Живеят ли по-дълго усмихнатите и любезните?

  • 4 648
  • 100
# 90
Да, от първо лице винаги имаш някакъв ход срещу гадостите. Само че околните нямат това предвид. Примерно аз си знам, че съм склонна към депресия или да кажем лека меланхолия, ниска енергия. И си планирам нещата по съответния начин - да имам време, да няма прекалена динамика. За околните това е някакво необяснимо затваряне и неправилна реакция. Правилната е да се нахилиш като Жокера и да се правиш, че все едно нищо няма.

Та хората искат да не отчиташ гадостите. А понякога трябва да ги отчетеш, да свириш отстъпление, да се прегрупираш. Само с даване напред хабиш всички сили и капитулираш.
Виж целия пост
# 91
Поне това, което зависи от нас сме длъжни, заради собственото си оцеляване, да променяме. А се оказва, че много неща зависят от нас. Избора за промяна е труден в тоя материален свят, но трябва да се помисли дали не направим нищо от страх от риска или да се пускаме с рогата напред заради нашето лично благо. Желаната промяна, колкото и да е трудна,  ни дава нов прилив на енергия. А тази жизнена енергия е важна за нормалното протичане на жизнените процеси чисто физически. Нещата са свързани - ум - емоции - тяло. И обратно - дългото потискане и душевен тормоз води до загуба и недостиг на енергия и в един момент започва да страда и физ. тяло.
Виж целия пост
# 92
Дори не малка доза здравословен егоизъм е нужна, а по-голяма. Иначе всеки ти се качва на главата.

Аз нямам периоди на меланхолия. Грубо казано, или съм щастлива, или ми е скучно, или съм ядосана на нещо/някого. Това са ми обичайните състояния в личното време, всеки с различна продължителност. В работата нямам време за емоции.

Тъга изпитвам само при загуба на близък или приятел.
Виж целия пост
# 93
Не знам за усмихнати и любезни, но лошите и егоистични хора живеят по- дълго и това е напълно логично. Егоист > гледка се > не си слага проблемите на околните на сърце > по- малко стрес > по- малко болести.
Пък може и да са усмихнати някои, това няма връзка, важно е какво ти е вътрешното състояние и светоглед. Другото е повърхностно, като темата.
Виж целия пост
# 94
Някъде по-горе прочетох "не щастлив = здрав, а здрав = щастлив".
Моето мнение е различно. Не познавам щастливи хора само защото са здрави. Здравето и благините на живота се приемат за даденост и не се ценят.  Точно обратното - най-имащите и здравите са най-недоволни,  защото имат проблем с искането. Мислят, че им се полага още и още. Няма лошо в амбицията, но ако постигнатото ти носи удовлетвореност.

Само човекът, който ослепява, може да разбере стойността на очите си. Дори това, да е в състояние и може да отиде и да си направи кафе, може да изглежда трудно. Човек може да постигне, да си купи нещо, но здраве не може да си купи. То е безценно. И примерно това да държиш желаният нов Айфон в ръцете си, да си осъществил нещо желано, да живееш в палат, в такъв случай като приоритетна важност отстъпва на заден план. Здравето е основна причина за това човек да се чувства добре. В такъв смисъл е основна предпоставка за щастие. В усещането за това, човек да се чувства добре, важна роля играят егоцентризмът и егоизмът като задължителен филтър, който възпира човек да прави нещо в свой ущърб.

Гьонсуратите, тъпигьозите или глупаците са най-щастливи, защото не си го слагат на сърцето, не се замислят много. Те хората са го казали "Щастието се състои в доброто здраве и късата памет"
Виж целия пост
# 95
Не знам дали живеят по-дълго, но със сигурност живеят по-красиво.
Виж целия пост
# 96
Това е и вид лицемерие.
Да си все усмихнат и любезен.
Има такива хора-усмихва ти се насреща и ти говори любезно,но гледа да те клъвне.Или на ум те псува.

даа, имам такава колежка.
Виж целия пост
# 97
Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота - ни лесен, ни лек -
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път -
не хора, а ангели същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух - пушек лек -
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!

Мъчен човек, Дамян Дамянов
Виж целия пост
# 98
Обожавам Дамян Дамянов. Hug
Много подходящо и за темата.
Виж целия пост
# 99
Попаднах преди време на следния афоризъм: "в едни хора живее Бог, в други - дявол, в трети - глисти."

Именно тези "с глистите", равнодушните, "спокойните", дето не се трогват от друго, освен от размножаване и хранене, се радват на най-висока продължителност на живота. А това, че изказванията и действията им изглеждат просташки, злобни, груби, "вампирски", безочливи, т.е. с някакъв (отрицателен) заряд, е напълно логично. Истинското зло всъщност идва от равнодушието, а не от лошотията, прикриваща купища липси, травми и проблеми.

Късата сламка е за останалите, дето много се впрягат по разни идеи, каузи, чувства, мисли, премисляния, предъвквания, независимо дали са добри, лоши, намусени или нахилени като репи.
Виж целия пост
# 100
Мисля, че тълкуваш неправилно тези с глистите като спокойни и равнидушни. Да имаш глисти причинява дискомфорт. Човек по-скоро се изнервя в такова състояние.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия