?Въпроси всякакви за СО?2019

Може, само че не вярвам някой с подобни възгледи "на млади години", кардинално да ги промени "на стари". Даже при себе си, с напредването на възрастта, забелязвам някакво доста устойчиво калцифициране на разбиранията, та... Нормално. Не се заричам, обаче.
Все пак, отново уточнявам, че мненията ми основно са насочени към темата "Почивка", а не цялостно към общуването с родителя.

За случая на Уейв не бих си позволила да изказвам мнение, защото допускам, че съветите ми не биха били от полза на човек, с толкова различна чувствителност и светоусещане от моите.
Може би единствено бих вметнала, че роднините ѝ имат правото сами да избират дали да помагат в тази ситуация, или – не.

Побъркахте се вече с какви ли не интерпретации. Нещата тръгнаха от това:


А вие забихте в другата крайност - веднъж годишно за 2-3 дена. Това, описаното по-горе, НЕ е нормално. Веднъж годишно за 2-3 дена да обръщате внимание на родител също НЕ е нормално. Крайностите не са ок никога. Истината е по средата. Черно коте я разбирам какво искаше да каже - че  като имаш 2-3 седмици годишно отпуска, а в останалото време се пукваш от бач и домашни задължения, не ти е ок да отидеш на екскурзия в единственото си почивно време баш с родители, били те сами и овдовели, а съвсем нормално искаш да прекараш това време с мъжа и децата, с които през останалото време се виждаш все на тъгъдък и обикновено времето ви заедно е заето от ангажименти, да, пак по дома и децата. А искаш малко да си поемеш дъх щото иначе ще прегориш.

И аз съм точно на това мнение. Вниманието към родители може да бъде изразено и по други начини, не и с цената на поставянето им пред половинка и деца. Не се правете на неразбрали, на повечето от нас много добре им е ясно каква въртележка е ежедневието на едно нормално, работещо не за космически заплати семейство с дете/деца. Ако и веднъж годишно могат да си позволят отпуска на море/планина и при това успеят да си напаснат отпуските двамата заедно барабар с ваканциите на децата (не е от най-възможните мисии), значи са по-добре от не малко хора в тая скапана държава. И е съвсем разбираемо да не желаят да мъкнат със себе си родител/и (моля, никой да не се обижда от глагола "мъкнат").

Това, че някой намира за нормално да водят свекърва/тъща или свекър/тъст със себе си на всяка почивка, е по-скоро изключение от правилото, защото главата си залагам, че много ама много малко от половинките им се чувстват комфортно в такава ситуация, ако и да не го споделят поради страх от разправии. А да отсвириш половинката си за да отидеш на екскурзия с мама за да засвидетелстваш внимание към нея, също не е ок. После започват проблемите вкъщи. Ако екскурзията е по-скоро изключение, примерно подарък за някакъв празник, разбирам. Ако е правило, не.

Хайче, не не тръгнаха от това, а от един друг пост, в който се споменаваше, че потребителката е видяла чудо неземно- син с майка си на почивка. Мързи ме да търся точно кой пост беше, но мисля, че си стои. Идеята ми беше, че без да знаем конкретиката защо този син е на почивка с майка си, няма как да съдим. Може веднъж да я е завел като подарък, може всяка година да я води. Много различни ситуации са и няма как да се прецени без конкретика.

Ако искаш да отделиш време за родител, винаги ще намериш. В нашето семейство го правим, не под формата на общи екскурзии, но си харчим скъпоценната отпуска баш с такава цел. При това ежедневието с две деца е доста натоварено, работата отделно. Но всеки си знае отношенията, разстоянията и т.н., защото ако Блек кет живее в един град с техните, нормално е да разсъждава така. Ние сме далеч и затова мислим по друг начин. За мен е ок и 1 път годишно да не се виждаш с родителите, ако има причина за това - хората и семействата сме различни, не може да се обобщава.

И аз мисля така. Да не говорим, че се надявам да не изкукам дотам, че да чакам детето ми да ме води по екскурзии. Има си пенсионерски клубове, планинарски и какви ли още не-бих се записала на такъв и да ходя организирано, ако не знам език и не смея сама да ида.

