Защо хората се озлобиха

Всичко е енергия. И ние сме енергия. Но всеки е на различна “честота”.
И нивата се сменят. Колкото по-нагоре, толкова си по-“недосегаем”.
А преминаването и увеличаването е свързано с осъзнаване, старание, израстване и тн. Но и една добра хранителна диета, йога, планини и тн, също вдигат много вибрациите.

hahahahahahahaha

абаджиева, не се смей, ами хващай още утре гората, че иначе ще заседнеш на ниските енергийни нива и само злобни хора ще привличаш около себе си

А останалите дали осъзнават това?Повечето се имат за съвършенни и това не се отнася за тях.Не знам някои как не виждат злобни хора около тях?Като наблюдавам движението на пътя,в градският транспорт,виждам предимно злобни и прости хора.

Не съм сигурна, че те разбрах?

Един мъдрец стоял заедно със своя ученик при портите на града. Минавали най-различни хора – едни пристигали, други заминавали.
Веднъж пристигнал един човек, който идвал отдалеч и не познавал тези земи. Приближил се до мъдреца и го попитал:
– Кажи ми, моля те, що за град е този? Как се живее в него и какви са хората, които го обитават?
Мъдрецът му отвърнал:
– А ти в града, от който идваш, какво видя?
– О, ужас! Навред цареше беззаконие и разврат, хората бяха озлобени и неуслужливи, или обременени и отчаяни. Постоянно се случваха кражби и убийства – бързах да се махна от този град.
– Е, тук ще видиш същото, не се надявай на нещо по-добро. И тук престъпността е висока, пълно е с нечестиви и нещастни хора.
Човекът си тръгнал с нажалено сърце.
След време се появил друг странник, който също попитал мъдреца:
– Кажи ми, моля те, как е животът в този град и що за хора живеят в него?
И него мъдрецът попитал:
– А какво видя в града, от който идваш?
– Невероятни неща! Хората са задружни, сърдечни и трудолюбиви и са построили град за чудо и приказ!
– О, почакай да видиш нашия град! Тук също живеят много достойни и качествени хора, а пък за красотите, които са сътворили с общи усилия, няма какво да ти говоря – трябва да ги видиш със собствените си очи!
Човекът тръгнал по пътя си, нетърпелив да види чудесата на този град.
Тогава ученикът в недоумение запитал мъдреца:
– Учителю, ти отговори на един и същ въпрос по два коренно противоположни начина. Защо?
– Защото, скъпи ми приятелю, човек вижда според това, което е в сърцето му. В живота има всичко – и добро, и зло. Някои хора виждат само злото – тъмното, грозното. И затова животът им е изпълнен с такива неща и навсякъде това намират. А други забелязват само доброто – светлото, красивото – и то идва в живота им. Затова е важно как гледаш, защото както гледа човек, такъв е той и такива неща изпълват живота му.

На приказки е лесно.
На практика е трудно да видим свежата трева в междублоковото пространство, тъй като върху нея е пълно с паркирали коли.
На приказки е супер, че градския транспорт е напълно интегриран за инвалидни колички.
На практика осъзнаваме, че няма тротоар, по-който да се придвижи количка.
На приказки е супер да се разхождаме лежерно из парка, реейки се в мечти за бъдещето.
На практика мечтаем за най-близката мивка за да измием кучешките изпражнения от обувките...

Та така. Животът е шарен. Еднакво тъпо е да си краен песимист и оптимист. Има и красиви и лоши неща в ежедневието ни. Важното е да се опитаме да променим негативните и да създаваме повече позитивни.

Всичко опира до вътрешната ти нагласа и усещане за живота, до възпитание, ценности...Постоянното оправдание,  "живота е тежък", "живота е труден", "хората нямат пари" затова са злобни Това са глупости..Има хора,които живеят много по зле, и много по бедно  в други страни, но въпреки това са щастливи и смирени..Щастието зависи от самите нас, от това какви сме вътре в нас....Лошото е , че хората, станаха изключително ограничени  и глупави ...Липсват морални норми, и уважение към себеподобните , към животните , към природата...Изтощително е, да вирееш в такава среда,ако си качествен човек.....

Ако все повече хора хващат гората, щом толкова се заканват, в градовете ще се живее по-лесно, защото няма да е пренаселено. Уж  капсулиране, а постянно има демонстрации чрез вещи. Едно време са се посвещавали на пост и молитва, а сега на спа.

Част от процедурите, като хамамът, традиционно също са свързани с пречистване. Въпросът е, че дори в спа-център трудно човек може да се отпусне, защото някои посетители го приемат като място за срещи - викат, кискат се и не уважават личното пространство.

Малко ми е детинско на мен това вторачване в хорското озлобяване, изражение, кой как гледал итн., особено спрямо непознати хора.
Преди време една жена от съседната фирма, до която работим, след като учтиво я поздравих в 8 ч сутринта, дето се вика още в полусъница, прояви толкова трогателна "загриженост" към мен, че почти след като се бяхме разминали се провикна почти като на селския мегдан, казвайки нещо от сорта на: "Ама защо така сърдито гледаш, все едно са ти е крив живота?!"
Дори не й отвърнах, тъй като вероятно въпросът беше риторичен, а и твърде много ми се спеше, че да й се обяснявам на тази ведра и мила жена, че просто така си гледам, освен ако не съм усмихната. Но се зачудих, ако беше попаднала на човек, който си има наистина сериозни проблеми и грижи и му се беше изцепила така, каква реакция би могла да последва и колко ли по-добре би го накарала да се почувства с подобна забележка. Затова аз съм на принципа, ако можеш да разведриш някой злобен и сърдит, направи го. Ако ли не, гледай си твоят живот и не си блъскай главата кой какво и защо.

Не знам дали днес се парадира повече с вещи. Или ако се парадира, то погледнато в перспектива е на дребно - телефон, дрехи. Не е нещо невероятно и недостижимо. А и винаги е имало парадиране. Едно време - с вили и къщи тип прогимназия. Ако щеш и със сервизи за хранене и килими.

Напоследък модата е да изкараш показна "личност", тоест какво си чел и осъзнал. Което е малко рисково, защото го правят хора без опит, или с малко образованост, и си личи. Но пък е гот, по-добре полвинчата популярна култура, отколкото никаква такава. Поне с четене има някакъв шанс за развитие и да си осъзнаеш грешките в мисленето.

А иначе злоба и негативност е също да не смееш да се похвалиш с нещо хубаво, щото отсреща ще те насолят колко си комерсиална.

Това с позитивното мислене е голяма заблуда !   Все едно да  "убиеш" /ИЗМАМИШ  собствените си усещания за нормален живот.   Чисто оправдание на хората, които живеят охолно и искат да ни убедят в един добър свят.    
 Всеки иска да живее спокойно и всичко да му е достатъчно. Когато почне да не стига, почва и песимизма и отчаянието.  
Да се заблуждаваме къде живеем ли.  Повече от половината граждани под прага на бедността, това е достатъчно.
Ние оцеляваме като народ и страдам за всеки честен българин по улиците. Виждам отрудените и изнурени*  лица и това ме плаши... Страх ме е от пенсията, която ще получа за нормални старини.  

Помислете за хилядите хора- милион и повече,  които нямат тази възможност по социални причини - бедност,  да се изкажат в темата..
 
*Изнурен - измъчен от труд, безперспективност и нищета...
 Не съм вярвала , че ще дойде време да употребя тази страшна социална дума.
...........
Българинът е културен и горд народ и да се съпоставя с "щастливи" африканци и индианци  е  ужасно грозно и обидно!

Знаете ли, не може проблемите да са оправдание за всичко. Има бедни хора, с повече проблеми отколкото можем да си представим, а не са злобни. Обичайно, същите пенсионери, за които говорим, се стараят да се усмихват и да са любезни. Разбира се, има изключения, но като цяло предните поколения сякаш са научени да се радват на по-малко. Да не говорим за много възрастни хора, живяли с последиците от войни, които излъчват невероятно спокойствие и позитивизъм. Същевременно, има немалко сърдити изражения в заведенията, луксозните магазини и т.н. Сякаш там са дори повече.
Да, трудно е, когато човек се бори ежедневно да оцелее, но нека не се залъгваме, че това оправдава злобата, арогантното поведение или нежеланието да съжителстваме като общество и да се съобразяваме с околните.

"Най-обичам" някой лош човек да си оправдава лошите постъпки с трудния живот, който има. Няма никакво оправдание някой малоумник да реши да пребие куче до смърт, само защото са го изгонили от работа, например. Много често злобните хора не са най-бедните.