НОЕМВРИйки 2019 - тема 9

Във вторник вечерта си легнах без никакви признаци, вече преносвах втори ден. През нощта около 2 се събудих с контракции, първо като обичайните фалшиви, за около половин час вече се засилиха и започнаха да обхващат и към кръста. Тръгнахме към болницата, по пътя вече станаха на 5 минути, на около 4 минути, едва стигнах до входа и вече ми се струва, че бяха на 3 минути. Приеха ме веднага по спешност, минах през преглед, даване на кръв и т.н. (носете си чехли за раждането, да са като за баня и да могат да се носят с чорапи). В родилното ме качиха да записват контракции и тонове, сложиха ми инжекция спазмалгон. Разкритието според лекаря беше около 1.5 см, но според него раждането щеше да започне скоро и ме пратиха да спя "да събирам сили".
Трудно е да се каже спане, през остатъка от нощта едва задрямвах от контракциите, към 9-10 сутринта се разредиха и станаха малко по-слаби. Цял ден и после през нощта ту се усилваха, ту намаляваха и в резултат почти нищо не можех да ям, едва пиех вода, не успявах и да спя, едва дремех за около половин-един час. Периодично слушаха тонове и поне с бебето всичко изглеждаше наред.
В четвъртък сутринта след визитацията пак минах преглед, лекарят каза, че ме праща в родилна зала и да се обадя на таткото до три часа, т.е. до обяд да идва, защото ще съм родила. Разкритието вече беше 8 см, последно в спешния кабинет ме бяха гледали на ехограф и изглеждаше правилно застанало. Пуснаха ми система с окситоцин, отначало слабо, разхождах се, говорех си с акушерките, но времето си минаваше, контракциите уж се засилваха и нищо. Мехура го спукаха изкуствено - не се усеща нищо, само след това е облекчение и ти олеква малко.
Увеличиха системата, с още по-силни контракции, но бебето се спря на едно положение. Цялата банка окситоцин изтече и освен контракциите - нищо. Гледаха, слушаха, мина и Китанова, която е началник на отделението, чух, че си говорят, стана 13 ч., дежурен в родилната зала беше д-р Зарев, успя да познае без ехограф, че бебето е прекалено голямо, за да мине и е неправилно застанало. Дотогава изглеждаше в правилна позиция и последно го бяха измерили на ехограф  около 2200 грама. Аз вече нямах никакви сили, вероятно от дългото време почти без вода и храна (реално от вторник вечер), извикаха отново Китанова за консултация и тя също потвърди, че трябва да се направи секцио. Единствената мисъл, която си спомням, беше съжаление защо толкова настоявах за нормално раждане. Закараха ме много бързо до операционната, буквално вече за секунди ставаше всичко, сложиха ми упойка, в 13.45 извадиха бебето, почистиха и го доближиха до мен. Беше малко преносен, но иначе здрав и голям - 3720 грама. След родилна зала ми беше като в мъгла, оставиха ме в реанимацията, пуснаха таткото при мен. Нещо ми е говорил, повечето неща не помня, показали са му бебето, пращаха го да ми носи шоколад и вода, завиваха ме допълнително, спах много, помня, че идва лекар, който ми каза, че хемоглобина ми е паднал на 75, но засега ще ми вливат желязо, което е по-добре от преливане на чужда кръв (преливат при падане под 70). На другата сутрин дойде рехабилитатор, малко се раздвижих, успях да седна на леглото, но не успях да стана, понеже ми причерня. Сложиха ме да легна обратно и след няколко часа дойде отново. Този път успях да стана и дори да отида сама до тоалетната (сутринта ми махнаха катетъра), върнаха ме в стаята и с багажа ме качиха на количка до стаята.
Почти веднага донесоха обяд - картофена крем-супа, вечерта само кисело мляко, но по съвет на лекарите пих наистина много, много вода и ядох шоколад - нямах абсолютно никакво главоболие. Операцията си болеше, но все пак се издържда и не мога да го сравня с това в родилна зала. В събота дори успях да се изкъпя цялата, а не на части
Бебето го взех за пръв път в петък вечер, кърма нямах, но в събота вече за по-дългото вземане започна да слиза. В неделя вечер се наложих да се изцеждам при акушерките, в понеделник преди изписването също.
Ако ви предстои секцио - колкото и да се изкушавате, след операцията яжте само това, което ви позволяват и което ви дават. Пийте много, ама много вода и при всяка възможност ставайте и се движете сами. Вчера иначе беше първият ден, в който операцията не болеше изобщо.