Искам да кажа ... (163) през октомври 2019

Момичета, прави сте ❤ На мен ми е мъчно като гледам майка й, баща й, мама много се беше разстроила, снощи ми казва - вие със сестра ти се оженихте и покрай ангажименти рядко идвате, а тя минаваше да ни види, сега и нея няма да виждаме. Отделно като ги гледах и се замислих аз как ще се чувствам, ако моето дете замине след няколко години, още повече че той подхвърля за учене в Европа.
Иначе е близо, в Европа е, сигурно пак толкоз често ще се виждаме, но пусто усещане за празнота.

Аз реших че искам да й дам нещо и ще ходя да й търся някаква верижка с медальон. Искам да й подаря нещо. Тя няма брат и сестра и сигурно като е свикнала сама ще й е една идея по-лесно, но на леля ми й е много тежко...
Благодаря ви 🤗

Добро утро.
Малката ме събуди мен,след малко вдигам брат й да ходи на Витоша.

Коте,мъчно ти е,но е за добро.Дано успее,че и тсм е трудно.

Павката също от сега говори как ще учи и живее в Холандия надявам се да удържи фронта и да осъществи мечтата си.

Не гласувам.

Вчрра намерихме таралеж,,свързахме се с Дивите Жиеотни,босихме го в клиника.Мм нещо не му хареса отношението та чакахме жената от фондацивта.Всичко е наред и дано се оправи душичката.

Бъдете здраеи!

Добро утро,

Наспах се аз, ама съм схваната. По обяд ще съм на канго и ще ми мине. 

Коте, напълно те разбирам. Преди години, брат ми замина в чужбина и знам какво е усещането, но в последствие, като гледах снимките, които ми праща и особено след като му ходих на гости, само мога да се радвам, че е добре и живее на хубаво място. Тъкмо ще имаш поводи, да миткаш из Европата.

Мид, много благородна постъпка. 

Ще ходя да гласувам, малко по-късно!

Аз в началото гласувах, после не гласувах дълго време. Винаги като е ставало дума, гласуващи са ми казвали, че заради такива като мен сме на този хал. Промених си мисленето и от няколко години гласувам и виждам, че пак нищо не се случва. Днес точно не ми се гласува, но някак си се чувствам задължена да отида, а трябва да се боядисам, да пусна няколко перални, имам ходене до мола да търся подарък за една колежка и да сготвя на мама екологичното зеле, което ми даде . От скоро сме в един екип и е рожденничка тази седмица и решихме с една друга колежка да й вземем нещо, за да я изненадаме приятно. Смятам, че колкото се може все по-често трябва да се създават приятни емоции.

Бобулина, аз сякаш повече се замислих над самото заминаване. Синът ми е на 16, на практика ако реши да учи навън това ще се случи много скоро, въпреки че ние предприехме стъпки да го устроим за живот тук... Мъчно ми стана генерално. Заради нея, заради това, че младите хора се изнасят. По принцип моята рода сме задружна фамилия и затова на всички ни е трудно.

Вчера беше много забавно, като ходихме при мама. Докато стигнем ни направи впечатление, че по улиците имаше изнесено зеле пред къщите за продаване. Отиваме и мама казва - искате ли 1-2 зелки да си вземете. Тати пристига от някъде не чул, не разбрал - дай сега да ви сложа 7-8 зелки, че има много. Пристигат леля ми и вуйчо ми да се видим и вуйчо казва - Като си тръгнете, мини да ти дам 2-3 зелки. И аз - ааа, вуйчо, закъсня, аз вече се уредих, мама ще ми даде, пък той - А, майка ти, моето е кисело вече, тъкмо да си направите сарми И синът ми казва - Мамо, гледай ги какви са забавни, мерят си зелките Като им кажеш че не искаш, те почват да го рекламират - нашето не е пръскано въобще и е екологично чисто, сякаш ще те убедят да вземеш един чувал зеле

Добро утро. Коте, след първия пост исках да ти напомня гледната точка на майка, чийто дете също може скоро да се изнесе, но сама си стигнала до тази мисъл.
Брат ми също е в чужбина, а от 6 години е в Англия. Вчера, най- накрая са имали среща с аген от банка, за разговор за покупка на жилище. Ми, как да съм нещастна, като им гледам снимките? Той продължава да учи там и да отива на работа, снахата се издига в работата, отиват по екскурзии. Щастливи са.
Ще гласувам, но не се знае кога.

Добро утро! Идвайте на кафе!

Смених само ръчния часовник. Телефона и лаптопа сами се сменят. Отивам да пиша в мунската тема,момичета. И на вас ще разкажа каква простотия сътворих тази сутрин. Решавам да си пия кафето в леглото. Над леглото имаме ракла и си оставям чашата там. Зяпам телевизора в полулегнало положение, протягам се без да гледам за кафето и съответно го разливам на главата си. Това само на мен може да се случи. И преди съм разливала кафе, ама не и на тиквата си. Съответно скачам, сменям калъфки и чаршаф, къпя се. Сега ми е смешно, но до преди час, проклинах и кафето, и телевизора и всичко. Добре, че не беше топло. Сега си направих друго, но съм в седнало положение.

Е, Цвети, поне си се събудила

Цвети, поне се е случило в почивен ден. То, не че в работен ще си пиеш кафето в леглото, де.
Селесте, лек път на вас и до скоро!
За обяд взаимствах идея от форума и ще готвя макарони с колбас, сирена и сос бешамел. Естествено само ще го готвя.

Цвети, нали знаеш кое кафе разсънва най-много - разлятото 😉

Голям сън му ударих. Станах в 9 (по новото време) Боли ме леко главата, още имам някаква остатъчна кашлица, а навън е мъгливо. Днес денят не ми е от любимите.

За капак спряха водата.
Явно ще си лежа на дивана 😂

Завидях за спането до девет. Изпратих щерката на състезание по математика с баща ѝ. По-късно ще се присъединим с малчо към тях. За обяд пица с приятели. На връщане ще минем да гласуваме и денят ще е почти свършил. Още ден-два дават да е топло и гледам да ги уплътним максимално.

Заминаването е голяма тема, в която всеки си има своята истина. Аз лично не виждам как може, след като издълбахме дъното, да изплуваме отгоре.

Заминаването не искам да го коментирам и аз, болна тема ми е.
Прибрахме се, гласувахме, почвам с пералните и чистенето, че другата седмица съм в командировка и няма за кога да отлагам.
Така че Маре, ще се надпреварвам за медал днес;)
Хубав ден мацки!

Добър ден!
Гласувахме. Остана големият да се прибере и да успее да гласува.

Снощи добър купон спретнахме, че и навън, вярно беше покрай огън Там винаги е забавно.

За заминаването вярно е дълга тема и всеки има свое мнение и усещане. По-скоро нямам драма с него. Така или иначе аз дойдох да уча в София на 19 и на 400 км от нашите. Не се върнах. Със сегашните възможности за пътувания е все тая дали си заминал на др. край на България или някъде из Европа. Виж, за някой друг континент ще ми по-чоглаво.
Големият се беше засилил към Холандия, подкрепихме го. После се отказа и кандидатства тук. За напред ще видим. Времето ще покаже.

Агнешката курбан-чорба е готова. Сега - картофените кюфтета втасват. Смятам да ги пека на фурна. Пералните си се въртят. Остана още една за простиране.
Май това ще е за днес

Вярно ме разсъни. Развали ми неделното излежаване. ММ отиде да тренира, звъня му да му кажа какви съм ги свършила, а той вика - Това само ти може да го направиш. Не е вярно пък, на почти всеки може да се случи.
По-късно трябва да ходим да гласуваме. Не съм ентусиазирана, но ще отидем. Трябва и нещо за ядене да измисля. Снощи хапнахме навън, тази вечер искам да си останем вкъщи и да си почиваме.

Цвети,с “Това само ти можеш да го направиш” се сетих за онзи ден. Понеже и ние го ползваме този лаф и Синеочка го запомнила. Аз нещо й давам да яде и капна една капка,а тя ми казва “ Това ти можеш павиш!”. Ама същия тон,и все едно аз го казвам. Много смешно ми стана. 😂😂😂 Голям имитатор е.
Аз цял ден съм с главоболие,обаче упорито не пия хапче. Сега ще полегнем с нея,дано мине.
Няма да гласувам аз. Тук кандидатите нито ги знам,нито ги познавам,нямам фаворит. Всеки обещава,а после нищо. Добре,че има избори,че да се направи нещо последния месец,предизборно. 🙄 Ами не ми харесва! Или да правят избори всяка година,че да се случва нещо.

Истината е, че нито успешната кариера, нито екзотичните пътувания, нито материалното благополучие могат да компенсират пропуснатите моменти с близки и приятели. Има хора, които бързо се адаптират, други бавно, трети никак. Тежко е и за заминаващите, и за оставащите, особено като осъзнаеш, че тези, които обичаш се превръщат в глас в слушалката.
Разбира се има и нюанси, но и цена винаги има и тя се плаща и от направилият своя личен избор да замине, и от тези които трябва да го уважат.

Цял ден скитахме вчера, днес вече ще трябва и малко задачки да отметна.
На последната снимка са кожите с които са търгували навремето индианците. Кожа от бобър н.пр се е разменяла за 4 ризи, или пък 4 кожи за една пушка и т.н.