата “ще му дойде времето от само себе си”. Да, ама не идваше, не съм се умилявала от бебета никога, отдалече им се усмихвах само и понякога тайно се радвах след среща с някоя приятелка с бебе, че аз се прибирам вкъщи на тишина и спокойствие. Винаги съм се грижела за себе си и сега съм все по-наясно, че личното ми време драстично ще намалее, а това доста ме плаши. Просто за себе си знам, че мога да карам околните да се чувстват добре само когато съм се погрижила за себе си първо. “Не можеш да наливаш от празна чаша”, нали така казват.

Същевременно изпитвам вина заради тези мисли. Обичам бебето, което ще родя, още повече и защото то ще е наполовина част от моя мъж, но идеята, че няма да имам контрол над нещата известно време, ме тормози най-много.

Надявам се след раждането и като си го гушна тези страхове да се разсеят. Не знам дали ще успея да бъда “добра майка”, засега целта ми е да не бъда “лоша” такава ☺, впоследствие може да вдигна летвата ☺

Момичета,всички сме имали купиша съмнения и въпроси,но като се появи малкото човече забравяш за всичко.Не се притеснявайте и не го мислете предварително.Всичко ще си дойде на мястото.
Ние вече сме у дома и вчера решихме да изпратим бабите у тях и да се гледаме сами.Ами то просто ти се появява инстикт.Моя мъж отказваше изобщо да вземе малката в болницата,а снощи дори я изкъпа.Аз подавах козметиката само 😀И памперсите й сменя,и я храни.Аз успях да се наспя.Събуждам се,а те се гледат двамата 😀За мой късмет аз имам млади и свободни баби на разположение,та пак ще можем да излизаме на ресторант,на кино и т.н.Утре например ММ ще си седи с малката, за да може мама да се поглези на маникюр,козметик,кафенце 😀
С кърменето не се спогодихме.Кърма не можа да текне,а само коластра.И вече и тя почти е спряла.Малката се измъчва .Уж дърпа,но то като няма и тя се изнервя и плаче.Минахме само на адаптирано мляко Нан Органик.В болницата даваха от него и аз реших с него да продължа.Общо взето тя си е лакома 😀

Когато бях бременна с първото си дете, все се чудих и задавах въпроси на мйка ми: дали бебето ще е хубаво, ами ако не е какво ще го правя, не искамнгрозно бебе... притеснявах се че няма да се справям с всичките задължения... Всякакви такива.
Както сме го гледали десетки пъти по филмите, в момента в който ти го дадът-го заобичваш. То е вече ТВОЕТО БЕБЧЕ. Е, притесненията дали се справяш добре си остават за дълго (на 5год. е баткото и още се питам и уча), с времето излизат и още по-големи и реални страхове (не искам дори и да ги споменавам). И всичко това няма да престане цял живот.... Но искам да ви убедя, че клишетата от сорта "няма по-хубаво от това да прегърнеш детето си", "няма по важно нещо от живота и здравето на детето", са колкото стари и изтъркани, толкова верни и вечни.

Опитвам се да следя правилото, че детето е нещото което обогатява нашият живот. Не ограбва, не променя за лошо, не ни прави по-малко важни за себе си и близките...

Съвременни жени сме, такива и майки ще бъдем. С маникюр, прическа, настроение и.... татко бутащ количката до нас 😁😂😘

Винаги в началото тече коластра, кърмата е после Но важното е детето да е нахранено, как е вторичен въпрос.

Може въпроса ми да е тъп, но да ви попитам.. ужасно много ме сърби корема високо горе точно под гърдите в центъра (където е слънчевия сплит) така сърби, че чак боли и усещането е като прежулено, дразни ме материята на блузата... не ми излизат стрии от седмица сигурно ме сърби така, но нито е червено, нито имам пъпчици, не се вижда кожата да е много опъната, (все едно нищо ми няма) не знам на какво може да се дължи има ли някоя от вас подобен проблем ? Или поне да знае от какво може да е?

Polly83 и при мен е същото

Момичета върнахме се благополучно и още сме 2 в 1 Много съм Хепи -бебо го измериха 2,900 в 37г.с.Води,плацента ,доплер -всичко е супер.И всичко си отговаря на седмицата,без коремчето -отново е с 3 седмици назад.Тонове идеални,контракции не се засякоха.
Но заради шийката магнезий че пия почти до термин ,3-4 дена преди това ще го спра.Иначе каза,че за другите бременни било до 38 г.с.

Много е приятна Дачева ,вкара и мъжо да гледа.Е малко се шашна на корема ми и ме пита дали съм бременна изобщо Гледа ме обстойно на ехограф ,направи запис на тонове ,без да ни вземе и стотинка .Половинът от радост искаше да я почерпи,тя отказа ,направи ми добро впечатление .
Някой ,ако се колебае за Окръжна болница София , раждането с избор на екип е 800 лв,но с епидурална.Ако няма време или родилката откаже упойка  струва 500.Прегледи и тонове влизат в цената ,при уговорка с лекаря за израждане.
Аз  няма да мога да се възползвам ,на тонове ще ходя при моите лекари,Дачева не иска да ме разкарва на такова разстояние.Ще държим връзка по телефона .

По отношение на децата -винаги съм искала поне 3 ,може би защото аз съм една.Сега с тази бременност съм разколебана ,но нищо не се знае.Хипохондричка съм и голяма паника-и към себе си ,и към дъщеря ми и към близките ,към бебо няма как да съм по+различна.Дали съм добра или лоша майка ще кажат децата ми ,живи и здрави като порастнат .Дотогава и да го мисля,по -добра няма да стана.
Щерката по никакъв начин не е била причина да не се гримирам или изкъпя примерно-всеки ден го правя ,още от болницата .Върнах се на тренировки на 40-я ден от раждането,не спрях да уча нито по време на бременността  ,нито след раждането.Не е имало проблем с излизането-или с мен или ако няма как съм я оставяла ,дори и за повече от ден.Имало е моменти ,когато съм я гледала на 100%сама,както и такива ,в които съм имала помощ от всякъде.Човек се мобилизира и се справя според ситуацията .Недоспала не помня да съм била(по-скоро от учене за изпити).Имали сме и имаме трудни моменти-май-ужасно беше храненето и повръщането по няколко пъти на ден,но пък зъби,колики -минаха леко .
Не съм кърмила ,сега пак няма да кърмя ,има вариант ,но ще е трудно,с оперативна намеса ииииии...се отказвам от сега.
Само да са ни здрави децата,няма вариант да не се справим

А,и котки не се гледат по-лесно.Нашите лудетини по два пъти през нощта дивеят-скачат,блъскат ,играят .Или огладнеят ,или си свършат нуждите и трябва да се изчисти.Та за детето спрях да ставам ,но за мъркащите същества се редуваме със съпружието поне веднъж нощно време.

И мен ме боли там, даже една сутрин забелязах, че е леко зачервено, но и след това ме е боляло е не е било зачервено. Също така много ме боли отзад дясното ребро не знам защо, но е ужасно