Мами, защо се дразните толкова от кучетата ?

Няма как да ги обичам кучетата,нито пък недобросъвестните стопани,след като детето ми беше ухапано от домашно куче,без всякакъв вид провокация от негова страна.А за изпражненията,които са на всяка крачка-да не говорим,такава гадост.............!Принципно нямам нищо против животните,но децата ни са много по-важни.

джема, аз нямам кучета, нямам и осиновени деца, защо ме питаш това? да не би да си си направила заключение, че преливам от любов и трябва да избирам на кого да я посветя- куче или дете?

Защо тогава си позволяваш да даваш акъл кое е по-добре да се вземе- куче или дете? Всеки сам решава за себе си. Такива изказвания - не гледайте куче, гледай те дете. Ами аз не искам да си осиновя дете. Ти искаш ли? Е аз искам куче-имам куче. Ти не искаш- твой си е живота.

уф, не давам акъл и не казвам кое е по-добре, гледай си със здраве твоя кокер и не се дразни, че хората не го обичат

Вчера се върнахме от море с кученцето ми(тежи 2 кг)ииииии Писна ми от сополанковци и техните майки.Не знам защо всички майки си мислят че като имат малки деца и са от дясно на господ кучетата на хората не са за забавление на ваште деца-никой не е длъжен да се съобразява с техните желания Мразя малки деца-травмираха ми кученцето от пискане и пипане.
Освен това--децата ви пикат по пясъка мамчета и Вие не правите нищо по въпроса.Та заради ей такива мили дечица ме е гнус да ходя на плаж .По големи животни от хората ---нямааааа

 

засрами се!
защо пишеш във форум за майчинство и отглеждане на деца като ги мразиш?
дори и тези , които обичат кучетата и пишат тук обичат децата. повечето са майки.
а на морето с кученцето ли си беше, то припкаше ли по плажа, припикаваше ли навред?

Ей , ако не си забелязала, се намираш във форум за майки и в тема за това какво причиняват кучетата понякога на децата. Твоето куче ок, ако го настъпя дори няма да забележа, но мила ми Латинке, чувала ли си, че кучетата нахапват до безобразие деца и им нанасят травми за цял живот и психически и физически?!!! Баси, хора като тебе ме карат да си излизам от кожата

Ясно.
В такъв случай може би още дъъълго време е по-добре да си останеш само с онова, остроухото, в подписа.
Сори за острия език, ама каквото повикало-такова се обадило.

И аз не харесвам кучетата и не бих си взела в къщи куче. Имаме на вилата 2, но не аз се грижа за тях. Отбягвам да се доближавам до тях- гнус ме е. Не ми е приятно и като вървят след мен по улицата, затова почти не вървя пеша.И двете ми деца са хапани от домашни кучета. Дъщеря ми още има белег на крака - оглозган до кокал беше... И на сина ми гърбът му е шит  10-на сантиметра,пак от домашно куче..Ами защо да ги обичам?

Егати безобразието!Разбира се,че трябва да се съобразяваме с желанията на децата и още повече да пазим здравето и живота им,които могат да са застрашени И от кучетата!Как може някой да предпочита куче вместо дете!Не може всеки да обича кучета,ама това да кажеш,че мразиш деца си е направо ненормално и подло!

детемразката няма повече да се появи тук

Момичета имам деца--две.И ги отглеждам с всички екстри.Кучето ми не е припарвало до плажа-защото е вредно за него.Топло е и може да му влезе пясък в очичките.Но наистина са много невъзпитани децата сега-Вярвайте ми
Всеки трябва да се съобразява с желанията на собствените си деца--но вие не сте длъжни да се съобразявате с желанията на мойте деца.Нито пък аз с желанията на
вашите .

Ах, мъка, мъкаааааа....просто ще погина.
Ще влезе пясъчец в нежните кучешки очички.
Лошите деца, дето "пикат" по пясъка-те-на кладата.
Воглаве с изоглавените си майки.
Отдаааавна не ме бяха прихващали Делистанчовите!!!!

И аз да се изкажа  

Аз допреди 1 седмица гледах малко куче ( 2 седмици беше при нас, на 2 месеца)
Много се влюбихме в нея, аз полагах грижи, като за бебе, буквално.
Имаше много хубави , но и много тежки моменти.
Тя изгради за нула време зависимост от мен , не можех да изляза от къщи без тя да опищи квартала. Не искам да казвам в къщата какво беше, въпреки, че  кучето беше много интелигентно и умно.
И как мъжа ми гледаше чисто новия му дом , който е подредил с толкова много пари и старание, как за нула време беше опикан и осран, въпреки моите огормни услилия да се срастна с парцала, ароматизатора и каквото се сетите!

Но за нула време обсеби живота ни.
Плакахме, страдахме, накрая я дадохме на един приятел на съпруга ми.

Разгледах снимките на ЛИН ( с крайното мнение) , и албума с пинчера й. ( ако е жена де, не съм сигурна. за лин говоря).за мен това е извратено отношение към едно животно, което е поставено в центъра на живота на собственика. Вижда се с просто око.

Според мен много хора не правят разликата между животното и човека и затова отглеждат тия осакатени животни, които приличат на хора, слагат им шапки, дрешки, слънчеви очила и какво ли не, за да приличат на хора. При ветеринаря видях една жена, с нейното куче - беше си го гушнала, като бебе, само дето не му подаде да суче. Отврат.живеят в леглата на собствениците,  хранят се от масите им и тн. Пълна гнус. Къщите им миришат на кучетата и в крайна сметка кучето става водач на цялата фамилия,  а собствениците са едни мърлячи, които смятат, че получават необходимия контакт и любов.

Съжалявам, но с цялата си любов към кучетата ( а аз от дете мечтая за куче), не смятам, че това е нормално и за нашия живот със съпруга ми този вариант не работи.  

Ние решихме, че куче ще имаме един ден, искам да живеем щастливи, и мисля, че контакта между децата и кучетата ( и животните) ги облагородява, прави ги по-добри, социални и тн.
Това искам и за моето дете един ден.
но никога вкъщи вече.
Имаме прекрасна градина, там можем да сме заедно, да играем, да се възпитаваме, кучето да се чуства по-свободно и тн.  Но вкъщи