?Въпроси всякакви за СО?2019

  • 112 121
  • 12 732
# 11 760
Някой говореше за еднорози.
Ами, ето – съществуват. Smiley
Явно съм изпуснала топа на топа в лицето на бивши и сега освен да взема да си посипя главата с пепел, не знам какво друго Smiley а пък аз все виждах наоколо и по-добри и мъже, които правят много повече за жената до тях...
Събличането си го има, разбира се, никой не отрича тази част, но след като са ясни и показани намеренията, които са нужни.
Виж целия пост
# 11 761
Ivan999999- ти наистина ли го прочете тоя ферман? Joy
И аз го прочетох, даже съм склонна да й вярвам. Само че говорим за различни неща. Да и ние сме имали такива периоди. Е, верно, не сме разревавали ни една маникюристка, тук печели тя безапелационно.
Това, обаче, няма как да продължи завинаги, както, всъщност, се е случвало и при нея, след като връзките са прекъснати. След бурната романтика и денонощно сексене идват децата, ангажиментите се увеличават, любовта се преразпределя между повече обекти и, ако очакваш същата отдаденост, предстоят разочарования.
Виж целия пост
# 11 762
Ivan999999- ти наистина ли го прочете тоя ферман? Joy
И аз го прочетох, даже съм склонна да й вярвам. Само че говорим за различни неща. Да и ние сме имали такива периоди. Е, верно, не сме разревавали ни една маникюристка, тук печели тя безапелационно.
Това, обаче няма как да продължи завинаги, както, всъщност, се е случвало и при нея, след като връзките са прекъснати. След бурната романтика и денонощно сексене идват децата, ангажиментите се увеличават, любовта се преразпределя между повече обекти и, ако очакваш същата отдаденост, предстоят разочарования.
Да, така е права сте, но ние не сме имали деца, все пак. Там е друга ситуация и ако преценя, че бих желала деца, бих премислила много сериозно нещата, тъй като и доста мъже също се сърдят, ако вниманието от тях се отдръпне, след раждането и съответно тръгват сериозни проблеми от там, водещи до разпад. До момента аз съм искала само любов, внимание, евентуално брак, но не съм мислила за деца, това предполагам би ми дошло като мисъл, след доста години безпроблемно съжителство с някого, ако има дори и минимален проблем в отношенията ни не бих имала никакво желание да раждам на подобен човек дете. И за мен не е комплимент някой да иска деца от мен или да натиска за това, тъй като смятам, че трябва да бъда обичана заради самата себе си, а не заради репродуктивните ми способности.
Виж целия пост
# 11 763
Цитат
ако не мисля през цялото време за партньора си,

Последно през цялото време ли или чат пат се сещаш.
Много бързо сменяш плочата.
А под общ знаменател не слагам хората.
Трябва да не си чукча за да разбереш смисъла на написаното.
След малко ще чакам да напишеш как едва ли не още на втората среща брак трябва мъжът да предложи  Joy
И моят опит не го обсъждай, защото не го знаеш. Некоректно е да правиш такива жалки предположения.
Твоя опит нещо ми се струва проблемен обаче, а уж си имала сериозни връзки със свръх духовни мъже.  Joy
А защо са се провалили, какви глупости си правила, нещо не щеш да споделиш.

Ivan999999- ти наистина ли го прочете тоя ферман? Joy
И аз го прочетох, даже съм склонна да й вярвам. Само че говорим за различни неща. Да и ние сме имали такива периоди. Е, верно, не сме разревавали ни една маникюристка, тук печели тя безапелационно.
Това, обаче няма как да продължи завинаги, както, всъщност, се е случвало и при нея, след като връзките са прекъснати. След бурната романтика и денонощно сексене идват децата, ангажиментите се увеличават, любовта се преразпределя между повече обекти и, ако очакваш същата отдаденост, предстоят разочарования.

Тая романтика 2-3 години трае. Даже и по-малко.
Тя затова и скача от "сериозна" връзка на друга такава.
И с деца или без - изчезва.
Виж целия пост
# 11 764


Тая романтика 2-3 години трае. Даже и по-малко.
Тя затова и скача от "сериозна" връзка на друга такава.
И с деца или без - изчезва.
[/quote]
А защо е нужно да изчезва? Какво пречи цял живот да се подклажда? Познавам баби и дядовци с по над 50-години брак, които още си правят романтични жестове често. Не да не мислите за нищо друго, но да мислите винаги на първо място за връзката си и тя да е най-важна.
Виж целия пост
# 11 765
Скрит текст:
Само хипотетично бих задала въпроса - как толкова много жени (които не са финансово зависими) търпят нереални мъже, физическо и психическо насилие цял живот, а смятате, че няма такива мъже, които да са готови на същото за една жена? Като погледнем темите тук, всяка втора търпи насилник, без той да има други качества физически или емоционално.
Всяка втора? Хайде бе. Не смятам, че няма такива мъже, а че е неморално и садистично да искаш да създадеш връзка, в която ти да си насилникът/егоистът, а мъжът само да търпи.

