Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем и други исторически сериали №16

Ако е финал, то ще се разчуе. Няма нищо оповестено в турската мрежа.

И аз благодаря за фрагмана.
И за новините. 

Във фрагмана се правят някакви асоциации със съня на Зюлейха,
но: ролите са обърнати.
Демир се движи по улицата, където стана стрелбата в съня.
Обаче сега Демир е спокоен, радва се на свободата.
В същото време звучат заканите на Йълмаз;
а след това пред бръснарницата заплашва с пистолет Демир.
Въздухът трепери от желание за мъст.
Жертвата от съня сега е нападащата страна.
Гюлтен изпраща Зюлейха; дали и е дала писмото?
Не се вижда Аднан да е с тях.
Благословията на Фекели дали е за „новия живот“?
Ето това е много интересно.
Най-хубавото във всеки фрагман е цвиленето на кончето.

Здравейте ,
Благодаря за коментарите и споделеното!
И аз вече не знам как да тълкувам фрагмана, но съм съгласна със споделеното.
Лично за мен, и Йълмаз и Зюлейха са под изключително голямо психологическо напрежение и терзание, което до голяма степен е резултат от собствените им действия. Страданията на Демир, също. Тези на Хюнкяр също. Както има една приказка: "Това, което си направиш сам, никой друг не може да го стори".
На кратко:
Зюлейха не използва лично усилие, за да се бори за спасяването на Йълмаз, не използва потенциала си, който е логично да знае, че има, а се остави да бъде измамена и шантажирана. Прекалено закъсня и загуби време и позиции лъжейки Йълмаз, че не го обича, преследвана от страх и понякога и от шантаж. Но, трябваше да издебне момент, трябваше да бъде много по-добре информирана за случващото се наоколо и да вземе решение на много по-ранен етап. Тя се остави на "течението". Сега, виждайки, че Йълмаз знае част от истината и че все още я обича, Зюлейха е поставена пред тежък избор и върху него влияят много фактори.
Йълмаз повярва на думите и действията на Зюлейха, повярва, че тя не го обича и че е щастлива с Демир и сбърка. Видяното, чутото и отговорите на въпросите му бяха лъжливи, но той не се ориентира, не успя да види истината...логично за мен, но грешно, разбира се. Ожени се за Мюжгян от мъка, тъга, отчаяние и от наранена чест, няма как и това да го няма, особено при мъжете. В Мюжгян той откри "пристан", тя знаеше за "раната" му, знаеше за миналото му, приемаше го и той можеше да живее спокойно с нея, скътал любовта си към Зюлейха в сърцето си, защото смяташе тези чувства за несподелени от нейна страна. Сега обаче, тази любов е изпълнила отново сърцето му, защото разбра истината. Чувства се виновен, гневен и отговорен както за Зюлейха, така и за Мюжгян...люшка се напред-назад между всички тези силни чувства и не може да открие пътя, вършейки постъпки, които не са правилни, но и самият той сега не може да разграничи нещата.
Демир знаеше много добре в какво се "вкарва". Той си правеше планове, но съдбата има различни такива. Опитвайки се да задържи до себе си една жена, която не го обича, Демир изгуби многократно човешкия си облик и се въвлече в деяния, които не му отиват. Интересно ми е сега какво ще предприеме Демир, ще иска ли да пусне Зюлейха, така както й беше обещал преди затвора. Наистина ли е осъзнал, че насила нещата не стават или това беше просто трик от негова страна, за да използва съжалението на Зюлейха.
Хюнкяр сама реши да си играе със съдбата на двама млади в тежко положение и да отнеме рожба, за угода на своя род. Извърши непростими неща, лично според мен. Това, което тя направи няма извинение и именно тези й действия в миналото, ще имат отклик. Хюнкяр няма да може да измами съдбата и ще бъде наказана.
Лично за мен, финал подобен на вече споделения е напълно възможен и логичен. Но, както вече бях писала и преди, такъв финал, ще бъде повторение на старата история. Бившият годеник/любим убива законния съпруг и жената гледа сама детето/децата си, поемайки цялата отговорност за конак, бизнес, производство и земеделие. Беше споделено, че влюбването на Зюлейха в Демир, ако има такова няма да позволи историята за се повтори. Лично за мен, не е така...защото една история да се повтори, това не означава 100% съвпадение на фактите, защото няма как и да има такова, а означава основните елементи да са налице. Дори и невлюбена в Аднан, Хюнкяр е изпитвала достатъчно силни чувства към него, много близки до обичта. Тя е възприела изцяло неговите принципи, начин на поведение и възпитание, идеите му и мирогледа му. Хюнкяр го е уважавала много. Винаги е говорила на Демир за баща му с носталгия и почит. Приела е и завета на неговите родители, сляла се е с рода Яман. Чувствата й към Фекели са избледнели, като Хюнкяр изцяло е била отдадена на сина от Аднан - Демир. Говореше за "онзи Фекели" и "моя Аднан"...това показва много силни чувства към съпруга "моя" и една отдалеченост - "онзи". Дори и да не е било силна любов, Хюнкяр се е научила да живее с Аднан, приемайки го, обичайки го и уважавайки го.
Това чувство е много близко до споделеното и очаквано влюбване на Зюлейха преди евентуалната смърт на Демир (при споменатия вариант на финал). Реално, приелата и влюбена в Демир, Зюлейха ще загуби съпруга си от ръката на бившия си годеник - Йълмаз и ще гледа сама децата си в конака на Яман и в земята на Яман, грижейки се за стопанските инициативи на Яман и гледаща старата Хюнкяр (свекърва), изгубила разсъдъка си след евентуалната кончина на Демир.
И старата история: приелата, уважаваща и обикнала съпруга си Аднан, Хюнкяр губи съпруга си от ръката на бившия си любим - Фекели и гледа сина си сама, грижейки се за стопанството на Яман. До нея е Хамине (майка), която има заболяване, което се отразява на паметта. Отделно: бившият годеник/бившият любим отива в затвора за убийство и "гние" там. Ами, няма как да не се видят общите елементи, като разбира се, малките разлики са неизменни и поради различната епоха. Ако Йълмаз загуби Мюжгян и евентуално дете или децата си от нея...вече ще има пълно припокриване. Но и без това, старата и новата история при такъв финал са просто почти идентични.
Дори Зюлейха да остане сама с двете си деца от любовта към двамата мъже, те ще бъдат прекалено малки, за да приемат идеите и заветите на бащите си, освен ако няма скок във времето (което още повече ще приближи старата история до новата такава). Зюлейха ще трябва да им покаже както традицията в тези земи, така и новото в инициативите, новото, което реалността изисква. Но за това, тя трябва да е близка и с двете неща, а тя не е и за момента няма интерес. Зюлейха сега нито има някакви познания за земите и въобще за дейността на Яман, нито се е занимавала с новаторски инициативи, нито е допускана до такива теми и разговори. Зюлейха не участва в бизнеса на Яман, нито бидейки информирана, нито обучавана. Зюлейха е прекалено отдалечена и като в пашкул за момента, за да мисля, че тя може да възпита това в децата си. Но, има време, все пак.
Въпреки това, лично аз не мисля, че такъв финал би бил добър и логичен...лично според мен.
Йълмаз и Зюлейха неколкократно споделяха за "любов до смъртта" и че пътят им ще завърши със смърт на единия или на двамата, така че може да има и друг вариант на финала.
Демир ще чака влюбване на Зюлейха до последен дъх, но има и друга възможност - тази за осъзнаването и приемането на реалността и отдаване на уважение към една друга любов...тази на Зюлейха, тази, за която тя се жертва. Лично за мен, влюбване на Зюлейха в Демир би било превръщането на всичките й клетви за любов към Йълмаз, в думи без смисъл. "Любовта до смъртта" ще бъде просто фраза от нейната уста, която е изгубила значимостта си. А, лично за мен, в този сериал именно любовта на Зюлейха е в противоборство с тази на Демир. Коя от двете е по-голяма, коя е по-силна?! Както и тя самата го пита по време на скандала след новината за бременността..."Кажи ми, Демир Яман, твоята любов ли е по-силна или моята към Йълмаз?". Това ще е корективът, това е основата. Лично за мен, Демир би доказал силата на любовта си чрез уважение и приемане на тази на Зюлейха. Но, това са си мои усещания.
Лично за мен, един финал, в който и двамата мъже се убиват взаимно или умират при злополука или нещастие е много по-възможен, отколкото единият мъж и баща да стане предумишлен убиец на другия. Защото, тогава едното дете ще носи много тежък товар както в съдбата си, така и по отношение на другото дете. Връзката между децата ще бъде застрашена сериозно. Това би било много тежко бреме, както за Зюлейха, така и за децата й, които няма как да не разберат истината и тя ще бъде съкрушителна. Ако това е финала, то Зюлейха не би останала в Чукурова, където едното дете ще бъде приемано за дете на убиец и ще бъде сочено за такова. Зюлейха не би останала на земя, където Аднан ще бъде мразен и унижаван.

Хубави почивни дни!

Хубава неделя!  
И успешни избори!  

Двете истории, случили се на разстояние около 40 години, се повтарят, но това е само формално. Когато действащите лица и събитията в тях се опишат с техните качествени характеристики и на историите се гледа като на пресъздаващи модернизационните процеси в Чукурова, дали сигнал за себе си преди четири десетилетия, но разгърнали се през 70-те, тогава се виждат разликите между двете истории.

Любовната връзка в първата история между Хюнкяр и Фекели е останала несподелено с думи вълнение във всеки от двамата. Хюнкяр го е чакала, за кратко се е бунтувала, но се е подчинила на родитилите си и брака с Аднан. Изборът е решен от богатството на проспериращите Яман в сравнение с Фекели, който не само е несъстоятелен, но и идеен противник. За любовта и вижданията на Фекели още не е дошло историческото време. До амнистията Фекели не присъства повече в живота на Хюнкяр. Хюнкяр и Аднан събират двата богати рода в наследника Демир, възпитан в общата за двата рода школа на едрото земевладение, което в началото на сериала го беше довело до това да иска да стане единствен собственик на Чукурова. Влюбеният в Хюнкяр преди брака Фекели убива Аднан: мотивът е от полето на същата идеология на едрата собственост: отказ на Фекели да продаде  земята си и да напусне Чукурова. Отделни струи в този иначе еднообразен във възпитанието Демир са любовта, наследена от майката, и образованието в Германия. Победоносният финал за Яман обаче има скрит проблем: Демир не може да даде наследник. И тогава се намесва Хюнкяр, за да започне втората история.





Мотив за действие на героите от втората история в повечето случаи е любовта и това вече подсказва,
че тази история е история от друго време.





След убийство от любов Зюлейха и Йълмаз са принудени на бягство. В същия влак към Чукурова, „влакът“, с който образно идва промяната по тези места, пътува и Демир, който се влюбва в момичето от двойката неслучайно от влака. Така от самото начало тримата главни герои са характеризирани чрез „движение“, което е обратно на застой и означава промяна. Тримата са главните лица на промяната в Чукурова. Любовната двойка в тази история споделя любовта си на всички нива; двамата стават мъж и жена пред Бог. Това е голяма разлика в сравнение с отношенията в първата история. Зюлейха забременява и ето това дава сигнал за намесата на Хюнкяр. Йълмаз е изпратен в затвора, а Зюлейха и Демир се свързват в брак.
Това е напълно различна ситуация в сравнение със старата история. В Яман сега се събират две противоположности: Демир, следващ идеите на баща си Аднан Яман, със Зюлейха, която е другата, трудно разделимата от него духовна половина на модерното техническо познание от големия град, носено от Йълмаз.
Втората голяма разлика е в това, че снахата сега влиза в рода на Яман с дете, а връзката като любовни чувства между Зюлейха и Йълмаз никога не спира, независимо от външните и прояви и възможностите за нея. Това дете е еманация на новото, рожба е и по баща, и по майка на новото.
Следва запознанството и излизането заедно от затвора на „бившите“ по отношение на Хюнкяр и Зюлейха Фекели и Йълмаз. Единият е обмислял 20 години,  другият е събирал гняв и така двамата зареждат с необходимото: обмисляне и енерегия, промяната в Чукурова. Говорят за нея като за отмъщение, но по същество тя променя стопанската картина и модернизира с нови отрасли и нови отношения Чукурова.
Третата и най-съществена разлика със старата история се изразява в това, че сега вътре в Яман се заражда и функционира вторият център на промяната. Ако Фекели и Йълмаз действат в нови стопански направления и създават нови отношения на работното място и навън в обществото, Демир е натоварен с промяната в най-стария клон на местното производство – земеделието, на което можем да очакваме, че ще придаде модерен индустриален вид, и, много важно, с промяната на вътрешносемейните отношения, в които новото време изисква да има любов и равнопоставеност на кръвните с некръвните връзки. Задачата пред Демир е реалистична, защото той е местният човек, стоящ между миналото и новото, семеен човек, който е връзка между консервативната си майка и съвременната си жена, между миналото на предците и бъдещето на своите деца. Същевременно - много трудна задача. Да го заобича Зюлейха, това ще стане, ако има защо, ако Демир стигне във всички отношения видимо и задоволително ниво на промяна. Това ще означава двамата да се съберат в един духовен свят.
Този важен център на промяната е чудесно илюстриран чрез взаимодействието между тримата в брачния възел. С него ни показват – в сравнение с промените отвън, модел за това, как в старата култура възникват и функционират иновации. Промяната не е възможна само с външни въздействия, тя трябва да се случи и вътре в самото общество. В началото на този възел е Хюнкяр. Тя „го заплита“  със старите разбирания, които неглижират любовта и за които ценност е детето в брака, след което  договореното от нея със Зюлейха, която пък действа с ценностите на новото време – цената на живота и любовта, Хюнкяр подава като щафета на Демир, който трябва да стигне много далече от това, от което тръгва Хюнкяр. Демир има за цел да постигне любов в брака си и да утвърди некръвната връзка като имаща право на живот. Това е много сложна задача, няма културен опит  в любовта на чувствата – Демир очакваше Зюлейха да е щастлива след медения месец, но това не се случва цял един сезон, не е ясно дали ще се случи изобщо. Трудно е да запази и детето, защото майката с модерните си разбирания и нагласи, обичаща биологичния баща на детето, иска той да знае, че има син. Но това е задачата на Демир във времето на промяна и той я следва, да видим докъде ще стигне. Към нея трябва да прибавим и очакванията за промяна на онзи модел стопанство, който Демир е наследил от бетонния модел на баща си, в някакво модерно стопанство. Реалистично ни показват различната скорост, с която се случват промените, идващите отвън – бързо, и бавната скорост на промените вътре в старата култура. Както и възможността въобще да не се случат или да закъснеят с още едно поколение: Зюлейха периодично прави опит да бяга с детето при Йълмаз, а сега – и заедно, а бягство извън Чукурова означава край на опита на Демир да бъде в час с промяната. Така вътре в самия възел, завързан от тримата, действат непрекъснато напреженията от крайностите: традиция, модерно и прехода към тях, като всеки от участниците тегли ръзвързването на възела към своето.
Бебето Аднан е малко вързопче, в което е загърнато скъпоценното „ново“: в него присъстват биологични родители, носители на новото; поел го е веднага след зачеването (дори биологичният баща не знае за съществуването му) Демир като приемен родител, който в присъствието на майката свързва кръвната с некръвната връзка и така работи за приемането на двете като раностойни.
В конака на Яман съществува приемственост от сто години. Ако Аднан остане тук и се впише в „пъпната връв“ на рода със заложената в неговата същност промяна, ще означава, че промяната в Чукурова се е случила, свързана е с предходниците и ще остане в културната памет на това място, за да се предаде на следващото поколение. Ако с биологичните си родители напусне Чукурова, промените ще са нестабилни и временни, няма да имат добро бъдеще.
Както и да се развият събитията на финала и дори повторението на случилото се преди 40 години да е буквално, това пак ще е само формално. Съдържанието ще е съвсем различно, защото героите са други и в други отношения помежду си: Йълмаз сега е биологичен, а Демир -  приемен баща на детето в Яман. Между двамата стои Зюлейха, която е била жена и на двамата. Конфликтът между героите мъже няма да е за земя, той ще има съвсем друг мотив, който ще е породен от именно тези отношения. Сега не знаем как ще изглеждат крайните отношения между тях.
Според мен, на финала никой от героите в сериала няма да е щастлив. Счупената ваза и разпилените цветя от интрото илюстрират разбитите души на всеки един от тези две поколения участници в промяната на Чукурова. И няма положителни и отрицателни герои в обичайния смисъл, защото всеки герой има своя специализация и конкретна задача като участник в промяната, която не може да се случи, ако отсъства дори един от тях. Оценките за техните действия би трябвало да се ръководят не само от тяхното човешко поведение, но и от техните исторически роли, които се разпознават в сценария на промяната. Хюнкяр е лоша, ако я преценяваме като „една жена“, но когато е поставена в контекста на Чукурова през тези 40 години, за които ни разказват, без нея промяната нямаше дори да започне: тя е и жертва на старите отношения, и поставяща началото на конкретните действия за промяна, начало, което събра Фекели и Йълмаз в затвора, а в конака „завърза възела“, без който нищо друго нямаше да се случи. Хубавото време ще е за живота на  децата. Може това да е смисълът на заглавието, което сякаш разказва приказка, а приказки се разказват на деца. Целият сериал може да се погледне като разказ, адресиран към следващите поколения, гледащите сериала днес пред телевизорите са „децата“ на нашите герои. На сватбата Демир обеща на Зюлейха живот  като в приказка, а при раждането - и на детето. Но по-вероятно е тази приказка да слушат техните и децата от поколенията след промените.

Добавям този разкошен колаж по темата,
съвсем пресен от рускините. 
Зюлейха незаслужено обиди Хюнкяр.

         

Здравейте
Както вече писах, незибежно е да има различия в двете истории, защото както участниците в тях, така и епохата са различни. Всеки участник придава на историята специфичен заряд и епохата влияе със спецификите си. Но, елементите са подобни и много сходни...и ако финалът е този, който обсъждахме, то историите биха се повторили като цяло, но запазвайки особеностите си, резултат както от различните участници, така и от историческото време.
Съгласна съм с голяма част от споделеното. Но, пак се фокусирам върху коментирания евентуален финал: няма как Аднан, да речем, да е носител на новото като продължение, ако той не е насочен, възпитан и отгледан в този дух. Ако има скок във времето - съгласна съм, че този финал би бил логичен. Когато и Демир и Йълмаз са имали своето време да извършат заложеното в тях, ако са имали необходимите времеви рамки, за да изпълнят ролите си. Също така, това би било логично, ако Зюлейха също е имала времето да се "потопи" и възприеме традиционното в Чукурова и имала възможността и придобила желанието да внесе новото, което носи в себе си. Така и децата ще са отраснали с някакъв вид влияние, възпитание и принципи, които ще им дадат основата да продължат промените.
Но, ако финалът се случи докато децата са прекалено малки и ако финалът е именно този - Йълмаз убива Демир и край...то не виждам никаква възможност за изпълнение на историческата роля на героите: децата ще са прекалено малки, за да са възприели определената идеология на новото...генетиката сама по себе си не е достатъчна. За възприемане на определени идеали и за следването им трябват извесни години възпитание и влияние от страна на родител или на родители; Зюлейха ще е още прекалено чужда на тези земи и все още неспособна и да разгърне потенциала си, носещ духа на новото време; Йълмаз няма да е имал възможност да "посее" по-дълбоко семаната на новото в стопанските отношения, на иновациите и на новите отношения в работния процес; Демир няма да е имал възможност да се "пречупи" в по-голяма степен и да тръгне по пътя на промените и в двата плана - личен и икономически. Ако Йълмаз убие Демир на този етап, в това време...то всичко ще бъде преустановено още в "зародиш", защото няма да има кой да налага и съответно, кой да приема процеса на новото и да го внедрява в Чукурова.
Именно Йълмаз - носителят на новото в икономическите отношения ще бъде заклеймен, ако бъде убиец на Демир - местния бей от поколения наред. И оттам, новаторските инициативи, ще бъдат свързвани с името на Йълмаз, на човека убил Демир - представителят на земята на Чукурова и тези нови инициативи ще бъдат заклеймени и отречени. Всичко направено до момента от Йълмаз ще бъде унищожено и отречено от местните. Ако смъртта на Демир е свързана с Йълмаз, то процесът на иновации ще бъде преустановен, не само, защото няма да има кой да продължи "щафетата", но и защото именно този процес ще бъде свързан с нещо трагично и пошло - със смъртта. И Чукурова ще продължава да се ръководи от местни бейове подобни на Хатип или от такива с разбиранията на Дженго за елитарността и нещата ще продължат по старо му, докато не дойде друг новатор, но той няма да е свързан с никой от двата рода.
Както беше споменато: Фекели убива Аднан, а мотивът е противопоставяне на едрата собственост - отказ на Фекели да продаде  земята си и да напусне Чукурова. Аднан е бил закостенял и идеологията му е била много консервативна, обърната към миналото и остарялото - монополът върху земя и производство; един единствен бей и много работници, тип крепостни селяни; отношения на заплахи и шантаж. Фекели убивайки Аднан, сякаш "убива" и именно тази остаряла система, както в стопанските отношения, така и в личностните такива.
Демир се различава от баща си, но тази разлика се вижда, ако Демир се познава от по-отблизо. Демир има различна същност, независимо от възпитанието си и започва да проявява възприемчивост към новото във всяко едно отношение и ако той бъде убит от Йълмаз, то тогава къде ще логиката на случващото се?!
При Фекели - Аднан е ясно: старото - използващо силата на заплахите и властта, както е било от старо време реагира агресивно и бива унищожено от новото, което агитира както за дребна собственост, така и за лоялна конкуренция и новаторски инициативи и в производство и в отношения работодател-работник.
Лично аз бих приела такъв финал, ако Демир се обърне отново към старото и към възпитаваното от Аднан - било то в стопански или личностен план: т.е. монопол и присвояване на земя чрез заплахи и поляризирани отношения: работник-работодател или в семейството - психологически и/или физически тормоз над Зюлейха. Тогава евентуалното убийство на Демир от Йълмаз би било свързано и сякаш повторение на това на Аднан от Фекели, но на нов етап и на ново равнище.
Видяхме как никой не нарече Фекели убиец, никой не се държи с него като такъв или като престъпник, защото Фекели е бил известен както с поведението си, така и с идеите си. Хората на Адана са усещали или предполагали, че свидетелите най-вероятно лъжат и са приели Фекели като жертва на обстоятелствата и сега го почитат и го уважават. Но, какво е станало след като Фекели е влязал в затвора, въпреки идеите, които е имал - нищо...., новото в идеите му е било забравено и Яман са продължили консервативната политика на Аднан. Ето защо, когато Фекели се върна, беше посрещнат с думите: "Когато те затвориха, героизмът и справедливостта си отидоха с теб. Яман гледат само парите". Фекели е имал идеи, но отивайки в затвора, той ги е отнасъл със себе си и ги е реализирал от затвора в Истанбул чрез жена си. Какво се случва в Адана - консервативното си продължава в лицето на Хюнкяр, която възпира Демир и в лицето на другите богаташи с остаряло мислене...няма модернизация, всичко се прави на ръка, работниците и на Яман тънеха в кал и боклуци, боледуваха.
Именно и това е и моята гледна точка: ако Йълмаз отиде в затвора, след евентуалното убийство на Демир, както се коментира при такъв очакван финал, то няма да има нито кой да продължи нововъведенията, нито кой да ги приеме и внедри в Чукурова. Процесът ще спре до там и новото ще се свърже с името на убиец и ще бъде дамгосано....ще бъде предпочетено отново старото, познатото, това, което е господставло до тогава. Така че, лично аз не виждам кой ще работи за тези промени, които да направят живота на децата и на следващите поколения по-щастлив. За да има приказка, то новото и прогресивното в икономиката на Чукурова не би трябвало да се свързва с лошия герой...с убиецът. А, ако прогресивното не бъде свързано с името Йълмаз, който именно започна да го въвежда в Чукурова, то оценката на самият сериал към този герой би била прекалено тежка и несправедлива, както и нелогична. За да имат самочувствие децата на Йълмаз и Демир, за да могат с гордост да продължат промените в тези земи, то съдбата на бащите им не би трябвало да бъде свързана с престъпление. Това е моето виждане.

Здравейте!  
Желая ви един спокоен ден в края на лятото!

Лучия, честит празник на Мурат и баща му, на всички, за които е празник този ден!
Съвпадение, че и аз съм на тема бащи и синове.
 
Земя, принадлежаща на Яман, продадена от Хюнкяр за свободата на Демир.
След като осигури наследник на Яман, сега Хюнкяр отново поставя начало, този път на стопанските процеси.
Продажбата на земя е обрат, който Хюнкяр сега мисли за еднократно действие.
Продажбата на земя има различни страни:
За Яман и неговия син Демир земята е ценност, която се натрупва, целта е цяла Чукурова да е тяхна. Тя никога не се продава. Отказът на Фекели да продаде земята си е щял да му коства живота, а сега е платил с престой в затвора, който синът е увеличил на 20 години и е продължил изкупуването на земя. В тази сделка Хюнкяр  променя ценността на земята, прави нейн еквивалент живота и свободата на Демир. От нещо, което се натрупва и стои на едно място, земята се превръща в средство за обмен, стока, включена е в движение.
Продажбата на земя на Фекели е намеса в идейните разбирания на бащата и сина. Първо, продава се земя на Яман и второ, движението е в обратна посока – от Яман към Фекели.
Хюнкяр е напълно наясно с това: „Али Рахмет, след всичко случило се...ще бъде неправилно. Ако Демир разбере, че съм продала участъка на теб...Момчето ще бъде убито.“ Съгласието си тя не даде от първия път, а договореното ще остане в тайна и някога Хюнкяр ще може срещу същата сума пари да си върне земята. Много въпроси обаче остават...
Колко неочаквано е всичко ни казва Хатип: местният човек, който гради поведението си върху познаване на хората и поведението им, но беше изключил в основа такава възможност. Действието на Хюнкяр е изненада и обрат в трайните отношения между мъжете от двата рода. Фекели припомни едни по-ранни взоимоотношения между двете семейства: „Когато трябваше нещо да се продаде от нужда, ставаха роднини. Искаха проблема да се реши от корен.“, които по времето на Аднан и Демир очевидно са били забравени.
Именно защото се намесва в принципите на Яман и е договор с техния идеен противник, Хюнкяр и Фекели искат сделката да остане тайна. Това, разбира се, в Чукурова е невъзможно. Разкриването ще има резонанс в две посоки: към Йълмаз и към Демир. На двете места – по различен начин и по различни причини. И тук най-интересни ще бъдат реакциите. Дали ще се реагира по стария, очакван начин. Или действието на Хюнкяр ще даде възможност за обмисляне на ситуацията и за следващи неочаквани действия и неочаквано поведение. Кой от двамата противници как ще използва момента. Ситуацията дава възможност за мислене в различни направления: земята – какво да се прави с нея; време за преосмисляне на идеологии и накъде; повод за различен поглед към хора и стари събития, за помирение...и за още по-разгорещена война. Наистина, много е интересно как всеки от участниците ще преработи сделката между Хюнкяр и Фекели. Самата Хюнкяр дали ще е склонна да продава земя и нататък?
Видяхме заинтересована в историята и Зюлейха. Водена от своето отмъщение, тя вижда сега нарушените принципи и ще иска да докладва за това на Демир с цел да навреди на отношенията между майка и син. Но сега тя стои и между двамата противници Йълмаз и Демир. Именно заради сложния характер на сделката ще бъде интересно да видим какви ще бъдат реакциите на отделните герои и как тези реакции ще взаимодействат нататък. Защото именно сега е моментът Демир да превключи в едно друго мислене. Сега става дума за основното, което прави от Демир Демир: земята.

