Аз те разбирам иначе, моят втори съпруг беше по същия начин първите години, труден, та труден на разговори, голям интроверт. Аз самата съм сравнително стеснителна, особено, когато трябва да искам нещо и хептен трудно ни беше. С времето се нагодиха и изгладиха нещата, отработихме си нещата.
И ние сме си писали, само че мейли, то така донякъде ни започна връзката, защото бяхме в различни градове, но след това също се е случвало да си пишем по мейла разни неща.
Виж, за дете спокойно си говорехме, но при нас това беше на масата и беше ясно от самото начало, аз имах едно и твърдо исках второ, а той нямаше и съответно нормално, си искаше.
Вече като поставих въпроса за трето, си ме отряза
. Беше прав де, аз емоционално подходих, като дребната беше малко сладко бебенце и аууу, защо да си нямаме още едничко
, а той си разсъждаваше без-хормонно и прагматично.

Тва да не ти стиска да говориш със собствения си мъж и то по толкова важен въпрос за дете.... значи изобщо не ти е мъж, не сте си близки и сте едни съквартиранти с привилегии. А той ако не го скъса пред теб и да те натегли сливи ли имаш в устата, пак ще е добре 