Скрит текст:
И не е ли нормално според вас наистина първо мъжът да се докаже и да докаже, че има сериозни и дългосрочни намерения?
Не. Мъжът няма защо да има сериозни и дългосрочни намерения, преди да е опознал една жена и да е разбрал, че иска да е с нея цял живот. Другото е мерак за секс.

Скрит текст:
При мен теорията, че хората първо се харесвали на чисто примитивно ниво и искали да бъдат заедно сексуално, пък после каквото сабя покаже, не минава.
Че физическото привличане предхожда всичко друго не е теория, а научно доказан факт. Имаш право да се съобразиш с него или не. Много жени го пренебрегват и после се развеждат "поради несходство в характерите" - в над 80% от случаите е сексуално несходство, щото са пренебрегнали тоя фактор.

 
Скрит текст:
Тъй като свестните хора са дефицит, аз предпочитам да не давам нищо, докато мъжът не се докаже. После може да се очаква някаква взаимност, но пак от негова страна трябва да е повече.
Хич дори не са дефицит свестните хора, но може ти да не си имала връзки с много такива. Защо - оставям да се сетиш сама, че ако ти кажа, ще се обидиш.

Скрит текст:
А имайки предвид, че аз съм отдадена и мога да си прекарвам цялото време с партньора и вниманието ми да е насочено към него, очаквам двойно от същото в замяна, пак казвам - защото аз мога, жени, които са ок да прекарват по-малко време с партньора, могат да изискват същото. Не бих била щастлива, ако не мисля през цялото време за партньора си, съответно не бих била и ако той не мисли за мен, нищо ненормално няма в това, важното е да съм с подобен партньор.
И като си дадеш равносметка, как ти се получава дотук, успяваш ли, примерно, през последните 15-тина години от живота си? Къде е оня, дето си била щастлива с него 2 години, защо не си с него - изглежда, като да е бил мъжът за цял живот? Проблемът не е, че искаш отдаденост, проблемът е, че я искаш от самото начало, но не предлагаш взаимност, а само голи обещания, че ако мъжът се докажел, щяло му е хубаво после. Нещо като "Бъдете добри и страдайте цял живот, а като умрете, ще отидете в рая".
Скрит текст:
Съжалявам, че ще разочарован агентите по конспирация, но темата не е пързалка Simple Smile
 Чета всички мнения и осъзнавам, че явно никой от коментиралите до тук не е имал подобни връзки с пълна отдаденост като моите досегашни и явно наистина повечето хора се събират по-скоро, за да се подкрепят и помагат битово и финансово евентуално и да не се натоварват, без да се забелязват особено, а не защото са влюбени и не могат да дишат един без друг, което е доста тъжно.
Скрит текст:
За мен например имате нужда постоянно да си с някого е доста показателен израз на силни чувства. Аз не мога да си представя например аз или някои от бившите ми трябва да идем командировка някъде и на другият да му е все едно...ами че ние винаги сме плакали, дори и да е само за 2 дена раздяла и сме говорили с часове, преди да заспим. И това с повечето, не с 1 човек. А това да се отиде на почивка отделно или нещо - абсурд, ако мъжът ми има нужда да си почива от мен или аз от него, то със сигурност не се обичаме, изобщо не мога да го възприема това за нормално. И ако трябва да съм честна, самите ми бивши са напирали повече да се нон-стоп с мен, имала съм случаи, в които мой бивш идваше с мен на абсолютно всичките ми часове за фризьор, маникюр, масажи и прочие и седеше в салоните да си ме чака, даже гледаше и физически контакт да има постоянно, да ме е прегърнал или да ме целува, примерно, докато ми правят едната ръка, той ми е държал другата и я е целувал. Това беше доста странно дори за мен, а една маникюристка се разплака веднъж..аз се чувствах малко неудобно от чак такъв контакт, но нямаше какво да кажа, беше мило все пак, аз съм му казвала, че не е нужно нито да идва, нито да ме взима, но той така искаше. Подобни неща, а и още много други, доста по-големи жестове, които е правил за мен са ме карали да се влюбвам и да имам доверие на конкретния човек и въпреки че сме се разделили знам, че ме е обичал страшно много и не се чувствам прецакана или зле от тази връзка. И честно казано не мога да повярвам, че други жени не са имали подобни връзки. На друг мой партньор пък работното му време започваше часове след моето и всеки ден ставаше 5 часа по-рано, заедно с мен, да ми прави закуска и кафе, караше ме на работа и след работа се прибираше, правеше ми вечеря и ме питаше как ми е минал деня, живяхме заедно около 2 години и не е спрял да го прави, защото беше щастлив, когато се грижи за мен и вижда усмивката ми. И това са нищожни примери, които давам, големите жестове дори не искам и да започвам да ги разказвам. А познавам и мои познати, приятели мъже, които са правили още повече за доста нестойностни момичета, като например един мой познат изтегли десетки хиляди левове кредит и даде парите на приятелката си, която го заряза заради любовника си и се омъжи за него. И след стотици подобни примери за прекрасни хора и в моя живот и в чуждия, аз трябва да се примиря с кое по-точно? Какво по-различно е имало в мен на 27-28 и на 31?
Хехееее, показа си рогцата. Smiley Четох ти примерите за "прекрасни хора", които са изтеглили кредити и после са зарязани и обрани от момите, на които ти завиждаш... какво да ти кажа. Simple Smile Шаран ли си търсиш?

В този форум е пълно с жени с щастливи многогодишни бракове и ти си дошла да искаш съвети от тях, не те от тебе. Не го забравяй, когато следващият път се опиташ да им обясниш, че те не са виждали нечуваните чудеса, които ти си виждала. Те живеят щастливо, а ти още се опитваш да го постигнеш.  Аз също съм от тях - с щастлив брак с отдаденост между двама ни вече доста години - двуцифрено число. Simple Smile Никога не ми е идвало и наум да искам от него два пъти повече от това, което давам, нито в началото, нито после. Началото винаги си е риск - опознаваш другия и разкриваш себе си. Като не се получи, оставяш време раните да зараснат и пак се откриваш и се опитваш да се довериш, без да има гаранции. Когато има любов и привличане между емоционални зрели хора, никой не мери с везните и никой не иска от другия да се доказва. Всеки дава на другия любов и двамата са щастливи. Ти изглеждаш доста гневна. И като чета остатъка от пледоарията, ми се струва, че чесането на клавиатурите, което упражняваме в тази тема, е абсолютно излишно. И аз като Ivan999999 се упражних в бързо четене и бързо писане хехехе. Пожелавам ти успех в търсенето.
Виж целия пост
# 11 766
Има и такива случаи, но не всички са способни.
Не мисля, че ти си такава личност.
Така и не стана ясно защо като си имала съвършени мъже в живота си, защо си ги изпуснала?  newsm78
Виж целия пост
# 11 767

Така и не стана ясно защо като си имала съвършени мъже в живота си, защо си ги изпуснала?  newsm78

За Предприемача и Мускула ли става въпрос?
Виж целия пост
# 11 768
Зависи какво разбираш под романтични жестове и с каква честота ги очакваш. ММ "спазва протокола" за всички празници, което, общо взето, е очакван жест и не особено трогателно. Повече ме топли донесеният един бонбон Линдор просто на минаване през магазина, защото знае, че ги обичам.
Виж целия пост
# 11 769
Анонимна, за да не подклаждаме подигравките към теб, защото явно не разбираш – мъж да ти държи ръката при маникюристка (която даже да пуска сълзи) и да ревете двама големи, прави, здрави хора, когато заминава в командировка, не е романтичен жест. Звучи лудо, смешно и незряло за възрастта ви, затова се хилят хората, а не защото не им се е случвало такова чудо невиждано.
Емоционално и ментално зрелите хора имат други романтики. Това ти е проблемът, ти не осъзнаваш разликите в отношенията между зрели хора и някакви инфантиляци.
Аз пак ти казвам добронамерено, имаш нужда от психологически помощник, водач, който да те доведе до някаква зрялост.
Виж целия пост
# 11 770

Така и не стана ясно защо като си имала съвършени мъже в живота си, защо си ги изпуснала?  newsm78

За Предприемача и Мускула ли става въпрос?

Не ги знам. Тя твърди, че срещала принцове и имала сериозни връзки с тях. Ама мълчи по въпроса за раздялата  Laughing
Два пъти писа, че реагирала остро за някакви дреболии. Два  пъти питах за какво става въпрос. Мълчи си.
Виж целия пост
# 11 771
Кой знае как им пили за пълни глупости на главите. То и най-големият тапир ще избяга с 200.
Виж целия пост
# 11 772
Такава романтика на мен ми звучи като тотална психопатия! Дано ММ, с когото не ревем при раздяла, (а нашите са с месеци) никога не стане романтичен, че ще избягам с двеста, въпреки дългогодишния си семеен живот и две деца. Такова държание би ме задушило.
Виж целия пост
# 11 773
Въпросът е, че аз лично от подобна романтика имам нужда и това е представата ми. За мен не е романтично мъжът да иде да напазарува в супермаркета например, отменяйки жената...това не е жест, а нещо обикновено. Разбира се, под изискване за жест не визирам някой да ми държи ръката при маникюра Satisfied
Но да те карат и взимат от работа, всяка седмица-две да ти носят цветя или да ти ги изпращат на работното място, да правят подаръци без повод, не прекалено често, разбира се, да не се заглеждат по други, чатят, лайкват и не знам си какво, което четох в доста теми. Никой не е казал и че е задължително някой да плаче, за каквото и да било също, просто на мен няма как да не ми стане тъжно, когато партньорът ми заминава някъде. И пак питам - как има хора, които се влюбват и обсебват от някой, без да са имали дори връзка с него, щом смятате, че всички гледат само секса. Повечето семейства забелязвам си нямат и представа какво прави единият и колко навън се оглежда. Не може да е романтика, че мъжът ти например е поискал дете от теб и ви издържа, но ходи да се забавлява с други. Ето аз например нямам изискване някой да иска деца от мен, за да му се доверя и да искам връзка, но пък имам изискване да не ми изневерява Smiley а има хора, които са на обратното мнение.
Относно разделите ми - преценила съм, че винаги мога да срещна по-добро и по-добро, още по-грижовно, успяло, отдадено и прочие, което ми мнение тук се опровергава, виждайки чуждите примери за мъже. Вярвала съм, че там някъде има човек, с когото ще си пасваме идеално. Хората до тук са били прекрасни в много аспекти, но в никакъв случай перфектни за мен, съответно като имам очаквания за нещо, които не се оправдаят, започвам да се разочаровам и чувствата ми си отиват лека-полека. Няма да обвиня никой конкретно в нищо, нито някой ми е направил нещо лошо, нито са ми изневерили, нито са ми посегнали, просто не сме били един за друг. Това са няколко човека, не са десетки или стотици, отнема много повече време и опит според мен да се намери сродната душа, която аз търся, а не някого, с когото да се напасваме насила, само за да си играем на семейство, защото възрастта ни притиска. А това, че избухвам за глупости е заради големите ми очаквания и изисквания. Щом нещо ме наранява по някакъв начин смятам, че трябва да се спре на секундата, да не говорим, че адекватен мъж би трябвало да се сети кое би наранило половинката му и изобщо да не се стигне до там. А аз се наранявам от малки неща, защото имам проблем с доверието, защо го имам не знам, нямам реална причина в личния си живот, не съм изоставяна от никой, не съм и предавана, може би по-скоро като гледам какво се случва около мен и колко подмолни хора има, мои приятелки доста пострадаха от мъже и изпитвам ужас да не ми се случи нещо подобно. Малки наглед неща, показват много по-големи липси, като например партньорът ти да ти звъни всеки ден в обедната почивка и един ден да забрави или да няма време да звънне, при положение, че ако ще хирург да си все ще намериш 1мин да се чуеш с човек, който обичаш и е важен за теб, ей такова нещо може да ме накара да прекратя цяла връзка или най-малкото да последва чутовен скандал. Което не е ок, трябва повече толеранс...ама как?

Такава романтика на мен ми звучи като тотална психопатия! Дано ММ, с когото не ревем при раздяла, (а нашите са с месеци) никога не стане романтичен, че ще избягам с двеста, въпреки дългогодишния си семеен живот и две деца. Такова държание би ме задушило.
Е за какъв брак говорим тук...раздяла по няколко месеца и твърдите, че сте си верни? Или просто сте в отворен брак. А ако е и няколко пъти по няколко месеца, това за мен не са никакви отношения, не е случайна поговорката ''далече от очите, далече от сърцето''. Това са общи финанси и виждане по няколко пъти в годината приятелски, каква подкрепа и връзка имаш, ако заспиваш с месеци сама, далеч от съпруга си, това е студенина.
Виж целия пост
# 11 774
Анонимна, ти нямаш нужда от мъж-любовник-партньор за връзка, а от баща.
Имаш сбъркани категории за мъж любим на тази възраст. Всичко, което си описала като изисквания е като да ти липсва баща, майка, някаква свръх грижа и невротичност за особата ти – ама хапна ли детето, днес а*а ли, оригна ли се след ядене, дали е облечено добре за разходка. Имаш някаква обсесия да те обгрижват, да те заобграждат с присъствие, внимание, жестове.

Не опитвай да принизяваш хората, които ти обясняват кое не е наред с теб до битово ниво. Не, романтичните жестове при зрели хора не са "да напазарува вместо теб" мъжа, а нещо съвсем друго. Но ти четеш само по скалата на "защото, аз съм принцеса" или "тази, онази не е принцеса".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия