Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем и други исторически сериали №16

Добро утро
Не, честно, не разбирам.  
Какво означава, Демир е разбрал, че Зюлейха е нечия, ама вече е бил влюбен? Това трябва да оправдае Демир сигурно?   Как? Демир не може да контролира желанията си? Не може да се откаже от една любов, въпреки че тя не е споделена? Ами той се влюби безумно още на онази гара, когато наблюдаваше Зюлейха на чешмата и си призна пред Дженго. Призна си и че въпреки, че е знаел, че тя е бременна, пак е нямало да се откаже от нея. С какво признанието на Зюлейха ще "избели" образа на Демир като човек? Или тази теза трябва да дискредитира Зюлейха от онзи период в очите на зрителя? Ама зрителите видяха как Зюлейха се мята безпомощно като птиче в клетката на Яман. Видяха в кого е силата и властта да се разполага с живота на хората и да налага своите решения. Освен това, ако възприемем подобна предпоставка за изводите си, това означава да оправдаем и Йълмаз за неговата женитба!? (което си е грешка от негова страна). Ами той също е влюбен в Зюлейха (и то от по-рано от Демир).  Или пък ... трябва да възприемем тезата, че "това е положението сега и трябва да се търпи". Е, да се търпи, ама никой не е щастлив в това търпение. Търпяла е години наред и Хюнкяр, и какъв е резултатът? Демир..., на когото е отдала цялата си любов, е превърнала в човек, незачитащ чувствата на другите. Ами ... няма как да приема подобно нещо. Гледам, че и сценаристите не го приемат - обърнаха влака на живота надолу с главата, а букетът от цветя падна и се разпиля.
ПП Що се отнася до смелостта на Зюлейха точно сега и нареждането й в поредицата от негативни събития за Хюнкяр, ами според мен, тя непрекъснато се съпротивлява - от деня на сватбата, през бягствата и искането на развод. Това не е смелост, възникнала в последната серия. Просто сега ефектът е налице, преди съпротивата й беше задушавана жестоко.

Не му е времето за спор точно тези дни, ама...
1. Не е коректно началото, за което аз съм написала (ясно съм го означила в поста си) да се подменя с началото, за което пита Йълмаз. Йълмаз не е видял как Демир полудява на онази гара и хуква да слиза от влака. Но ... зрителят това го е видял.
2. Баща и син не знаят всичко, но ние знаем и оценяваме поведението на героите. Това го има написано в постове.
3. Смелостта сега е част от смелостта изобщо. "Сега", както и "преди" зависи от обстоятелствата, при които е поставена Зюлейха. Не може да се нарече слаба и страхлива (още по-малко - пресметлива и даже алчна) жена, която посяга на живота си, тръгва да бяга, крещи, че не обича Демир и иска развод (като резултат - заплахи,отнемане на детето й, лудница...)И нито за миг не се е примирила с положението си, даже когато играе на омъжена жена. И си признава, че играе!
Според мен, човек трябва да реши, каква Зюлейха иска да види - примирена , отдадена само на децата си, повторение на Хюнкяр, или свободна, съпротивляваща се срещу насилието, искаща мечтите си за семейство, изградено върху взаимна любов.
И накрая, няма как да не прави впечатление, че негативните оценки с малки изключения се пренасят ту върху Йълмаз, ту върху Зюлейха, ту върху Фекели. Те биха били симпатични сега, ако приемат обстоятелствата и търпят. В името на спокойствието, неродените деца, любовта на Демир, нещастната   в живота си Хюнкяр. Ами къде е справедливостта? Тя е два вида: изравнителна (изначалните условия трябва да бъдат равни за всички) и разпределителна (баланс между делата и дължимото всекиму). 

Здравейте
Момичета, пожелавам ви Светли празнични дни! Здраве и благоденствие в домовете! Късмет и щастие за вас и семействата ви!!!

Лично за мен, няма как героите да изпълнят докрай нашите очаквания, защото ние имаме пълен поглед върху картината, като зрители, а те са в действието и всеки преценява ситуацията според своята гледна точка.
Аз вече писах за вината на Хюнкяр - тя изначално застраши живота на Йълмаз, издавайки го на полицията и позволявайки да му се даде грешно обвинение и много по-тежка присъда, а после заблуди Зюлейха, че му помага и ще му помогне. Но именно тук е голямата машинация на Хюнкяр. Все едно лекар да отрови или натрови пациент и после да каже на близките му - "аз ще му спася живота, но той ще има увреждания и ще е в санаториум до живот" и те трябва да са благодарни. Хюнкяр беше виновна, чрез целите на плана си, за смъртната присъда на Йълмаз и после се правеше на спасителка, че смъртната присъда беше намалена на до живот. Именно оттам идва всичко. Хюнкяр влезе с голяма измама в играта със Зюлейха. А, Зюлейха беше честна с нея, всичко й каза и разказа, както и следваше всичко, което Хюнкяр я посъветва. Оттам нататък Зюлейха действа вече според една лъжа и лъжливи обещания. Няма нито договор, нито съглашение, защото едната страна изначално измами другата с условията по "договора". Зюлейха вече "проглежда" и отдавна осъзна, че е лъгана и манипулирана. Значи, Хюнкяр може да играе, а Зюлейха - не?! Ситуацията е объркана, защото има два плана: "план Хюнкяр" и "план Демир", а една Зюлейха и именно нейните реакции на двата плана поотделно, но и общо, защото те са свързани, правят действята на Зюлейха на моменти неразбираеми или нелогични или нечестни. Но това е така, защото и двата "плана" отсреща също съдържаха лъжи, единият повече, другият по-малко, но така или иначе те се преплитат и сместват влиянието си.
За Демир също съм писала. Той не каза на Зюлейха, че знае истината, защото целеше брак на всяка цена. Именно чрез брака и статута на законен съпруг той би задържал Зюлейха, няма как иначе по друг начин. И сега, той и с думите и с поведението си доказва именно това.
И Зюлейха и Демир мълчаха заради плановете си и очакванията си всеко поотделно. Демир ясно даде да се разбере, че живота на Йълмаз зависи от нейното поведение като съпруга. Неслучайно, тя пак си спомни за съня си.
Най-неприятното за мен е следното: каквото станало, станало, кой прав, кой крив, но Демир вижда, че тази жена е нещастна, че не го обича и въпреки това иска да я държи до себе си...заради своята си любов и заради хорските приказки. Не знам, това не го разбирам, нито тази негова любов ми е понятна. Той се оженил завинаги,. Да, но нали я обича...а я вижда как страда, как плаче, как е нещастна, как се опитва да го играе на съпруга, но изнемогва...не може. И въпреки това я държи насила и заплашва, като много добре знае цялата истина и цялата ситуация. То не беше душене, пистолети, заплахи, шантажи. Не знам, това е насилие за мен и не мога да го приема. Не харесвам брутални мъже с техните свръхчувства.
Фекели и Йълмаз - съгласна съм, че те не знаят истината, но ако тя не им бъде казана, те няма как да я узнаят сами. Правят си изводи на базата на казаното. Йълмаз няма как да се досети, че Зюлейха не е казала на Демир за тях. Още повече сега, когато Фекели чу, как тя е искала да спи пред вратата на ареста, но не й е било позволено.
Ще видим как ще се развият нещата, но лично за мен, всеки има определена вина, кой по-голяма, кой по-малка. Но, едно знам за себе си - аз също не понасям насилие, независимо от причината. А Яман упражняваха и упражняват психологически тормози и насилие над Зюлейха, имало е и физическо такова от страна на Демир. Това не мога нито да приема, нито да  оправдая, независимо какво прави Зюлейха и какво е обещавала или не. Има си някакви норми на човечност, които аз не мога да пренебрегна. Но, всеки с мнението си.

Хубав ден и до скоро!

Здравейте!  

Съгласна съм, че моментът не е най-подходящ за страстите в Чукурова. А този сериал дава възможност за много различни оценки, но това е и хубавото в него. Когато стигнем края, тогава може би ще виждаме по-добре, може и да се приближим в това, което сега виждаме различно.

Обичам да се връщам към началото, това ми дава възможност по-ясно да видя последните събития. Сега виждам много ясно, че Зюлейха е сключила брака с Хюнкяр. И за двете Демир е средство, Зюлейха не чува, не забелязва Демир. Затова я плаши неговата любов, а имаше един момент, когато бяха на посещение при детето след психиатрията и Демир и каза, че негово или дете на Йълмаз, Аднан е негов син, когато тя за пръв път сериозно се уплаши и от любовта му към детето. Тези две най-важни неща Зюлейха въобще не беше предвидила. Тя си мислеше, че може да се измъкне от този брак, когато поиска, разбира се, заедно с детето. Взимането на решението за брак от самото начало е смелост. Но тя не познава нито Демир – а и кой ли го познава от тази му страна, нито Хюнкяр, нито имаше предвид в оня страшен начален момент амнистията и поведението на Йълмаз при връщането. Това и още други неща, Зюлейха нямаше как да предвиди в началото. Затова смела, но и безразсъдна. Казвала съм това и преди, Хюнкяр я надхитри с детето, защото Зюлейха нямаше представа какво ще означава то за нея. Майка срещу неопитност в майчинство. Това за мен е най-големият грях на Хюнкяр. След което я поема Демир с любовта си и любовта към детето като част от нея. Този етап пък – напълно непредвиден от Зюлейха. Имаше една сцена някъде около финала на първи сезон с разговор между Хюнкяр и Зюлейха. Тогава споделих, че за мен това е моментът на разтрогването на договореното, или както искате го наричайте,  между двете жени. От този момент, тук се появява вече и второто дете, Хюнкяр не се намесва пряко в отношенията, те са оставени между Зюлейха, Демир и съдбата. И това е другото голямо хлъзгаво нещо в това, което започна Зюлейха, че то започна между нея и Хюнкяр зад гърба на Демир, но продължава с Демир и оттеглянето от пряка намеса на Хюнкяр. Това е също голяма грешка на Зюлейха, че тя отначало обсъждаше с Хюнкяр, а не с този, който трябваше да спасява Йълмаз.  

По отношение на брака с Демир Зюлейха започва обратното броене (играта) още на самата сватба: каменната физиономия, един месец – уж „меден“, не е произнесла името на Демир...И не е спирала оттогава досега да търси начини да се върне на пътя, който води обратно.
Появата на Зюлейха пред младоженците е случка по този обратен път. Тя имаше съвсем конкретен повод: разговорът Зюлейха – Мюжгян. Този разговор изплаши Зюлейха, че остава неяснотата с брат и сестра, каквито влюбените направи тя самата и това може и да и тежи, че брака и с Демир може да се тълкува като бил в нейна полза и накрая, че друго дете на Йълмаз заплашва мястото на Аднан в сърцето и ума на Йълмаз. Зюлейха се страхува да изгуби Йълмаз. Този разговор я подсети за опасностите, идващи с изтичащото време и неговоренето и тя използва момента. Това, което и каза Мюжгян, бяха същите въпроси, които засегна Зюлейха пред Хюнкяр и Фекели: Зюлейха каза, че Хюнкяр е знаела, че са мъж и жена, разделила е влюбени и Зюлейха се е съпротивлявала, страдала е...не каза само за детето. Според мен, Зюлейха се изплаши да стигне до края. Вероятно чувства голямото закъснение за казването на такова нещо, а мълчанието на Хюнкяр странно, че мълчание може така да въздейства, но за мен беше  стряскащо, плашещо, нещо такова. Мисля, че и двете неща въздействаха върху Зюлейха и тя отиде там, където това вече е говорено – при Сабахеттин.

Ако героите се пренесат в историята, която ни разказват за модернизацията, в която всеки отговаря за нещо, там брак на Фекели и Хюнкяр би означавал край на процесите. Или поне с оттеглянето на консервативното крило на предходното поколение – тяхното стихване. Зюлейха е героиня, част от общото с Йълмаз, тя иска процесът да продължава. Образно казано, в неговия край, ако Йълмаз унищожи всичко по пътя си, вкл. Демир, двамата отново могат да се съберат. Докато Мюжгян иска спокойствие, тя отклонява Йълмаз/острието на модернизацията, от постигането на крайната цел. Крайна цел всъщност няма и не може да има, става дума за края на този етап на процесите. Но той не може да завърши, преди да се реши съдбата на най-консервативната прослойка, която е и икономически най-мощна в момента,  лицето на която е Демир. Зюлейха няма да спре опитите си да се върне при Йълмаз, където тя принадлежи по същността си. Шансът на Демир е да направи всичко възможно и да я убеди в себе си като достоен за любовта и. Влюбеният в Зюлейха Демир е образ на привлечения от новото местен човек, но той още го опознава, стреми се към него, но това е много дълъг процес, защото „Демир“ тръгва от много далече; достатъчно е да си спомним мечтите на баща му, деянията му дотук, вижданият му за жената и още, и още. Но любовта го води и ще видим докъде ще го доведе. Демир се стреми към духа на новото време, това е Зюлейха за него.  

Фекели:
„Някой обича, колкото му позволява гордостта,
друг – колкото му позволи животът.“

Благодаря за споделеното!
Според мен, Зюлейха и Демир са прекалено различни и като ценностна система и като мироглед. Просто едва-едва имат някакви допирни точки. Консерватизмът в мисленето не винаги е следствие на средата и на възпитанието...понякога човек го носи или не в характера си, в същността си. За мен, проблемът е в характера на Демир и го писах това в предишните си постове. Неговият шанс, лично за мен, е не само да се покаже като достоен за любовта на Зюлейха....защото той и сега се мисли дори за повече от достоен (бил й подарил света, бил й дал всичко, бил се жертвал, бил рискувал, приел бил това или онова и т.н.), но най-вече: да се промени и да започне да цени и уважава и чувствата на другите около себе си. Демир за момента е самоконцентриран, той дава оценка или тълкува нещата единствено от своята гледна точка и в зависимост от своите емоции, желания и чувства. Чувахме го да казва неведнъж, че няма да може да живее без Зюлейха, че тя е животът му, че тя е смисълът му и т.н. и т.н., но нито веднъж той реално не пита тази Зюлейха как се чувства, реално той нито веднъж не проведе един сериозен и честен разговор с нея без да крещи и заплашва, когато чуе името на Йълмаз. Не го видях веднъж да се замисля за нея като цяло, а само за себе си - колко бил жертвал и как не можел да живее без нея. Не знам, но ако Демир продължава със заплахите и към нея и към Йълмаз, за да моделира поведение на съпруга у нея, то той никога няма да спечели Зюлейха. Трябва му кардинална промяна и някакъв катарзис, който да го накара да преоцени себе си. Само тогава, лично за мен, той има шанс. Лично за мен, в момента го води не любов, а някаква смесица и примесица от любовно чувство, желание за притежание, желание за доминиране, ревност, гняв и страх. Чистото любовно чувство би го накарало да "види" Зюлейха, ама наистина да я "види"...колко е нещастна, сломена, депресирана, обезверена. Демир в момента не я "вижда", не я "усеща", подобно и на Йълмаз, който наред с любовта си, изпитва и ревност и гняв и желание за мъст. И двамата мъже са разконцентрирани..един по-малко, друг повече. Но, лично за мен, Демир трябва да преоцени реакциите си и поведението си към жената още от самото начало: Филиз и да премине към Зюлейха и да отдаде внимание и на майка си...да погледне от тяхна гледна точка. Това му липсва на Демир - емпатия, да "влезе" в обувките на другия. Може би ще успее. С интерес ще гледаме нашите герои!

Какво си мисля по мои изчисления : Мюжгян каза, че вече не й се гади от бременността и това горе-долу знаем че означава, че е в 4 месец. После изглежда с доста по-голям корем и това значи, че са минали най-малко 3 месеца, т.е. сега е в 7 - и месец, а Зюлейха вече в 9 - ти (имат горе-долу около два месеца разлика). Т.е. на Зюлейха й е време да ражда, а с Мюжгян се случва нещо неприятно. Дават така фрагмана, че да ни заблудят, че и с двете става нещо. Но, Зюлейха просто ще ражда вече, така си мисля.

Привет, момичета!

От все сърце благодаря за интересните постове!

Не мога да се откъсна от нашите герои. Видях фрага и бързо се запечата в съзнанието ми. Какво ли ще стане с бебчетата- много искам да се родят живи и здрави.

Наистина всеки има свое различно виждане относно сериала, но се радвам. Откривам голямо сходство във мислите на Ваня и Лучия.

Зюлейха не е алчна- тя никога не е ламтяла за пари, за власт- така е.Но всъщност необичта й към Демир и ненавистта й към Хюнкяр не й попречиха да използва имуществото им. С колата подарък от Демир се вижда с Йълмаз. На нея и на детето й от Йълмаз, им е подсигурено абсолютно всичко, не съм забелязала това да не й харесва.
Тя има избирателно виждане. Вижда само негативите от тази сделка.
Кога тя самата призна на Демир, че са мъж и жена с Йълмаз?! Когато видя, че Йълмаз е жив и свободен, вървящ срещу нея. Много ми е чудно, ако Йълмаз не се беше появил, дали щеше да признае на Демир истината, дали щеше да иска да бяга от него и сигурността й в Ямановия конак?! А дали щеше да му признае чие е детето въобще... Тя решава да изговори тайните, когато на нея й е угодно да ги знае Демир. Но Демир добре издокара и нея, и Хюнкяр.

На Зюлейха й писнало да играе тази игра. Демир да не би да е играчка в ръцете й- Демир какво е - човек ли е, кукла ли, средство ли?! Демир се възползва от мълчанието на Зюлейха, а Зюлейха използва Демир и обичта му. Мисля, че има съществена разлика. А сега й писнало. Натресе му чуждо дете, а сега й било писнало. Като не е искала такава игра, да не се беше съгласявала на този брак и да беше търсила сама решение. Ту дава надежди на Демир с мнимата й проява на добро отношение към него, ту следва истеричния й пристъп и започва старата песен на нов глас.
Аз не бих търпяла това- тя го съсипва с непоколебимия й отказ да го обича. Да я беше оставил да си тръгне, та да го оцени...
Гордият Йълмаз след амнистията не отиде веднага да говори с нея, та да разбере каква е истината, а излезе на среща й вече като Йълмаз бей. А Демир не спира да се надява и се бори за любовта й, дори със себе си се бори...

Ирина съвсем добронамерено искам да те питам: ти одобряваш ли начинът по който Демир се отнася със Зюлейха? Намираш ли насилието, проявявано от Демир за нещо нормално? И дали насилието е оправдано при някои постъпки или не? Просто ми е интересно.
Никой не му е натрисал чуждо дете, Демир много добре знаеше за това и освен обичта към детето, заради майката, той с радост си осигури наследник, иначе щяха да го съсипят с приказки и сплетни и той и Хюнкяр това го знаеха добре.
Съгласна съм, че той трябваше да я остави да си тръгне, а дали тя ще го оцени или не, това си решава тя самата. Той нали за това говореше преди да го арестуват, но после съвсем забрави и даже и не се състоя разговор по темата. Демир си продължи както и преди - заплахи при неприемливо поведение. Не знам как точно си го представяш, но според мен, не може да си наложиш да обичаш някого, на сърцето не можеш да си наложиш любов...Зюлейха се опита, но не успя. Неслучайно тя запали писмото до Йълмаз, докато Демир лежеше безпомощен в болницата като избра благодарността пред любовта, така както Йълмаз сега избра дълга пред любовта.
Съгласна съм, обаче, за това, че тя трябваше много по-рано да вземе някакво решение за себе си. Писала съм много за това и съм я критикувала.
И едно уточнение: Йълмаз след амнистията отиде да говори със Зюлейха в конака, точно в деня, когато тя раждаше. Но беше почти убит от Демир. Може би този момент се забравя и това насилие от страна на Демир се пренебрегва.
И последно: След като се освести, Йълмаз още веднъж отиде да види с очите си, какво се случва (преди да се появи като бей) и видя една идилична картина: Зюлейха и Демир с бебето Аднан вечеряха и се смееха, изглеждаха щастливи, там бяха и Хюнкяр и Хамине, после Йълмаз видя двойката да се прегръща до порозореца гледайки звездите. С ръка на сърцето си казвам, че лично аз не мисля, че има мъж, който не би повярвал в това, което вижда и би го игнорирал. И вече след този момент, Йълмаз се появи като бей.

Има поговорка: На сила хубост не става. Няма ли либидо, работата не става.Зюлейха се напъва с Демир, ама докато види Йелмаз и пеперудките  затрепват и като магнит те привлича човека.

Разбира се, че не одобрявам постъпките на Демир, когато проявяваше насилие. Много пъти съм го писала това. И няма да ги одобря, че кой нормален човек би ги одобрил?!
Много пъти съм писала, че любовта на Демир изкарва наяве лошата му страна и това не е правилният начин.
Целта на предният ми пост беше да изкажа мнението си, че Зюлейха не е права в много ситуации, а не да защитавам  и да поставям ореол на Демир.

А постъпката на Йълмаз спрямо Мюжгян не е ли жестока- за да отмъсти на Демир я направи комшийка на Зюлейха и не само. Държи се мнимо добре , но всъщност е с нея само защото носи детето му. Въвлича я във война. Добре ли й е на Мюжгян да е близо до Зюлейха и още повече Йълмаз да е блиЗо да нея?!
Йълмаз никога не е заплашвал Мюжгян, Не й е посягал, но постъпките му за мен са си също вид наисилие- тормоз е за Мюжгян да е в тази среда.

Ирина
Разбира се, че не е прав Йълмаз и не го защитавам тук по никакъв начин, но за съжаление Мюжгян даде своето съгласие за тази ситуация и никой не я е принуждавал да стои в малкия конак, така че ситуацията не може да се характеризира като насилие. Мюжгян и до сега не изрази крайна позиция и не каза - не искам да стоя тук и точка, не си взе куфарите и не си тръгна. Никой не я държи затворена там или без възможност да всеме свое решение. Тя самата се съгласява на този тормоз или на това напрежение.
Насилие щеше да бъде, ако Йълмаз я държеше там въпреки и пряко волята й или ако я заплашваше или изнудваше, за да остане тя там с него.
Така че, колкото и да не одобрявам това поведение на Йълмаз - осъдително е, не ми допада и съм писала за това, то не е насилие и не може да бъде класифицирано като такова. Насилието има съвсем други характеристики. Да, може да е тормоз за нея, страх, стрес, неглижиране от негова страна, незаинтересованост, безразличие и т.н. но не и насилие.

   
Това е интересното в двойката на Зюлейха и Демир, че двамата произхождат от две крайности, крайности, които имат най-различно съдържание. Те не вървят един към друг, за да се срещнат, а много повече Демир върви към нея и на мен ми е интересно дали ще се случи нещо. И също ми е интересно дали това ще ми бъде убедително. Животът по принцип е непредсказуем. Понякога мислим нещо за сигурно, а то се оказва слабо, както и обратното.

Зюлейха също упражнява насилие над Демир. Тя чу какво той от чисто сърце и каза по време на сватбата. Тя не каза нищо.  А сега нарича това игра. Към чувствата на Демир трябва да има също уважение, така както има към тези между Зюлейха и Йълмаз. Зюлейха също трябва да се научи да уважава чувствата на другите, в случая на най-близкия и – Демир. И ако Зюлейха е искала да играе игра, тогава е трябвало да каже това, когато Демир и е говорил за своята любов, още в началото, не днес. Тя не каза и това, че е бременна и го направи баща. След време каза, че и тази игра е свършила. Това е също насилие от нейна страна, защото всеки нормален човек се привързва към дете, особено от жена, която обича. Насилието не се дели на мъжко и женско. Демир рискува извънредно много и се ожени за нея, мислейки че и прави добро, за него тя е била човек в безизходица. Знаете, аз категорично не съм съгласна, че Демир се е оженил за Зюлейха заради детето. А сега Зюлейха иска да си тръгне и да вземе неговото дете. Всичко това е направила тя, затова въобще не я съжалявам. Но изходът не е развод, не знам и какъв е. Ако Демир се разведе с нея и тя каже, че детето е на Йълмаз, това е позор за Демир, от който до края на живота си той не може да се спаси. Освен емоционалната болка. За мен Демир абсолютно не е заслужил това. За това, че детето не знае биологичния си баща, е виновна много повече Зюлейха. Да оставим Демир, Зюлейха иска сега Хюнкяр да е виновна за всичко. Тя е много виновна, но Зюлейха също има вина. Тя се е съгласила и е изпълнила казаното от Хюнкяр. Сигурно в един момент ще чуем как Йълмаз ще прецени историята. Защото едно е, когато Зюлейха жертва себе си. Но е различно, когато е вложила детето, което е и негово, а тя сама се е разпоредила с него.