В сделката между Зюлейха и Хюнкяр за живота на Йълмаз Зюлейха заложи себе си и детето.
В сделката между Хюнкяр и Фекели за спасяването на Демир Хюнкяр заложи земя и принципите за земята на своите мъже: баща и син; и двете са неща, които подлежат на преоценка в епохата на модернизацията. Единствен, който не знае до момента истината за своето спасение, е Демир.





----------

Снимки и озет за 42 еп.:

https://www.atv.com.tr/diziler/bir-zamanlar-cukurova/galeri/bir- … va-42bolum-galeri



-----------

"Имало едно време в Чукурова", 41 еп. рус. суб.

https://vk.com/cukurova_mavi?w=wall-135783830_33290

Здравейте ,
Благодаря за всичко споделено!
Съгласна съм с коментираното. Тепърва предстоят интересни моменти, което значи, че и планът за бягство ще е неуспешен...то е ясно.
Не ми харесва този план, защото Йълмаз го планира без да има нужната информация, защото той си мисли, че вече знае всичко. От двамата, единствено Зюлейха е наясно с цялата ситуация и би трябвало да откаже да бяга. Съгласието й за бягство, при условие, че е наясно с неинформираността на Йълмаз по някои въпроси, ме притеснява и смущава. Йълмаз не знае нито за детето, нито за факта, че Зюлейха не е казала на Демир истината за връзката им. Йълмаз крои планове за бягство, като си мисли, че Зюлейха е казала на Демир истината за тях и връзката им, той е убеден, че Демир насила я е накарал да се омъжи за него, заплашвайки я с живота му. Йълмаз няма и представа от детайлите, които са много важни, за да вземе информирано решение. Дано поне бягството да не бъде разкрито, а като единият не дойде, другият да се прибере и така...че иначе не ми се мисли . Със сигурност нещо ще стане, но какво ли?! Може би Демир видя Зюлейха и Йълмаз да се прегръщат при малкия конак и ще е подготвен за бягството им. Ще разберем скоро
Според мен, Зюлейха ще гони Гафур и Сание, защото именно Сание убеди Хюнкяр, че Зюлейха е избягала. Сание игра важна роля в това убеждение. Гафур пък уведоми Хатип, който се възползва от това и създаде голям проблем за Демир.

Лучия, Зюлейха отдавна иска да се отърве от Гафур и Сание, защото Сание докладва всичко на Хюнкяр. А Демир след писмото, което стигна до Йълмаз, иска същото. Сценарият пък иска да се отърве от тях, за да оженят Гюлтен и Четин. Така в стаята на Гюлтен ще влезе човек за 24 ч. и с достъп до всичко нейно. Според мен, това е целта и е въпрос на време кога Четин ще намери писмото, все повече очаквам това да е той. Най-вероятно, без да каже на Гюлтен, ще го занесе на Йълмаз и то в неподходящ момент. И т.н. човек може да си представи какво следва. Тогава Зюлейха ще си скубе косата, че не е приела съдбата си. Никой не може да иска всичко на този свят, тя поиска Йълмаз да живее, той е жив и трябваше там да спре.
Щом Шермин отива при Сабахеттин, а той е другият, който знае за детето, тук е второто място, откъдето може да се очаква всичко. Шермин ще му извади душата на Сабахеттин и ще разбере нещо, ще стигне донякъде.
Остава само да видим кое бъдеще – отляво или отдясно, ще е по-щастливо. И Йълмаз, и Демир работят за щастието.  Значи, Фекели благославя бягството. Е, това не съм очаквала от него, той какви неща говореше, но на война като на война. Няма да избягат.


 

 

 

 

 

Йълмаз иска да бягат, а Фекели благославя бягството, именно защото и двамата не знаят цялата истина и имат само частичен поглед върху нещата. И двамата са убедени, че Демир няма да даде развод на Зюлейха или ако й даде..., то той ще вземе децата. Нито един от тях двамата не знае за думите на Демир към Зюлейха преди да го арестуват. И в този контекст, за Йълмаз и Фекели единствения шанс е бягството. Но, аз пак се чудя, защо Зюлейха би се съгласила на такава стъпка, при условие, че Демир й каза за нещата, които е осъзнал. Защо Зюлейха не иска първо да говори с Демир и тогава да взема решение...дали не вярва на Демир или Йълмаз я е накарал да се съмнява...всичко е възможно.
Лично за мен, приемането на такава съдба е обричане на душата на нещастие. И Зюлейха ще бъде нещастна и Демир. Той може би по-малко, защото все пак, любимата му жена ще е до него и с него, но за Зюлейха, чието сърце е отдадено на друг...ще бъде много трудно. Тя не е Хюнкяр и има различен характер. И Йълмаз и Мюжгян ще са нещастни. Тя вече се прави, че не забелязва ситуацията, но ще е принудена да извиси глас. Йълмаз също ще е принуден да играе роля ежедневно, като Зюлейха, а това е изтощително и човек може да се срине психически. Много сложна ситуация, в която всеки един има своята роля и своята вина.

Зюлейха знае, че Сание е на страната на Хюнкяр и е против нея. Зюлейха знае и че Сание е бдителна и хитра, че може да настройва Хюнкяр без да се съобразява, защото Сание не уважава Зюлейха. И това е достатъчно Зюлейха да не я иска наоколо...още повече, че Сание подслушва и си вре носа в чужди работи.
Демир знае, че Гафур е запазил писмото, което попадна у Йълмаз. Предполагам, че ще научи, че уж никой не би трябвало да знае за бягството, а изведнъж Хатип "цъфна" в затвора...може да е станало ясно, че Гафур е говорил с него. Нали имаше друг работник с него, може Хюнкяр да е подпитала, все пак.
Гюлтен не е крепостна селянка, че да я дава Хюнкяр. Още повече, че Гюлтен е изнасилена и освен някой, който наситина я обича или някой дядка с деца на нейната възраст, никой не би я искал за жена, поради традициите. Хюнкяр има известна непряка отговорност за това изнасилване, защото не разчете знаците и подцени ситуацията. Хюнкяр знаеше, че Ерджо е сериен изнасилвач, ако мога така да се изразя, видя и как гледаше той Гюлтен, но не взе мерки и Гюлтен пострада лошо. Ако Хюнкяр е отговорната за Гюлтен, то тя се провали и сега не би имала и право да налага своето мнение за обвързването на Гюлтен. Ще трябва да се съобрази с желанието на Гюлтен, защото тя има право на щастие след ужаса, на който беше подложена. Гюлтен, така или иначе, вече е преживяла сериозна травма и ако бъде омъжена за нежелан човек или оставена стара мома в семейството на Гафур, то това би било вече прекалено. И накрая: това, че Четин е приятел на Йълмаз и негов помощник е проблем за Яман, а не за самата Гюлтен, обективно погледнато. След евентуалната сватба, Гюлтен ще живее при съпруга си и ще помага в техния бизнес...на свекърите си, надали ще работи в конака.
Лично за мен, Хюнкяр не би трябвало да има право да се противи на евентуалното искрено желание на Гюлтен за обвързване с Четин. Защото това ще е единствената възможност Гюлтен да започне да преодолява травмата. Хюнкяр трябва да погледне, все пак, по-далеч от носа си и да се съобрази и с живота на другите, за разнообразие.