първия път:ям си грозде пред телевизора и ми изтичат водите,чудя се как да кажа на мяйка ми и мъжа ми без да се шашнат 
,после по пътя само ме питат как съм,а аз не усещам нищо и казвам,че нищо ми няма...когато ме качиха в родилна си мислех колко е часа и след колко ли време ще излезе бебата,едно момиче до мен викаше много и аз помолих да изляза...разхождайки се в коридора получих истински силни контракции,не мислех за нищо,абсолютно за нищо ,освен че докато ходя не ме боли...по едно време реших,че искам да ми сложат упойка,защото много боли,и се върнах в залата,а докторката ми каза-"ама я да видя,ти вече трябва да напъваш!",и аз 
,"ама само 2 часа са минали,нали по 12 се раждало!"....на магарето вече не ме болеше,и реших да си почина малко,защо ми е да напъвам?!докторите ми се скараха,напънах силно,и се роди беба-помислих си ,че е прекрасна,че е момиче,как ще я кръстим,какво ще правят сега...и ми сложиха пълна упойка за да ме шият 
втория път:много по-спокойна съм,гледам си контракциите на апарата,гледам момичето до мен,боли,боли,боли,олеее...напъва ме,тия защо ме карат да тичам чак до магарето,бе....защо последното магаре,бе хора!я,момченце е наистина
,ох,добре ли е бебето,ох,най-после всичко свърши
Виж целия пост
,после по пътя само ме питат как съм,а аз не усещам нищо и казвам,че нищо ми няма...когато ме качиха в родилна си мислех колко е часа и след колко ли време ще излезе бебата,едно момиче до мен викаше много и аз помолих да изляза...разхождайки се в коридора получих истински силни контракции,не мислех за нищо,абсолютно за нищо ,освен че докато ходя не ме боли...по едно време реших,че искам да ми сложат упойка,защото много боли,и се върнах в залата,а докторката ми каза-"ама я да видя,ти вече трябва да напъваш!",и аз ,"ама само 2 часа са минали,нали по 12 се раждало!"....на магарето вече не ме болеше,и реших да си почина малко,защо ми е да напъвам?!докторите ми се скараха,напънах силно,и се роди беба-помислих си ,че е прекрасна,че е момиче,как ще я кръстим,какво ще правят сега...и ми сложиха пълна упойка за да ме шият втория път:много по-спокойна съм,гледам си контракциите на апарата,гледам момичето до мен,боли,боли,боли,олеее...напъва ме,тия защо ме карат да тичам чак до магарето,бе....защо последното магаре,бе хора!я,момченце е наистина
,ох,добре ли е бебето,ох,най-после всичко свърши 
-шантава работа! Даже питах анестезиолога сигурен ли е,че ме е хванала? / ама той беше един красавец....чак ме беше срам как може в такъв момент да се заглеждам...Също така си мислех, че не е толкова страшно и че съм благодарна,че се наложи секцио, та нищо не разбрах. 
(в действителност не ме разкъса)
