Впечатляват ли ви новите дестинации?

Хареса ми Азия,  по точно Непал,  Индия..... и също Латинска Америка,  няколко места,  даже Карибите да "скачаме" от остров на остров,  защото уж са малки и близки,  но са супер различни,  в зависимост каква колония са били,  оттам езика,  нравите,  културата.  Последно ми хареса Мароко,  също Азърбайджан,  това последните години.  Що е извън Европа е друго.  Добре е да се пътува,  но още по-добре е да се върнеш у дома.  Любимият ми лаф,  "Никое място на света не си струва,  ако няма с кого да го споделиш".   И така си е.

Gerata, можеш ли да споделиш малко инфо за Мадагаскар? Спирка е от круиз за 2 дни и се чудя какво има да се види за 2 дни. Малко се притесних от мизерията по снимките (и аз винаги прекалено много снимки гледам и изчитам тонове информация преди да посетя дадено място и считам, че така се губи ефекта на изненадата) та питам, защото детето ни е на 9 год и не знам дали няма да е опасно за него?

Ами не знам дали е така и за младото поколение .
Големият ми син беше преди година и половина на обиколка из няколко азиатски държави с приятели. Докато бяха в Токио около месец всеки за определен период реши да прави нещо сам, после във Филипините мисля, след пъряит или вотрият остров пак се бяха разделили и няколко седмици обикаляли всеки за себе си, преди да се съберат отново. По неговите думи е супер популярно и на различните острови се е срещнал с хора от различни места също пътуващи сами. Догодина планират САЩ доколкото разбрах и пак искат и заедно да обикалят и сами.
Следя и в Инстаграм една мацка пътува сама с микробуса си.

Аз лично не бих пътувала сама, искам да имам приятелка или семейството с мен.

Обичам пътуването, но забелязвам, че май последните години започва да ми омръзва. Живеем в централна Европа и всяка година правим 4-5 хилядни преходи с колата да се приберем да БГ, обикаляме много и там и тук. С удоволствие посещаваме и  близки, интересни за нас места. Много обичам да пътувам в немската провинция покрай Рейн и Некар има много приятни селца. Ходим ей така, просто да се разходим на различно място, естествено да видим и популярни дестинации.
Помня колко впечатлени бяхме първият път когато пътувахме в чужбина, Атина, силно развълнувани бяхме всички, но не бяхме видели централна Европа, когато това се случи и при следващо ходене там направо ни се струваше сякаш сме си на село. Моето място е Европа, обичам да я обикаляме, обичам преходите през Алпите, много любими с прекрасни гледки, да поспрем на някой Land Zeit да похапнем и пием по нещо, да починем от пътуването.
Вече почти не ми се пътува, като се приберем в БГ ми се иска да си стоя на село, по двора и просто да си чопля нещо в градината, май остарявам.
Забелязвам, че децата вече почти не се впечатляват от новите дестинации, обичат да пътуват, но май поизчезна първоначалния ентусиазъм.
Мечта ми остава източна Азия.

Благодаря за тази прекрасна тема! Не съм излизала извън Европа, но мечтая и се надявам и това да стане. Мисля, че от време на време всеки се нуждае от доза културен или някакъв друг вид шок и рестарт, от предизвикателство.
За мен лично, просто почивка или екскурзия не е достатъчно. Трябва да има приключение.
Мечтая да посетя Бутан, Австралия, Нова Зеландия, да посетя вулканите на о-вите Ява и Хавай, както и тези в Африка и дори и по-близката ни Италия.

Винаги ме впечатляват новите дестинации. Обичам да пътувам със самолет не се уморявам от дълги полети (с изключение на последния). Всичко ми харесва. Моята подготовка не е по снимки и пътеписи, а по скоро логистична и основни неща за правене. Разликата с това какво ми беше интересно в началото, когато тръгнахме да пътуваме, и сега е, че вече предпочитам природа пред градове. В Европа винаги ми харесва, но ходим за уикенди тук и там, все е хубаво. На някои места, макар и в Европа, последно бяхме на Азорските острови, има толкова за гледане, и правене и е толкова уникално, но ако човек обича преходи, да се наслаждава на природни красоти. Азия не ме влече толкова, харесвам Япония, Сингапур,  там ще се върнем, но в Камбоджа, Тайланд, Виетнам, само за малко и кратко. Австралия и Нова Зеландия ми беше мечта, осъществих я и бях впечатлена и още съм. От Аржентина нищо не очаквах, но страшно ни хареса и пак ще ходим, отделно Игуасу е нещо, което не може да не изуми човек. Всичко е въпрос на нагласа и усещане. Не мисля, че ще се преситя да пътувам, напротив. Сега имам 4 месечна дупка от пътуване и съм болна направо 🤣🤣🤣. Но, факт е, където и да ходим, хубаво ни е преди заминаване, хубаво ни е и при връщане. Аз лично съм благодарна, че съм имала възможност да видя толкова много неща, престъпление е да не им се наслади човек. И, да, преди да ида в Сидни и като бях малка мислех, че Сидни е най - красивият град в света. От сегашната ми камбанария това си е Рим. Но не съм се разочаровала, просто човек с времето променя приоритетите си. Всичко явно е до човек, когато става въпрос за усещанията.

Ох, аз пък всеки път, където и да ходя, попивам от енергията на града и се чувствам развълнувана, откъсвам се от действителността, сякаш времето спира. А пътувам много, обиколила съм доста свят и континенти.
Изобщо не съм съгласна с определението, че всеки град има катедрала, замък, стар град или там какво беше.
Аз обаче определям себе си като откривател, човек на изкуството, жаден за живот и нови знания и може би заради това където и да отида откривам съкровища, дори в България. Всеки нов посетен град за мен е нова вселена

А Прага..., моля ви - Прага е мястото от приказките. Е там се чувствах като принцеса

Първото ми пътуване в чужбина беше до Виена. Ходихме с приятелка през май, бях невероятно впечатлена от градините, от хората, седнали на тревата, метрото...
И досега ми е любим град, сигурно съм ходила поне десет пъти, напоследък за по-малко дни, да хапнем ребърца в еврейския квартал или до реката

Най-дългото ми пътуване беше до Сидни, Австралия през Виена и Банкок. Бях за един месец и се влюбих в австралийския начин на живот, спокойствието, подреденото ежедневие. Никъде другаде не съм срещала майка с количка, две или три още малки деца до нея и тази майка да е спокойна, усмихната, наслаждаваща се на живота. Бях на гости при близки и в къщата до нас имаше семейство с 5 деца, родени през около две години. От другата страна бяха с 4 деца, но казаха, че има време за още....
Впечатли ме контраста между жилищните квартали и Ситито. Жилищните квартали - къщи с преден и заден двор, чудесни тротоари и поне по 3-4 парка в квартал. И всеки парк с тоалетна с топла вода и тоалетна хартия, барбекю на газ за обществено ползване /и всеки си го почиства след употреба/. И никакви ресторанти, кафета, магазини. Впечатли ме, че сутрин рано в парковете тичаха хора по над 60 години, облечени в светли дрехи, усмихнатата дама, която срещнах в парка с красива рокля до коляно и се оказа, че е на 90 години, когато се заговорихме..
Впечатли ме как децата от малки тренират по няколко спорта и задължително плуват. /А мъжете им.....никъде не съм срещала толкова високи и красиви и добре сложени е то и жените им бяха над 175 см.повечето/.
Толкова е различно отношението на хората към децата им...Ходих на репетиция на 6 годишната дъщеря на приятелката ми по балет. Е, упражнението беше малките мишлета изправени на пръсти да минат по диагонал на стаята. И след всяко дете учителката весело казваше - добро момиче, чудесно, прекрасно, ръкопляскаха. Накрая най-добрите трябва да получат стикери, залепени на триката им. Излишно е да казвам, че абсолютно всяко дете получи стикер. И всяко от тях радостно заяви на майка си, че е супер.
Или като ходихме да плува, какичката учителка стоеше в басейна с неопрен и групата беше от 3 деца. Когато едното момченце взе да я пръска, тя не се скара....просто се засмя и го напръска и тя. Басейна се намираше в огромна едноетажна сграда, в която имаше още поне 7-8 други басейни, река с обратно течение. И прекрасни картофки за чакащите като нас. Най-многа ми хареса, че около детските басейни имаше пейки, където да седиш и гледаш как учат детето ти да плува.
Мога да пиша с часове за всичко, което ми хареса и различното там Ако не беше толкова далече, сигурно бих ходила по-често.

На 46 години не съм загубила ни най-малко желението да пътувам, нито вълнението преди тръгване, нито възхищението по време на екскурзия, нито тъгата, когато се връщам. Мога да пътувам и в багажник на кола, ако някой ми свирне.
Чета пътеписи, гледам снимки, но това не намалява очарованието на местата, които посещавам или искам да посетя.
Градовете никога не са ми еднакви и дори в най-популярните дестинации се чувствам добре.
Мога да живея пътувайки, но за съжаление не съм си избрала такава професия.

Пътувам достатъчно и от много време. И наистина понякога се улавям, че не съм онова момиче, което оставаше очаровано от всичко и навсякъде. Понякога си казвам "стоп за следващите 6 месеца..." И после нещо ме плесва по главата и... пак ми се пътува, пак ми се плануват разни пътешествия, пак започвам да дебна за оферти (или просто, за по-бюджетни опции за "някъде").
Но, тази година се изумих от себе си, когато вместо поредната доза "чужбина", избрах лежерно отпускане на нашето черноморие... Та, изводът ми е - както ти диктува вътрешното усещане, така действай.
Понякога има насищане на емоции, поради което редувам континентите (причината, че все още нямам златно членство от някоя авиокомпания
Също - вече не ходя и не "гоня" голяма част от must to do, а си правим собствени произволни интерпретации.
Друго- опитвам се да правя повече "шантави" неща. Спокойно мога да изпусна някой храм, за сметка на обикалянето по шосетата с мотопедка и шляенето из някой пазар.
Зарежи "задължителните" забележителности, а се наслади на емоциите и изживяванията. Между другото, когато след екскурзия разговаряме със син ни, той винаги помни щуротиите, които сме правили, разните активности, а не грандиозните храмове или сгради. Та, послушай детето в себе си
И грабвай, което пожелаеш. Запознавай се и се смей с нови хора. Опитвай различни ястия. И задължително прави нещо, което не би си позволила иначе

пп- В Европа ходя рядко. Когато бях млада я "изръчках" и реших, че ще ѝ се отдам отново, когато остарея и натрупам опит и познания по изкуство, архитектура и история

Molive това шляене по пазари и други авантюри като обикаляне с мопеди, рикши и други подобни е възможно без деца или с по големи такива, с малки деца е трудна работа, но ми харесва по принцип.

bubkab , описвайки Австралия все едно описа Канада, повечето неща важат и за там.
Не ми омръзва пътуването и продължавам да се впечатлявам, но много ми омръзна организацията,  изморяват ме дългите полети.
Отделно се и замислям вече заслужават ли си всички похарчени пари по трипове.

Като дрога е пътуването. (Дори и из България.)

За първи път от България като излязох, посетих Лондон. Бях като "паднала от Марс". Културен шок отвсякъде. Летища, шопинг сенртове, обществени тоалетни, уреденост, подреденост, красота, интернационалност, народ, моди... И разбира се, невероятна атмосфера, четена по книгите и гледана по филмите.  Бе, не бях виждала такъв свят.

Сега не се впечатлявам така от нова дестинация, но винаги се чувствам добре и винаги има какво да ме вдъхнови. От Европа не съм излизала, обаче, и мисля, че като нищо ще изживея втори културен шок, ако посетя места извън нея, които ми се иска.

Всичко ме впечатлява, още не ми е омръзнало да пътувам, всяко пътуване е като глътка свеж въздух, дори и из България да е. Обещах на ММ, че малко ще поспрем с пътуванията, че през последната година и половина не сме се спрели, а имаме някои неща за довършване по къщата. Но тайничко се оглеждам за нови дестинации около Великден. Тъй де, дотогава има цели шест месеца...

При всеки често пътуващ има някакво пренасищане и намаляващ ефект WOW. То си е нормално - колкото повече места видиш, толкова повече очакваш от следващото място.
Засега ние сме на етапа да търсим места с по-малко туристи(трудна работа) и да редуваме дестинациите откъм това, което ще видим.
Европа винаги е добра идея за уикенд - така виждаш нещо ново, попиваш нови миризми и вкусове и докато ти омръзне се прибираш. Мисля най-различното място в Европа на което сме били е Исландия - никак не мога да я сравня с друго подобно.