Любители на кучета - 98

Браво на Харли, че е здрав и не се оказа нищо сериозно!
И моето куче е кръстоска. То си ме обича такава, каквато съм, аз си го обичам точно такова, каквото е! Това, че някой развъжда/гледа кучета не го прави автоматично добър човек. Преди 20 години си купувах редовно списание за кучета. Та там излезе статия, придружена със снимки за собственика на развъдник за немски овчарки. В развъдника беше отглеждан и един доберман - бит, недохранен, ребрата му се брояха. Купираните му уши бяха клепнали от тормоза. Беше го взела една жена, която го кръсти Дар, а след два месеца публикува снимки на едно добре гледано и обичано куче. Помня, че мъжът, който развъждаше овчарките и печелеше изложби с тях се казваше Литов.

Виждала съм из групите един доберман Дар, сигурно е същия, много красиво същество е!
Думата помияр повече отива на долен човек!

Камен Литов, за него разбрах от руски форум, питаха се на какво обръща внимание, явно съдия на някакво събитие с кучета. Той имаше развъдник за немски овчарки. Беше и председател на БРФК по едно време, сега не знам с какво се занимава.

Донси, онзи Дар със сигурност не е между живите, беше отдавна. Купувах сп. "Моят приятел кучето", с такъв трепет го чаках всеки месец. Историята на добермана още помня, защото онзи беше изпращал заплашителни писма, че му съсипват реномето. А кучето изглеждаше покъртително при него и като преродено при жената. Жалко е, когато за пари си готов и през трупове да минеш.
Като ученичка колко плаках на "Белия Бим, черното ухо". И него, стопанинът на майката го беше приготвил в торба да го хвърли в реката, защото е чисто бял и не отговаря на стандарта.
Лабрекс, Камен Литов, същият. Наистина беше и съдия на киноложки изложби.

Значи е съвпадение , ама че интересно, една и съща порода и име.
Хората са най-отвратителните същества на тая планета!

Духче не е необходимо всеки ден да се занимаваш с обучение на Джина. Отделяй и съботите и неделите, а през седмицата ако успееш да вмъкнеш една разходка на ден ще е добре или поне стой с нея в двора и я занимавай малко за да усети присъствието ти. В организацията на времето съм крайно неподходяща да давам съвети, защото работя на смени и в месеца ми се падат едни 7 или 8 дни, в които ме няма денем от 7:30 до към 20:30, но и тогава ставам по-рано и го извеждам в квартала и вечер като се прибера пак правим една обиколка. Ако сестра ми е на линия го разхожда през деня, ако ли не аз се прибирам за малко около обяд да завъртим пак около блока. Макс знае, че стана ли в 5 сутринта после цял ден ме няма и че разходката му е след пръскането на дезодоранта за изпотяване. 😂😂 Джина ще свикне на нов режим, но виж как ще ти е удобно на теб и да няма много отклонения от набелязаното.
Раната на лапата трябва да я пазиш да не я ближе, защото ще е постоянно отворена и мокра и трудно ще зарастне. Подсуши я и увий с нещо за няма достъп до нея. За подобни имам един разтвор от ветеринарката ни, който е с хлорхексидин. Може би цикатрадина спрей би свършил пак работа.

Ей, отдъхнах си за Харльо и Тонка, а на Оливър Макаричков - да се събуди утре като нов и да си подхваща баклавата  !

Духче, то и 5 минути е тренировка. Извеждаш ца половин час, хем ти да си проветриш главата, хем докато вървите използваш няколко команди. Примерно Виж ме и До мен.
Седни, легни и айде вкъщи. Ще ти се намести времето, ама ще мине време, докато свикнеш.
Иначе, нагласата е, че работиш, грижиш се за дом и куче, поравно и накрая, ако остане време, е за теб. Обикновенно не остава.
На мен разходата ми е част от почивката.

Здравейте, моя приятелка е изгубила кученцето си в гр.София квартал Бояна - къде можем да пуснем обяви че е в неизвестност ?

това е във Фейсбук

alethea, целият ФБ е пълен с обяви за това кученце. Едва ли има къде още да се пусне.
Дано се намери скоро и нещата да имат благополучен край!

Sivi, как е Макс днес? Малко странно ми се стори да е чак толкова уморен от забягването в гората. Да не би нещо да се е контузил?

utro днес е вече наспан и отпочинал. Опипвах го аз още като го прибрах и няма признаци за болка, а и говорим за едно 6 часа непрекъснато тичане. С тия килограми никак не му е лесно на магарето. 😂

Момичета, сега попаднах на пост за стафчета в Монтана, които се подаряват. В едно семейство са и за закъснели с кастрацията на женската и станала работата. Как ме човърка да си взема едно момиче, ама ще ме изгонят у дома сигурно. 🤪 А на село всичко ще е готово чак напролет и идеята ми по принцип е да се изнасям натам и чат-пат в града да оставам като ми се наложи. Хем искам, хем стават много с тези на зет ми.. абе да хвана да си направя един приют и да си прибирам на воля всяко четирикрако 🤣

Като тръгнеш, свирни да се присъединя. Че и аз такива мераци имам, ама също не мога да прибирам де що сладур ми грабне очите и душата.
Имам си принцип да не храня бездомни кучета - организират се на глутници, стават войнствени и не е много добра идея. Обаче някъде преди 2 седмици и повече видях на пътеката, на която разхождаме нашите, една душица, много слаба и много, много уплашена. Само да я погледнеш, е подвила опашката и готова да побегне. Много мъчно ми стана и от следващия ден почнах да й нося храна. Лека полека свикна и вече ме посреща с размахване на опашка, но още се страхува да ме допусне близо до себе си. Чака да си тръгна и тогава отива към храната. И сега всяка вечер я мисля.

Ще се оглеждам, аз съм в Симеоново.
Пуснете го в "Изгубени и намерени домашни любимци" във ФБ.Огромна е групата и ,ако не е откраднато,100% ще ви го върнат.Особено пък с тази награда...
Наскоро върнахме едно "магаре" и собственика се намръщи,че трябва да даде 160 лв,защото го бяхме оставили за една вечер в клиника с хотел(никой не се съгласи да приюти 40 килограмово бебе овчарка,а имаше проблем с нашите кучета).Не че го спасихме,защото един точно му беше хвърлил око ,вика:"дайте ми го, в тежест ще ви е ,а знаете ли какви пари можем да изкараме от това куче,скъпо е".Така че с награда 5000 все някой ще реагира

La Sombra аз пък си имам бездомничета, които храня и съответно си ги мисля. Пред блока имахме две (наскоро майката почина) и целия блок си ги храним. По хора не лаят, но гонят ако дойдат чужди кучета. Лаят ги докато не напуснат района на блока. В полето вече са 4, ама там няма на кой да пречат дори да ги счетем за глутница. Едната, въпреки че я храня и съм там почти всеки ден от три години не дава да я пипна. Иначе скача по мен, радва ми се ама до тук с контакта. На работа си имам един Макарон, който е там от шест години. Пак ми трябваха 2-3 докато разбере, че това чешкането и галенето е хубаво нещо. Все още е плашлив от околните, но аз мога да му правя всичко и дори го нося на ръце, когато се е налагало. (Страшна гледка сме, че и той е колкото моето магаре голям) 😂 Той също не създава проблеми, идва и като ме види мен или един друг колега (само ние го храним) идва за малко чешкане и за хапване. В момента, в който се нахрани или ляга за малко ако е хубаво времето или си тръгва към леговището, което е някъде в полето наоколо. Специално за Макарон ми е много жал и два пъти се опитах да го “спася” и го свалях от румънско, но той си се прибираше за няма и денонощие обратно. Още обмислям като остарее повече и стане по муден къде да го прибера, че да изживее спокойни и сигурни старини. Той е поне на 7-8 години (а може и на повече да е). Като не се появи за ядене и изпадам в ужас че му се е случило нещо или го е блъснал някой камион/кола и лежи безпомощен някъде. А и ако му стане нещо няма как да разбера и има да го чакам всяка смяна и да гледам с надежда към пътя и с наденички в джоба. Абе кофти работа е това да ти пука за животните, ама съм си такава и не мога да се променя. 😔
Малее забравих и едни 6 в базата ни. Като се появява и веднага ме наобикалят и се бутат кой по напред да погаля. Там поне и други колеги ги хранят и ако някой излезе отпуска ми се обажда за да ходя съботно-неделно да им давам ядене. 🤣

Да, разбирам те. Организирах разходката на нашите около 18 - 18,15, защото знам, че онова ще чака там. И имаше няколко дни, в които по това време не се виждаше никъде и веднага почвах да мисля кофти неща. За щастие винаги изскача или тича отнякъде. Чудех се дали да не накарам мъжа си да му направи една къщичка, но едно, че около познатото на него място има няколко къщи с недотам любящи кучета хора и ме е страх някой да не го отрови от злоба, второ, че самото то много се страхува и не знам дали изобщо ще се осмели да ползва къщичката или ще изчезне оттам. Все съм виждала бездомни кучета, но толкова страхливо не съм. От друга страна се успокоявам, че за него самото е по-добре да си остане такова, страхливо и недоверчиво.