Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LIV

Джой, благодаря за новата тема.


Терминатор: Мрачна съдба (Terminator: Dark Fate)
https://www.imdb.com/title/tt6450804/?ref_=nv_sr_1?ref_=nv_sr_1
 
Поредното разочарование от поредицата. Холивуд съсипа всичките си легендарни франчайзи. Този бе съсипан отдавна, а този нов филм и нова страница и то с участието на самия Камерън уж трябваше да е нов свеж полъх и реабилитация пред феновете.
Нищо подобно. Същото лайно с извинение. Още каста съсипва всичко. Отново жените са спасителките на света, естествено ако не е цветнокожа ще е латиноска, а лошия Терминатор също е мексиканче. Блях. Линда Хамилтън и бате Арни изглеждат зловещо зле, особено баба Линда. Добре, че поне не говори много, а само гледа лошо, единственото което и се отдава добре. Сценария и екшън сцените малоумни. Просто нямаше нито един силен персонаж. А най-голямата комедия е лошия Терминатор Т-800, който след убийството на Джон Конър и предотвратеното бъдеще бил развил съвест представете си и си взел да гледа някаква пребита мексиканка и детето и ама без секс с нея. Просто го ползва за чистач и хамалин. Грижи се за тях, пази ги ама до там, до леглото не припарва, хахаха.
Не, не мога повече, спирам, пфффф

Признавам си, че отидох да гледам този филм, без да знам нищичко за историята, даже по необясними причини бях решила, че е само и единствено НАСКАР. Признавам си и че стимулът ми да дам двестате крони беше само един- Крисчън Бейл. В допълнение си признавам и че съм гледала Формула 1 преди време само и единствено защото от времето на Алези до това на Бътън винаги е имало по някой пилот, по който да точа лиги. И накрая признавам, че не само нищичко не разбирам от какво има под опаковката на автомобила, но и никога даже не ми е хрумвало да пробвам да се сдобия с шофьорска книжка. 
Няма нужда да признавам, всички знаят- освен че ненавиждам видимо комерсиални филми, двойно повече ненавиждам американските видимо комерсиални филми. И не ми пука за ефектите. Нито за каскадите. Нито, ако трябва да съм напълно откровена, за музика, костюми и грим. Пука ми само и единствено за киното.
След всички тези признания и след като вече сте се сетили, че снощи гледах Ford v. Ferrari, предполам очаквате изобилен хейт. Аз поне очаквах точно това. Очаквах да ме хванат дяволите още в салона и, отново съвсем честно, като видях в началната сцена Деймън с типичната си физиономия в стил "много ми се ака, но вече час стоя на тоалетната чиния и нищо не се получава" (ползвана всеки пък, когато се предполага да "актьорства") бях убедена, че дяволите ще пристигнат още преди да са минали десет минути. И какво в крайна сметка- ей ме на тук, 15 часа по-късно, чудеща се как да напиша ккавото трябва да напиша и да запазя все пак поне частица от репутацията си на върл сноб. Защото Ford v. Ferrari е клише до клишето. Американски до последното квадратче. Тестостеронов до повръщане. Пълен с Мат Деймън. И... О! ГОСПОДИ, КОЛКО ПРЕКРАСЕН!

Ще започна с историята. Заглавието предполагам казва всичко на интересуващите се от моторни спортове, а за останалите като мен ще сложа линк. Рамкирайки времевия интервал- всичко се върти около създаването на първите състезателни автомобили с двигател "Форд' и кулмининацията е култовото състезание от 66-та  "24-те часа на Льо Ман". Маркирани са още състезания по пътя към основното, с лек фокус върху "24-те часа на Дейтона" от същата година. Странното е, че бидейки типично комерсиален, сирещ предполагащ да се концентрира върху зрелището, филмът е по-скоро дисекция на хората, отколкото търкаляне на колелета по овална писта. Не искам да пускам огромни спойлери, от друга страна страшно много ме сърбят пръстите да поговоря за талант, его амбиции, визия, естетика, свобода и всичко онова, което този филм ни разказва, докато помежду другото на екран се ккове автомобилна история. Самото противопоставяне Форд/Ферари е представено така, че в зависимост от ъгъла на фасетата ще видиш всеки нюанс на дъгата, без да бъдеш насочен кой е най-красивият. Форд е могулът, гигантът, грозният американски претендент. Но и амбицията на догонващия, таланта и ентусиазма на подценяваните улични превъзходни, които искат да се окъпят в парфюм и да спечелят кучешката изложба. После е корпоративното зло, подтискащо същия този гол и амбициозен талант. После отново е талантът, и смелостта, и остроумието и изобретателността. И накрая отново е грозният американски полуфабрикат. Ферари от своя страна е вечният антипод. Първо е непостижимата и бленувана красота на чистото творчество. После е противният арогантен фаворит, който всички вкупом искаме да видим паднал в праха. И накрая е отново онова, чистото творчество- последният жест на великия Енцо към Кен Майлс идеално се описва от онова така точно изказване на Спайк Ли от статията за оригиналния мъж, Game respects game. Поклон от талант за таланта, взаимно разбирателство, спечелено и дадено уважение. А собственикът на Форд си остава Хенри Форд II- вместо талант, ехо на таланта. Странно освежаващо е да видиш американски филм, в който поклонът в крайна сметка е към конкуренцията.

