И все пак, предпочитам внимателни и фини хора аз лично. Чичи е от тях, очевидно. Продължавам да твърдя, че е въпрос на домашно възпитание. Като крещенето, бъркането в носа, блъскането по опашки или в градския транспорт и т.н. и т.н.
Много беше смешно на изпита за кандидатстване в АК. Уж хора с ценз, образование, пари, претенции, от сой, пък като отвориха вратата да пускат децата да влизат се скъсаха да се бутат, сакън да не остане някое навън.
Хайде, заповядайте:
Деликатност
Деликатността е внимателно и вежливо отношение към другия, с усет към дребните неща или детайли, които са от значение и са ценени от другия, или пък са нежелани и неприятни за него, или могат да го наранят емоционално. Деликатността изисква внимателното избягване на нежелани теми или въпроси, които не са приятни за другия, или внимателното им засягане в разговор. Тя е също и изтънчено и мило отношение, милосърдна откровеност. За разлика от дискретния човек, деликатният няма да спести дадена истина, но затова пък ще го направи по начин, по който най-малко ще нарани чувствата, достойнството и самоуважението на другия.
Тактичност
Тактичността е подобна на деликатността, но тя по-скоро представлява поведение, което се стреми да не засяга нежелани теми за другия или да не засяга теми по нежелан за другия начин.
Така, че теорията с "обществото е виновно" не я приемам. Да си суетен и комплексиран не е равносилно.

