Благодаря за фрагмана и коментарите!
Природните енергии в човека са събудени, за да променят културата в Чукурова: галопиращи коне, буйни води, бури...С името на Зюлейха е свързано детско отделение или каквото и да е, важното е, че тя е ангажирана с живота на Чукурова, с децата и то децата на общността. Нейната идея е от името на Яман, на табелата пише: Зюлейха Яман. И това е вярно, защото тази идея се споделя и от съпруга Яман. Но тази идея е родена като отговор на Зюлейха за избора на Йълмаз на своето дете „детето от твоята жена и от твоята плът“, избор пред любовта и децата от друг баща.
В 43 еп. видях най-тъжната дотук сцена в този сериал;
Фекели на Йълмаз:
„Загърни сърцето си в плътна хартия и там го изсуши.“
Сцените между двамата всъщност са няколко и всяка заслужава внимание, те говорят много за двамата герои.
Пред Мюжгян и новината Йълмаз стигна само до: „Т.е. ще стана баща?“
В една следваща сцена Йълмаз споделя детската си мечта да стане баща: „Нима има нещо по-хубаво за един мъж от това да стане баща?“ Но...порасналият вече Йълмаз чувства със сърцето си, че да си баща само не е най-хубавото нещо за един мъж; най-хубавото е да станеш баща на дете от жена, която обичаш. Тази сцена е снимана сред изсечени дървета, от които са останали само дънерите. Много символично, липсва живата част, раждащата, отговаряща на жената.
Следващата и най-разгърната сцена е снимана отново сред гора, но сега жива. Йълмаз е облегнат на живо дърво, докато Фекели стои между дърветата. Йълма е в дилемата: Зюлейха и любовта или детето от Мюжгян? Той е до дървото, чувства със сърцето си, че правилният отговор е този със Зюлейха. Но отново, както и когато се ожени за Мюжгян, докато в сърцето му беше Зюлейха, той взима решение, в което не се вслушва в сърцето си.
Отсъствието на Зюлейха е тъмнина, Йълмаз много добре съзнава същността на избора: „от една страна, моя частичка, от друга, Зюлейха, която заради мен е готова на всичко“. Йълмаз е на прага, готов е да вземе другото решение. Това, което за мен е странно е, че той непрекъснато по въпросите на любовта се съветва с Фекели; слуша съветите му, те в много случаи биха били за него полезни, но той в повечето случаи не ги е използвал. В този извънредно важен избор обаче Йълмаз стои по-близо до Фекели и решението му е в неговото мислене. Поне засега.
„Когато болката отмине, ще почувстваш радостта.“
Каква тъжна мисъл за смъртта на любовта.
https://instagram.fsof9-1.fna.fbcdn.net/vp/d5b8a60986ca4c3a354b0 … t&_nc_cat=111
Сега разбирам Фекели. За него да изгубиш любовта може да бъде компенсирано от това да имаш дете, любов и дете за него са равностойни. Съдбата решава за теб и ти пасивно трябва да следваш нейните знаци. Така е направил той, „...направи така и ти. Загърни сърцето си в плътна хартия и там го изсуши.“ Облегнат на живото дърво Йълмаз слуша Фекели, който разказва за живота без сърце. Йълмаз, стоящ между едното и другото, чува най-грешния съвет на Фекели. В епохата, в която е пусната на свобода чувствеността, дадена е зелена светлина на любовта съветът на Фекели не само задържа Йълмаз, този съвет го връща в далечното минало. Йълмаз, който можеше да прекрачи прага и да влезе в новото време, сега остава дори зад Хюнкяр, за която ценност е детето. Зад нея, защото Хюнкяр и като млада се е бунтувала за любовта, на Зюлейха каза, че тя би постъпила като нея в защита на любовта, а следвайки ценностите на своето време за детето, Хюнкяр отвори път на Демир към новото. И той продължава да страда по пътя на любовта, да видим къде ще го изведе, но е важното, че върви по него. Така групата на баща и син, носители на техническите новости в Чукурова и нови отношения между хората в работната сфера, стоят по отношение на сърдечните дела - и това е отношение и към жената, в епохата на Хюнкяр и Фекели. Това странно съчетание на ново и старо бях посочила, още когато обсъждахме „поверяването“ на Зюлейха на Демир при влизането на Йълмаз в затвора. Бащата задържа сина, който е готов да направи крачки напред, но засега си остава в миналото. Защото днес има нещо по-важно за мъжа от това да е баща, а именно - жената до него и нейното щастие. Днес, да е заченато дете без любов и да дойде на този свят в семейство без любов, да живее един мъж с жена без любов, не прави чест на мъжа. Каква е ползата от присъствието на такъв баща, който излиза от дома, без дори да каже довиждане на майката на своето бъдещо дете и бяга от нейното присъствие чрез работата си...
Зюлейха не хареса избора на Йълмаз и направи след него своя избор: щом няма бягство, остава в Чукурова. Продължението на комплекса от тези свързани помежду им въпроси е откритото заведение с нейното име за лекуване на децата на общността: там присъства любовта не само към детето от своя кръв и плът, а любовта към всички деца.
Фекели и Йълмаз са достойни за съжаление. Човек няма някаква особена заслуга за любовта, когато тя го избере; любовта е дар от Бог. Тя влиза в сърцето, а каква ще е нейната съдба, зависи от човека и от мисленето за любовта на хората около него. И бащата, и синът са получили най-големия дар, взаимната любов. Но Фекели не е направил нищо за нея и продължава след 40 години да гледа своята любима от разстояние. Йълмаз изгуби връзка със Зюлейха, препятствията го объркаха и той не успя да намери обратния път към нея. Пак казвам, засега. Аз го усещам като все по-изоставащ от състезанието и оставащ в миналото. Фекели е страдал вероятно много за любовта си, натрупал е мъдрост и философски прозрения, но не е в час със съвременното разбиране за любовта като ценност от първа степен. Затова, въпреки че много иска, той не може да помогне на Йълмаз. Йълмаз се губи между преживяната със Зюлейха любов в Истанбул и днешния ден, но в нейно отсъствие, сам не може да намери правилни решения.
Фекели задържа и връща Йълмаз назад към своето време, докато Хюнкяр подава начало, върху което Демир стъпва и върви напред към новото време. В това виждам разликата между двойките баща и син и майка и син. Зюлейха е между тях и върви по дълъг път от Йълмаз към Демир.
Йълмаз между детето от Мюжгян – в бяло, и любовта със Зюлейха в червено.
Червеното присъства също в колана и обувките на Зюлейха, готова за бягството.