?Въпроси всякакви за СО?2019

  • 112 121
  • 12 732
# 11 505
Зависи от критериите, ако са високи, може всички/почти всички да ти се видят мухльовци.
Аз съм така, трудно може да ме грабне мъж с някакви .. качества, да го наречем. Хич не мисля, че е пълно със 'свестни мъже'. Едва се намират, като игла в купа сено. В тоя ред на мисли много добре разбирам какво иска да каже Франсоаз и съм съгласна.
Но от друга страна знам много добре, че много жени/мъже не мислят така и смятат, че става дума за разминаване - във времето да речем. Единият иска семейство и деца, другият е на вълна купони. И после този, който е на вълна купони, му минава и става на вълна семейство. Ако се срещнат в този момент с първия и ето - става работата. Друг е въпросът, че ако аз съм първият, ще ми свети лампичката дали пък винаги вторият няма да е една крачка назад в узряването и дали няма да се налага да го чакам да узрява за всяко нещо.
Виж целия пост
# 11 506
Аз лично, силно се съмнявам бившия на С. да я търси за нова връзка.....не знам защо, понякога интуицията ми "чете" между редовете, без дори да го искам.Но, така както тя описва нещата между тях, не "видях" никакъв интерес от негова страна.Освен желание да му се свърши услуга от стар познат.

И на мен така ми прозвуча, затова и аз коментирах по-нагоре, че да не вземе да се разочарова, ако установи, че не я търси за това.
Виж целия пост
# 11 507
Франсоаз, и ти тръгваш от презумпцията, че ти си приключила връзката. И що за глупости говориш, че мъжът не бил направил "невъзможното" - значи ти не се чувстваш готова за брак и деца, но той ще виси диван чапраз да ти предлага брак ежедневно, докато узрееш? Понякога просто има разминаване и толкова и това не значи, че някой от двойката "не става". И въобще, повечето от вас,  с какви ненормалници сте имали връзки? Моите бивши са все свестни мъже, с които в някакъв момент нещо се е разминало. Нямам нито една драматична раздяла и с никого не съм останала в лоши отношения. Благодарили сме си и сме си тръгнали по пътищата. Разбирам да попадне човек веднъж-дваж на мухльовци, ама чак пък винаги...То кръстове, то хиксове...
Няма значение дали Аз съм си тръгнала, или той е прекратил връзката.Щом не сме останали заедно, значи е имало защо.
Откъде идва идеята, че всяка прекратена връзка е с ненормалник?
Прекратените ми връзки са със съвсем нормални мъже, просто е имало защо да се "разминем" в живота.И продължавам напред, не гледам "зад гърба си" дали пък нещо не съм пропуснала, че да се "връщам".
За мен, подчертавам за МЕН, път назад Няма.

Скрит текст:
С моя мъж се запознах на 22 години, той на 23.Аз трябваше да замина за Русия да уча /тогава СССР/, той оставаше тук."Седнахме", говорихме, той се двоумеше, но накрая реши, че няма нужните знания и сила, за да се справи с обучение на друг език и не желае да заминава, аз реших, че това е Мъжът и не искам да го губя заради обучение.Е, след 31 години още сме заедно и щастливи, никой не съжалява за решението си.
Не съм кой знае каква фаталистка, но вярвам, че ако на двама души им е писано да са заедно, няма сила, която да ги раздели.
Та, щом С. и гаджето веднъж са се разминали по "пътя на живота", за мен това е знак от Съдбата, че не им е писано да са заедно....че заедно няма да "мелят брашно добре".
Като изобщо не твърдя, че съм права, за чужди хора.Но за себе си съм убедена и придържайки се към това ми усещане за нещата, никога не съм съжалявала за взети решения.
Виж целия пост
# 11 508
...щом веднъж така лесно ме е "пуснал" да си тръгна, значи не му дреме кой знае колко за мен.
А това "искам те, ама и да те няма, все тая", не ми стига.

Хора, къде съм написала, че всичко е било лесно и че ни в било все тая Anguished
Благодаря за коментара, и в мен има една подобна гордост, поне това усещам от коментара ти.

Благодаря и на Мила, много логично писание. Така е, не знам как се е променил той и дали е същият човек, макар да сме поддържали връзка. Довечера ще отговоря и ще си проличи какво и що.
Ще ви споделя, ако Дренка разрешава Mr. Green.
Виж целия пост
# 11 509
Ще ви споделя, ако Дренка разрешава Mr. Green.

Ха-ха-ха, готино Joy
Виж целия пост
# 11 510
Да, егото страда в такива случаи.
Аз по принцип също приключвам и край, не се връщам назад. Имам обаче някакви случки много назад в миналото, от които съм останала с приятни спомени. Да речем, че приключването на отношенията е било по приятен начин, не знам точно как да го обясна. Поради някакви обстоятелства, не искам да навлизам в подробности, но усещането, което ти остава от човека, е положително. Не съм оставала в приятелски отношения - два такива случая имам - първият път поради физическо разстояние, вторият - защото приятелски отношения с човека не съм искала, не го приемам така просто. То е едно такова топло усещане за човека, не знам даже как да го обясня, вероятно анонимната се чувства по подобен начин.
Виж целия пост
# 11 511
...щом веднъж така лесно ме е "пуснал" да си тръгна, значи не му дреме кой знае колко за мен.
А това "искам те, ама и да те няма, все тая", не ми стига.

Хора, къде съм написала, че всичко е било лесно и че ни в било все тая Anguished
Благодаря за коментара, и в мен има една подобна гордост, поне това усещам от коментара ти.
Да, някои го наричат гордост, други-егоизъм, трети-чувство за самосъхранение...май няма значение как се нарича., просто аз искам да съм №1 за другия, винаги и при всякакви обстоятелства.
И на нищо по-малко не се навивам....   Smiley
Както писах, за Мен би било важно, че той явно не ме е искал достатъчно, за да направи всичко, за да ме задържи.
Ако той си е тръгнал, работата е още по-...тегава.
Значи, преди 1-2-3 години не е държал достатъчно на мен, щом сме стигнали до раздяла.Кое ми гарантира, че няма пак предпочете нещо друго пред мен?
В същността си хората НЕ се променят.Т.е., характера му тогава е позволил да се разделим.Е, той си е с все същия характер и сега.Значи, при определени обстоятелства пак бихме стигнали до раздяла.
Да, гаранция няма, ама не мога да тръгвам към връзка с предварително "очакване" за раздели ....
Или, накратко, не му вярвам вече достатъчно, че да му "поверя" себе си и живота си.
Виж целия пост
# 11 512
Разбира се, просто сексуалните ти мераци нямат общо с проблема, който те терзае,  ама като ти харесва да смяташ, че забранявам - добре Simple Smile
Виж целия пост
# 11 513
Зависи от критериите, ако са високи, може всички/почти всички да ти се видят мухльовци.
Аз съм така, трудно може да ме грабне мъж с някакви .. качества, да го наречем. Хич не мисля, че е пълно със 'свестни мъже'. Едва се намират, като игла в купа сено. В тоя ред на мисли много добре разбирам какво иска да каже Франсоаз и съм съгласна.
Но от друга страна знам много добре, че много жени/мъже не мислят така и смятат, че става дума за разминаване - във времето да речем. Единият иска семейство и деца, другият е на вълна купони. И после този, който е на вълна купони, му минава и става на вълна семейство. Ако се срещнат в този момент с първия и ето - става работата. Друг е въпросът, че ако аз съм първият, ще ми свети лампичката дали пък винаги вторият няма да е една крачка назад в узряването и дали няма да се налага да го чакам да узрява за всяко нещо.

Ти какво разбираш под свестни ?
Виж целия пост
# 11 514
Е как какво, принцът на бял кон, какво Wink

Краси, ето, разнищихме къде е разликата. Аз никога не съм смятала, че 'поверявам' на някого живота си, нито съм тръгвала с идеята, че връзката ще продължи нам си колко време - било то 1 нощ или докато смъртта ни раздели.

А животът си не поверявам на никого, прекалено съм свободолюбива. Просто спътник.

Не познавам мъж, на който бих 'поверила' живота си. Да, да!
Виж целия пост
# 11 515

Ще ви споделя, ако Дренка разрешава Mr. Green.

Дренка упорито ти разрешава да мислиш със собствената си глава, базирайки се на преживяното лично от теб и това, което знаеш лично за него.
Но, който разбрал, разбрал, а който не- избира един чужд сценарий, който му хареса, затваря очи и скача. Simple Smile
Виж целия пост
# 11 516
Да, егото страда в такива случаи.
Аз по принцип също приключвам и край, не се връщам назад. Имам обаче някакви случки много назад в миналото, от които съм останала с приятни спомени. Да речем, че приключването на отношенията е било по приятен начин, не знам точно как да го обясна. Поради някакви обстоятелства, не искам да навлизам в подробности, но усещането, което ти остава от човека, е положително. Не съм оставала в приятелски отношения - два такива случая имам - първият път поради физическо разстояние, вторият - защото приятелски отношения с човека не съм искала, не го приемам така просто. То е едно такова топло усещане за човека, не знам даже как да го обясня, вероятно анонимната се чувства по подобен начин.


Ех, Вероника напълни ми душата ! Съвсем точно си го обяснила. Топлото усещане, което струи от теб , защото не можеш да го побереш в душата си !

Зимата на 90-та година. Аз бременна в 5-ти месец , Лукановата зима, купонна система и опашки.  Изморена срещам бивше гадже , кани ме на работното си място да се видим. По едно време бебето мръдва в корема ми. Аз : " Ах, леле, бебето пак мърда !" и се просълзявам. Човека коленичи пред мен и целуна корема ми през роклята, а аз вече се разциврих. Като те четох си го припомних. Той беше голямата ми бурна и страстна любов. Ставаше за любовник, но не и за съпруг, пък и беше 11 години по-възрастен от мен, обаче винаги , когато го виждах се чувствах щастлива.
Виж целия пост
# 11 517
Да, егото страда в такива случаи.
Аз по принцип също приключвам и край, не се връщам назад. Имам обаче някакви случки много назад в миналото, от които съм останала с приятни спомени. Да речем, че приключването на отношенията е било по приятен начин, не знам точно как да го обясна. Поради някакви обстоятелства, не искам да навлизам в подробности, но усещането, което ти остава от човека, е положително. Не съм оставала в приятелски отношения - два такива случая имам - първият път поради физическо разстояние, вторият - защото приятелски отношения с човека не съм искала, не го приемам така просто. То е едно такова топло усещане за човека, не знам даже как да го обясня, вероятно анонимната се чувства по подобен начин.


Ех, Вероника напълни ми душата ! Съвсем точно си го обяснила. Топлото усещане, което струи от теб , защото не можеш да го побереш в душата си !

Зимата на 90-та година. Аз бременна в 5-ти месец , Лукановата зима, купонна система и опашки.  Изморена срещам бивше гадже , кани ме на работното си място да се видим. По едно време бебето мръдва в корема ми. Аз : " Ах, леле, бебето пак мърда !" и се просълзявам. Човека коленичи пред мен и целуна корема ми през роклята, а аз вече се разциврих. Като те четох си го припомних. Той беше голямата ми бурна и страстна любов. Ставаше за любовник, но не и за съпруг, пък и беше 11 години по-възрастен от мен, обаче винаги , когато го виждах се чувствах щастлива.

Това последното пък звучи отвратително. Как ли се е чувствал мъжа ти , че разни бивши гаджета ти целуват корема, все едно те са бащата на детето.
Виж целия пост
# 11 518
Хайде сега, като че ли ще разбере мъжът й. Много страшно нещо станало.
Виж целия пост
# 11 519
Малко осъзнават и признават и пред себе си дори защо поддържат отношения с бивши, а тук историята е достатъчно цветно пресъздадена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия