Ако имаш ОСМОКЛАСНИК, добре дошъл си на форумски празник

  • 30 384
  • 742
# 135
А и пълният комфорт не е полезен за тях. Сега формират характер, учат се да понасят неудобства, да устояват в ситуации, да отстояват аз-а си ненакърнен, когато хора извън ценностната им система се опитват да ги мачкат. В този смисъл не бива и да сме крайно отстъпчиви към всяка хрумка на детето. Проблемът е, както отбеляза Меринем, че трудно можем да определим границата, след която следва да отстъпим, още повече, че отразяваме субективно - според техните реакции /а и пристрастно спрямо низходящите/.
Виж целия пост
# 136
Да си родител, особено майка, е едно от най-големите предизвикателства в живота ни. Тънката граница, съпътстваща взаимоотношенията ни с децата, наистина е тънка. Трябва да умеем да влизаме в различни роли - възпитаващи и изискващи родители ( в това число са и "караниците", и наказанията),приятели, психолози. Всяко дете е различно. Едни показват това, което ги тревожи, други - не. Така или иначе, като родители, трябва да намерим път към тях. Всичко започва от семейството. Понякога пътят следва да е много по-лесен, ако причината за негодувание е обсъдена и осъзната.
Виж целия пост
# 137
Трудно е да се вземе решение какво конкретно действие да предприемем  като родители в подобна ситуация, още по-трудно е  да оценим обективно доколко правилно е било решението ни впоследствие. Инстинктът може както да ни тласне в правилна посока, с оглед осигуряване на спокойствие и комфорт на децата и на едни по-щастливи пет години. Но е възможно  едно преместване да не осигури очакваното удовлетворение, а срещи с несгодите на  още по-недружелюбна среда,  а от друга страна - и липса на нагласа за адаптация, плахост при справянето с важните промени в живота, което винаги е трудно, особено за по-чувствителните и осмеляващите се да отстояват своята  индивидуалист.
  Да споделя една история, не че има някаква особена поука в нея. Става дума за много близки наши приятели, които попаднаха в страшен филм с много доброто си и иначе послушно момиче, учещо по семейна традиция във френската точно. В в един момент разбраха (средата на 8 ми клас), че дъщеря им сутрин излиза навреме, но системно не стига в училище, без някакви други усложнения, просто умишлено отсъства,  с идеята, че отсъствията й ще доведат до изключване от училище. Причината се оказа някаква рафинирана, но не по-малко жестока форма на психологически тормоз от някаква кифленска групичка в класа, имаше срещи между заинтересовани родители в опит да се потуши конфликтът с не много обнадеждаващ резултат и т.н. Беше трудно, но в крайна сметка напрежението се тушира и някак си детето продължи до завършването преди година, без да има особени проблеми в по-горните класове Имаше своите приятели и в училище и беше много доволна от решението да остане.
   Сънчо, само за варианта 22ро да напомня, че липсват квоти, та не знам почти цялостната липса на младежи в картинката как влияе на микроклимата....
Виж целия пост
# 138
Чета, чета и в много посоки си помислих/спомних неща...
1/ Добър психолог дори за няколко срещи може да обърне гледната точка. Предимството му (освен професионален опит) е, че е "никой" и може да му кажеш повече неща. Пред родителите оправдаваш очаквания, има си динамика и не винаги можеш да споделиш спокойно, което е нормално - житейски роли.

2/ Щастието винаги е въпрос на личен избор, а не функция на външни фактори. Но това може цял живот да не се развие като умение, камо ли да го очакваме от душички с 14 години стаж. Затова трябва да им се помага да се огледат - във и около себе си.

3/ Дали пък преживявания със семейството в почивните дни, сред природа (пак ще има хубави дни) няма да им пренареди енергиите. Труден период е това, няма съмнение и човек най-често търси история извън себе си, която да обясни/оправдае емоциите, преживяванията. Като разбереш, че повечето неща са биохимия и някак то олеква, нужно е само търпение. После идват добрите дни. Есента не помага много с настроението 😒

4/ дали пък йога (аз не съм познавач и почитател, но хората я харесват) няма да помогне. Само едно правилно дишане прави доста за доброто себеусещане. Може и някои витамини, минерали да липсват.

5/ при всички случаи човек не трябва да има усещането, че бяга от проблем или трудност. Може същото да направи, но да е като постигнато решение.
Виж целия пост
# 139
Тъй като се опасявах, че моето чувствително дете ще бъде като детето на Сънчо в новото училище, съм обмисляла и премисляла предварително ситуацията много пъти. При нас имаше също огромно и силно желание към конкретно училище без план за друго. Не съществуваше "ако" за нея. Толкова убедена беше в успеха си, както и аз междудругото. Животът ни поднесе изненада, която първоначално ни уплаши, разтърси и приземи. Първите дни бяха трудни и тъжни. Говорихме много за уроците в живота, за неуспехите и успехите. Тя постепенно се отпусна, даде шанс на нови приятелства, нови емоции и чувства. Сега мога да кажа, че определено е щастлива, но не без усилия от нейна страна и много много разговори от моя. Ситуацията й помогна  да преодолее някои свои недостатъци, напрегна я, извади я от зоната й на комфорт. Според мен имаше положително въздействие върху себеусещането й като цяло.
Мислих върху другата развръзка, когато този й неуспех я смачква и депресира, кара я да се чувства не на място, нещастна и недооценена, може би като детето на Сънчо. Слава богу това не се случи.
Сънчо, говорете. Сигурна съм, че го правите, но нека е конкретно. Питай я как си представя алтернативите, питай я дали има и хубави моменти в училище и наблегнете на тях, увери я, че е прекрасна и няма как да не намери приятели. Дайте си време. Все пак смятам, че нещата ще се подредят постепенно, когато най-малко го очаквате. Прегръщам те силно.
Виж целия пост
# 140
JenaP, бях убедена, че така ще се случи с вас! Децата, които излизат от тези училища са широко скроени и интелигентни, И емоционално интелигентни! Не случайно така се хващах за всеки твой пост и говорех едно и също! Много се радвам за момичето ти!

dimitrina, по т.2, все едно аз съм го казала! Щастието е въпрос на личен избор! Повярвайте, преживяла съм много, почти като Др. Ливайн Joy, но съм щастлива, защото така искам! Това е верую в живота ми, така възпитавам и сина си!
Виж целия пост
# 141
jenap, толкова добре описано и важащо не само за тази ситуация! Прегръдка и за теб! Малко съм чувствителна тези дни.
Виж целия пост
# 142
Малко да разведря сериозната тема. В момента у нас се вихрят две паралелни пижамени партита - осмокласничката има три приятелки от старото училище на гости, а третокласничката - приятелката от съседния вход. От стаята на големите се носи невъобразим кикот с единични маймунски писъци, а в стаята на малките - тишина. Влизам и заварвам двете третокласнички над отворен учебник по математика да обсъждат коя докъде е стигнала в училище и да си говорят за видове ъгли.
Виж целия пост
# 143
Писах по-назад в темите, че се опитваме да се храним що-годе здравословно вкъщи. Пазарим основно веднъж в седмицата, в неделя. Щерките имат определен брой вредни храни по техен избор, които се купуват. В училището на малката празнуваха Хелоуин, подобаващо облечени. Със сигурност часовете днес са били обречени! ( 3 клас) Joy Като се прибра, продължи да обикаля с тайфата из селото за лакомства. С толкова торби се върна, че здравословното хранене остава на заден план поне за 2-3 месеца. Joy Е, извадих от едната торба 2 ябълки и 2 нара. Blush
Виж целия пост
# 144
Сънчо, много добри съвети ти дадоха всички преди мен. Само се моля по-бързо да разрешите казуса и детенце да е добре! Hands Pray Дано следващата година не изпадна и аз в подобна ситуация със сегашната седмокласничка. Пубертета не им дава възможност да се чувстват добре в собствените си кожи, в нейният случай тя се пази от "кифли". Опитва се всячески да е различна от тях, дане би случайно да я помислят за "кифла".Все още не е взела решение на къде да се насочи - "В който и клас да отида, пак ще има кифли!" И както на моменти не си харесва класа, така сега обмисля да ги покани всички на РД.
Успех и прегръдки!
Виж целия пост
# 145
Дам, на мен също ми направи впечатление, че проблемите са при момичетата, основно. Ми, такива сме, луди, хормонални бомби, щастливи, нещастни...
Абе, харесвам мъжката половина от човечеството много! Joy
Виж целия пост
# 146
Слънчевата, мъжката половина страда от други проблеми. Не е толкова важно дали се вписват в новата обстановка, а дали ще могат да са по- енергоспестяващи или не - поне при моя е така!
Виж целия пост
# 147
Е, то пълно щастие няма!
Не е само при твоят! При всички мъжОВе е така. Но пък по-лесна ми се получава комуникацията с тях. Не са толкова многопластови, бялото е бяло, черното е черно. Раз-раз и готово! Joy
Аз с нетърпение чакам да порасне младежът на Санакова. Joy Ще ми бъде интересен паралелът й, след двете моми.
Ааа, сетих се, Санака. Отивам да записвам моят в 107мо, след 4.ти клас. Гледам, на една площадка - щендерите на срамът. Един щендер с якета и блузи, втори - само с панталони и дънки. Викам си, не може да си толкова загубен, че да си затриеш гащите! Scream
В края на октомври, същата година, равносметката беше трагична: 2 чифта загубени дънки+ 1 загубен суитчер+ 1 чифт маратонки.
Суитчера  и маратонките ги намери. За дънките каза, че няма да се рови в чужди гащи... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 148
Викам си, не може да си толкова загубен, че да си затриеш гащите! Scream
В края на октомври, същата година, равносметката беше трагична: 2 чифта загубени дънки+ 1 загубен суитчер+ 1 чифт маратонки.
Суитчера  и маратонките ги намери. За дънките каза, че няма да се рови в чужди гащи... Rolling Eyes
Joy Joy Joy
Моят се прибра в пети клас с чужди дънки, които му бяха широки и дълги Joy. Чудя се само другото момче как се е прибрало Joy. Така и не си ги потърси нито моя, нито другото дете. Joy
А в класа на дъщеря ми, едно момче се е прибрало у дома с една маратонка след ФВС.
Виж целия пост
# 149
А, Слънчева, говори ми! От началото на годината сме "-" 5 тетрадки, 2 учебника и един панталон - чисто нов /стана традиция всяка година да се губи панталон/ Smirk И не се търси, защото е непростима загуба на междучасие, а панталоните и без това умаляват. И в дните, в които има спорт, вече ходи на училище по анцуг - направих компромис с първоначалното си решение да ходи по гащи до 18. Още сега мога да изпиша десет страници с паралели. Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия