Благодаря за споделеното!
Честит рожден ден на Хилял! Всичко най-добро и в личен и в професионален план! И подобно (на патерици) за Селин!
И моите впечатления от серията:
Зюлейха: Зюлейха нямаше причина да обвинява Мюжгян в насилие над Аднан, защото Мюжгян никога не е показвала някаква неприязън към детето, дори напротив - многократно го спасява, което е нейният лекарски дълг, но отделно от това тя се държеше мило, топло и грижовно с детето. Както вече бях писала, много по-логично беше Зюлейха да помисли, че Мюжгян помага на Аднан, с когото нещо се е случило, а не да мисли за приложено насилие. Не знам, защо и как въобще й хрумна това на Зюлейха. Но, станалото - станало. Нататък, вместо Зюлейха да бъде благодарна на Мюжгян, че е спасила Аднан от задавяне или от сериозне проблем при поглъщане на острия камък, Зюлейха се отдаде на отмъщение заради нараненото си его. Нараненото его и желанието да накаже Мюжгян надделяха над благодарността за спасяването на детето и Зюлейха реши да "натопи" Мюжгян пред Йълмаз и да й навреди като й създаде проблеми с него. Какво целеше Зюлейха с това оплакване от Мюжгян?! Йълмаз да реагира и да се стигне до спор с Мюжгян...от който спор тя да бъде наранена. Много неприятна и грозна постъпка на Зюлейха. И нататък става още по-неприятно: Зюлейха натопи Мюжгян пред Демир и Хюнкяр като излъга, като премълча своето участие в ситуацията, както и добрата постъпка на Мюжгян относно Аднан. Първо, Зюлейха каза, че Мюжгян я притеснявала и ревнувала Йълмаз от нея. Така казано, човек остава с впечатлението за някаква продължителност и постоянност на проблемните моменти, а доколкото си спомням имаше само една случка с участието на Мюжгян - тази с количката, която дестабилизира Зюлейха и момента с Аднан. Зюлейха драматизира и преувеличава ролята на Мюжгян, като дразнител, защото самото присъствие на Мюжгян я тормози, а не нещо сторено конкретно от нея. Видяхме, как Зюлейха се ядоса, че Мюжгян ходела с ръка върху корема си, сякаш искала да каже: "Аз нося бебето на Йълмаз", но самата Зюлейха ходеше с ръка на корема и това е нормална поза за една бременна жена... тя го знае, но сякаш злобееше срещу Мюжгян и въплъти тази злоба в обвинения срещу нея. Второ, не си спомням Зюлейха да е говорила на Йълмаз да се изнасят от малкия конак, преди да започнат контракциите. Каза, че ако още веднъж Мюжгян й затръшне вратата пред лицето, то...и започнаха болките. Зюлейха излъга, че е говорила за изнасяне...всъщност, именно тя помоли Йълмаз да останат, за да му виждала лицето.
Не знам, но и на мен Зюлейха ми направи много лошо впечатление в тази серия. Няма да коментирам репликата към Мюжгян: "Не се разстройвай", когато детето на Мюжгян бере душа. Няма и да коментирам посещението й, въпреки ясната представа, че Мюжгян ги видя заедно с Йълмаз. Просто трябваше да остави Мюжгян на мира, без да й се натрапва с думи или с присъствие. За разлика от Демир и Хюнкяр, които изглеждаха искрени и притеснени за бебето на Йълмаз, Зюлейха сякаш остана равнодушна или не се трогна много-много и това ме изненадва. Именно враговете на Йълмаз показаха много по-голямо разбиране и съжаление и то искрено.
Мюжгян: тя носи много тежък товар, знае някои истини и това я дестабилизира. Не одобрявам избухването й с количката, но я разбирам...разбирам и последвалото отказване от приемане на извинението на Зюлейха. Думите на Зюлейха бяха тежки. Много ми е мъчно за Мюжгян, много й съчувствам и напълно разбирам и поведението й в коридора. Имайки информация, която никой не знае, че тя притежава, Мюжгян вече по друг начин "разчита" реакциите и думите на Зюлейха, както и погледите й от големия конак.
Браво за играта на Мелике! Още веднъж да го спомена...защото останах без дъх!
Демир: Не ми харесаха действията му в началото...пак юмруци, добре, че не извади пищова. А това: "Да беше родила на полето" даже не ми се коментира. Явно за него всичко друго е приет риск, но не и Йълмаз и Зюлейха на едно място. Но, да приемем, че това са думи, изказани в момент на емоция...така ми е по-логично. Много човечна постъпка впоследствие и искрено съжаление за Мюжгян и Йълмаз, които преживяват най-страшното за един родител. Подобно и за Хюнкяр - тя ми изглеждаше искрена, имаше сълзи в очите й, мисля, че се моли детето да оцелее. И двамата Яман показаха много голямо разбиране.
Фекели: силен човек, опора е той на младите. Има своите грешки, но като цяло е много положителен човек и добра душа. Единствено той беше най-адекватен и в утешаването и в начина на мислене и в реакциите.
Йълмаз: много ми беше тъжно за него, плаках с него и с Мюжгян! Адмирации на Угур също!
Съсипан, сломен, прекършен...това беше Йълмаз. Действаше според момента, опитваше се да се напасне във всеки един момент на динамичната ситуация. Думи, мисли, реакции...отговарящи на случващото се. Йълмаз искаше да спасят Мюжгян...така трябва и по принцип това е поведението в тези случаи. Какво му костваха тези думи...дори не искам и да си представям. Да не дава Господ на никого! После, когато се разбра, че детето е живо (защото се очакваше, то да се роди мъртво), започна вторият етап - нека то оцелее и какво ще стане, ако то не оживее. Болката от тази мисъл съсипваше и двамата...непосилна мисъл. Мюжгян търсеше виновник и това беше Йълмаз. Той пое всичко, така и трябваше. Добре, че Фекели и Саббахатин бяха до него и го изслушаха.
Сание: много ме трогна и тя. Харесаха ми моментите с момиченцето Узюм...мисля, че майка й е зле и ще я изгледат Гафур и Сание.
И накрая нещо друго: значи, за мен, Саббахатин избърза с това да вкарва Йълмаз при Мюжгян, за да я разубеждава. Мюжгян имаше отлепена плацента, което води до кръвоизлив и опсаност за живота от: загуба на кръв и/или отравяне на кръвта. Това, разбрахме, можеше да се случи за 7-10 дни. Но, Мюжгян беше стабилна в момента, можеха да проведат този разговор след няколко дни, не беше наложително, Йълмаз да се "натрапва" на Мюжгян, която ясно каза, че не иска да го вижда. И той и Саббахатин разбраха защо. Грешка на Саббахатин беше да позволи на Йълмаз да говори с нея толкова скоро.