Но за болестите, признавам, че нещата са тежки, особено в началото. Въпреки че тя си беше болнава и преди да тръгне на яслата, но определено в началото там беше тежко. После се пооправиха малко нещата.
На градината тръгнахме напълно подготвени съответно - без никакви памперси (въпреки че признавам, че понякога още се напишква по време на сън), напълно самостоятелна и послушна, с богата лексика и напълно социализирана. Не е имало тръшкане или рев. Ходи с огромно желание, точно както беше на яслата. Боледуването първия месец си беше на ниво пак, но - ново място, нови деца, нови бацили. Неизбежно е. Но пък има много нови приятели и всяка вечер ми разказва какво са правили, какво са говорили, какво са яли, на какви думички по английски са ги учили, какви песнички са пели.
Въобще съм много доволна от развоя на събитията. Но всичко зависи от това на какво място ще попаднеш, на какви госпожи, както и какви са характерът и емоционалността на самото дете. Знам, че при не всички нещата минават добре и в известен смисъл ние с детето изкарахме голям късмет. Но докато не опиташ, няма как да знаеш.