Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Шефове гадняри

  • 4 065
  • 89
# 15
По отношение на търпенето на кофти шефове, моят мъж беше развил Стокхолмски синдром направо. 10 години в една фирма, шефът яко ги облъчваше, че навън е ужас. Чак му бяха повярвали. Не е викал, обаче си ги въртеше на шиш. Ужасно много работа, малко хора, много командировки, малко или никакви отпуски. По едно време ги беше направил неплатена, обаче бачкаха. Чашата преля, когато каза, че ще им намалява осигуровките.
Виж целия пост
# 16
Е, супер гадост! Като крепостни селяни направо...

Крилати фрази:
"Никъде няма да си намериш такава работа..." или "Сто такива като тебе чакат за това място...", а може и "На твоите години кой ще те назначи тебе...", също "Ама и това ти е в задълженията, що реши, че не е? Всичко, което кажа, ти е в задълженията..."  Mr. Green
Виж целия пост
# 17
ММ стои и чака повишение (което му е обещано) вече 3-та година. Почна се с умилкване как няма такъв като него, как сега всичко ще стане от раз и още ала-бала-ници. После като повишението почна да се забавя, се почнаха реплики "е, то другаде няма да ти плащат повече от тука" и "другите работят за по 600 лв, искаш ли и ти". Като видят, че почват да губят кадърни хора и няма какво да им предложат и обръщат палачинката и се почва с кофти манипулациите.
Виж целия пост
# 18
ММ стои и чака повишение (което му е обещано) вече 3-та година. Почна се с умилкване как няма такъв като него, как сега всичко ще стане от раз и още ала-бала-ници. После като повишението почна да се забавя, се почнаха реплики "е, то другаде няма да ти плащат повече от тука" и "другите работят за по 600 лв, искаш ли и ти". Като видят, че почват да губят кадърни хора и няма какво да им предложат и обръщат палачинката и се почва с кофти манипулациите.
И на мен така ми обясняват.
Днес чух, че се вика в коридора. Една шефка викаше на няколко работника и на друга шефка (не знам конкретика, но се спомена 'списък' и ми светна, че е списъкът за повишение на заплатите. Репликата, която чух: "Не работиш, не ядеш!" ....
Виж целия пост
# 19
Едно време имах шеф, който директно казваше "който не слушка, няма да папка". Той  беше гадняр, но бързо се изнесе на държавна работа. Самата ми работа беше отвратителна, отношенията селски и едвам изкарах до намиране на нещо друго година и 10 мес. Броила съм ги ден по ден. Гастрит си докарах. В ония години беше трудно да се намери работа по специалността и затова ми отне толкова дълго време да се отърва от там.
Виж целия пост
# 20
Малеее, какви са тия чудовища дето описвате, това трабва да престане в България, да не сте роби от средновековието, само и една тояга им липсва на тези нещастници да ви наложат,  в чужбина няма такова нещо,
може да има сърдити , нервни , но нервите са за вкъщи, не може така, то по- зле от Индия. Ако трябва ще чистя кенефи, но това нещо и 1 ден няма да търпя.
Виж целия пост
# 21
Малеее, какви са тия чудовища дето описвате, това трабва да престане в България, да не сте роби от средновековието, само и една тояга им липсва на тези нещастници да ви наложат,  в чужбина няма такова нещо,

Верно ли? Хайде пак някой от "чужбината" дойде да ни обяснява как там такова нещо нямало. Joy
По темата - първата ми работа по специалноста беше при една изкукала лелка, за която работата беше вся и всьо и съответно очакваше и от мен същото. Да, ама не. Изтърпях я една година и напуснах като преди това не пропуснах да й вдигна скандал и да си й кажа всичко.
Виж целия пост
# 22
Да, в чужбина всичко е песен, шефовете са най-яките, парите се берат по дърветата и те така Grinning
Виж целия пост
# 23
И за моята шефка всичко беше работа. Колегите са ми разказвали преди години как са се молели тя да забременее и ако се върне поне "да е станала човек" - цитирам Grinning
То при мен беше също всекидневен тормоз значи. Целият отдел работехме в една малка стая и беше много депресиращо.
Все още на моменти се сещам за преживяванията и страха си от това ужасно място. Затова реших да направя темата, да можем поне да си споделим, на който може да му олекне.
Виж целия пост
# 24
Има естествено,  просто хората явно не търпят, защото получават социални помощи, ако напуснат работа, масово напускат, ако се появи такъв шеф  и  се знае, че трябва да внимаваш с персонала. Ние имаме фирма и мога да каже,  че персонала определят правилата, иначе отиват при конкуренцията  или на социални....... та ние да му мислим.
Виж целия пост
# 25
Дошло от село,с два пръста чело,и застнАло на чело.
                                                                          Р.Ралин


Виж целия пост
# 26
Тия дни пак се сетих за един стар шеф. Много красив, много възпитан, много културен... и до там. Той си има свой център, в който си работи, идваше при нас веднъж месечно.
5 г по-късно всички свестни хора са избягали от офиса, той е назначил за шеф там жена си, която е куха като лейка и текучеството продължава.
Виж целия пост
# 27
По въпроса с шефовете. Амии, имала съм разнообразни. Първият ми шеф беше много глупав горкия, но беше добър. Втория супер амбициозен, чак беше загубил тънката линия между облаците и реалността, но пак не е правил кой знае какви проблеми. Аз тогава пък бях решила, че ще ставам кариеристка и висях до 22 часа в офиса, та му бях любимка май. От там нататък за шефове ми се заредиха само жени. Е по-голямо зло и неадекватно нещо от жена-шеф няма. Жените не могат да бъдат шефове/лидери. Не за друго - не разсъждаваме логически, а емоционално. Първата ми жена шеф беше разведена жена, над 40тте, на която мъжа и и беше изневерил с 20 и годишна. Мразеше ме от дъното на душата си, защото според мен в мен проектираше 20 и годишната, с която мъжа и и беше изневерил. Всеки ден тормоз, следене, наказания, лишаване от привилегии, които другите ползват, натоварване с работа. Стигнах до нервна криза/паник атаки и реших да се махам от тази комплексарка. Другата ми шефка жена - ами, уж добър човек, разбиращ, обаче отново загубила границата между реалност и облаци. Животът и се върти около кариерата, буквално. Работи по 24 часа в денонощие и иска всичко да е доизкусено до буквичка. Всичко трябва да се знае, изпуснеш ли я от кореспонденция край. Вече взима да ми писва все да ме следят и поправят и да ми налагат собствени разбирания и начин на изразяване, сякаш съм гимназистка. Като цяло - винаги съм предпочитала да работя с мъже и шеф да ми бъде мъж. Едно, че винаги разсъждават по-трезво, друго че, мога да му вляза под кожата и така тактично да го манупулирам в моя полза, трето - мъжете май по-често дават шанс да покажеш себе си, а не налагат собствени разбирания на всяка цена. Та, така с моите преживявания.
Виж целия пост
# 28
Като цяло - винаги съм предпочитала да работя с мъже и шеф да ми бъде мъж. Едно, че винаги разсъждават по-трезво, друго че, мога да му вляза под кожата и така тактично да го манупулирам в моя полза, трето - мъжете май по-често дават шанс да покажеш себе си, а не налагат собствени разбирания на всяка цена. Та, така с моите преживявания.
Това като хвалба към жените прозвуча, че те не могат да се манипулират и да им се влезе под кожата. Малко не звучи добре за теб така написано. Как точно го манипулираш?
Виж целия пост
# 29
Seanon, когато си 20 и годишна, която се грижи да изглежда добре и за шеф ти се падне жена, отиваща към 40тте, отношението, което получаваш не е никак добро. Общо взето - избиване на комплекси, пренебрегване на професионалните качества и вкопчване в това да те сринат. Така е в корпоративните сфери и никак не е единичен случай. Почти не познавам жена на моите години, която да има за шеф друга, по-възрастна жена и да не е в подобна ситуация. Затова жените не ставаме за лидери - винаги влагаме емоции и лични чувства.

Колкото до това как една жена може да манипулира мъж - най-простото и ефективно решение - усмивка и положително настроение Simple Smile От там нататък нещата вървят вече с лекота и си гледаме професионалните задължения, а не кой как изглежда и какви комплекси има, какви чувства изпитва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия