ОСМИ клас ще бъде песен - лесен, весел и успешен

Нещо в петъка се случи,
БАН май скулптурът получи.
На някои пък им стана скучно
след сдърпването злополучно,
та спретнаха купон страхотен
във ден почивен, неработен.
Забистриха се разни теми,
обсъдиха се ред проблеми.
Пиърсингът кому се нрави,
къде такъв да се направи.
Нали е мамчето консерва,
при тази мисъл потреперва,
затуй дете отива с татко
и свършват работа за кратко -
Санака дава им контакт,
ушенце с дупка веч' е  факт.
В дискусията става ясно,
че имали са детство бясно
доста мами в тази тема,
дори във старата система
не са се крили във черупки,
ушенцата им  - с доста  дупки.
Татуси май някои имат
ако искат, да ги снимат .
За гел лак също се говори,
майка със детенце спори,
на нея й било известно,
че  никак не било уместно
на школо с маникюр да ходиш
и трудно записки да водиш.
На майчетата на младежи,
нямащи таквиз копнежи,
им стана явно въз досадно,
може би и малко гадно,
че бистрят се все женски драми,
мъжете кой да ги отсрами.
Така  се стига до мустаци,
до разни специфични знаци
за активност  във WC-то
и що е с телефон момчето.
И как го мама просветява,
устата чак я заболява,
понеже дълго обяснява,
без от това да се стеснява.
Обръснати крака се спрягат
татковците как се впрягат,
не е по тяхната специалност
таз' пуста метросексуалност.
Животните са също важни,
с очички мили, тъмни, влажни
са верни family другари,
и на млади, и на стари.
Някои кученца отглеждат,
други в котки се заглеждат,
трети имат костенурки,
в двора ровят си къщурки.
Модни имена те носят,
морков стърган често просят.
Женската  е Донатела,
на мъжкия акъла взела,
костенурчетата юрка
плаши ги със авантюрка -
как МОН мечти ще прекатури
с нескопосани матури.
Костенурчетата плачат,
сълзи, сополки с дни си влачат,
очите им дори се слепват,
едва с инжекции укрепват.
И учене се коментира,
как СофтУни гарантира,
че  другаде се затапъва,
а при тях човек успява
и програмист добър да стане.
и с English да не изостане.
СМГ ли някой каза?!
Избор лош се туй оказа.
ТУЕС - боже, опази,
оттам дИтето предпази.
Прогресивното е жалко,
от всичко учат, но по малко,
накрая нищичко не знаят,
но едва ли ще признаят.
Езиковите пък ги няма,
там децата падат в яма.
Истината е в СофтУни,
дори да пратиш там кратуни,
гарантирано се справят,
със софтуер смело ще боравят.
Другите праха ще дишат
и често тъжно ще въздишат,
че учат в школо тъй нефелно
и 5 години най-безцелно
във него явно ще загубят -
затуй сега косите скубят.
Рекламата е просто дръзка,
с децата вътре няма връзка.
Те също малки са душички,
мили, умни и добрички,
понякога нетърпеливи,
честичко и мързеливи -
досущ кат' всички дечурлига -
пубертетът ги настига.
Училища  с престиж уронен,
нямат дневник електронен.
На бележници разчитат,
родители за глупост считат
тези всичките бумаги,
които даскалите драги
трябва  зорлем да попълват
и с право огън, жупел бълват.
Дрешки някои си разменят,
други пък се често пенят,
че лиспват им обувки, ризи,
че случват им се ред сюрпризи,
парфюмът нещо им го няма,
това  не е беда голяма....
Във друга стая да го дирят,
там дето щерките се ширят.

Вярно, отговорност си е голяма. Първо, че се сдобиваш с "дете", което никога не пораства, в едно с всякакви бели и поразии (да не говорим за космИте, които нямат изчистване). Второ  - трябва си съобразяване на ежедневието с разходките, без значение от климатичните условия. При пътуване или почивка също го мислиш. Обаче тази неподправена радост и щастие в очите като ни види, без значение дали ни е нямало 10 мин. или един ден няма как да се опише, нито чувството , което носи. Преди да родя се редувахме с мъжа ми при разходките, след това сина ми пое моята смяна и я разхожда и мие лапите без да се оплаква или мрънка. Той също изпитваше голям страх от кучета преди Алис, който страх изчезна след това.