Как да не е насилие това, което Йълмаз прави с Мюжгян. То започва от това, че я лъга с ръка на сърцето, което уж и подари, ожени се за нея, без да я обича и сега я използва по свои въпроси, които нея или не я интересуват, като например отмъщението, или болезнено я засягат като живеенето в такава близост със Зюлейха. Той спекулира с нейната любов. Ако се случи нещо с тяхното дете, вината ще е изключително на Йълмаз. 

Здравейте ,
Значи сега и Йълмаз и Зюлейха са насилници, само защото е наложително да ги подредим редом до Демир, за да не изглежда той такъв, какъвто реално е. Не съм съгласна честно казано, но всеки, както разбира насилието, така. Още по-малко съм съгласна, че Йълмаз ще е виновен за евентуалната смърт на детето си. Това вече е прекалено силно обвинение и искрен абсурд за мен. Неслучайно дадоха забавяне в намирането на сърдечния ритъм, това може да е подсказка, че нещо с детето не е наред.
Не казвам, че Йълмаз е прав в цялата история с Мюжгян, в никакъв случай, но чак да бъде обвиняван за евентуалната смърт на детето си е грозно, съжалявам. Може да има хиляди причини за евентуалната смърт на бебето. Жени са раждали здрави деца по време на войни, бежански кризи, глад и смърт, а жени и в ден днешен, които са обгрижвани и спокойни раджат мъртви дечица и дори не се разбира защо или се оказва генетичен проблем, бактериална инфекция, позиция на плацентата или какво ли още не - няма смисъл да изброявам, списъкът е дълъг и ние като жени сме наясно с доста неща. Не намирам за коректно да се хвърлят обвинения за такава евентуална трагедия на родителите или на единия от тях, още повече, когато чакат с трепет това дете.
Йълмаз повече от всичко иска да бъде баща и то добър баща, искал го е още от дете, така че много съжалявам и съм разочарована, че чета подобни неща, само и само героят да бъде обруган.
Жалко.

    
Доброто бащинство започва с любовта и грижата към майката.
Ако предложението на Йълмаз да живеят врата до врата с бившата му жена, към която той изпитва силни чувства и в момента, е грижа за Мюжгян, тогава нямам нищо против. Той притиска Мюжгян, защото знае тя колко го обича, тя затова дойде с него и Йълмаз знае това.  Булото на отмъщението не може да скрие чувствата на Йълмаз към Зюлейха, нито картинката нейното дете да му казва „тате“, нито тровещите психиката разговори със Зюлейха. Може и да има други причини, разбира се. Но ни показаха как след чутото зад паравана, което е продължение на случките в конака, Мюжгян изпусна кутийката от ръцете си и тя падна пред корема и, напомняйки излизане на дете от майката.
Йълмаз може и да иска да е добър баща, но в този момент не е. Какво значение има това, че неговата детска мечта е да бъде добър баща, когато той в момента прави неща, които не са в тази посока, те вредят на майката, а оттам и на детето. Той поначало смята, че детето е нещо отделно от майката. Той иска детето, а майката "търпи", както каза пред Фекели. Това е обратното на това, което е при Демир: неговата цел е жената, а тя носи със себе си детето.
Сега ми дойде наум и нещо друго, на което не обърнах внимание докато гледах епизода. То не е свързано с Йълмаз. Мюжгян фактически изпитва не само стрес от чутото, бяха много тягостни кадрите с нея, но тя губи и единствения си близък човек Сабахеттин. Сега тя ще разбере, че той е знаел тази толкова важна истина и нищо не и е казал. Това са два много големи удара за Мюжгян.