Номинации за Муньо - N-ти поред - ТЕМА 6

Човекът се занимава с научна дейност и в това отношение имаме допирни точки по много теми.  За мен донякъде именно твърде много задълбаване в неговите теми, в комбинация с години култивирано пренебрежение към жените като пол, е изворът на подобни изпълнения.
По тази причина и си е сам, нищо че се изтичат един куп студентки, на които води упражнения.

А той обади ли се за обичайния разбор на срещата, или е минал в дълбока нелегалност?

Да, 'що не съм била казала, че съм платила сметката. Аха-аха да се извини гадта, но не стигна до там. Май всяка жена трябва да си има един такъв Мунчо в живота - да й напомня какъв късмет е извадила, когато са се разделили.

Продължава сагата с моя муньо- градинарстващия.
След като някакъв съсед ли, той ли, направили разтвор за пръскане на купения разсад- всичко изсъхнало, дозировката дошла в повече.
Но той е упорит и купи още коренчета краставици, а домати зася семенца, понеже нямаше разсад.
Но не е това историята.
От няколко дена се кани да си бере черешата, и череша има- миналата година даде за пръв път плод.
То бяха планове да слага скеле, талпи да слага, че били нависоко клоните.
Станал днес рано в шест, намерил стълба, ама на второ стъпало " прас" и паднал. Освен че е тежичък е и нисичък, а и историята мълчи колко е висока стълбата, но пак не стигал заветните плодчета.
С целия си акъл, да вземе една брадва и да отсече всички клони на черешката.
От цялата работа обрал две чинии / а се гласеше сладко и компоти да прави/.
Чак ми е жал като отида в тях да погледна горкото дръвче.

Имам си и аз един Муньо в миналото. Винаги съм си мислела за него като за Мухльо, ама ето, че и друго име му пасна Ученици сме, ама не сме малки - 12-ти клас, кипят хормони, ужас... Един мой съученик, доста задръстен, завалията, ама израстна много хубав, бе - висок, строен, с пъстри очи и русоляв. Изживяваше се като футболист. Та последната зима в училище взех, че го преоткрих и се заех със задачата да го поотракам малко. Гаджосахме се в началото на януари и до екскурзията за завършването през края на април не бяхме излизали никъде заедно. Само аз у тях, защото (моля за внимание) майка му му казвала, че е много студено навън. Ходихме до училище, хванати за ръка в неговия джоб, защото е студено, нали...
Много случки имах с него, но успях да го накарам да свали вечния анцуг и да облече дънки. За бала му подарил някой една тениска на Адидас, та като се премени, като се хареса... Цяло лято не я съблече, барабар с дънките. Не може да се отрече, изглеждаше супер.
В днешни дни обаче гледам из фейсбук, че цар Анцуг отново е завзел трона.

Е, мъж в анцуг си е секси, какво? Стига да ги сменя де.

Бял анцуг за официални събития си е класика
Видя ли такъв , директно падам по гръб

Анцуг на работа (преподава физическо) - добре. Анцуг за разходки и посрещане на гости вкъщи - да кажем добре. Обаче анцуг на дискотека и заведение?! Иначе знам и аз официалните
Междувременно се сетих за един друг Мунчо, докато чета предишните тема. От класическата явно форма - скръндза. Идва 8 март, ние отскоро се виждаме, а моя приятелка се задява с негов колега и приятел. Лапешка история - мъкнем се час по час до работата им, пък те се подпрат и си говорим. Та - Осми март - Мунчо няколко дни с ескалиращ плам подхвърля, че трябва да ги черпим за празника. Ние тогава на по 16-17 години, какъв ти празник, ама то голяма досада, затова накрая се видяхме принудени да ги черпим. Сутринта на този ден аз получих плюшено куче, гледащо тъжно, а моята приятелка - парфюм от онези скъпи марки за по 6-7 лева и роза, която сама си избра от магазина, мислейки, че помага в избора за цвете за майката на "нейния". Онзи полумуняк беше един левел поне нагоре от моя и може би затова него го "огря" в крайна сметка. Идва вечерта, отиваме ние на заведение. Сяда моят приповдигнат от предстоящото Муньо и подхвърля на приятеля си направо да поръчат по две бири на човек, да не му се размине ли, не знам... Докато рече и го стори - цъфнаха четири отворени бири на масата за тях двамата. После за втори път станах свидетел на странния навик на Мунчо да забожда по колкото мезета могат да се поберат на вилицата (ама по цялата дължина на зъбците), да ги изяде на една хапка, а после да набоде още и да остави вилицата така подпряна. Това от общите плата, които са поръчани, с гениалната идея винаги да има за него. 😂

И аз няма против анцунг вкъщи, на стадиона или до кварталния магазин. Ама моя муньо имаше навика понякога да излиза и на заведение и на гости като ходим, вярно не е някой от левчето купен, ама все пак си е спортно облекло. След дълга обработка от моя страна, че не е добре беше си променил този навик. Но уви отиваме на гости на баща му и още от вратата го захваща с репликата:" Абе ти какво си ги облякла тези дънки, що не си обличаш един анцунг, че да ти е удобно". За мое щастие не се повлия от този разговор

Е, айде, айде. На дискотека с анцуг, бащата питал къде е анцуга... Малко се оливате с преувеличенията.
Иначе на мен много по-селско ми е карирана риза, дънки с навити в крайщата крачоли и класически гуменки. Е, т'ва вече е върха на муньовщината или както там му викате. Слава Богу не съм имала такъв мъж.

Може да звучи като преувеличение на някого, но, както казах, аз черпя информация от снимките във фейсбук и виждам много добре с какво е облечен човек и къде се намира, макар да съм с астигматизъм.   Незнайно защо има индивиди, които държат да публикуват снимки от живота си всяка седмица.

Опитвам се да си го представя и единственият образ, който ми изниква е един колега, който е супер фешън и никак селяк. Нито външно, нито като светоусещане и общуване с околните.
Стиснат мъж е най-големият ми кошмар. Историята с ваучера от работата, пробутана за подарък ми е фаворит от последните страници.
П.п. Имам предвид наистина стиснат, не пресметлив или притиснат от обстоятелства.

За съжаление изобщо историята ми не е преувеличена. Беше си човека от село, за него обличането на дънки или панталон е само за някакъв официален повод. Чудише се и защо ходи и на работа така облеченa, нали не работил пряко с клиенти.

Точно!
Инах един кандидат гадже, с който излязох на кафе. Накрая на вечерта ми каза - Не мога да те закарам, щото ще се набутам с бензин.
Рекох - Чудесно, приятна вечер!:trollface:

Soul Free, да питам ли как делихте сметката за кафето или нЕма нужда. 😜