?Въпроси всякакви за СО?2019

Уейв, няма какво да те хваща яд, събирай ги така наречените и дърщери  и говорете кое как. Като не се сещат-сети ги. Така или иначе ти си най-зрелия възрастен в това семейство - строявай ги. Иначе те разбирам, аз също не бих оставила бабите си сами. Обаче и не можеш да жертваш младостта си. Търси средата. Опитай се да натовариш тях и да разтовариш себе си, не ги жали. Изнеси се, без да изоставяш съвсем баба си.

Според мен пък просто трябва да се дистанцира малко повече емоционално. А и бабата не е много зле, доколкото разбирам.
Като се изнесе, ще е на минус поне едни 300-400лв само за наем. С тия пари може да вика чат- пат и човек.

Чисто практически как да стане? Предполагам, точно това я тормози и нея.

Уейви, много мило дете си.

Ако плащам наем и се издържам сама + се опитвам да водя нормален живот, няма да имам средства да заделям за нея, няма да имам време да й пазарувам, няма да мога да реагирам бързо при проблем.
Все още не е толкова зле здравословно, да. В момента главното е, че не излиза, иначе си шета вкъщи от време на време, готви като има енергия, пие си лекарствата сама. Но с това хронично заболяване по-добре няма да става... Не, че съм се напънала още сега да се изнасям или нещо такова, ама го мисля, тежи ми някак си. Въпреки, че се почувствах по-добре след като споделих с вас. Форумът винаги много ми е помагал досега...

Уейв, защо ли имам усещането, че баба ти не е причина, а оправдание?
Помисли по въпроса.

Ами, то ако се задълбае по въпроса може да бъде и двете едновременно. Просто не съм сигурна какво е решението, така че всички да са добре.

Уейв, за съжаление в тоя живот няма как на всички да им е добре. Правим си изборите според ситуацията и каквото стане това ще е. Аз също не бих изоставила баба си. Но не разбирам какво ти пречи женицата, да ходиш на срещи и купони? Младо момиче си, аз на 23г ехеее. Даже можеш да заделиш за екскурзийка, вече има и евтини билети и хостели, за 500-600лв може да се иде до Рим за няколко дни примерно.
А майка ти и лелите си ги строявай, като не помагат финансово, могат да помагат с логистиката, пазаруването, да ходят да й помагат с разни неща. Но трябва кратки и ясни задачи, да не клинчат.

Много ми домъчня за Уейв. Само на 23 г., вместо да излиза с приятели, мисли как да пести за лекарства на баба си, понеже няма кой друг на мисли за това.

Уейв, започни отнякъде по малко. Например следващия път прозвъни лелите и майка си им кажи каква сума трябва за лекарствата. Не ги жали, че са им малки заплатите, както чета теб не те жалят.Каквото можеш им прехвърляй на тях. Не ги моли, звъниш казваш какво трябва да се направи и не приемаш оправдания.
Разбира се съществува и варианта да се изпокарете и те да не направят нищо, но тогава поне нещата ще са наяве.
Респект към това, което правиш за баба си.
Ще е здравословно за теб да я проявяваш поне малко егоизъм. Роднините ти не те жалят, така им изнася, не ги жали и ти.

Уейв,
Какво значи, че на дъщерите са им "малки заплатите"? А твоята огромна ли е? Ама сериозно - една сума, ако се раздели на 3 е едно, ако се поеме само от теб е друго... Съжалявам, ама ако до сега не отделят поне по едно 50-100лв за майка си, крайно време е да почнат да го правят! Ами като не се сещат - напомняй им! "До (дата) се купуват лекарства Х, У, Z... до (дата) плащам ток/парно са (сума). Очаквам от всяка от вас 50-70-100 за да мога да й купя полагаемите неща." И това е. Тя сега е на крак, ама може и да почнат освен лекарства и санитарни материали да трябват... и издръжката става малко повече от на бебе.
И заделяй пари, и пътувай, и излизай и... живей живота на 23 годишна, не на 50-60+ грижеща се за майка си, не ти е времето просто! И просто ги информирай "Седмицата от-до не съм в града, разпределете се трите коя кой ден ще идва!" и така...

Аз в момента съм половинката на единствено дете и в ролята на единствена "бабогледачка". Е колкото и да гледам да не ме натоварва и да си отделям времето за децата, психическото натоварване (физическото даже не го броя в картинката) вече трудно го удържам. След всяка 2-3 часова комуникация/обгрижване... все едно съм гледала 24ч повръщащо болно дете, толкова са ми изцедени силите (повярвай ми, с три деца съм, мога да сравня!).
Трудно, но фиксирам граници "До тук мога, другото време ми е за децата." и това не подлежи на коментар. Голем дзвер ставам, но като почнат да им свършват силичките, опита за качване на главата е по-голям отколкото на 1-3 годишните зверчета!

И какъв е големият проблем? Баба ти щом шета, значи това не те спира да излизаш и да се забавляваш. Все едно живееш с майка си. Имам приятелки на пл 27 че и 38г още живеят с майките си, но си излизат, пътуват и водят пълноценен живот. Просто ще ходиш на момчетата на гости, няма да ги водиш във вас. Така като гледам можеш да преспиваш и при момчета, баба ти се обгрижва и сама...

Уейв, другите добри съвети са ти дали, послушай ги. Започни да гледаш на баба си донякъде като на съквартирант, щом няма нужда от сериозно гледане. Излизай повече и не кътай пари, които не се знае след 5 години колко ще са се обезценили и дали въобще ще потрябват. Не казвам да не спестяваш, но да не го правиш лишавайки се от живот сега. А след време, когато бабата вече я няма на дневен ред кой ще дойде - майка ти и лелите? Ти вечно ще си нечия гледачка и придружител ли?

Щом живееш с нея, другите са спокойни, че има кой да я наглежда и обгрижва, и постепенно са абдикирали съвсем. Та не е зле да ги събереш и да им напомниш, че ти си внучка, а не дъщеря и на твоите години трябва да имаш други ангажименти. И че е време да се включат и те, а не да ти прехвърлят всичко.

А какви са тия некадърни три сестри, че от трите ни една няма пет лева? Егати излагацията.

По Чехов.