Филмът разказва и за токсичната мъжественост, така модерна в новата реалност. За егото и вонята на амбиции. За поривът на индустриалните колоси да се разходят по гърбовете на останалите, за да погледнат света отгоре. Разкзва и за това как, когато тази токсична мъжественост се комбинира с чистия талант, със смелостта и коравия инат на гладните претенденти, се ражда нещо красиво и ново, което за съжаление остава за колосите, докато претендентите изгарят в пламъциите като Икар. Полетът твърде близо до слънцето никога не остава ненаказан.

Приказката е и за приятелството. И за любовта. И за семейството. За това, което остава след огъня. И ни е разказана от най-добрите. Деймън е в крайна сметка прекрасен и наистина не мога да се сетя за друг филм, в който да ми е харесал и да съм почувствала героя му истински и осезаем. Мацката от шотландското сериалче  е приказна като вярната, но пиперлива съпруга. И накрая Бейл е, бидейки Бейл, отново най-доброто, което можем да видим като игра за поредна година. Като Кен Майлс той гори и изгаря по пътя си всички джокери и претенденти. Той е истински и пулсиращ и макар и да е ясно, че няма да получи никакви награди, има моята златна статуетка и вечна любов. Ще го гледам отново, дори може би отново на кино противно на правилото си да не повтарям филми ан голям екран. Този така ме заплени, че всички правила отиват в коша.

https://www.roadandtrack.com/motorsports/a29790086/ken-miles-bio … phy-ford-le-mans/

Аз го гледах снощи със сина ми. Той се поотегчи и не съм сигурна дали му хареса, но целта ми беше да не му "хареса". Аз доста бях чела по въпроса и не бях изненадана от самата история, а по - скоро приятно изненадана от начина, по който беше поднесена. Залата беше абсолютно пълна, което е хубаво да се случи на български филм.

Да, за да има ефект върху тийновете си трябва емоционална интелигентност.

Дългуч (Beanepole) https://www.imdb.com/title/tt10199640/ - наскоро гледах този, допадна ми. Малко е странен, но си заслужава отделеното време. Спечелил е режисьорска награда на фестивала в Кан (секция "Особен поглед"). Действието се развива в Ленинград след 2-рата световна война. Филм, който показва последствията от войната (физически и психически).

Гледах и Толкин, допадна ми. https://www.imdb.com/title/tt3361792/?ref_=nv_sr_1?ref_=nv_sr_1

Моля, слагайте заглавието на филма към линка, за да прецени човек, дали да го отваря. Благодаря

Огнено изпитание /Trial by fire https://www.imdb.com/title/tt3263946/ . Историята е истинска и тежка. Не искам да пиша повече, за да не издам детайли, но препоръчвам  на хора, които имат интерес към такъв тип филми.

От темата научих за "Доза щастие". Изгледах трейлъра, както и две интервюта за него и ме натовари жестоко и за дълго време. Не съм сигурна, дали ще мога да го изгледам.

Не е нов, но не го бях гледала. Да ме пита човек как съм могла да изпусна такъв бисер в съкровищницата на българското кино.
“ Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”.
Много ми хареса актьорската игра, много човешки, истински филм, пропит със сълзите на близкото минало (който има бегли спомени от комунистическо време ще бъде докоснат, а и не само).
Мъдрост, тъга, прераждане.

Прекрасен...

Малко старичка комедия тип Реджеп.Така не се бях смяла ,по-добре не го гледайте с децата си има глупости.
Борат 2006 https://m.imdb.com/title/tt0443453/

Някой да има идея къде може да се гледа онлайн, с български субтитри? На мъжът ми определено ще му хареса. Търсих, но не намирам.

Гледах Завръщане на Ники Илиев. Знам, че е недолюбван тук, но филмът ми хареса - лек, разтоварващ, забавен, без претенции. Да, знам, винаги са малко аматьорски неговите филми, а Диляна Попова и любовницата на Башар Рахал не стават за актриси, но историята е приятна и ако някой иска да се разтовари малко - съвсем подходящ филм.
Евелин Костова ми направи много приятно впечатление - изразителни очи и добра игра, за разлика от абсолютно беизразното такова на другите две дами. И Стефан Данаилов - ужасно остарял, но все така въздействащ.

Форд срещу Ферари ужасно много ми хареса. Бейл отново прави топ роля.

П.П. Джо понякога имам желание да разбера какво е мнението ти за даден филм, но количеството текст, което пишеш всеки път ме отказва.

Днес гледах "Доза щастие" - за мен най-добрият бг филм от новото време! В едно интервю някой го нарече небългарски филм и беше абсолютно прав!
Изпипан и реалистичен - дебнах за несъответствия в декорите от 90-те, но хванах само три дребни неща.
 Целият екип се е справил отлично, а Валентина Каролева е невероятна!

След малко повеждам ММ на кино, ако е добър може да намаже и малко суши покрай Форд и Ферари

Агенте, кажи за сушито. Имаше ли? 

Аз изгледах „Ирландецът“(тазгодишния) до средата и се отказах от остатъка. 
Може да опитам отново по-нататък.