Не съм снахата, но да кажа за майка ми и моята обичана снаха Майка ми е на 64 години, живее е един град с брат ми ... в един град, в различни къщи. Майка ми е много енергичен човек. Снаха ми всеки ден я води на дълги и напоителни разходки с децата и приятелките й Майка ми чак започна да й прави забележка да си ходи само с приятелките, че се чувства неудобно с толкова млади хора. Казва й, когато няма компания е ОК, но когато е с приятелки и всичките други деца - няма нужда. Е, да, но снаха ми и приятелките й все искат да е с тях, на един акъл са всички, еднакви интереси ... и така ... Понякога на майка ми и е по-добре да не е с тях, но пък те се сърдят, че "се цепи от компанията" ... И такива случай има   И това е вече 10 години ... И не е толкова малка снаха ми и приятелките й -> на по 30+ до към 40 години са

Разговорът всъщност тръгна от това!
Глупаво е, когато не си запознат с предисторията, да правиш подобни изводи.
Може пък точно тези мъже да са по мъже от вашите, които не смеят да направят сами нищо без или против вашето одобрение

Запозната съм дотолкова, че пътувайки на седалката зад тях в автобуса, първия ден се чудих дали не са любовници в стил "а ла Макрон". Е, оказа се, че не са.
Извинявайте, ама на колко от вас 30+ годишните синове ще ви поведат на екскурзии, вместо приятелка/съпруга.  Има си един особен типаж "мамино момченце", което живее и ще продължава да живее с/за мама - обикновено татко никога не го е имало в картинката. Личи си от километри...

Между другото нещата не са толкова прости. Аз имам близък, който ходи по екскурзии с майка си, почти на 40 е и няма семейство. Не живеят заедно, даже в различни градове. Просто живота му се стече така, че е сам и тя е сама, приятелите му са семейни, той не е общителен да си намери нови и няма с кой друг да обикаля. Майка му се е вкопчила в него, но и той се е вкопчил в майка си, защото няма други живи роднини. Гледайки отстрани, това за мен е някаква абсурдна връзка, но познавайки го - него и ситуацията - приемам го.

Зачетох се в последните страници, по-конкретно за т.нар. от вас "мамини синчета", ами честно - доповръща ми се, не за първи път от повечето от вас. И това го пишат Жени, които не след кой знае колко десетилетия също ще станат на 70+, като нищо ще кукуват сами. И не съобразяват, че на 70+ не е толкова лесно да залафиш всеки млад момък, нямаш толкова интереси по групи в нета (лакове, готвене, педикюр, фризура, и пр. и пр.и пр.) и ПОЧВАШ (ако досега не си) да осъзнаваш, че НАЙ-ценното за теб е времето прекарано с близките ти хора. Както Уиш каза, на 70+ не е НЕнормално твоите приятели да са си поотишли така. Затова се радваш на всяка време с деца, внуци, братовчеди живи, ако имаш такива.
И нищо лошо няма да бъде изведен/а някъде както от дъщеря си, така и от сина си, внуците и пр. Дори и на екскурзия. Ако синът е завел майка си в командировка, то е защото "снахата" с малкото бебе надали й е толкова удобно да пътува, да? Или снахата би предпочела да заведе някоя руса мадама в командировка.

Впрочем. както казах, само след няколко десетилетия бих припомнил на повечето от вас тези простотии, които с томове сте изписали, да почета мнението ви тогава, но едва ли вече интересите ви към форума ще са все така силни. Та така, нищо лошо - даже е хубаво от време на време да се отделя повече време за родителите, защото после трудно ще можете да си го простите. Така давате и пример на вашите деца, които - ако не заминат в чужбина, а останат да живеят в съседния квартал/град, също би ви било приятно един ден да виждате по-често. Не говорим за обсебване, разбира се, макар че едва ли повечето от вас ще го разберат:)

Различно е "мама и дъщеря" на екскурзия. Друго е "мама и син". Жените са си жени, ще си намерят общи теми, разговори, занимавки – ако щеш похапване на тортички за кеф в сладкарница във Виена или да си купят за разкош любовна картичка от Париж.
Вече по съвсем друг начин стои син с майка си в същите занимания, нали?

Аз не се сещам за познати, близки, роднини мъже (пак подчертавам мъже, не жени), които да ходят където и да било с майките си над 16-годишна възраст. Някак на мъжете не им приляга този маниер, както на нас жените.

Не че нещо, но нормалните и съзнателни хора на 70+, които познавам, не се спират. Вие това 70 го изкарахте все едно е 105 години. На 70 ходят по планини и по чужбини...

Че то аз отсега вече усещам как намаляват общите теми с момчето ми, дето вече не е бебок. А като е на 30, не знам какви общи теми ще имаме.

Чакай да станем на по 70, ще се оправим, стига да има нет.

И с мама в командировка, че снахата е с бебе и никъде с мама след 16 г. възраст са крайности!

Интересно как могат да намалят общите теми със собственото ти дете, че и това да е причина да не ходите никъде заедно!

Почти безобидн@, радвам се, че сподели и за такъв случай (макар и от позицията на трето лице), но надявам се, не би отрекла факта, че 90% от снахите биха изпаднали в див ужасТ, ако са изправени пред такава умилителна перспектива?

Ronald, успокой се, пийни Натриево цитратче, щом ти се гади.

Няма разлика между "мама и син" и "мама и дъщеря". Просто вторите случаи са в пъти повече и са започнали да се приемат за нормалност.