Че на какво да се смееш - то си е тъжно и жалко! Добре че не си имала нещо по-ценно, закачено на количката, щото според мен не са били гладни, ами каквото са намерили това са взели. Аз все се притеснявам да оставям количката без надзор и я мъкна с мен даже по площадката - и си викам може да е смешно, че от детска количка кой ще вземе, ама ето че вземат! Винаги съм се чудила на майки, които оставят количките си например пред магазина и влизат вътре, а количките натоварени, чанти, торби, че и децата вътре - как не ги е страх?!
Ами страх ме е, но няма начин. Излизам с двете деца, съответно трябва да напазарувам, а малкия още не мога да го прекарвам пеша през булеварда, пък и нямам трета ръка за торбите, така че трябва с количка. По площадките непрекъснато съм в галоп, защото това дете е като стрела...по добре рибата и картофите, от колкото един Юлиян по-малко...
Ама и да се ядосваш няма смисъл, минало... Аз затова като съм с количката влизам навсякъде с нея. 
Ако знаеш колко прекрасно те разбирам 
както са казали хората.