?Въпроси всякакви за СО?2019

  • 112 122
  • 12 732
# 11 175
Ем, окей. На мен ако близък ми каже "мазна ти е косата", вероятно ще му кажа:
1. Измий я
2. Заведи ме на фризьор
3. Купи ми ампули
4. Бегай, да ми вземеш шампоан
5. Какво предлагаш? (Ако съм в настроение)

Иначе ми се струва алогична констатацията. Ама аз съм си човек на логиката, нв намирам смисъл в безсмислени фрази и безцелни реплики.
Виж целия пост
# 11 176
Едно забележка може да се каже по различни начини, ако толкова някой държи да я каже. Може да се каже злобно и обидно (между другото се е случвало и въобще да късам отношения с хора, които са си го позволили спрямо мен), може да се каже без особено отношение, лаф да става (предполагам, че такъв е случаят с Мис Чичи), може да се каже и със загриженост и идея за помощ. Всичко зависи от казващият и отношенията, но аз лично мисля, че човек, направил злобна забележка няма място в близкият ми кръг. Е, ако е колега или някой, когото не можеш да игнорираш, общувам минимално служебно с такъв
Виж целия пост
# 11 177
Не може ли просто да се хигиенизираш при първа възможност и да приключиш с драмите и съчиненията по преживяно, на тема как се отвръща на удара?
Simple Smile
Виж целия пост
# 11 178
Аз умни клюкари не познавам. Често недостатъците им надвишават критикуваните от тях. Когато забременях ми декларираха, че ще надебелея, пъпчасам и оплешивея. Опровергах ги. Коментарите бяха умишлени и язвителни, уж зад гърба . После смениха плочата, че тънките ми крака няма да износят здрав плод. Не бяха очукани старици, а оскотели душици, с нещастен, личен живот. Няма как да ми повлияят, не са и особено изобретателни в интригите.
Това са абсолютни изроди. Ето такива неща не се изричат на глас даже да мразиш човека.
Аз признавам, че сигурно нямаше да си замълча.
Виж целия пост
# 11 179
Към мен е. Коментирах случката, която Чичи даде за пример
Дрънке, а не може ли поне веднъж да не си на контра в тоя форум и да не обясняваш колко тъп, смотан и грешен е човекът, че е питал нещо.
Виж целия пост
# 11 180
Не приемам за нормално някой да ме "осведомява" за очеизвадни истини (без значение целта), които аз идеално виждам в огледалото. Както и аз не ходя да светвам никого колко е дебел/побелял /остарял /изпосталял /изкуфял /погрознял или друго. Той не е сляп. И щом не прави нищо да промени нещата, значи положението го устройва.
Виж целия пост
# 11 181
Различни сме, не е нужно да сме на едно мнение всички. Дано сме били полезни за Чичи!
Темата ми напомни за една книга, в която се прокрадваше теорията, че щом започнеш да забелязваш дребните неща у партньора си (примерно бръчки, крив зъб, или щръкнали уши), значи любовта започва да си отива. Вие как мислите?
Виж целия пост
# 11 182
За над 30 години брак съм видяла дори недостатъците /"дефектите ", които няма... Simple Smile И все така го обичам, той е" момчето ", в което се влюбих. Силно се съмнявам, че той е сляп за моите промени през годините. Но отношението и любовта му към мен са като в началото.... Според мен зависи от хората и... същността им. Ако си се събрал с" външност "основно, сигурно е нормално да спреш да обичаш, когато красивата" играчка "остарее и загуби блясъка си.
Виж целия пост
# 11 183
Да ти оправят загащената пола е полезно. Да ти обяснят, че имаш бели коси е малоумно. Между другото сега се сетих, че двама приятели на мъжа ми са ми го казвали. Бях с израстнали корени и нямах време да заприличам на човек. Не съм се обидила, защото съм перде с високо самочувствие, но се зачудих тези хора нямат ли си друга работа.

Не мога да забележа недостатъци чак след 10 години, това са неща, които се виждат от пръв поглед. Номера е да ти харесват и да ги смяташ за хубави, защото красотата все пак има много измерения, не се състои само в идеалните пропорции.
Виж целия пост
# 11 184
Леле, вие още ли сте на темата на тактичните и клюкарите.
Няма ли кой  да пусне нещо ново, че се изтърка, разбрахме, че някои са тактични, други не, а трети откровено злобни и клюкари и всеки хвали свойто, както винаги.
Виж целия пост
# 11 185
Аз в началото, когато съм с розовите очила на любовта, не ги забелязвам тия неща. Не обръщам внимание, човекът за мен е цялостен образ. И сега като се замислям за това, май точно когато започна да забелязвам тия дребни неща, е преломният момент - дали любовта ще прерасне в обич или пък ще остане само романтично увлечение.
Виж целия пост
# 11 186
А го има и момента, че Мис Чичи може да е изморена от постоянната борба вътре в себе си.
Не сте ли имали моменти, когато се разболеете, примерно, от грип. И хем ви е гадно, че сте отпаднали, сополиви. Но в същото време изпитвате облекчение, че можете да си починете. Да не правите нищо, да не се чувствате отговорни за едно или друго, да полежите с оправданието "ми болна съм". И да изпитате истинско облекчение, че не се занимавате с нищо и никого.
Та, в тази връзка, всяка борба, пък била тя и вътрешна изисква почивка.
В този момент на Мис Чичи може просто да ѝ е писнало да се бори с комплекса и да си е казала: "че що пък, ми гадно ми е, обидно ми е, искам да се разсърдя (изпитвам нужда). Wink
Виж целия пост
# 11 187
Втората част звучи логично. За първото- не, не ми се е Laughing

Сега прочетох коментара от вчера. Не, Дренке, няма да скоча да се хигиенизирам. Точно това говорехме. Че обикновено човек си има някаква причина и няма нужда някой великодушно да му съобщава,че нещо не е наред и той да скача да го поправя. В момента, например, и аз съм с израснали корени. Не е било от години, но си имам здравословна причина. Не ги виждам в огледалото ли? Не съм се сетила, че е грозно? На това му викам captain obvious Laughing
Не ми е обидно това на мен, но на нея й е. Всеки е в правото си.
Виж целия пост
# 11 188
Така, така. Единият фокусира очевидното коремче, другият във форум -очевидните комплекси. Под претекст - аз помагам. Едно и също. Зор й е на нея някой да й изтъква очевидното.
Виж целия пост
# 11 189
Доста зависи по какъв начин е  направена забележката за коремчето. Не вярвам да е била с цел да отприщи подобни емоции. По-скоро е искал себе си да успокои човекът, че тъй като и той не е перфектен, ето виж и приятелката му не е като излята по калъп.
Чичи мога добре да я разбера, защото имаме доста сходна история, свързана с кореми и килограми. Аз имах период, в който си намирах шкембе без да имам реално такова. Сама си знам какви усилия ми коства да съм плоска като дъска, което в момента не е така.
Само че няма как да очакваш, че хората вечно ще стъпват на пръсти покрай теб, стараейки се да не засегнат темата. Някои  директно споделят наблюденията си дали с умисъл или без и ако се вкарваш във филм всеки път, ще рухнеш психически.
Мъжете често са оперирани от чувство за такт, та камо ли да се замислят за травми от детството итн. И по-често забележката не съдържа подтекст "Ти имаш корем и затова не те намирам за привлекателна" а, просто твърдение: "Имаш корем." Може дори да му е смешно и забавно от това. Както например и аз всеки път започвам да се кискам, когато ММ облече някоя отесняла му ризка и започне да упреква сушилнята, че му е свила дрехите.
Но хайде, ако речем, че мъжът в един момент разбере, че бърка с пръст в незараснала рана, коментирайки корем или дупе, и спре със коментарите, то какво правим с децата? Ами те са толкова болезнено откровени и любопитни, че понякога могат да те шокират с изказвания относно външност. На тях ще им се цупим и ревем ли?  Онзи ден една съседка разправяше как детето й казало "Мамо, без грим приличаш на бабичка". Личеше си, че е скандализирана от подобна откровеност, но не вярвам да си сложи въжето заради това.
Трябва човек да си изработи една защита срещу подобни забележки и да реагира със чувство за хумор или с игнориране на темата, в зависимост от случая.  Може би точно по отношение на недостатъци във външния вид е добре или ако можеш да промениш нещата или просто да не се взимаш толкова насериозно.
В много малко от случаите забележките са с цел откровена обида. Но ако е така, или отвръщаш на удара ( защото всеки си има слабо място), или ги оставяш да пасат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия