Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем и други исторически сериали №16

Преместили се, добре...но за стената трябваше да дадат обяснение или Демир да им поиска такова. То, за нуждите на СЦ, но си мисля за логиката: ако се руши стената, то тя би трябвало да е в земята на Йълмаз, за да може той да си позволи това. Сега си спомням, че Йълмаз обясняваше, че малкия конак, къщата на работниците и прилежащата земя са на Шермин и сега са купени от него. Т.е. Йълмаз се възползва от това, за да разруши стената и да ядосва Демир. Лошото, обаче, е че така тормози и Зюлейха и Мюжгян, което е недопустимо. Няма логика да няма стена, защото са различни семейства...още повече - врагове.
Прав е Фекели...аз ако бях на него, щях да му хвърля един бой на Йълмаз.
Отмъщението...ето сега и Хюнкяр ще се разплаща с Шермин...ще си отмъсти за всичко, което тя стори.

Аднан Яман гледа строго от портрета на стената жена си и сина си, които се карат за земята му.
Защо Зюлейха сега поддържа Хюнкяр, не разбирам.
Йълмаз започна, Демир довърши и премахна изцяло стената между всичко, което двамата означават. Много символично.
Сега всеки вижда всеки. Започна културен обмен: гостувания, храна: миди от Босфора срещу шкембе от Чукурова.
Лелята играе в нова пиеса „Уж си отивам“. Обаче увяхна, Фекели има работа.
Зюлейха с въпроса за киното разбра, че Демир е зает, и си осигури вечерта. Да видим за какво.
Шермин по пеньоар и Хатип по потник – класика. Освен покрив и дадоха и джобни, тя се самоупреква, но виновен бил...Сабахеттин. Хюнкяр добре каза на жена му, обаче защо тази глупава жена издаде Хюнкяр.

Интересно на какво основание арестуваха Хатип и Шермин? Прелюбодейство? Жена му ли подаде жалба? Интересно. Също като при нас преди "демокрацията". Ама много къса полата на Зюлейха бе. Че модата е била такава през 70те -да, В И стамбул може би също, ама в Адана- Чукурова, мммм...съмнява ме.

Значи, ако онази немска фирма не е подставена, ако е легитимна и няма нищо общо с Йълмаз, то цялата работа е пълен абсурд. Йълмаз продава акциите си и до там. Това, че той е казал, че Демир ще е съгласен на увеличение на капитала не значи нищо и няма никаква стойност. Той е никой вече за проекта, не е нито юрист, нито упълномощено лице от Демир, че да може да говори от името на другия съдружник.
Ако фирмата е легитимна, преди закупуване на акциите на Йълмаз те е трябвало да проведат разговор с Демир и да се уточни всичко; или след купуването на акциите, тепърва да преговарят с Демир, а не да го уведомяват и притискат. Няма как съгласието за увеличаването на капитала да е станало само с единия съдружник - Йълмаз, без присъствието и съгласието на Демир; без преподписване и поромяна на договори. За момента, СЦ ми издишат там.
Леля Бехидже е отровна...сега след всичко, което ще се случи, може Фекели да трябва да предприеме крачка към нея, за да се умирят нещата. Тежки времена ги чакат и двамата с Хюнкяр. Жал ми е за тях, все пак.
Зюлейха не трябваше да спира Йълмаз...да се бяха изнесли. Защото е лудост цялата работа. Сега какво ще става, не ми се мисли...след тези снимки ще следва ураган...онзи, за когото говореше Сание.

Демир направи крачка назад. Но какво следва, не е ясно.
Хюнкяр прегърна майка си безмълвно в тъмното, тя продължава да черпи сили от миналото.
Това със сервитьора син, който е видял Хюнкяр и Фекели, а майката още с появата на Шермин докладва, ми се стори малко пресилено, но както и да е.
Сега да видим Демир как ще реагира и какво ще последва. Може пък тази тема да накара Хюнкяр да направи някакво отстъпление.
Беше любопитен този нравствен съд, явно е било практика.
Спомням си в началото публикувах снимки от вестници от 60-те на млади момичета и жени с превръзки на очите, порицавани от семействата си за лошо поведение. Всякакви опити за ред, вместо лична свобода.  
Бехидже се е наместила сред чукуровските дами, там е и Зюлейха, ще видим какво ще си говорят.

Нито Демир, нито Йълмаз ще проявят разбиране към старата история...а би трябвало...нали и двамата уж обичат. Демир не спира да повтаря: убиец, та убиец...явно само това вижда във Фекели, а не човека. Жалко!
Йълмаз пък въобще няма мисъл в това което прави, ама никаква - а само гняв.  
И двамата са за бой Притеснявам се за чичо Фекели. Не давам да му се случва нещо!!!
Лека нощ от мен!
П.П. Нещо ми беше леко скучна серията, не знам защо.

И на мен хич не ми хареса преместването на Йълмаз под носа на Демир. Пекалената показност. До тук беше с мечтата на Демир. А дали наистина това не е било постановка, с тия германци? А всъщност Йълмаз да направи завода? Борбата между Йълмаз и Демир води към прогрес Чукурова, но някак си сценаристите не наблягат особено на това. За сега наблягат на долните интриги. Като почнеш от Гафур, Сание, Бехидже та до Хатип и Шермин. То да си бяха взели поука, ама не . До края на сериала ще ни занимават с тях. Зюлейха и тя не се спря, уж приключила с Йълмаз пък "Не си отивай, че поне да те виждам". Тя мазохистка ли е?

По повод на това, което се превръща в минало, Фекели каза:

„Животът е като приказка. Имало едно време...“



https://www.instagram.com/p/B5bAbkOpPu2/

Лучия, благодаря за пожеланията. За всички да е хубав декември! Но аз ще се появявам в Чукурова.
Хубава новина за Сарачоолу.

Лека нощ и от мен!

Здравейте! 🤗

Много ви благодаря за споделеното! 💐

Лу 😍 ,
Губя се, че съм в сесия и ми е доста тегаво. 😀
Липсва ми и Чукурова, и писанетов темата.

Не съм гледала епизода. Явно ще чакам превод или ще е, когато намеря време.

Само да вметна, че въобще няма да ми се понрави, ако Зюлейха и Йълмаз започнат да се виждат тайно. Не одобрявам задкулисните игри. Или да се съберат, или да са наистина с хората, които искат.
Защото в момента раняват и самите себе си, и партньорите си.

Хубав ден!

Здравейте, пак съм аз! 
Ира, успех в изпитите!

Не мога да тръгна, без да споделя с вас едни впечатления, които ми изплуваха по-късно в съзнанието, и ме накараха да гледам отново голяма част от 46 еп. Така разбрах защо епизодът ми е харесал, снощи не знаех отговора.
Има и други неща за обсъждане от този еп., но друг път.

Оградата: когато Зюлейха и Йълмаз дойдоха в имението, ограда нямаше, както и сега след разрушаването и разчистването и. Оградата се появи, за да раздели двата клона на рода Яман, които след брака на Зюлейха с Демир и идването на наследника станаха врагове - Шермин е заинтересована от наследството. После се появи врата, първо дървена, после метална, конакът беше продаден на Йълмаз, после запален от Демир и сега възстановен от новия собственик Йълмаз. Така съседите роднини бяха заменени от съсед, който е едновременно враг на Яман, новите и дошлите от Истанбул съседстват с местните  обитатели на големия конак, новото става съсед на старото, традиционното. Докато през цялото време дотук Демир заключваше, криеше Зюлейха сега оградата падна не само от ударите по нея от Йълмаз, но и от тези на Демир. Ако в началото Демир искаше да изгони Йълмаз от Чукурова, липсата на ограда между двамата сега е резултат на бавното приближаване на ново и старо, което премина през различни степени и днес те са изравнени и „Йълмаз“, кавички, защото става дума за обществени сили, е готов безпрепятствено да унищожи „Демир“, да превърне в ад живота му в неговия собствен конак. Това, че от самото начало на сериала до днес движението не е спирало ни подсеща два пъти в еп. продължаващият своето пътуване влак. През изминалото време обаче Демир се научи да живее с Йълмаз. Демир демонстрира самочувствие като каза, че няма никъде да ходи, няма намерение да напуска конака си, консервативното от майка му задейства и в него рефлекс за оцеляване и той, по-точно „холдингът Аднан“, важна подробност в неговия изказ, се отказаха от немската фирма и засега – от мечтата. „Най-добре се смее, който се смее последен“ се пошегува Демир, ще видим кой ще е този последен.



Вечерта, когато Мюжгян и Йълмаз посрещаха гости, ни показаха една много интересна картина. И още по-интересно беше това, че вечерната картина отвън, ни показаха през деня отвътре: с гостуването на Зюлейха в ремонтирания и новообзаведен конак.
Затова първо за интериора. Още с влизането Зюлейха попада в един свят от синьо и бяло, докато в това време Мюжгян държи в ръцете си бяла покривка. С всяка стъпка на Зюлейха камерата описва една стая в синьо и бяло, съчетано с оранжево, зелено и още други цветове. Пано на стената напомня илюминатор на подводница, сякаш двете героини са под водата. Още при влизането прави впечатление, че всички цветове от интериора на стаята се съдържат в роклята на Зюлейха, а панделката и зеленото от долната част на полата повтарят цвета на креслата. Нищо не е самоцелно в избора на цветове в тази сцена. Обзавеждането е направено от двама млади хора от Истанбул, морето е в тяхната душевност. Това, което те са избрали за своя дом, в този момент демонстрира върху себе си Зюлейха. Значи, тримата са от един и същи свят и това е светът на морето, водата, на Истанбул. Това прозвуча и в храните, които двете си размениха: Зюлейха донесе храна от животински произход, т.е. свързана със земята - това е храната в нейния конак, докато Мюжгян беше приготвила миди от морето.

Вечерта картината се разкри отвън. Камерата подробно и няколко пъти гледа продължително от позицията на масата с гостите и грила. Картината е много впечатляваща. Оттук се виждат двата конака без никаква преграда между тях; два конака в напълно различен стил. Конакът на Яман, който добре познаваме, е в землисти цветове. Докато вдясно от него се е появила нова  сграда, която с цветовете си, синьо и бяло, които видяхме сутринта в интериора на същата, веднага напомня региона на Егейското крайбрежие. Домакините са облечени в същите цветове: нюанси на синьо и бяло. Така пред нас са двата конака, които най-общо могат да бъдат характеризирани като: Земя – Вода;  местно – отвън; Чукурова – Истанбул. Към тези характеристики могат да се отнесат още някои като напр.: в Яман живеят 4 поколения, две жени са от Истанбул – Зюлейха и Азизе, която единствена хареса мидите; основният проблем в този конак сега е земята; докато в конака на Йълмаз всички присъстващи са от едно поколение и второ с едно още неродено дете; половината са от Истанбул; професиите им са свързани преди всичко с човека – неговото здраве, отношенията между хората, фабрична преработка на продукти от земята, но не пряко със земята. 

На фона на тази картина от интериора и външния вид на двата конака много интересно е поведението на Зюлейха. Тя не се е облекла специално, за да отиде при Мюжгян, роклята и издава нейната същност на жена с вкус от морето, същото важи и за Мюжгян и Йълмаз. Занесе „земна“ храна и получи впечатления от новия дом на младоженците, който внимателно разглеждаше, след което направиха впечатление някои промени в нейното мислене и говорене. Зюлейха вече беше казала пред себе си, че Чукурова е нейна съдба, но сега същото тя заяви това пред други хора, пред жените в клуба. Промени си мнението за земята; кратко време преди това тя беше за това земя да се продава, но след посещението в дома на Йълмаз и Мюжгян Зюлейха се присъедини към мнението на Хюнкяр и каза, че е по-добре да не се продава земя.
Може да се разсъждава по различен начин какво се крие зад това Зюлейха да се демонстрира като принадлежаща към Чукурова и болееща за земята на Яман в Чукурова.
От една страна, изглежда така, сякаш тя подкрепя съпруга си, който е най-големият земевладелец в Чукурова и пази неговия интерес в противовес на Йълмаз, който не е свързан със земята.
Но би могло да се разсъждава и по друг начин Зюлейха знае, че Йълмаз има намерение да вземе всичко на Яман, а тях да унищожи. При гостуването тя видя, че светът на Йълмаз и Мюжгян, е светът на морето и Истанбул. И Зюлейха може да мисли, че когато/ако някога тя е с Йълмаз, ще е по-добре вместо земята да отива в други собственици, което би се случило при продажбата и, да остане в Яман и така да стигне до Йълмаз. Зюлейха стои между Демир и  Йълмаз; тя вижда с очите си и разбира разликата между двамата, особено ясна след това гостуване при Мюжгян. Съответно на това, което вижда и както го преценява, тя действа. В случая Зюлейха вижда и осъзнава своето различие от Мюжгян, която няма никакво отношение към земята; Мюжгян и Йълмаз са от един и същи вид. Зюлейха може би преценява, че действайки в интерес на земята помага на Демир, а при друг развой на нещата, вероятно и по-желан от нея, тя би допълнила липсващата „земна“ съставка за целостта на Йълмаз. Тук се сещам и за това, че все пак самата Зюлейха беше причина, за да последва Йълмаз по пътя към Чукурова, сякаш не само Йълмаз, а и нещо друго я теглеше към Чукурова. В дрехите, с които двамата пристигнаха, Зюлейха цветово изразяваше земната половина, докато Йълмаз – беше отново в синьото на водата. Това е по отношение на Йълмаз. Докато за целостта на Демир Зюлейха допълва синята, водната половина, каквато тя също притежава в себе си. Така Зюлейха стои между двамата и може да допълни всеки от тях до цялост. 
 
Конакът на Яман:



Зюлейха и Мюжгян пред вратите в синьо на малкия конак.



Далече от Чукурова, на Егейския бряг:



Конакът на Йълмаз и Мюжгян: интериор:

https://twitter.com/i/status/1200127784317784065

Конакът на Яман и конакът на Йълмаз: панорамен изглед:

https://twitter.com/i/status/1200360946843234304

Зюлейха и Йълмаз са пристигнали в Чукурова.
Днес живеят отделно в двата съседни конака.
Между тях отново няма преграда, както и в деня на пристигането им.
А нататък...