Бабиейрос IV част

  • 12 402
  • 292
# 30
Веднъж добрала се до заветната палуба, Василиса се тръшна на един шезлонг и дълго време виждаше само това:


- Божкей - каза си засрамено доня Василиса - забравила съм що бе това епилация! Затова пък наистина педикюрът ми е един път. Blush
Корабът мощно се разтърси. Доня Василиса, както се любуваше на стройните си, загорели и необезкосмени крака, изведнъж се оказа в камбуза. Беше паднала с главата надолу в една бъчва, а краката й ритаха във въздуха.
Нещо сякаш разтърсваше старата "Черна перла".  Гигантска сепия?
Никой не подозираше, какви силни чувства бе вдъхнала чаровната доня Аманда в каменната гръд на великденския великан!
Виж целия пост
# 31
Плавайки спокойно изведнъж доните бяха разтърсени от внезапен удар. Питиетата им се разляха, а бутилката на доня Дона изпадна от...хм...ръцете, но те не обърнаха внимание, защото всички вкупом накацаха по перилата да видят какво става. Нищо не се виждаше, но дочуха ядосано мърморене, от което доловиха само: 'Кат' ще прасна...не гледаш ли, бе?!". Тъй пред очите им се разкри интересна гледка: Млада жена, някъде тяхна възраст, с издути от водата фусти ги зяпаше и плюеше водорасли. "Какво ме гледате, бе? Аз съм от Инициативния комитет в Гуаделупе за прекосяване на морската шир", изпъчи доколкото можеше гърди, мокрото създание. Доните се спогледаха учудено. Решиха да я поканят на кораба. "Имате ли ром?", нахално попита плувкинята докато я измъкваха от водата.
Вече на палубата, тя започна да оглежда с отворена уста обстановката, особено Капитана.
-Тъй, тъй, аз съм дона Хейялита

После бързо забравила за жените, които си бяха глътнали езиците от почуда, извади изпод фустите си водонепромокаема чанта, от която извади книга "Пиянството на една жена" и започна да чете, пийвайки си ром на малки глътки и примлясквайки от кеф.
Виж целия пост
# 32
оффф - мацки, яката се размечтах. Дайте да съберем пари и другото лято да направим наистина един съвместен круиз...
Виж целия пост
# 33
"Или да вземем да акостираме в Марбея

 и да се развихрим с някои стари дружки?И да си прбера куфара дет го оставих в мазето на семейство Пингвинос преди 40 години. Ако не се е разпаднал де. Или дъртия Пингвин е пукясал от пиене и оставил вилата на кучетата..."
Виж целия пост
# 34
Доня Аманда, специално за Вас ще спрем и в Земята на мюмлите Hug

Виж целия пост
# 35
Супер! Дайте да начертаем целия маршрут!

Виж целия пост
# 36
Служебно съобщение - да не се издава!
1. Като пиша, не съм вплитала лични преживявания
2. Мили ми дони, къде се понесохме изневиделица? а моите гъби - те сиротните, горкинките - кой ще ги полива, кой ще им чете поезия?
3. Искам хубаво да си спомните величествените запаси от ром, които оставихме безпризорни... не ви е срам!

И на къде пътуваме? аз на кораба ли съм или трябва отново да плувам неуморно 4-5 мили, сред острозъби акули и отровни медузи?
а?
Някой сети ли се да сготви на горкичкия Дон Ламелиндо топла манджа за 4 дни?
Виж целия пост
# 37
- Чакайтееее! - изрева доня Анхелина, но корабът беше отплавал далеч. Тя се озърна и видя старата лодка, забравена на кея, скочи в нея, запали мотора и с бясна скорост препусна по вълните.
" Добре,че дегизира моторницата, доня Мюриелитта "- мислено благодареше доня Анхелина и замяташе пиратска кука към палубата на кораба. Закачи се и доста пъргаво се покачи на палубата. Остави моторницата да се влачи отзад.
- Къде отиваме? - попита тя, гаврътвайки рома на доня Хейялита - Мерси!

Никакви лични преживявания, всичко е плод на "здравия" ми разум!

Виж целия пост
# 38
- Минава-а, големият кораб минава, - пееше доня Флора, докато нахвърляше в една голяма торба камарите гащи на безчислените флорисимчета.
- Уф, - въздъхна романтичната й душа. - Що ли все така се получава, че някой друг изпива рома?
И преди да довърши мисълта си, вече се скриваше зад хоризонта.
Дон Флоралес остана на брега да конкурира великденския истукан. Но след известен размисъл се присети, че Великден отдавна беше минал, и реши, че няма да чака да му порасне брада като на Дядо Коледа, затова напъха флорисимчетата в торбата при гащите и зашляпа по мокрия пясък към щастието.
Виж целия пост
# 39
А, по въпроса за личните преживявания - ми аз ако имах такива лични преживявания, щях ли да кисна в тоя форОм, бе сеньори Grinning
Дона Аманда, съгласна съм за маршрута, или поне да набележим местата, които ще посетим... или пък да се оставим накъдето ни отвее вятърът, а Thinking
И добре дошли на новите сеньори Хейялита и Флора Hug
Виж целия пост
# 40
Служебно съобщение - да не се издава!
1. Като пиша, не съм вплитала лични преживявания
2. Мили ми дони, къде се понесохме изневиделица? а моите гъби - те сиротните, горкинките - кой ще ги полива, кой ще им чете поезия?
3. Искам хубаво да си спомните величествените запаси от ром, които оставихме безпризорни... не ви е срам!

И на къде пътуваме? аз на кораба ли съм или трябва отново да плувам неуморно 4-5 мили, сред острозъби акули и отровни медузи?
а?
Някой сети ли се да сготви на горкичкия Дон Ламелиндо топла манджа за 4 дни?


Отговарям отзад напред като едим рак -

1. Дон Ламелиндо последно го оставихме при доня Руфина.
2. Никой не знае закъде пътуваме
3. И на кораба има ром
4. И не само гъбите!
5. Аз пък вплитам...
Виж целия пост
# 41
Служебно съобщение - да не се издава!
1. Като пиша, не съм вплитала лични преживявания
2. Мили ми дони, къде се понесохме изневиделица? а моите гъби - те сиротните, горкинките - кой ще ги полива, кой ще им чете поезия?
3. Искам хубаво да си спомните величествените запаси от ром, които оставихме безпризорни... не ви е срам!

И на къде пътуваме? аз на кораба ли съм или трябва отново да плувам неуморно 4-5 мили, сред острозъби акули и отровни медузи?
а?
Някой сети ли се да сготви на горкичкия Дон Ламелиндо топла манджа за 4 дни?


Отговарям отзад напред като един рак -

1. Дон Ламелиндо последно го оставихме при доня Руфина.
2. Никой не знае закъде пътуваме
3. И на кораба има ром
4. И не само гъбите!
5. Аз пък вплитам...
Виж целия пост
# 42
Дами, така и така сме в региона, предлагам да отскочим до Джамейка - хем да си припомним младините на Златна рибка, хем Алмунде да поосвежи прическата си при най-добрия растоплетец на острова... а и ром има там... и не само Flutter
Виж целия пост
# 43
Есперанца стоеше на брега с бутилка в ръка,взираше се в свещената напитка и се луташе в мислите си,които благодарение на същата тази напитка ставаха все по-объркани...Дали да последва дружките си сега или да ги настигне след някоя-друга седмица?Проблемът не беше в дон Едуардо.Него щеше да зареже както много други мъже преди това...На шега беше се кандидатирала за местното вещерско училище.След многото гафове на Андулиня и Донита беше решила,че трябва да вземе магьосническите и пивоварни умения в свои ръце...Искаше да завърши курса на обучение и да се яви пред оглупелите си приятелки в цялата си магьосническа прелест.Но за това трябваше да поработи усилено...
Есперанца отпи поредната глътка,килна главата си на една страна и се отдаде на пророчески сън...
Виж целия пост
# 44
- Надявам се, че в пророческия си сън Есперанца ще види, че съм се завряла в бъчва - тъжно пророни Василиса.
Тъжно беше, защото бъчвата беше почти празна. Само на дъното беше останала малка локвичка ром.
Василиса протегна шия, устни, та дано достигне локвичката. Не стана.
- Устните отъняват с годините - още по-тъжно замърмори Василиса. - На младини какви устни имах, ехе!
Тя не подозираше, че примамена от рома, в бъчвата се бе спотаила зла оса. Осата се разгневи от Василисините посегателства и ужили донята.
Страшен вой отекна в бъчвата. Сеньорите се изпокриха на палубата, коя където завари.
А дон Философио, който се намираше на три хиляди мили от кораба, скочи и застана мирно.
Само той разпозна сладкия глас на любимата си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия