Номинации за най-голяма муня - № 2

  • 87 969
  • 767
# 375
Поръчването на суши си е направо скоропоговорка. Искам хосомаки сьомга и хосомаки тон...изтърсвам "може ли хосомаки...сом".
Виж целия пост
# 376
Като каза поръчка. Вчера се обаждам в Спиди да си заявя куриер, и вдига един младеж, "Добър ден..." и така всички заучени неща казва, и аз отговарям: "Искам..." и млъквам. Изведнъж забравям защо се обаждам, къде, просто се разсеях, мислех за хиляда неща. Аз мълча, момчето започва да ми подсказва тактично, че явно се обаждам да искам куриер, а аз започвам луд смях и изтърсвам "Аааа, аз много неща искам по принцип".
Виж целия пост
# 377
Поръчването на суши си е направо скоропоговорка. Искам хосомаки сьомга и хосомаки тон...изтърсвам "може ли хосомаки...сом".
.

Не можем да говорим за висша гастрономия, ако нямат хасомаки сом!
Виж целия пост
# 378
Чета хомосаки..
Виж целия пост
# 379
Като една видна муня, вчера успях да си разчистя шкафа от хартийки и между тях да изхвърля едни 60 лв на ММ. Даже нямаше и да разбера, ако не се беше разтърсил той вечерта. Ма така е, като бърза да изхвърля рециклажа по два пъти на ден.
Виж целия пост
# 380
Излизаме сутринта с дъщеря ми за детска градина и си говорим нещо. Затворихме вратата, застанахме пред асансьора и продължаваме да си говорим. Никоя от двете ни не се сети да го извика. Сетих се когато го видях да се качва нагоре.
Влизаме в ДГ, отиваме до шкфчетата и още говорим. Въобще тази сутрин голямо бърборене беше.  Тя се съблича, аз - също. Усетих се, че там само тя се съблича когато установих, че якето ми не влиза в гардеробчето.
Виж целия пост
# 381
Качваме се в асансьора, колежката набира кода и натиска копчето. По принцип асансьора се движи бавно и хич не се усеща, но тоя път нещо много време стана. Поглеждаме към копчето - ми не е натиснато, колежката въвела грешен код. Ама си поседяхме всички около 3-4 минути, докато се усетим, че не се движим.
Виж целия пост
# 382
Вчера си взех страхотна стъклена бутилка от Джъмбо , слагам я на мивката да си измия първи ръцете , явно твърде енергично съм търкала, бутнах бутилката, падна и се строши. Ами продължих да си пия от досегашната пластмасова бутилка.
Виж целия пост
# 383
Тази сутрин щедро си поръсих капучиното с шарена сол, вместо с канела.
Виж целия пост
# 384
Е, вчера намерих шарената сол в хладилника...И даже не знам аз или малкия Мунчо вкъщи сме е позиционирали там.
Виж целия пост
# 385
Колега си наръси пицата с канела, вместо шарена сол. Изяде я, но не мисля, че му хареса особено Simple Smile
Виж целия пост
# 386
е нЕма да я ФрЪга?! - пари е давАл!
Simple Smile личи ли ми, че още съм "Живак" Simple Smile
Виж целия пост
# 387
Аз на времето 20 и малко годишна в прочутия "Дон Домат" в София на среща с младеж (той пък взе че ми стана мъж понастоящем Sunglasses). Поръчвам си салата и при опит да си сложа сол падна капачката и половината солница в салатата. Естествено той ми предложи да ми поръча нова, ама аз как така супер си е тази. Бяха ми останали последни пари и не исках да си призная. Не че той не плати сметката, но аз си имах закон никога не поръчвам нещо ако не мога сама да си го платя. ММ още я помни тази история вече 15г и се гаври дали не искам солчица още малко.
А за пари винаги в джоба. Бях в 6 клас. Едно момченце ме покани на мелба. Каза избирай аз черпя. Да ама горкото нямаше достатъчно парички и събирахме по джобовете. Та от тогава си поръчвам това което мога да си платя. Blush
Виж целия пост
# 388
В бързината днес не си взех пари. Тръгваме за детската и по средата на пътя забелязвам стрелката на бензина в силно червената област. Казвам на детето- хем парите забравихме, хем бензина свърши. С последни молби се моля да са останали някакви пари в портмонето ми. Отварям на първият светофар- урааа, десет кинта. Оставям маненкото и госпожата казва- не сте платили театъра. Аз дори и не знаех за него. Днес им е тържеството/ заради което търсихме корона сутринта и това е причината да забравя за финикийците/ Питам колко, пресмятайки наум че вероятно няма да мога да стигна до работа. Пет лева. Супер- давам. Отивам на бензиностанцията и казвам на момчето- бензин за ПЕТ лева. Ако надвишите повече нямам. Посмя се човекът и ми сипа до стотинка. Стигнах и до работа и детето получи подарък.
Виж целия пост
# 389
Аз така веднъж се изложих в ДГ. Бях взела заплата предния ден и си казвам, че първо ще платя таксата в ДГ, а после всичко останало. Но съм забравила парите вкъщи и разбрах за тази подробност чак когато вече ми бяха пуснали разписка за платената такса и касиерката каза, че не може да се анулира. Представях си как спринтирам обратно до вкъщи за парите и после нов спринт към работата. В този момент дойде и спасителната идея - в чантата ми тежаха едни  монети от по 1 лв и 2 лв, които си събирам в касичка за непредвидени разходи. Бях ги понесла към работата да си ги разваля с книжни, а тези да връщам като ресто на клиентите. Стигнаха колкото да платя таксата. Сигурно до момента никой не беше плащал като мен. Но поне касиерката е имала дребни да връща ресто. Аз пък нямах, но не се наложи да тичам до вкъщи. Щастлив завършек.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия