Трудна адаптация в яслата

Ох, разбирам те...адаптацията е трудна.

Моят син тръгна на 1,6 г. на ясла и поне 3 месеца беше до обяд, рев, тръшкане, отбягване на другите деца, не иска да комуникира, ужас.
След 3 мес. го оставях цял ден и лека полека свикна, стана много социален и като цяло съм доволна. 

Говори на детето, че мама ще го вземе на обяд, ще се гушкате и т.н., а при децата е весело, има интересни играчки...

Като грамофонна плоча съм... Дори лелите ми казват, че като се умори да плаче, започва да си повтаря на нея си, каквото съм казала, че мама ще дойде, мама ще донесе изненада, мама сега работи и т.н.
Освен това баща й няколко дни вече я води, защото и това прочетох на много места, е не помага...

Това, което при нас също помогна, беше, че всеки ден му давах нещо да носи да показва на децата и понякога оставяше там - играчка, някакво бляскаво портмоне и подобни.
Обличах го всеки ден с нещо ново и му казвах - Хайде сега да отидеш и да покажеш на децата и лелите колко си хубав с новата блуза....

Има дечица, които дълго време плачат сутрин. По-важно е да се успокоява бързо след това.
Моето се адаптира за няма и седмица в яслата (беше на 1г9м, в СДЯ), но най-добрият му приятел от групата плака почти до последно, кажи-речи две години. Успокояваше се веднага вътре, но на входа плачеше всеки ден. В същото време моето ходеше с желание, грижеха се добре за тях, не е имало повод за притеснения... Просто за някои деца е по-трудно. Ако имате възможност да я спрете за седмица, за да се успокои и след това още по-постепенно, първо час, после два (в яслата на сина ми така процедираха, като първия ден можеше и 20-30 мин да остане детето, после престоя се удължаваше според неговото поведение).

Ох,мила.защо така?
Толкова е слънчева и общителна.
Дано свикне с времето.

Незнам, повреди се...
Прпсто незнам, ако се пречупя сега и я спра, макар и за седмица, дали след това няма да стане още по-зле.
Дала съм си още две седмици срок, ако въобще издържа, и ще преценя тогава може би. Прочетох доста и масовият случай е около месец драми, след това се успокояват нещата лека полека.
Днес има някакъв напредък, като изключим повърнатото сутринта, поне в градината след това не е плакала 🙏

Здравейте, съчувствам ви много, знам колко е мъчително за всички, когато детето не се адаптира в градината. Синът ми плачеше сутрин с месеци, но след първите 2-3 седмици започна да се успокоява бързо и следобед го вземах с настроение. Дано на вашето дете просто му трябва мъничко още време. Предполагам, че вече сте чела/опитала тези неща, но ако случайно намерите нещо ново, все пак ето какво проработи при нас:
- говорене, говорене, говорене - много говорене какво е яслата, какво правят там децата, колко е хубаво и т.н. Винаги по положителен начин, никога отрицателно или като наказание - например "ако не слушаш, ще те заведа на градина"... Много разказвах какво правят децата в яслата, измислила бях приказка за Мечо Пух на яслата - събужда се, приготвят се с мама, отиват на яслата, там лелите го посрещат усмихнати, ядат, играят, спят, после идва мама да го вземе и на Мечо Пух много му харесва. Разказвах я на сина ми на лягане - значи 2 пъти на ден, поне месец.. Бях му промила мозъка направо..
- Много повтаряне за това, че мама ще дойде да го вземе, кога точно - по разбираем за детето начин (отиваме, ядеш, играете, пак ядеш и мама ще дойде) и че мама винаги ще идва да го взема. Децата нямат ясна представа за времето на тази възраст, има голям страх да не би да ги оставят там завинаи... Затова всеки ден повтарях по 100 пъти и задължително, когато го оставях, дори да плаче, че мама ще дойде да го вземе еди кога си. Отново - никога заплахи от сорта "ако не слушаш, няма да дойда да те взема от градина утре"..
- Оставянето сутрин - спокойно и усмихнато, винаги позитивно към персонала в градината - за детето е важен знак как майката се отнася към всичко, ако сте неспокойна, изнервена, то усеща и това е сигнал за него, че нещо не е наред. После може и да си поплачете, но пред детето - само усмихната.
- Бърза и категорична раздяла. Опитите да успокоите детето на раздяла само удължават агонията за всички страни. Гадно е, но водите, целувате, казвате че мама ще дойде да го вземе еди кога си и давате детето, дори да плаче.
- Измислете си ритуал някакъв - при нас беше, че пред вратат синът ми винаги можеше да избира той или аз ще натиснем звънеца. Обикновено беше той, но не винаги. Вдигам го, натиска звънеца, свалям долу, за да влезе сам в градината, целувам, казвам, че го обичам и ще дойда да го взема. С плачещо дете беше по-трудно, но ритуалите помагат на децата да се адаптират и им създават предвидимост.
- Когато е възможно, пускайте детето да влезе в градината само (имам предвид то да пристъпи), а не да го подаватате на лелите от вашите в техните ръце - откъсването по този начин е по-трудно за детето.
- Ако ми детенце, което дъщеря ви познава, уговаряйте се с неговите родители, за да пускате вашето дете заедно с това, което познава.
- След градина, поне докато не започне да се адаптира, не разпитвайте детето как е минал деня, какво са правили, какво са яли, добри ли са лелите и т.н. Първо така то отново преживява всичко и второ пак лесно може да изпратите сигнал за тревога. Разпитвайте персонала, но не и детето.
- Като го вземате, прегръдка, целувка, нормални неща, без да прекалявате - ако се държите така, все едно сте били разделени за дълго или сте били притеснени, докато сте били разделени, детето получава сигнал, че има причина да се притеснява..
- В къщи - много внимание, гушкане и търпение. Регресът с напикаването е напълно нормален при такъв стрес за детето, както и в много други нормални ситуации - например преди нов скок в развитието, при поява на ново дете в семейството и т.н. Приемето го спокойно и си повтаряйте, че и това ще мине. Наистина ще мине!
- нека детето си избира вечер коя играчка ще занесе на другия ден в яслата и наистина му позволете да си носи играчка. Познатият предмет е мост между дома и чуждото място, което все още е градината за детето ви. Освен това е нещо, към което може да се върне, когато усети тревога.
- Обяснявайте на детето какво вие правите през времето, когато е в градината.
- Добри знаци са, ако започне да яде там (не на сила!!!!!!!!!) и ако започне да се успокоява малко, след като я оставите. Трудно е за детето да допусне някой друг да го успокои, приласкае, нахрани. Довери ли се на хората там, постепенно ще започнат да се оправят нещата.
- За почивката не съм сигурна какъв би бил ефекта, ако спрете детето за седмица примерно. Може да се успокои, а може просто да изгубите от набраната инерция..... Според мен, ако е здраво детето, не я спирайте все още, водете я, но за малко. Започне ли да се успокоява, започнете постепенно да удължавате времето.
Дано нещо ви е било полезно. Пожелавам ви скорошен край на адаптацията!!

Голямата ми дъщеря свикна ужасно трудно на ясла. Тръгна на 1г и 11м. Ревеше абсолютно всеки ден в продължение на три месеца. Тя ревеше вътре ,а аз отвън. Цялото семейство изживявахме този кошмар заедно с нея. Нищо не помагаше да в успокоя. След градина беше като залепена за мен, беше постоянно в ръцете ми, все едно се страхуваше да не в оставя някъде и мен да ме няма.
Съвет не мога да дам, само търпение и спокойствие от страна на майката. Нищо друго не помага .
Някои деца свикват много трудно с раздялата с мама.
Сега имам второ дете и предстои да тръгне на ясла след 3 месеца. Още от сега се притеснявам как ще реагира и как ще й се отрази този стрес.

Напълно съчувствам и аз.
Малката ми дъщеря плака до първи клас.
Тръгна на ясла на 2 г. и 3-4 месеца. Все се надявахме да се адаптира, но уви. На всичкото отгоре израстна ужасно затворена и срамежлива, а като малка често съм я събирала с други деца, не съм я отглеждала в изолация. Не знам коя може да е била причината. Госпожите ли... 
Разбира се, имаше промяна на поведението вкъщи - детето беше супер изнервено, разплакваше се за всичко, беше ужасен период.
Така изкарахме и детската градина. Айде, да не е плакала всеки ден, но се случваше често и до последно ходи с нежелание. Вечер започваше с уговорките на другия ден да не ходи на градина. А не съм я оставяла просто така вкъщи. Спирала съм я само, когато е била болна.
Не знам какво да кажа.
Очевидно си е до самото дете.
Голямата ми дъщеря нямаше такива проблеми.
В случая с малката ми дъщеря мога да кажа, че ако има кой да го гледа детето, най-добре да не се стресира да се кара насила да ходи. При нас нямаше такава опция.

Честно казано, бях много притеснена, че ревовете ще продължат и в училище. Но Слава Богу, там й хареса и не е имало проблем.

Синът ми тръгна на ясла на 1 година и 6-7 месеца. В началото седеше по 1 час, ревейки през цялото време. Освен, че изобщо не свикна с яслата за 2-та месеца, през които го мъчих да ходи, почна да боледува много често. Взех единственото правилно решение - спрях го от яслата и го гледах още една година вкъщи. После го записах на частна градина, където му отделиха специално внимание по отношение на адаптацията. Чудесно свикна там и през цялото време ходеше с огромно желание. Сега е първи клас и познайте - всяка сутрин реве като го оставям. Всички учителки, които посрещат децата сутрин се изреждат да го гушкат и успокояват, ама нашият вече си свикна да плаче, че му било много мъчно за мен. Иначе веднага си намери приятели, справя се добре, учителката му е много мила, ама на - мъчно му било за мен и това си е.

Това, което искам да кажа е че на някои деца ранната раздяла с майката се отразява зле. Едно е да тръгне на ясла на 1-2 годинки, съвсем друго на 3.

Всичко зависи от детето. На моя позната тръгна на година и нещо и много лесно свикна. Някои деца реват до 4-та група.

Изгледайте това видео:

18 минути празни приказки.

Моята дъщеря така и не се адаптира в яслата. Ходи една година и до последно изпадаше в истерия сутрин. Госпожите я внасяха на ръце, защото не искаше да влиза. Какво ли не пробвахме с баща ѝ - не и не. Там не комуникираше с никой освен с едно момиченце. Притеснявах се, че не може да се социализира, макар че извън яслата нямаше такива проблеми. Вкъщи след ясла винаги беше нервна и ревлива за всичко.
От както тръгна на градина всичко се промени - ходи още от третия ден с голямо желание, играе с децата, сутрин забравя да ми каже “чао”, влиза тичайки в групата си.
Така че наистина има деца, които така и не свикват до края, но това не означава, че и в градината ще е по същия начин.

Всяко дете е индивидуално, дано намерите вашия начин да помогнете на детенцето да свикне!
Синът ми тръгна на 2 ,1 на ясла. Сама съм го гледала, без баби, лели и т.н. Татко му често отсъстваше по работа и то за дълги периоди. Мислех, че ще му е трудно да се отдели от мен.Но още от бебе се стараех да е сред хора, постоянно навън,  да не го е страх от нови неща, да му давам пространство и да е самостоятелен.....( но пак си е до характер). Преди да тръгне на ясла му говорех за яслата, за децата, за персонала, за това че там ще играе на нови игри, ще научи нови неща. Мое мнение от преди и сега( и наблюдавайки другите родители, които водят децата в яслата) най-лошото е да вижда, че вие сте притеснена. Всичко "ревящи" деца бяха на родители, които още от сутринта тръгваха с негативна нагласа и предаваха напрежението на детето. Само първата седмица го взимах на обяд, плачеше малко сутрин, не искаше да влиза, сядахме на пейката и за 1-2 минути( за да не проточвам момента на раздяла) му казвах, че това е едно място специално за деца, игри и забавления, че ще научи нещо ново и интересно, че лелите и сестрите ще му помагат и ще се грижат за него.  Започнахме да си правил "ритуали" сутрин, приятни за него неща, примерно се правя, че не мога да отворя шкафчето и той да ми помага, да тичаме като на състезание кой първи ще стигне до вратата, да чукаме на вратата на групата и да питаме "кой е там?". Постоянно говорене, без да се влиза в обяснителен режим. На втората седмица пак си мрънкаше сутрин, но още първия ден, в който трябваше да остане до вечерта дори е спал спокойно.
Важно е и какво може да прави и детенце, може ли да се храни само, казва ли думички и др. Иска врем  персоналът също да се запознае с всяко дете и да намери подход. Защото ако е изцяло зависимо( от мама у дома) изведнъж това внимание, което получава в яслата се разпределя между всички деца.
Питали ли сте персонала как се държи детето там? Колко след това плаче? Общува ли с други деца? Има ли други подобни деца в групата? Все пак годинка си е малко.....
А като си я взимате? Как се случват нещата? Тогава също трябва да сте спокойна и усмихната. Може да  питате детенце как е било, какво е било, дори да не може да говори тези "разговори" пак ще са от ползва. Не сте единствени с подобни терзания. Някои и в градината продължават с драмата. Важни елементи за адаптацията са характер, родители, възпитатели....ако нещо в тези три неща не е както трябва е тежко за всички. Може да се изморена и да се чувствате безсилна, представете си на детето какво му е, защото вие поне разбирате какво се случва.....Друг вариант е детски психолог, което ще помогне да имате професионално странично мнение.
Рано или късно нещата ще се случат, но това ще е когато детето е готово

Здравейте, и моето детенце от един месец посещава ясла, като първите две седмици бяха изключително трудни и мъчителни за нея и за мен ... Единственото, което помогна да не плаче сутрин е, че ѝ обещавах награда когато я язема. И така, ако не се разплаче, при взимането ѝ носех шоколадче или зрънчо ... Може и вие да опитате този подход, като награждавате детето с нещо, което обича ...

Не съм чела коментарите, но за мен описаното от вас не е нормално и бих се замислила дали няма проблем там с някой от персонала. Да има деца, които се адаптират по-трудно, но рано или късно повечето свикват. Продължи ли прекалено дълго едно такова поведение на детето, поне според мен има нещо притеснително. Говоря това от опит, чувствителна съм на тази тема.

На моята и коства около 1-2 месеца адаптацията, но още понякога мрънка!  Според мен е идивидуално и според дете!

По повод темата, скоро си говорихме вкъщи, че ако трябва ще гладуваме, но няма да причиним това на детето. Много съм привързана и тя към мен , представям си как ще плаче и само мисълта ме вкарва в тежка депресия. Ако имате начин си гледайте детенцето , не му причинявайте този стрес, това може да отключи сериозни състояния , педагог съм по професия, повярвайте ми детската душа е толкова ранима, че дълго оставят следи такива преживявания. Нищо не е по-важно от спокойствието и щастието на децата ни.

Това с гледането на детето вкъщи за мен е много грешно ... То сега като по-малко ако не свикне в яслата какво ли ще става когато трябва да тръгне на детска градина ... А и вкъщи нир не можем да им подсигурим нищо от това, което им дават в яслата ( говоря за разнообразно хранене, игри и образователни занимания )

По-голямото дете свиква много по-лесно с градината, защото психиката му е по-узряла. След 2,5-3 годишна възраст има повече нужда от общуване с деца, преди това има нужда само от майка си. Когато детето ми тръгна на градина на почти 3 години беше много по-напред със знанията от връстниците си, което е нормално, получаваше персонално внимание вкъщи. А като знам как се хранят децата в средностатистическата градина, не знам за какво разнообразие се говори.

Аз подкрепям, че детето е малко. Дъщеря ми тръгна тази година, на 2 години и 5 месеца. Сега ходи повече от 2 месеца. Има си сутрини, в които си поплаква, но после се успокоявала. Вечер е спокойна, има си своите драми на възрастта, но нищо притеснително.
Ако имате финансова възможност, изчакайте да навърши поне 2 години.

Детето ще направи 2г.след 20 дни.

Пак е малко. След половин - една година ще е съвсем друго. Изумяват ме майки, които си пращат децата на ясла да се развиват. Това е място, където децата седят компромисно, защото ходим на работа да печелим пари.

Абсолютно, пък това за храната направо ме потресе, днес моето дете ще яде био телешка кайма направена на овчарски пай, мъфини с тиква и рожков и за довечера мисля още, и я чакат интерсни игри след като стане от сън, в яслата все ми е на ума, че ще и дадат това за ядене и някой ще седне да си играе само с нея.

Рано или късно повечето се сблъскваме с подобни неща. Има майки и майки......Яслата си има и плюсовете и минусите.С мама е хубаво, ама само с мама до кога? - а това също си има и минуси. Винаги ми е било трудно да разбера крайните мнения, балансът не е ли по-важен?!

Ясно посочих, че яслата спокойно може да се прескочи, т.е. след 3 година детето да тръгна на градина. Това нито е късно, нито е крайно. За сведение второто ми дете тръгна на градина на 2 години, защото е съвсем различен характер. Само, че в случая има трудна адаптация и не виждам защо на всяка цена трябва да се драпа, детето да свикне. 

Ще се радвам да посочите плюс на яслата, освен този, че родителят може да работи!

Защото всеки има глава на раменете и прави нещата според своите разбира ия,знания,положение.

Ама те и децата са различни, на някои не им пречи и на 1 година да са в яслата. Реално за някои може да е по-добре в детско заведение, отколкото вкъщи, ама за конкретния казус това какво ще помогне?

Именно, децата са различни, а авторката пита за лесна адаптация.....явно въпросът е не дали, а как.
 Lady Stardust,  плюсовете за мен и моето дете, едва ли ще са като плюсовете за вас. Най-големия плюс, който мога да посоча в нашия случай, че детето ми е щастливо у дома с мен, което  не му попречи да се прибира със страхотен емоционален заряд от яслата. Няма нужда аз да  изреждам плюсове, има достатъчно научни материали за детското развитие, които могат да Ви посочат колкото позитиви, толкова и негативи за всеки един етап , за отглеждането от мама, за ясла, за частни учители...... Майката може да е незаменима, но не е единствената, която може да е от полза за детето. Стига да няма черногледство плюсове винаги могат да се посочат.
 

Ще се радвам да прочета научни материали, в защита на ранното тръгване на децата в детски заведения.

Както казах имам две деца, едното тръгна на 2 години, другото на 3 години. Нито съм ги държала за полата си десетки години, нито съветвам някой да го прави. А на авторката дадох такъв съвет, защото тя е подвластна на някакви остарели и определено сбъркани възгледи, че ако сега си прибере детето, ще сбърка много.

Добре де, как си представяте да спре детето да ходи, ако майката тъкмо е тръгнала на работа/или си е прекратила майчинството и вече я чакат? Много е несериозно пред работодателя. Плюс това не на всяла майка й понася стоене с детето вкъщи 3 години да му приготвя рошков ли беше )

За мен решението е частна ясла с малка група. Градината може и да е държавна, защото след 3г децата са по-зрели и не е такъв проблем. Но за държавна ясла съм твърдо против- дете на годинка гледано с още 30 деца и без да излиза на въздух месеци наред, няма как да е в негов интерес.
Знам, че стои финансовият въпрос, но едва ли заплатата  на майката е по-ниска от таксата. Не е супер изгодно, но поне  гради кариера и се развива, дори сметката да е 0 накрая (а то все ще е на плюс).
От друга страна 5-6 деца в група, спокойна учителка и игри навън ще се приемат по-лесно.
А и май никой не е писал- ако се оставя детето на двора като играят, е една идея по-лесно. В случай, че ги извеждат поне октомври месец де.
Стискам палци да се наредят нещата, търсете решение, не мисля, че месеци рев е ок и съм много против мантрата "ще пореве и ще свикне", ако  не е нещо за минутки.

Още си чакам научините материали, ама май няма да ги получа...

Има всякакви информационни портали и библиотеки с достатъчно литература( повечето от тях със свободен достъп). Ако въобще имате желание може да си намери материали и да си отсее каквото смятате за важно и приложимо. Нито имам време, нито желание да се ангажирам с  вашия негативизъм, нито пък имам намерение да променям възгледите Ви. А дори не съм убедена, че имате желание да се информирате, а просто търсите конфликт...

Не търся конфликт, уважаема госпожо, искам да видя доказателство за думите Ви. Чела съм достатъчно и някъде не съм видяла научни трудове в подкрепа на тезата Ви. Явно и Вие не сте ги виждала, в противен случай не виждам причина да не ги споделите. Когато човек си служи с аргументи, не е зле да са реални, а не въображаеми!

На запад децата тръгват на 4-5 месечна възраст на ясли, поради факта че толкова им се полага майчинство. Искат или не искат. Понеже в България имаме доста голяма избор и явно се чудим за какво да се заяждане и на кого как му е по-удобно.
Относно адаптацията, прочетох доста добри съвети вече на първата страница. Успех на авторката!

На запад майките масово не работят, защото майчинството е малко. Чак 4-5 месеца не е , определено е повече. А в някои държави е години, точно като тук. В Америка е прословутото късо майчинство, което прави жените домакини.

Да, на запад някъде тръгват децата на ясла на 4-5м. В други западни държави и на повече, но! Не съм чувала някъде да има между 25 и 35 деца в група, още повече с един възпитател и един помощник-възпитател, който от сервиране/отсервиране почти не върши друго. Не съм чувала и някъде децата да не излизат навън между септември/октомври и април/май. Още по-малко съм чувала адаптация от раз по половин/цял ден без майката. Последно приятелка, живееща в западна държава, ми разказа, че са ѝ предложили план за адаптация, като започне с 15 мин. на ден с нея вътре в градината. Почти същото като у нас, нали.

Амалинка, ако имаш друг вариант, действай. Добре си решила да изчакаш още малко и да търсиш друго решение. Някои деца никога не свикват, просто се примиряват.

Не бих казала, че не работят. Масово работят и затова по пътя срещаш и Атина по70г, които гледат бебета понеже майката работи поради късното майчинство. Включително в Южна Америка е и по 3 месеца майчинството.

Мина време, но да си кажа...
Общо взето го докарахме до „мрън-мрън” инякоя друга сълза, от време на време по-сериозен рев, но направо си беше чудесно доооооо 13.03.2020 (обявяването на пандемията).
Разбира се, стояхме си вкъщи до 01.06 и тръгна отново на „чудната ясла”.
С две думи:
Октомври, ако ми се струваше страшно, сега е истинският ад
Всичко отначало, в пъти по-зле от преди. Само не е започнала да се напикава отново. Истерии, ревове, повръщане, кошмари нощно време, бонус - не мога да я облека. Няма дреха, която да иска да облече. Хвърля, избухва, чудоооо....
Хора, ходих на психолог, каза, че ще отмине, че много силен характер, че по този начин показва на света своето „аз”. Т.е. осъзнава, че има такова чудо...  Но аз вече съм на ръба от полудяване...
Определено много фактори „помогнаха” за ситуацията, от една страна „хубавото вкъщи”,'от друга, смениха целия персонал в яслата, т.е. напуснаха. От днес е с учителите на 4-та група, защото реално те ще ги поемат от септември, надявам се поне да ги хареса и да се случи нещо, защото наистина незнам какво повече мога да направя.
Просто не съм вярвала, че това ще продължи толкова дълго

Ще се наредят нещата! Няма нищо лошо да отстоява своето "Аз", макар че за родителите също е трудно.  Докато не минат тези периоди ще ти се струват ужасни, много родители сме "полудявали"....

Да и психоложката каза, че за съжаление, за да стигне 10, трябва да мине през 5,6,7,...
Хубавото е , че ще стигне 10 и всичко ще се нареди, лошото е, че не може да прескочи
Образно казано.

Да кажа само че 10 ще стигне  гаранция но тогава ще ви се прииска да се върне ДГ .Ако от сега почвате да лудвате  и да ходите ро психолози то незнам  в пубертета какво ще правите.😊

За обличането - нормален период, голяма част от децата минават през нещо такова. Избирайте си битките, тази с дрехите не си заслужава.


За яслата, не знам какво повече да се каже от написаното до тук - търпение, разговори с учителките и доколкото е възможно с детето.

Здравейте, моето момченце е на 2г и 4м и ситуацията е точно като при вас - сутрин плаче много, стои буквално като препариран през целия ден в яслата, не се храни сам, не пие вода /но това се дължи основно на това, че не иска да пие от чаша/, не общува с други деца и сякаш се страхува от тях, вечер е залепен за мен и докато винаги си е лягал сам сега не заспива без приспиване поне от час. Избухлив и ревлив е почти през цялото време, не поглежда баща си почти, а преди за него беше "Бог". Разбирам напълно как се чувствате, защото полудявам и аз. Не съм сигурна, че спирането е решение, а в същото време не мога да намеря изход и не знам до кога ще издържа. Нервното напрежение се отразява и на нас с баща му, а за съжалиние не сме от най-търпеливите хора. Наистина е ад! Бихте ли ме насочили към психолога, с който сте се консултирала - мисля и аз да направя една консултация, за да съм сигурна поне какво всъщност се случва.

Здравейте, отново!
Минавам да се похваля, съвсем шепнешком, пу-пу...
Всъщност, след като опитахме всичко, разговарях и с педиатърката ни, по повод тази нервност, тревожност и този истеричен рев с повръщане.
Алелуя, има лек!
Предписа ми сироп Алора + таблетки Дормикинд. След 6 дни някой ми смени детето.... Спокойна, с усмивка на градина. Не посмях да пиша по-рано, защото реших, че е случайност, но ето, вече почти два месеца няма проблем. Относно психоложка та, ще я проверя по-късно и ще пиша. Работи в МЦ Здравето, на Ами буе.
Сега излизаме в отпуск и се надявам завръщането да не е отново кошмар. Но ще давам сироп превантивно, предварително, каквато е и препоръката на лекарската. Успех, дано съм полезна на някого.

А имало ли е случай като моето, което не плаче като го оставям, заминава си вътре сам, а като мине половин час и започва рев и не могат да го успокоят ?

Ехааа и  питате  то какви случаи има ако поработите в ДГ ще се нагледате на чудеса🤣.Но всичко с времето ще отмине въпроса е вие да сте спокойна.Успех с адаптацията😊