?Въпроси всякакви за СО?2019

  • 112 122
  • 12 732
# 11 310
Пише ви отново Петя. Може би ме помните от включването със съпруга, който предпочита да излиза с приятелите си, то беше неотдавна. Понеже ситуацията се разви от тогава досега, реших да ви пиша отново, за да потърся отговор на въпроса, който ще дам в края на настоящия пост.
Накратко, след сериозен разговор, ММ се кротна за период около 10 дни, като беше декларирал, че по собствено желание и без принуда ще намали самостоятелните излизания. Естествено не му повярвах и се оказах права. Поднови ги сякаш разговорът не се е случил. Вчера привечер ме изненада, че ще излиза, излизане прикрито с това, че негови колеги са дошли от друг град, а всъщност те пак са си се събрали същите. Преди това пък ходи на кино с тях в началото на седмицата, уж каза, че ще гледа децата, за да мога и аз да отида да гледам същия филм, понеже много исках, но това така си и остана на думи. За капак сега е решил да ги води следващия уикенд в град в съседна държава, където има роднини, а ние с децата да останем тук. За протокола, от самото начало на връзката ни аз го моля да отидем в друг град в тази държава, съседен на този, където ще ходят с компанията, а той все отказва под претекст, че пътят е много лош, че цените били незаслужено високи и по-добре да отидем на друга дестинация и т.н.
Междувременно, аз понеже не обичам да си оставям коня в калта, отидох на консултация със семеен терапевт. Описах нещата, както съм ги описвала тук, а тя извади една таблица, където имаше описани периодите на брака по години и ми посочи, че ние се падаме в графата "Аз мога и сам", където хората започват да отстояват своята независимост и обикновено или свършва със следващия период (Приемане) или следва раздяла. Според нея трябвало да опитам да пресъздам първоначалните безгрижни дни на нашите отношения, да го върна в разцвета на нашата връзка, но как да стане това? С две малки деца и мъж, който тотално ме отрязва от живота си? То си личи как му е досадно да бъде с мен, във всеки момент копнее да е с други хора.
Та в общи линии, на мен вътрешното ми чувство крещи, че нямаме бъдеще заедно, терапевтката пък ме посъветва да се въздържам от крайни решения, каза, че може да е само период. Но на мен от това вътрешно противоречие, заедно с отношението от страна на мъжа ми, ми се разказва играта. Вече нямам желание да се храня, нямам апетит, не мога и да спя вече трета нощ - ето седя по това време и пиша за втори път тук. Аз ли съм луда, крайна ли съм, наистина ли си заслужава да търпя и да понасям, че и да се опитвам да съм весела и усмихната и да го играя влюбена девойка от първите дни на връзката за мъж, който очевидно има  други приоритети? Махане с лека ръка ли ще е ако поискам да се прекрати тази връзка? Знам, че имаме две деца, знам какво би им причинил един развод, но аз не издържам повече психически, емоционално, а вече и чисто физически.
Виж целия пост
# 11 311
Петя, това, което чета ми е много познато.

Психоложката ценни съвети е дала, ама да видим самата тя дали би могла да ги приложи, ако беше в същата ситуация? Едва ли. Как се пресъздава начало на връзка при подобни обстоятелства, ако не си робот, а жив човек? Та ти колкото и да си засмяна и "загадъчна", той пак ще си излезе с приятелите.

Да речем, че съм минала през почти същото и аз. Вкл. ходенето до друга държава, където "ще идем някой ден с децата". Реално ходенето дотам беше не само с приятели, но и с друга жена. Това го разбрах най-случайно, защото странични хора си бяха пуснали снимки от пътуването из Фейса. При чак такива отсъствия от вкъщи и напъни да е с други хора аз допускам тази вероятност и при вас.

Знам, че не ти се вярва, но твоя живот зависи изцяло от теб. Да, имате две деца с мъжа ти, но ти не си кукла на конци, имаш собствен разум. Помисли къде са ти границите, какво можеш да търпиш спокойно и какво почва вече да те разболява. Изчезването на апетит явно е много характерно. Аз също не можех да ям с месеци нормално. Родителите ти дали за това са те създали - да му трепериш на някакъв мъж и да страдаш за пълни глупости. Щом иска да е с приятелите си - не можеш да го спреш. Можеш обаче хубаво да размислиш ти къде искаш да си в живота си.

При нас беше невъзможно оставането заедно,  защото се случиха много сериозни проблеми. При вас може и да си останете семейство, но ти помисли как да не е с цената на твоето здраве и добро настроение.

Желая успех и карай го по-леко! И това ще мине.
Виж целия пост
# 11 312
Ох, не знам, не знам какво да правя. Не мога да спра да плача, разбира се тайно от децата и от него. Искам във всеки един момент да се махна от тази връзка, бях събрала сили и даже му го казах при онзи сериозен разговор, за който написах в предишния пост, но после посещението при терапевта започна да разколебава вярата в собствения ми разум - дали това е достатъчно основание да се разтрогне брак, в който има деца?
Виж целия пост
# 11 313
Това е твое решение - няма кой да го вземе вместо теб.

Добре, било период според терапевтката, ОК. Ами ако този период трае 3 , 5 или 15 години? Това са едни доста дълги периоди. Какъв брак ще имаш ти всъщност? Не се ли чувстваш в момента постоянно сама, въпреки че си на хартия семейна?

При нас се стигна до момент, в който бившия ми мъж, въпреки че искаше да си живее точно като ерген, се запъна и да не се развеждаме. Тоест хем с женените женен, хем с ергените - ерген.  Мисля, че рано или късно ще опрете до същия етап, нищо че психоложката не се е сетила да ти го опише. И тогава наистина пак ти ще решаваш.
Виж целия пост
# 11 314
Естествено, че се чувствам сама, аз дори не мога да споделя нещо с него, защото или няма интерес да ме слуша или мислите му са другаде. В момента е екстремно мил, но аз знам, че е заради предстоящото пътуване. Просто иска да ме предразположи, за да не му развалям рахата преди воаяжа.
Иначе той точно това иска - ерген с ергените, но и семеен със семейните. Сега ми пуска мухата за Нова Година да ходим с приятелско семейство - семейно с децата - в някаква вила (това понеже мъжът от другото семейство го предложи, да не мислите, че той сам го е измислил), но аз как да отида с него, като знам, че това е отбиване на номера за него и че го прави просто защото така е прието и знае, че няма на кого да оставим децата за празника. Иначе сигурно би искал да е с приятелите, а нищо чудно и в хода на времето и тази идея да изплува на повърхността, а сега само да ме баламосва със семейното празнуване.
Виж целия пост
# 11 315
Анонимната с 40 годишния срамежливец: той с майка си ли живее?
Виж целия пост
# 11 316
Петя, това,  което ти е казал терапевта звучи смислено и логично,  обаче, според мен е приложимо само ако и двамата отчитате проблема и полагате усилия да го решите. Т.е., отново според мен, ти и на челна стойка да застанеш, ако той няма желание или нужда да върнете отношенията си в нормално състояние  цялата гимнастика е кауза пердута...

Какво бих направила аз - вземам решение мога ли или не мога да продължа да  живея по този начин. Ако не мога и просто не издържам психически- дистанцирам се от него, за да се избистри ситуацията. Физически и емоционално се дистанцирам. Сядам и обяснявам (отново) какво не е ок и му посочвам вратата (събирам си багажа). Може да е временно, може и да не е. Зависи кой до какви изводи стигне след раздялата. Само в никакъв случай не му осигурявам ергенлъка. Сядаме и се разбираме кой как ще поема децата по време на раздялата. И там вече вариантите са няколко- разеляме се и осъзнавам, че това е грешка. Той осъзнава, че е грешка и прави някакви усилия. И двамата осъзнаваме, че така ни е добре и си караме живота по отделно.
За съжаление няма как да знаеш кое е правилното решение за теб преди да вземеш някакво решение изобщо.  Можеш само да направиш оценка можеш ли да живееш в момента по този начин. Успех 🤗
Виж целия пост
# 11 317
Към анонимната Петя- докато четях , ми изникна следното :"С мъжа трябва да ми е добре.Лошо мога да живея и сама."
Та тъй...
Виж целия пост
# 11 318
Петя, а на мен съвета на психолога ми изглежда пълна глупост. Как може да се напънеш да пресъздадеш живот, който вече го няма и няма и да се върне.
Аз лично не мисля, че ти имаш ход, с който да върнеш мъжа си. Също като Бианка вече започвам да мисля, че има и жена, защото само с авери не се променя така всичко, включително настроението му у вас, досадата, умът му другаде.
В същото време не бих те посъветвала да разваляш семейството си, защото с две малки деца си е много трудно, а нямате някакви катастрофални проблеми като комар, лошо пиянство или нещо такова.
Може би това, което бих направила, е да видя дали мога да изградя някакъв свой живот при настоящата ситуация, без да я променям. Тоест, можеш ли да изградиш.живот за себе си и за децата, в който не зависите от излизанията и изчезванията на мъжа ти, а се възползваш само от времето, когато е с вас.
Не знам дали е възможно, аз с първия си брак бях успяла, но моят бивш мъж много от рано ги почна тия излизания и бързо успях да наредя остатъка. Накрая се разведохме заради любовница, не заради липсата му у дома (което си е следствие от всичко де).
Та така, не, не бих се мъчила да играя театър, бих помислила мога ли да наредя своя живот и на децата.
Виж целия пост
# 11 319
Анонимната с 40 годишния срамежливец: той с майка си ли живее?

Не, живее сам. Ако живееше с майка си, изобщо нямаше да си правя труда Simple Smile

Петя, за съжаление мисля, че има жена замесена. Разбира се няма да ви зареже той, а ще те побърка до степен ти да го поискаш, за да си лошата.
Виж целия пост
# 11 320
Ох, не знам, не знам какво да правя. Не мога да спра да плача, разбира се тайно от децата и от него. Искам във всеки един момент да се махна от тази връзка, бях събрала сили и даже му го казах при онзи сериозен разговор, за който написах в предишния пост, но после посещението при терапевта започна да разколебава вярата в собствения ми разум - дали това е достатъчно основание да се разтрогне брак, в който има деца?

Може би не терапевт, а медиатор.
Ако смяташ да се колебаеш, отложи раздялата за следващ живот.
Виж целия пост
# 11 321
Петя, представи си, че вече сте се разделили с мъжа ти.

Какво ще ти липсва?

Какво ще се подобри?

Докато се туткаш и моткаш, обаче може да изпуснеш много полезни ходове, връзки с качествени хора и приятни емоции, за сметка на човек, който изобщо не знае защо е с вас....
Виж целия пост
# 11 322
Аз, ако бях на мястото на Петя щях да накарам този човек да се чувства така, както се чувствам и аз. Мъжете са свикнали в дома им да ги чака перфектната съпруга и отдадена майка, а май забравят, че това всъщност е една млада жена, достойна да живее свой собствен личен живот, въпреки двете ни деца
Виж целия пост
# 11 323
Петя, мисля си, че двамата е трябвало да отидете на семеен терапевт за да има някакъв смисъл. Той на какво мнение е за това и изобщо предлагала ли си да ходите двамата? Ако ходиш сама до никъде няма да стигнеш. Не може само ти да опитваш да правиш каквото и да е, когато зависи и от още един човек. Иначе съветите може и да не са лоши, но по горната причина ми се струват теоритични, а на практика неизпълними. Не звучи добре това което пишеш и не се смятай за луда или крайна, реагираш съвсем нормално, предвид обстановката. И нищо не си длъжна да търпиш и е хубаво, че го знаеш. Вижда се твоето желание да се оправят нещата, но повече не можеш да направиш. Вече зависи от него. Натисни го за терапия, проведи още един сериозен разговор, изхвърли то от вкъщи, изобщо направи каквото сметнеш за нужно, само да излезеш от това състояние. То вреди само на теб, а него не засяга по никакъв начин. Пожелавам ти само бързо да възвърнеш спокойствието си, независимо от изхода на събитията, деца имаш за гледане

Не мисля, че срамежливостта е черта определяна от годините. По скоро се определя от самочувствие, увереност в себе си, преценките си.
Не зависи от това. Това е характеристика на темперамент, а човек се него се ражда и не се променя
Виж целия пост
# 11 324
Изгони го тоя купонджия, ако можеш да си го позволиш финансово и физически (ако имаш помощ от баби и дядовци). Ако това не го стресне, не виждам смисъл да го чакаш да се наиграе. Аз щях да му направя животеца черен, не си го представям да седя вкъщи с две малки деца, а мъжът ми да си вее коня в чужбина с приятели.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия