Номинации за най-голяма муня - № 2

Права си. Аз зависнах пред кабинета с детето въпреки протестите на секретарката. Но нашата зъболекарка е супер точна, не всяка би го направила. Мъка е с часовете, а после реват че бърза помощ е пълна с връх за какво ли не.

Днес още не съм се проявила мунски, но има време:stuck_out_tongue_winking_eye:

Муни, помощ.

Бях си купила една прекрасна и прескъпа бяла блузка от мохер, която през цялото време имах чувството, че е на едно пране живот и след него никога няма да е същата.

Сложих я веднъж и дълго се чудих как да я изпера. Преди малко я метнах в пералнята на "ръчно пране", 20 градуса. Час и половина програма. След 10 мин минавам и се чува адски звук, метал в метал.

Метнала съм я с брошката, която е доста тежка. Сега изплаквам и ще видя пораженията, но ми се струва, че повече няма да я сложа.

Мохера пера само на ръка. Или на химическо. Иначе се степва.

Извадих я без центрофуга. От брошката няма поражения - откопчала се е, но познах, че няма да е същата. Има черни вплетени тънички влакънца (явно от прегръдки с облечени в тъмно хора), които така са се вплели, че няма да мога да ги извадя, без да наруша вида на блузката и да се надърпа. Това си го помислих, че ще стане - много се виждат на фона слонова кост... 😭😭😭
На ръка щеше да е същото.

Вчера бях на доктор, частен преглед. Тръгнах си без да му платя и се усетих, чак вкъщи. Добре, ще след няколко дни пак ще се видим.

В автобуса ми за работа се качваш винаги от предната врата и си показваш картата или си купуваш билет. Един ден след работа установявам, че портфейла ми липсва с все лична карта, банкова карта, картата ми за градския транспорт, тъкмо купена. Последния ми спомен е, че сутринта съм я показала на шофьора в автобуса, за това решавам, че съм загубила всичко някъде ИЗ фирмата. Вдигам на крака 3 сгради да се търси. Подава се оплакване, бла бла изпращат се Мейли до всички отдели и такаааа. Междувременно решавам, че може да съм го изпуснала в автобуса сутринта. Прибирам се пеша(40мин.) и чакам автобуса на началната спирка. Обяснявам на шофьора, в колко часа съм се возила сутринта и го моля да се свърже с колегата, дали случайно, някой не е открил портфейла ми. Той звъня издири номера на автобуса и ми вика СЯДАЙ, сега ще го пресрещнем. Междувременно една дама от автобуса се ядоса, че не тръгва на време заради моите драми, накара ни се и слезе, а аз умрях от срам. Та тръгваме ние и по средата на една тясна улица засичаме другия автобус с който пътувах сутринта. Шофьорът е предупреден, спират един до друг, а аз хуквам в другия автобус и се гъзя между седалките, където седях сутринта. Няма го. Направихме задръстване , ама яко, а аз тичам обратно в първия автобус. Човекът ме закара до депото и ме извози обратно. Разменихме телефони, човекът каза, че ще звънне, ако нещо се намери. През това време аз вече звъня в посолството да питам какво да правя, все пак в чужда държава съм, подпалих ги и там. От работа ми звънят, че никой нищо не е намерил. И след 100 драми се прибирам и рева от яд... и какво да видя... портфейла ми на масата, аз смених чантите сутринта и го извадих... И изведнъж се сещам, че сутринта за работа, за първи път автобусът отвори средните врати и всички се натъпкахме без да показваме карти. Първо съм извадила късмет с това, щото аз карта дефакто не съм имала и второ съм муня от класа, защото запалих града мислейки, че съм имала и сутринта съм я показала, следователно ...те така тръгнах да я издирвам...

Леле, за мен направо печелиш наградата за най-голяма муня! 😊

Velvet, и аз съм го играла това, затова сега, като се уплаша, че съм загубила нещо, първо проверявам дали не съм го оставила вкъщи, след това всичко останало.

Мила, аз открих, че липсва след работа, докато пушехме последна цигара с колежките. В такава паника изпаднах, а те всички казаха да проверя първо в къщи. Ама какво вкъщи? Как така? Аз сутринта бях сигурна, че съм я показала, че как иначе съм дошла до работа. Е, оказаха се прави. Хубавото от цялата работа е, че шофьора на автобуса се оказа руснак 1.80 минимум с едни сини очи, един чаровник.... ма аз тогава имах гадже. Иначе и до сега си пишем, де да знаеш 😂😂😂
Иначе, на него казах, че са го намерили във фирмата, на работа казах, че съм го намерила в автобуса, в посолството казах, че е намерен 🙄 голям срам, голяма съм кифла ..

_velvet_,  стреляй направо 

Велвет, взимай руснака. Такива мъже, дето ще направят задръстване заради твоите мунщини, не са за изпускане.

Важното е, че се е намерил. Пък и си се измъкнала елегантно, като си казала, че се е намерил на друго място.

За мен Велвет и потребителката със шттт на коритото трябва да си поделят първото място!

Малко е гнусно, но ...

Ходех с голяма чанта, с много джобове, два хляба и едно безалкохолно се събират в нея. Реших да я сменя с малка и какво открих? Гащи в пликче носени три месеца. Помня за кой и защо ги избирах, помня и датата. Как при всекидневното ровене не съм ги открила?
Бях и с раница тогава, мислех, че съм ги сложила в нея. Всекидневно ровех из всички джобове на старата чанта.

Е щом са нови, не е гнусно.
Във форума бял чела за забравена и намерена в последствие риба в дамска чанта, представям си смърдела 🤯